Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.02.2013 09:40 - Тодор Колев - Един парламентарен спомен: А моят избор е СДС...
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 7311 Коментари: 4 Гласове:
12

Последна промяна: 16.02.2013 09:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Тодор Колев -  Един парламентарен спомен: А моят избор е СДС…

            Много ми е тежко за Тодор Колев – Бог ще е добър с него, защото го е разсмивал. Три-четири пъти сме били в общи компании, когато дойдеше в Пловдив и задължително засядаше в любимата му кръчма „Камбаната” при приятеля си Дидо Данаилов, за който твърдеше, че е най-добрия готвач в България. Всъщност обикнах актьора съвсем като юноша бледен в края на 70-те години на миналия век, когато го видях в онази разтърсваща роля  на Топузов в „Човекоядката” в театър „София”. Сигурно съм я гледал 10 пъти, не повече ще да е. През 1981 г. влязох в казармата, през 1983 г. излязох и тя още се играеше. И пак я гледах. През 2008 г.  в Пловдивския театър самия Т.Колев се режисираше пак в „Човекоядката” и пак я гледах 5-6 пъти. Текстът на Иван Радоев сякаш бе писал именно за Тодор Колев – разтърсваща роля, дано някъде се пази видео-архив от нея.

            През лятото на 1990 г., едва на 28 год., се оказах в една парламентарна група с великия актьор. Бе избрал СДС и спечелил мажоритарния си район 194 – „Витоша”  на първи тур.  Идваше в началото редовно, сядаше на последните редове под балкона вдясно/бяхме 400 души/, понякога пускаше пиперливи шеги, които ни караха да се превиваме от смях, винаги бе елегантен, с живи синьо-зелени очи… Постепенно сякаш започна да му писва от пустословене и въобще не се колеба, когато 39-те напуснахме заседанията и не подписахме Конституцията. Присъедини се към нас без излишни жестове. Не  бе от активните оратори, но в редките случаи, когато се изправяше на трибуната го правеше с финес и категоричност на голям, много голям актьор. Имаше убийствена ирония, вродена харизма и особена елегантност и стил. Предлагам ви една от парламентарните речи на Тодор Колев, която съм съхранил в архива си. Тя е от едни драматични дни, когато в комсомолския вестник „Факс” бяха излезли имена на доносници от ВНС – жестоко репресирани земеделци-николапетковисти, които са оцелявали и няколко души като пълнеж, а сред тях и любимия актьор. Още си спомням леката му усмивка, когато вървеше към трибуната и произнесе една изумително силна реч без никаква предварителна подготовка. Залата притихна, нещо необичайно за ония дни, а в групата на БСП накрая понавели глави. Тодор Колев бе изящен парламентарен оратор, за това и съм запазил брилянтната му реч.

             Великият актьор Тодор Колев е в райските селения, Мир на праха му, той остави много в българската култура! Представям ви, драги читатели,  речта на актьора във Великото Народно Събрание, мисля си, че е достойна да се запази за поколенията, защото той бе навсякъде голям, много голям!

Седмо Велико Народно Събрание

Стенографски протокол, 124 заседание, 24.04.1991 г.

…………………………………………………………………………………………

Председателстващ Гиньо Ганев: Има думата народният представител Тодор Колев.

ТОДОР КОЛЕВ: Уважаеми председателю, уважаеми дами и господа народни представители, излизам категорично да подкрепя този проект за решение, понеже се оказа в последния момент, че и моето скромно име е включено в сензационните разкрития на в. „Факс”.

            Защо подкрепям това предложение за решение и защо не искам да класифицирам подобни сензации. Тъй като  в този списък, който те дават аз съществувам в някаква групичка, които са без декларации, без анкетни доклади и т.н. Смятам, че аз съществувам в тази групичка точно както е формулировката на решението на нашите банки, тоест проектът за решение. Епитетът, който е употребен.

