Реквием за жертвите на комунизма … и още нещо

    Умишлено забавих тази текст. Поводът за него е осъществената идея за президентско поклонение пред мъчениците на комунизма. Когато преди време подехме инициативата мнозина не вярваха, че в първата си обществена проява Росен Плевнелиев ще сведе глава на 1 февруари пред избитите от Първи състав на Народния съд регенти, министри, депутати, генерали и общественици – 147 души от елита на нацията, погубени в мразовитата нощ, от която започва/всъщност, червения терор начва на точна дата - 09.09.1944г./ безкрайния български мартиролог на жертви от комунизма. За инициативата и организаторите може да прочетете тук: http://toross.blog.bg/politika/2012/01/19/grajdanska-iniciativa-kym-prezidenta-g-n-plevneliev.885890. Хора преминали и оживели след преизподнята като Петър Бояджиев, Алфред Фосколо, Димитър Радин, отец Димитър Амбарев, Димитър Пенчев, Георги Саръиванов, Петко Огойски или наследници на жертвите като Александър Сталийски, Лъчезар Заркин, Валентин Топузлиев, Цоню Едуардов, дойдоха и български мюсюлмани също опитали от „рая” на БКП – Халил Расим, Мюмюн Юсуфов, Мехмед Юмер/пътувах с тях до София/, Неджметин Хак, Байрам Гета. Макар и със закъснение се постави традиция да се почита паметта на онези, които изкупиха жертвено достойнството на българите, поругано от разбеснялата се комунистическа клика. Президентът Росен Плевнелиев направи стъпката с чудесна антикомунистическа реч, която, често казано, не очаквах – много експресивна, емоционална, човешка: „Тяхната смърт се налага като един от символите на репресиите срещу българския народ, последвали установяването на комунистическия режим… Фактите за репресията на елита на българската нация са тема, за която често трябва да се говори, а не да бъде забравяна” каза той и за пръв път държавен глава напомни и за насилието върху македонските българи. Не може да се отрече – като имаме повод за радост, защо да не се радваме?! Става дума все пак за стъпка на държавния ни глава, за възстановяване на националното ни достойнство, споменавайки и първопричината за злото – СССР. А можеше изобщо да не го направи, както не го направиха държавниците ни 22 години. Симптоматично пред Мемориала бе и френският посланик Филип Отие, представител на страната, която преди 23 години търсеше българските антикомунисти, но попадна на одобрени дисиденти. Макар и със закъснение сега грешката бе коригирана.
    След поклонението с изненада разбрах, че имало и „алтернативна” церемония, организирана от Клуба за гласност и преустройство. Да, да същия Клуб от  „закуската”. Нещо не им харесала инициативата пред Мемориала, а спретнали литургия в храма „Св. София”, независимо че и досега, според мен, не знаят как да се прекръстят. Римейк на онова сатанинско представление на Луканов, Джуров и Младенов в храма. Желю Желев нещо се обидил, че тая година не го поканили на традиционната закуска във Френското посолство. А просто знакът на Франция бил знаменателен – „Преди 23 год. нямахме възможност да поканим истинските антикомунисти – Илия Минев, Стефан Вълков, Зейнеп Ибрахимова. Дойдоха одобрените дисиденти и сега коригираме историческата несправедливост…”. Дипломатично – времето на перестройчиците отминава. Да, но те не мирясват – на алтернативната служба се възправят Желю Желев, Стефан Тафров, Димитър Луджев, Мартин Димитров, Владимир Кисьов, Борислав Бориславов, Иван Иванов, Веселин Вучков… Моля ви, нека, който може да ми обясни логично какво общо с истинския антикомунизъм имат тези горди персони?! Споменът за Клуба за гласност и преустройство се възроди по един смешно-ритуален път, да се чуди човек как са  пропуснали да поканят на панихидата за избитите от Народния съд клубните си съмишленици – Копринка Червенкова, Велислава Дърева, Светлин Русев и Анжел Вагенщайн. Щеше римейкът да се превърне в познатия перестроечен фарс.
    Чудя се все още ли има хора, които не са разбрали, че онова протяжно, бавно и умело режисирано трансформиране на комунизма в желето, наречено перестройка, е отминало, че все пак са останали автентични антикомунисти и техните наследници… Може би това е логичния път, може би е  поредният специфичен, бамбашка, български „преход”.
    Оптимистично, но новият президент започна мандата си с Реквием за хилядите жертви на комунизма. Остава да скъсаме с него. Комунизма.

