ДА СЕ УЗАКОНИ ИЗБОРНАТА ТЪРГОВИЯ ! ВЕДНАГА !

            На 12 май ще гласуваме след тържество на черния пиар и прокурорска изборна активност, което изнерви избирателите, а  практически същинска кампания липсваше. Ще отидем до урните оплетени в съмнения и подвластни на неизживян стрес, а не трябва да е така, нали ще избираме посоката на бъдещето си, поне за няколко години. Струва ми се, че е от изключителна важност изборния процес да стане до известна степен приятен ангажимент, да усетим ползата от „пряката демокрация” и да се почерпим след изпълнения обществен дълг.

            За да се случи това трябва едно единствено усилие, съвсем безобиден напън от родните ни политици. Само две натискания на пулта за гласуване в камарата и още две на второ четене – едното за промяна в Изборния кодекс и още едно в Наказателния кодекс.

ТРЯБВА НЕЗАБАВНО ДА СЕ ДЕКРИМИНАЛИЗИРА КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ ! НЕ-ЗА-БАВ-НО.

Да, да, в пределите на България трябва всеки или всяка партия да може да предлага овъзмездяване усилията на тези, които отиват да пуснат гласа си. Официално и без никакви мижави санкции, които и без това не работят. Отиваш да пуснеш гласа си и пред секцията да те чака сергията на кандидатите за народна любов. Едни предлагат 20 лв. в добавка с предизборни обещания, друг 30 лв. в комплект с портрет на кандидата, трети шари 50 лв. с програмата на партията, календарче, ключодържател и балон с хелий, четвърти те чака с агнешка плешка и комплект дреболии/това има, това предлага/, следващата партия предлага пък 10 лв. и снимка с Ламбо/както е в Пловдив/ или със Станишка/за педалите/, за извратеняците може и фотос със самата Мая Манолова, опциите да са разнообразни: Атака  да предложи самурайски меч, ДПС – фес и ибрик, БЗНС – покълнали семена, Мисса – цели 26 кюфтета,  а Герб дори разтопен битум. Електоралната единица  минава, разглежда, прави хесапа и избира, след което обещава да драсне съответния номер в бюлетината, после влиза в секцията/СИК/ и прави каквото му е на сърце. Може и някакъв предварителен договор да се подписва.

Мотивите за такава законодателна промяна са убедителни и съвсем в контекста на модерната пазарна икономика в условията на тежка криза. Природният експеримент Мара Мисса твърди, че „изборите са пазар на идеи”. Е, какъв „пазар” е това без основните характеристики на всеки пазар – овъзмездяването  на труда?! Тя като бивша крайна комунистка го знае – пари – глас – пари прим.

Усилията на прокуратурата за предотвратяване на търговията с гласове са напълно излишни – за толкова години има един-единствен циганин нейде в Бургаско, който го осъдиха на първа инстанция на 1.5 г., а на втора мина с пробация. Драстичен е случая  в столицата на търговията с гласове – Пловдив. На миналите местни избори двама юнаци – Георги Кютуков/със съмнителен етнически произход/ и Коцето Бидона – бяха заснети от куп журналисти, свалени  показания на участници в процеса, белязани банкнотите и т.н. Кютуков и Бидона официално бяха разположили сергията в централата на партията си и не цигани, а българи минаваха и получаваха 30 лв. срещу личната си карта и обещание да пуснат „правилната бюлетина”. И как завърши сагата с двамата измамници?! Първият /Кютуков/ е заместник-кмет на Пловдив, а вторият/Бидона/ е общински съветник. Кютуков даже редовно гледа мачове в компанията на шефа на ОДП – Пловдив. А да си спомня някой, че апелативният прокурор на Пловдив Андрей Атанасов  си отиде заради разговор с Красьо Черничкия именно за покупко-продажбата на гласове?! Това, ако не е несправедливост и жестока неправда, здраве му кажи! Не може да няма равнопоставеност – след като едни могат, защо да не се разреши на всички? Мерките на родната „правораздавателна система” са категорични с тежест, клоняща към абсолютната нула – правят се разследвания, образуват се предварителни проверки, даже се стига до съдебна зала и во края – една пробация.

