Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.08.2012 10:39 - Олипмиада с Мафията?! Катастрофира ли България или 17 мига от лятото
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 10884 Коментари: 7 Гласове:
17

Последна промяна: 17.08.2012 22:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image
Олександър Усик - украинецът, който освен страхотен атлет е и шоумен
image

Украинецът си танцува след финала, но от МОК са му взели мярката
image
     Болд във вихъра си - най-великият атлет стъпвал на пистата...
image
      На шоумена Болд са му скроили вече шапката от МОК...
image
Серена Уилямс - това спортистка ли е, жена ли е или доказателство, че човека е произлязъл от маймуната...
image
Това също е спортистка, шампионка, рекордьорка и чиста откъм допинг, според МОК

Олимпиада с Мафията?
!... Катастрофира ли България или 17 мига от лятото…

            Нещо Божем преди 30 и повече години минавах за олимпийска надежда. За добро или лошо си останах само надежда, въпреки няколко медала, грамоти и даже парични средства… Но ми остана убийствения навик да не изпускам нито час от състезанията в тези 17 летни дни, когато „Светът е Олимпиада”/доста глуповат лозунг, между другото/. Ама гледам всичко, абсолютно всичко, а щанги, бокс, волейбол и лека атлетика, дори на повторенията.Е, свърши спортния форум и сега ще правим коментари, изводи и даваме щедро съвети. А нещата в спорта рядко са случайни, очертават тенденции за десетилетия и често пъти са и с чисто политически стремления… Че катастрофира България, катастрофира откъм медали, рекорди и представителност – въпреки лустрото, коктейли, президенти, БОК, МОК и Федерации. Намираме се точно в 1952 г., когато нашата делегация пътува до Финландия с влак, а екипировката им е „кой каквото намери”. Тогава сме изпратили 63 спортисти, сега – пак толкова, в Хелзинки печелим бронзов медал в бокса, в Лондон – също, тогава печелим 6 място на греда за жени, сега въобще няма българска гимнастичка, тогава играем в турнира по баскетбол и ставаме 7-и, а сега този спорт е безкрайно далеч от БГ и в крайна сметка през 1952 г. сме 40-и в класирането по нации, а сега гордо отбелязваме /?!?/ - 63-то! Та е спорно дали сме и в 1952 г.? Ама много спорно, но да приемем по-оптимистичния вариант…

            Тези дни един приятел размишляваше по въпроса, че едно време Олимпиадите са били с основна цел да се гордеем, ама нали гордостта е един от седемте смъртни гряха и дали не си плащаме за прекалената гордост… Друг пък направо заключи, че Лондон-2012 е спор между американските стероиди и китайската „народна медицина” и се чудеше защо белите са добри в стрелбата, а черните в бягането…

            Прави са и двамата, но от това форумците не се успокояват, даже напротив – сипят огън и жупел върху спортисти, треньори и най-вече срещу Бойко, който ако бе резнал лентата на момичетата на Илияна можеше да не направят онази грешка в последния ден. А Пенка Театрала вика: „Дано вземем една квота за участие в Бразилия, та да има кой да занесе цигари на Боевски…”. Тъй ми, нали сме българи, трябва да си помагаме в изпитанията. Журналята по цял ден вият като линейки „Злато, та злато. Сринахме се, какво ще коментираме?!”. И го удариха на веселба – томболи, реклами, сайтове, коментари, открити телефони.