            Аз вчера бях свидетел на страхотни драми, съдби и ужаси, които и вие, а и голяма част от българския народ видя и които не бих искал да коментирам по простата причина, че аз излизам тук днес, че аз не съм нито мъчен, нито бит, нито съм бил в затвора, макар че по едно време целият български народ, не зная защо, говореше точно това. Вероятно по някаква презумпция, свързвайки нещо с мен и т.н. Но не искам да се задълбавам в тези неща, просто искам да осведомя, че върху мен не е употребяван никакъв натиск, но аз да участвам в решаване на съдби, в пътувания в чужбина на отделни хора, аз да решавам кой да отиде в затвора и кой да не отиде, аз да решавам, с други думи, живота на някого, съдбата на някого – не, уважаеми господа, това просто е смешно ! Извинявайте, защото професията ми се занимава със съвсем други неща, а дето се казва, пък и никога не съм се стремил към генералния щаб на управляващите театъра, киното и изкуството. Аз бях един обикновен труженик, но този труженик без каквито и да е други помощи, излязъл от едно обикновено шивашко семейство имаше наглостта да стане име, име, което децата знаят./Ръкопляскания от опозицията/

            Извинявайте много, в Държавна сигурност да си създал това име не може. Но сега въпросът е до едно много обикновено нещо. Аз не бях си ходил отдавна, понеже се хвърлих в политиката, с извинение, на едната страна и може би за радост на другата, аз се хвърлих в политиката и по тая причина не бях виждал майка си една година и на Великден си отидох.  И беше ми зададен един въпрос: „Тодоре, вярно ли е, че Желю Желев е турчин?”

            Уважаеми дами и господа, с цялата сериозност на положението на този за мен несериозен въпрос, аз мисля, че доста трябва да помислим. Защото няма мило, няма драго, няма президент, няма както се шегуваме – мрезидент. Има кой къде е. В дадени моменти аз се оказах за някои хора на неподходящата страна. На другата страна. Аз не се сърдя на никого, който ме упреква. Това си е негово право, но искам никой да не се сърди на моето право на избор. Затова, дето се казва, се радваме  и на малкото, което става в нашия живот.

            Вчера, наблюдавайки всички тези драми, обаче се случи едно незначително нещо, но ние, както знаете актьорите сме наблюдателни хора. Когато се разбалансира почвата под краката на господин Лилов, изненадах се, че той се обърна към  уважавания от мен господин Иван Гинчев и доста сериозно, аз за първи път виждам господин Лилов в тая светлина, го запита – „Кой сте вие, господине?”

            Уважаеми дами и господа, това беше въпросът, с който 45 години префинената демагогия ни тормозеше! /Викове Браво! И бурни ръкопляскания от опозицията./

            Ще ви обясня защо. Защото зад въпроса „Кой сте вие?” не можеш да отговориш – аз съм Иван Гинчев, аз съм Тодор  Колев. Не искам да казвам какво трябва да отговориш, за да спре по-нататъшния разговор. Кой сте вие, значи името, човекът не съществува. Значи съществува групировката, към кои си  или кой стои зад теб./Бурни ръкопляскания от опозицията. Недоволство и възгласи от страна на мнозинството/

            Ако вие ме попитате кой сте вие и аз ви отговоря . аз съм българин – това значи нещо, но ако ме питате кой съм и аз ви кажа, че съм циганин – това значи нещо. Ако вие ме питате кой сте вие и аз ви отговоря комунист – това  значи нещо,  ако ме питате кой сте вие и ви кажа – враг – това също значи нещо./Ръкопляскания от опозицията/

            Аз не бях враг. Нито преди, нито сега. Аз съм човек, който с професията си, която мога и с нещото, което мога, гледах, уважаеми дами и господа, да донеса малко радост на този изстрадал народ. Това мога, това и правя. /Бурни ръкопляскания от опозицията/

            Но на чия страна застанах в даден момент? В тази, дясната. Вие ме посочвате в един списък.