Следващият мотив, ама съвсем сериозен е да се върне справедливостта, относителния баланс между бедния, обрулен и окраден народ и несправедливо забогателите олигарси. Да бъдат изтощени, тези последните, финансово – колкото по-често избори, толкова повече харчове за комунистическите дембили със „свободен паричен ресурс”. Защото гласове не купуват изпосталялите партийни пчелички, които лепят плакати за 30 ст. парчето – упражнението „купуване на гласове”  е на новобогаташите,  олигарсите, преметнали държавата и очакващи пак да я преметнат, както и от нагли и корумпирани  чиновници. С партийна субсидия гласове не се купуват. И да се създаде конкуренция, олфата и омегата на модерното пазарно стопанство – на сергията пред СИК-овете всяка партия ще може да наддава в свободна и открита конкурентна среда. Електоралната единица избира, ако иска агнешката плешка, ако иска 50 лв. на РЗС или 70-те на ДПС. И така конкуренцията може да докара цената на гласа направо до една минимална работна заплата. Знаете ли какво са за безработния или пенсионера 200 лв.? Че аз веднага ще се замисля и ще драсна договор даже, а какво ще направя в стаичката си е моя работа. Ще сторим от изборния ден очакван и светъл празник за всеки българин, ще го просветим в „пазара на идеи”, ще го овъзмездим за участието му в „изборния процес” и ще се увеличи изборната активност до тоталитарни висоти, особено в гетата. Да не говорим, че всеки гласоподавател ще се стреми да направи колкото се може по-информиран избор. И ще са доволни професионалните правозащитници и стотиците НПО-та, живуркащи от репресивните, но неработещи,  текстове в закона.

Иновативният български подход няма да е нов в историята ни. В началото на века като питали по селата Васил Радославав като какво означава името на неговата „Либерална партия”, опитният ловешки политик невъзмутимо отговарял – „Ние сме хора, които либиме ралото и земята”. Но  от тогава са минали почти 100 г. и е време да покажем на ЕС, че се справяме масово и добре със сметките в толкова сложната материя на политически програми, индекси и инфлация, че сме в състояние съвсем легално да омаломощим финансово олигарси и корумпирани чиновници като отнемем съвсем демократично част от финансовия им ресурс.

Фондация „Торос-Вит” чака трепетно началото на новия парламент, за да направи законодателно предложение в този смисъл с разширени мотиви и за тежест с конкретни примери за тотално абортиралите текстове, отнасящи се до изборната търговия.

И на 12 май се огледайте около секцията, където ще гласувате. За сергия с предложения за гласа ви.


В средата Кютуков и вдясно Коцето Бидона - майстори в пловдивската търговия на гласове. В очакване... на избиратели.


"Търговците" винаги залагат на сигурно - дали с БСП, дали с Герб, дали с друга партия - все едно, важно е далаверката да върви.

А иначе журналистите знаят на какво са способни шанаджийте...


Ето кой финансира например търговията /в средата - П. Манджуков/, кой пази търговеца /вляво шефа на полицията в Пловдив Т. Чонов/ и вдясно основния брокер и зам. кмет Кютуков. Тримата са на мач в Пловдив преди дни, в благоразположение и радост...

Georgi Pashev При всяка покупко -продажба, така и при купуването на гласове трябва да се подпише договор между страните със съответни наказателни клаузи за неизпълнение на задълженията по договора. Ако няма договор, то поне покупко - продажбата трябва да отговаря на търговския закон. Трябва продавачите на глас да декларират дохода си пред НАП и да им се начисли 10% данък печалба, ако не са регистрирани по ДДС, а ако са: тогава да издадат и фактура на партията. Ако приемем, че са, то те задължително трябва да имат фирма и то не ЕТ. При такава една ситуация могат да се появят фирми, които да наемат на срочни може дори и граждански може и трудови договори лица, които желаят да продават гласа си. За да могат да работят по тази професия, то професията продавач на глас трябва да се появи в регистъра на професиите със съответния шифър, както и минимална заплата, а ако отменят комунистическата глупост, наречена минимална заплата, то трябва да има поне минимална часова ставка.