            Да си кажа и аз думата. Българите или не знаем, или се самозалъгваме за истинските цели на спорта, а те са да създадат здраво, действено, представително поколение – или както пишеше по селските стадиони „Здрав дух в здраво тяло”. Тази мисия в страната е отдавна провалена, катастрофира неспасяемо. Младите се интересуват от модата в синтетичните наркотици, актуалните чалготеки, а цигари се пушат вече от 4-5 клас и повечето деца са разплути, преливат от сланини като Мара Мисса.. Време за спорт просто няма, както и желание. Тук Бойко е много прав „Мат,риала е отчайващ…”. Едно време, в с. Торос не си спомням тревата в двора на началното училище да се е косила – още през пролетта я огазвахме до корен. И този селски спорт имаше своя естествен бум – погледнете само олимпийските ни шампиони: над 90% от тях са родени по селата, някои в задънени поселища. Като започнеш с Боян Радев /с.Мошино/, Петър Киров/с. Калчево/, Еню Вълчев/с. Полски Градец/, Хасан Исаев /с. Бисерци/, Николай Бухалов /с. Дъбене/, Иванка Христова /с. Осиковица/, Ваня Гешева /с. Брестовица/ и мога да продължавам още дълго. Както казва Петър Киров: „Аз никога не забравям калта и тъмнината в родното си село. Спортът ме извади от там и ме направи човек”. Днес П. Киров е професор и носител на орден „Стара планина” и като гледах борците и новите правила се сетих, че с тези разпоредби на пехливанлъка Петър Киров щеше да е 10 пъти олимпийски шампион, защото вземаше това, което му трябва. Няма да забравя последната му борба в Мюнхен с японец, трябваше му резултат 0:0, толкова и завърши или друга борба с поляка Михалик, трябваше му победа с 2:1, нали се сещате как завърши. А нашето гордо момиче Станка загуби на втора Олимпиада по абсолютно идентичен начин: повежда, мелница/дори със същия захват/ и следва туш. Няма какво да се каже, а има от къде да се учи… Та думата ми бе, че тези спортисти знаеха откъде са тръгнали и единствения им шанс да оцелеят и избягат от Осиковица, Калчево или Дъбене са успехите, медалите, титлите, които се постигат с къртовски труд и не малко акъл. Сега в селата няма училища, няма салони, няма спорт, да не говорим за басейни или писти. Едно време поне два пъти в годината идваха треньори да търсят таланти в различни спортове и в най-затънтените селца. Дойде в Торос треньор по борба. Бях в 7-ми клас, як за възрастта си, доста бърз и схватлив, но ме побара един Цветан, който ми потроши костите и с борбата приключих, но продължих да ходя на разни народни борби, където съдбата ми не бе по-различна. Следващият месец дойде треньор по щанги /бях се пробвал на саморъчно направени тежести/ накара ни да вдигаме едни колела от вагонетки, гледа, писа нещо си и ми каза, че ме чака в „Олимпийски надежди” в София, защото ако съм трудолюбив мога да участвам, ако не на Олимпиадата в Монреал, то съм сигурен за Москва. Уреди документите по прехвърлянето за един ден. И в 7 клас се оказах в Меката на големия спорт, без да знам дори пътя от Подуене/където спираха рейсовете/ до Дианабад. Попаднах в друг свят – жесток и усилен,   но гледахме Валентин Христов като Бог, а той си играеше с тежести от по 250 кг. Пиехме и разни хапчета, които ни правеха силни и неуморни в залата – Бианабол, Енержикс, на другите съм забравил имената. Важното бе, че сме избягали от прованса, че ще се върнем там с медал, нов анцуг, или маратонки: мечти социалистически, но те направиха десетки шампиони. Олимпийските ми надежди спряха един прекрасен ден, когато майка дойде, вдигна грандиозен скандал и настоя веднага да изчезвам, защото ни тъпчели с разни химикали /тя бе фармацевт и ги поназнайваше/, аз се тръшнах и забягнах някъде в Борисовата градина, тогава бе Парк на свободата. То в интерес на истината още като постъпвах в медицинския център Виржиния Михайлова ми каза, че е добре да избера дали ще уча или спортувам като и казах, че имам петица само по физика. Бях беглец в името на спорта няколко дни, но накрая майка успя и ме отписа след много рев, но не спрях със спорта. Продължих с футбол по гимназиални и селски спартакиади /имаше и такива/ и бяхме щастливи, ако след мача имаше банкет, та да се наядем с кебапчета и изпием по някоя бира.