Председателстващ Гиньо Ганев: Господин Колев, нека по-близо до решението.

ТОДОР КОЛЕВ: Ами вижте, Държавна сигурност никога не е била към тази групировка/Ръкопляскания от опозицията/, служител на ДС не вярвам да имате от СДС. Недейте така.

Значи тогава някакъв зъл гений се е сетил да поднесе моето име за десерт, да го наречем така, злият гений, който поднася и моето име в така наречения списък на „действащи”. И аз и затова излязох да ви кажа. Да, господа, аз съм действащ. Аз съм действащ от тази страна, на СДС./Сочи надясно, бурни ръкопляскания от опозицията./

Аз политик не мисля да ставам, исках да помогна на една кауза в даден момент и всеки, който иска да ме изкара мен някакъв законспириран, страхотен човек, който върти на пръста си едва ли не съдбите на хората – това ви казвам, дори с моя така наречен имидж възбужда смях./Ръкопляскания и смях от опозицията./

Аз подкрепям това решение, не искам никога децата ни да имат подобни мигове в живота си. Да няма значение на чия страна застават децата ни – дано не е на най-лошата, но дори и да е  на малко по-лошата – това е техен избор. А моят избор, уважаеми дами и господа, е Там. /Сочи надясно, към групата на СДС. Изказването му е изпратено с бурни ръкопляскания от опозицията./

           

 




Гласувай:
12


Вълнообразно


1. andrei - До нес не съм видял агент и доносник на ДС
16.02.2013 09:58
да се е разкаял и признал тази си обвързаност.Случаят с Т.Колев,като доносник на ДС е само потвърждение на правилото за агенти и доносници:"Инкяр му е майката"!Все пак,мир на душата му.Дано в сетният си миг да се е разкаял и потърсил опрощение от Всевишния !Аз не бих се опитвал да го оневинявам,както правиш ти Христо,понеже оневиниш ли един доносник и агент на ДС-ОНЕВИНЯВАШ И ГЕРОИЗИРАШ ВСИЧКИ !!!
цитирай
2. bojo12345 - Велик актьор-мир на прахът му!
17.02.2013 07:56
Ще го помним с това което направи на сцената ,киното и естрадата . Много пъти съм го гледал и винаги съм му се възхищавал!
Много точно е казал на чия страна е застанал , господата от БКП може много да им е мъчно.Като политик може да е малък , но ще си остане за мен един от най - големите и любимец на мнозина.
цитирай
3. toross - Ето и един спомен от
17.02.2013 16:28
колегата по това време Пламен Даракчиев - Дано в стенографските протоколи на Великото народно събрание да е останала онази негова пророческа реплика, която разсмя залата, докато тогавашния премиер Андрей Луканов четеше от трибуната доклад за състоянието на държавата. Помня, че в един момент премиерът вдигна глава и зададе сърцераздирателен риторичен въпрос. Нещо от рода на -- къде е изходът за българския народ ?
-- Евакуация! -- провикна се от задните банки Тодор Колев.
Малко след това, докато залата се тресеше от смях, а Луканов бършеше стъклата на очилата си в недоумение, Кольо Ватмана удари звънеца и прекрати заседанието.
Бог да го прости! И добре че не остана в политиката.
цитирай
4. krumbelosvet - Голям актьор
13.01.2021 18:35
И измамен политик. Аташе в Канада, Господи. Но честно се отказа.
"Как ще ги стигнем американците". Дали е можел да помисли (то кой ли можеше), че те, ТЕ, Т Е ще ни стигнат с щурма срещу Капитолия?
Който сее ветрове, жъне бури.
А те бури посяха. Къде ли не. (И у нас ръководеха щурма на Народното събрание от хотела, сега именуван "Радисън". Трима американци бяха заловени там на 10-ти януари 1997-ма, с радиостанция за подслушване на полицейска вълна.) Какво ли има да жънат?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 9544936
Постинги: 935
Коментари: 6147
Гласове: 9515
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031