Стената с хилядите избити от комунизма - с държавна почит.

Президентът Плевнелиев и посланика на Франция Филип Отие пред Мемориала

Отец Димитър Амбарев открива поклонението пред жертвите на комунизма


Президентът Росен Плевнелиев говори пред параклиса

Наследниците отдават своята почит пред жертвите на комунизма

Александър Сталийски  Трети - внук на убития на 1.02.1945 г. министър Александър Сталийски Първи

Ръководството на Клуба за гласност и преустройство в "Св. София"

Свещицата в памет на избитите...

По същото време в Пловдив някакви персони в храма "Св. Кирил и Методий" също решили да правят служба...

Къде си оставил - доктора Тренчев - забрави ли го?

Най-важното е народа да помни и винаги на този ден да прекланя глава в памет на жертвите на комунизма. Те са хиляди - знайни и незнайни!

Слава Богу, започваме да ставаме нормална държава. Слава Богу, че президентските избори не бяха спечелени от майор Деянов - чичко Ламбо.

Браво на Плевнелиев! Шапка му свалям!

Както винаги, Христо Марков стреля в десятката - най-после имаме президент, който показва, че разбира дълбочината на престъпността комунизма и неговата глобална свързаност със СССР ( а явно и с правоприемника на империята на злото - ОНД). А също така Христо сочи и горчивия факт, че даже по такъв свят повод се намериха хора, които провакираха сепаратизъм - разбирай "разкол". Браво, Ицо, и ми позволи да направя едно допълнение - комунистите започнаха клането на българския елин не на 01.02. 1945 г., а още от самата злокобна дата 09.09.1944 г. До 01.02. 1945 г., техните вилнеещи криминални шайки вече бяха избили над 30 000 души. И за финал - чест и почитание за младия ни президент, а на тебе поздрав за прекрасния постинг. Бачо ти Кольо.arch

Най-после нормален президент да имаме.

така им се пада. само репресии за народните предатели.

пловдивската обществена телевизия с мое участие, в което става дума за съпротивата срещу комунизма в България - http://www.tvplovdiv.com/potv/index.php?option=com_content&view=article&id=870:---16082011&catid=36:novini&Itemid=65

Миналата година за този ден беше обявено, че в много църкви в страната ще има литургия в памет на убитите от комунистите. Моят дядо е една от хилядите жертви тогава, убит през 1946г. Отидох в Пловдивската църква "Св. Неделя". На какво сцена станах свидетел: имаше няколко възрастни хора, които изживяваха отново трагедията. На първа линия се бяха подредили Спас Гърневски и още 6-7 други, които не познавам, но вероятно някакви партийни активисти. Имаше и оператор от някаква телевизия. Та партийните активисти позираха пред камерата му. Отврат!

Г-н Президентът спечели и моето уважение със сърцатата си реч.

Такива хора като посочените от Вас са в състояние да опорочат дори такъв помен ! Случаят, който посочвате илюстрира суетата на разни партийни активисти, стоящи твърде далеч от ценностите, защитавани от достойните люде !

колко сте тъпи просто сами не знаете не заслужавате нормален пост...аман

Тоя Плевнелиев е достойно украшение пред КРАДЕНИЯ ОТ СЕЛСКО ГРОБИЩЕ КРЪСТ.
Левият терор В И Н А Г И е идвал С Л Е Д десния и Н И К О Г А не го е настигал по З В Е Р С Т В О.