            Отклонението направих, за да припомня, че медалите идват от масовост, от страст, примери, самосъзнание, поколенчески стил. Така правят в читавите държави и много, много не ги интересуват отличията, с изключение на САЩ, Китай и Русия, където спортът е политика и висока химия. Всъщност в ония времена имаше една държава колкото България, която се измерваше с гигантите по олимпийски медали. Казваше се ГДР и за кратко време построи цели заводи за анаболи, за допинг. Произведе атлети като Марита Кох и Корнелия Ендер, които изпотрошиха световните рекорди, а американци и руснаци им дишаха праха. Поизловиха ги и при обединението на Германия западняците затвориха допинговите заводи и прогониха треньорите-специалисти по стимулирането. След пет-шест години същите треньори масово се изнесоха в Китай и резултатите са видими отвсякъде: по мое време в Дианабат доведоха китайци да ги учат на плуване и половината от тях не искаха да влизат във водата, а другата половина по чудо не се издавиха. Тогава треньорите казаха, че от китаец плувец никога няма да стане, а в Лондон-2012 китаец стана световен рекордьор по плуване на 1 500 м. Консултанти по „възстановяване” му били трима треньори от бившата ГДР… Да, но сега  в Германия физическата култура е задължителна от началното училище до университета, а всяко школо  е с басейн и зала за баскетбол и волейбол. Много, много не ги интересуват медалите, но издържат ЕС… Премиите за олимпийски медали в Германия са от най-ниските в света, а ние, бедната България е в първата тройка по обещани пари. Заедно с Узбекистан, Таджикистан и Катар. Ние май сме единствената страна, която дава парични бонуси даже за  8-мо място – 30 000 лв.  И резултатите ни пак са като преди 60 год. – просто мат,риял…

            Споменах за примери в спорта като стимул, но се запитвам кой от младите дихатели, дето се занимават с разни „модни тенденции за лятото” ще се вдъхновят като на всеки ъгъл ги причакват пласьори и проститутки. Нима някой знае, че великият файтер Георги Костадинов спечели финала по бокс в Мюнхен-1972 г. със счупена ръка, че Ивайло Маринов разпиля американеца Кабрахал и го направи за смях в Сеул, а този Кабрахал държа световната титла за професионалисти по бокс в продължение на 15 г. и накрая каза, че никога не е виждал боксьор като българина, а пък Флойд Мейуедър все още е непобедим на професионалния ринг и обявен за боксьор № 1  за всички времена в категорията си, а същия Мейуедър бе буквално пребит от пещерското цигане Серафим Тодоров в Атланта на полуфинала. Резултатът, доколкото си спомням, бе 28 на 3 за българина.  Днес и тримата велики са извън спорта, а Сарафа доскоро разнасяше бира в Пазарджик. Някой дали си спомня, че в гимнастиката има „салто Делчев” на името на шампиона на висилка Стоян Делчев? Не го изпълняват, защото им е много рисково. И досега се говори, че съчетанието с най-голяма трудност на този уред е на пловдивското момче Краси Дунев от Атланта-96. Да не говорим за оня изумителен рекорд на Асен Златев в категория 82.5 кг. в изтласкването от 1986 г. – точно 225 кг. Сега категорията е 84 кг. и с 200 кг. се става световен шампион. Те май заради нашите и смениха категориите в щангите. След Стефан Топуров, който първи на земята вдигна три пъти собственото си тегло, Янко Русев, Николай Пешалов, Йордан Митков, нямаше накъде и ни удариха с допинг скандали. По този въпрос да съм ясен – не става само със стимуланти, трябва бачкане, яко бачкане – с шепи и с килограми да пиеш разни хапове няма да станеш шампион, ако не се потиш в залата или на стадиона.

            Като гледах лекоатлетите се питах дали нашите туристи знаят, че жената, развила най-високата скорост между препятствията е българката от с. Яна Йорданка Донкова, чийто световен рекорд не е помръднал от 24 години. И е подобрявала още пет пъти световния рекорд, лишена от пръсти на дясната ръка. Ами Стефка Костадинова има повече от 200 скока над 2 м., колкото нямат всички финалистки вкупом от Лондон…

            Да не говорим, че последните години никой не обърна внимание на постоянния източник на спортни таланти – малцинствата. Едно време купища циганчета бяха на ринга, а в градове като Сливен и Пазарджик почти изцяло боксьорите им бяха от махалата. Някои достигнаха до световни финали, сега са пълни аутсайдери, а можеха да доведат нови шампиони в залите. Не се наемам да изброявам шампионите в борбата от Делиормана – Осман Дуралиев, Лютфи Ахмедов, Хасан Исаев, Исмаил Абилов. Сега в оня край са останали само народните борби по панаирите.

            Ами арменската общност колко радост донесе на България – Нурикян, Назарян, Берберян…

            Всичко това си е отишло безвъзвратно, трябва да се примирим. Не може да постигаме успехи, когато децата ни въртят кючеци и се наливат с алкохол от малките класове, когато нямат училищни отбори по нищо, не могат да плуват и още от началото на учебната година мечтаят да измолят медицинска бележка за освобождаване от физическо. Това е положението, драги фенове. А като употребих фенове се сетих, че причината за миманса ни в спорта се дължи и на още две съществени причини – футбола и журналистиката. Да, да точно тези. Завчера попаднах на две снимки в спортен вестник. Едната на волейболните ни национали /единствения отбор, който още го разпознават и състезателите ни са конвертируеми/ на 5 страница, а по-голямата снимка на 1 страница бе на набедения за футболист Валери Божинов, който е известен чрез Алисия и Лозанова и първенствата започнаха, нашия няма отбор, а  „Спортинг” му плаща половин заплата само и само да не приближава стадиона. Та на някакъв мач от родното първенство Божинов се видял и разговарял „със стария си приятел Ванко-1”. Страшна новина, рай за журналистите, пирон в читателския интерес. Олицетворение на йерархията в българския спорт според журналята: несретниците Божинов и Ванко-1 на първа страница и обилно отразяване, а Владо Николов и компания на 5-та и четири-пет реда, че са играли полуфинал на Олимпиада. Айде сега помислете кой пример ще изберат учениците или ученичките?!?

            Къде ще отидат? В залата или в дискотеката, след като Георги Братоев играе разпределител в „Левски” срещу 750 лв., а последния футболист-салапатник от А група се пазари и не пада под 5 000 лв.? После идват лолитките, чалгаджийките, „Мерцедесите” и бой от екзотичния „Мура”, чийто футболист се оплакваше, че преди мача с ЦСКА бил втора смяна на работа в … пицария. Сега всеки сополив рапър с марихуана в уста и коктейл в ръка си мечтае /и вярва?!/, че ще стане Стоичков или Гунди. А дали е прочел или поне чул, че Гунди е играл с ортопедични обувки и болките от контузиите  били нетърпими, а Стоичков е тръгнал към върха от трънливата поляна в с. Ясно поле с подарената от дядо му единствена топка?! В Пловдив още се говори как след Гунди са вървели тълпи от красавиците на града, а той се оженил и завел булката и отбора на „Ботев” в празен апартамент и ги поканил да седнат на подарения му току-що килим. Стоичков се доказа на Камп Ноу и пред великия Кройф, а Благо Джизъса пред Лиана в БИАД. Стил? Разбиране? Или просто  БГ-спорт.

            Полуграмотните журналисти като един бивш кадър на БКП и върл чорбар като Г. Атанасов пищят, че „след 1990 г. вървим само надолу, демократите съсипаха спорта”. Да, ама не е така. Иска ли ни се или не, но по времето на антиспортния Костов май живнахме. През 1998 г. Катето Дафовска ни донесе първата олимпийска титла в зимните спортове, а през 2000 г. в Сидни направихме 5 златни медала/17 място по нации/ след Барселона и Атланта с по 3, взехме и приличен брой медали, а ни отнеха поне още толкова с поредните  допинг-скандали. Тук трябва да се отбележи още нещо – един сребърен медал /на Алан Цагаев в категория до 105 кг./ изцяло се дължи на Иван Славков, който осъди МОК за незаконна дисквалификация, но бяха преминали три категории със сигурни медалисти. Та тогава осетинецът Цагаев излезе без подготовка и счупи щангата в изтласкването за България. Не му простиха на Славков това, но след време. Така или иначе успехът в Австралия се дължи на ветерана Цеко Барчовски, който бе шеф на Комитета по спорта и като врял и кипял знаеше къде да пипне с твърда ръка – в новите аятоласи Федерациите. Просто им отряза кранчето и финансира само имащите реални шансове. После дойдоха царете на кадета Рилски, направиха Министерство на спорта и „уйде коньо у ряката” – в Атина и Пекин сме миманс, а в Лондон – екзотика: пращаме гимнастик на 40 г. на финал и печелим с Ивет приза „Дупе на леката атлетика”. Все пак сме забелязани…

            Поразрових се и открих с почуда, че в малка България се издържат над…120 федерации. За каквото се сетите. Имаме федерация по акробатичен рокендрол, по петанка, по американски футбол, по крикет, по кудо, по футбол на маса, по лакрос, десетина по разни бойни изкуства от кемпо до киокушинкай. И като докажат някаква дейност се финансират от държавата, независимо че са семейни и приятелски кръгове. Голямата далавера е да си фактор във Федерация. Познавам един даскал, който от години е шеф на някакъв клуб по лека атлетика, никакви състезатели, никакви прояви, но има право на глас в общото събрание на федерацията. И мине се не мине време получава едни пари да отиде и гласува правилно. Щастлив и доволен. Друг пък е някакъв фактор във федерацията по селски спорт/има и такава/ и си живее щастливо и доволно с пари от общините и държавата. Е, понякога организира кушии на Тодоровден.

            А да си спомняте колко скандали се превъртяха във федерациите по олимпийските спортове. Преди Олимпиадата. Федерацията по щанги един комбинатор като Коджабашев я разсипа и малко от останалите състезатели се разбягаха из далечния Изток. В стрелбата пък някакъв Камен Шишманов взел едни пари от Министерството, но забравил да даде от тях за подготовка, към него се присъединила и не особено грамотната ген. Матова, а после искаме на шеста Олимпиада Гроздева да се представи добре. Да припомням ли грозните скандали във волейбола, че даже и в бадмингтона. Във федерацията по художествена гимнастика, понеже са само жени скандали си има непрекъснато, там си е нормално. И понеже сме царе на успехи в екзотични спортове – бокс за жени, борба за жени, щанги за жени – оня ден научих,че някаква организация, педерастка, българска, от рода на „Джемини” готвела протест, че нямало художествена гимнастика за мъже, за педали. И трябвало да стане олимпийски спорт. Бас държа, че първите ще сме ние, ще се пуснат родните педали с топка и въже и нищо чудно да донесат слава за България. И да ги финансират от Министерството, защото, разбира се ще се обединят във федерация.

            Та именно във федерациите пипна една време Барчовски и резултатите са видни – Нагано и Сидни. Сега трябва да стане нещо такова, но се опасявам, че всичко е безнадеждно – спортът го няма в кварталите и училищата, генофонда ни е на приключване. Спортните училища са спомен, останало е едно в Пловдив, което трупа дългове като лавина, армейския спорт си замина отдавна, то и армия няма, откъде да дойдат армейските спортисти. Понеже полицията е на мода, има и един читав ветеран като Стоян Хранов та още живурка клуб „Левски” със Станка Златева и няколко щангисти.

            В същото време от бившите соц-страни Унгария е с 8 златни медала, а Украйна се утвърждава като най-спортната нация в Европа, спрямо население и съоръжения. Те, украинците в бокса отдавна нямат съперници, излъчиха и най-убедителния шампион Олександър Усик – с хитлерова прическа, атрактивно поведение, роден шоумен. Той каза, че ще бяга при професионалистите, защото аматьорския спорт няма да го търпи. А е тръгнал от украинските села в крайна бедност, дето още помнят Гладомора на СССР и канибализма. Просто усетило момчето,че МОК е „най-мащабната мафиотска организация” и се спасява, след като доказа на ринга правото си на наследство на братята Кличко. Това трябваше да го разберем и ние, българите – просто никой вече няма да ни допусне в голямата игра на олимпизма. Ще ни гонят до дупка, защото сме бедни, често непокорни и вече нарочени. Как иначе ще си обясните, че нашите състезатели например в леката атлетика са всички в списъка за извънсъстезателен контрол, а от САЩ, Китай и Белгия /Рох е белгиец/ няма нито един. Ваня Стамболова още в самолета я проверяват за допинг, а никой не се и сеща, че Фелпс само преди четири месеца не може да покрие нормативите за участие, получава уайлд-карт и прави 4 златни медала. Това да не става със сандвичи?! И никой не се сеща да го проверява дали не се е подсилил? Малко, например с кръвен допинг… Или пък сестрите Уилямс, които приличат на трактори и са най-убедителното доказателство, че човек е произлязъл от маймуните: сервис на жена с 200 км. в час!? Как ви се струва? Че дори с килограмите си Мара Мисса да се тъпче две години с анаболи не може да достигне „постиженията” на Серена!

            Сигурен съм, че Унгария и Украйна ще бъдат жестоко порязани за следващите игри, както и феномена Юсеин Болд. Той пък си позволи да влезе в спор с всесилния Жак Рох дали е „жива легенда”. В най-скоро време очаквам да бъде затрит и най-великия атлет, стъпвал на пистата. Просто мафията МОК не позволява на шоумени като Болд и Усик да оспорват първенството им. Трябват им назобени и послушни като Фелпс и Серена. Или мутантите жени-щангистки от Китай и Корея. Заради тях премахнаха преди Пекин-2008 секс-контрола при вдигането на тежести за жени. А той бе простичък – просто си сваляха гащите да се види дали въобще са жени или мутанти като Карлос Семеня на 800 м., която бе доказано, че е хермафродит, но я лекували с „женски хормони” и станала жена???... Изведнъж, за няколко месеца. Никой и не помисли да и отнеме медалите, спечелени при уж слабия пол. Сега при китайките имаше две, на които им личаха непрецизните контри… Или оня „казахстанец” Иля Илин, който си увеличи постиженията за два месеца със 100 кг?!! Да не говорим за сънародничката на Рох, която иначе е детска учителка, но се появява на всеки 4 години с очилцата и влиза в шестицата на скок височина…

            В крайна сметка всичко си е нормално – в Китай на тяхното републиканско първенство по щанги са регистрирани през 2011 г. 3 431 893 участници!!!??? Факт. Има Интернет за справка. А в средните училища на САЩ има точно … 2 874 198 басейна и в годишната оценка на средношколците се вписва – Плуване: кроул, делфин, бруст, гръб… И още: бейзбол, баскетбол, лека атлетика, триатлон… Аз пък гледах в мрежата запис от републиканското първенство на Украйна по бокс от 2010 г. – участниците бяха 427, а в зала като нашата Универсиада /също толкова невзрачна и мръсна/ имаше поне 4 000 души публика, повечето деца. И от тях ще се появят новите Усик, Ломачов, дори Кличко.

            Пирамидата им е друга, независимо от световната спортна мафия на Рох и компания, а ние ще си живеем с онова 7-мо място от Сеул -1988 г., за което следващото поколение опито от наркотиците и тревата няма и да знаят. По някакъв налуден начин в България се лансира, рекламира, трескаво представя като връх на благоденствието и интелектуалното усилие – футбола. Там са мечтите на постсоциалистическия мутант – луксозни коли, ефектни проститутки, наречени жени и съпруги, чалга-лустро, кока и амфетамини, трансфери и залагания, лумпенизирани фен-клубове… Какви златни медали, какви отличия в олимпийските спортове тук имат значение – волейболистите на 5 страница, а футболистите на 1 страница. Това е скалата на ценностите в България и няма никакъв шанс скоро да се промени, ама никакъв.

            Ако все пак държавата реши, че ще развива обърнатата пирамида в спорта ни е нужна на първо място свръхмодерна допинг лаборатория и високи технологии /в САЩ и Китай отдавна работят  на ниво ДНК, клетъчно стимулиране и т.н./, за да можем да поизлъжем мафията на Рох, която си затвори очите за допингирането. За цялата Олимпиада „хвана” двама стимулирани – един колумбиец и една беларускиня, а Фелпс и Серена са чисти като новородени или онова дете Шъуън Йе, което на 16 г. плува последните 50 м. от 400 съчетано по-бързо от Райън Лохте. Още приз 2001 г. се заговори за кръвен допинг, за генно манипулиране, когато на 15 г. възпитаника на училище за бавноразвиващи се деца Майкъл Фелпс подобри рекорда на 200 м. бътерфлай. Майка му тогава  носеше багажа и му пускаше музика. Така е и досега… Тази Олимпиада бе тържество на стероидите и изкуствените резултати, но се хващат тези, които трябва. А България е изостанала на светлинни години от голямата химия, така че този подход за „олимпийска гордост” е контрапродуктивен, нямаме нито пари, нито потенциал.

            Остава втория подход – на масовостта, на кварталните отборчета, на училищния спорт  и умното финансиране. За тях трябва воля и промяна в манталитета на нацията, процес бавен, труден, почти невъзможен. Досега пищяха, че не се дават пари, но това, което не можем да отречем на правителството, че задоволи всички искания на спортистите – лагери в чужбина, извънредни турнири за квоти, подготовка. Направиха се зали и стадиони, но явно причината не е и там, просто олимпийците от предни години си участваха в криминализирането на прехода и в крайна сметка се самоизядоха с тежки последици за поколенията. И в крайна сметка трябва да си отговорим на въпроса дали ни трябва един медал в щангите или отбор по плуване в едно училище, дали един гелосан футболист в Касъмпаша или двайсет деца в залата по гимнастика. Докато не си отговорим на тези въпроси спортът ни ще върви към поредния резил, а ние ще си помпаме самочувствието със спомени.

 image
А имахме такива спортисти и шампиони
image
И такива също... А сега?...

 





Гласувай:
17


Вълнообразно


1. clubblue - wissens
17.08.2012 17:10
Чудесен материал!
цитирай
2. анонимен - Торос, защо изтри моя коментар 1...
17.08.2012 18:00
Торос,защо изтри моя коментар 1?Нещо не ти хареса или ...?
цитирай
3. анонимен - Otli4no. Tova e istinata. Ve4e p...
17.08.2012 19:43
Otli4no.Tova e istinata. Ve4e pisah i v drugi forumi,4e nikoga goliam sport niama da ima v mamkovinata mi. Pone za zdrave da moje v u4ili6tata. Pone v na4alnite u4ili6ta.Sas treniori pri detzata v na4alnite u4ili6ta-taka e navsiakade.
цитирай
4. анонимен - Otli4no. Tova e istinata. Ve4e p...
17.08.2012 19:44
Otli4no.Tova e istinata. Ve4e pisah i v drugi forumi,4e nikoga goliam sport niama da ima v mamkovinata mi. Pone za zdrave da moje v u4ili6tata. Pone v na4alnite u4ili6ta.Sas treniori pri detzata v na4alnite u4ili6ta-taka e navsiakade.
цитирай
5. toross - Тук никога не се трият коментари, колега 2 -
17.08.2012 22:14
просто какво правят администраторите и аз нямам представа. Съжалявам за коментара, защото бе компетентен, дори сега ще коригирам името на Костадинов.
цитирай
6. анонимен - КАМЕН ШИШМАНОВ
06.10.2012 13:53
КОИ ГИ ИЗБИРА ТАКИВА КАТО КАМЕН ШИШМАНОВ ПСИХОПАТИ И ЦЯЛОТО МУ ОБКРЪЖЕНИЕ ПСИХОПАТИ ОТ АЛЧНОСТ ТОЙ КАК ДА Е ЗДРАВ
цитирай
7. анонимен - ОЛИМПИАДА С МАФИЯТА
06.10.2012 13:56
КАКЪВ Е ДА Е ШИШМАНОВ ?ЦЯЛОТО МУ СЕМЕЙНО ОБКРЪЖЕНИЕ СА БОЛНИ ОТ АЛЧНОСТ ТОЙ КАК ДА Е ЗДРАВ? НО ЗАЩО ГО ИЗБРАХА КАТО СЕ ЗНАЕШЕ ЧЕ Е ПСИХИЧНО БОЛЕН
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 9541078
Постинги: 935
Коментари: 6147
Гласове: 9515
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031