Роди се Никола Сталийски!

            „Кажи му да се ожени, бе Ицо. Ще се затрие фамилията. Брат ми няма деца, аз и Мими зорлем отгледахме едно, а Сашко не ще да се жени. Абе, то сега не се женят, но да направи едно дете, че изгорях за внуци, ей. Нищо друго не искам – само да се продължи фамилията. За тази фамилия ме пекоха на шиш комунистите, цял живот…”. Възразявам на Бате Сашо, че това не мога да направя, че си идва всичко с времето, а той отпива от водката и пак повтаря:”Ка`жи му, ка`жи му!”. Де да знам, че това ще е последното ни лято с Александър Сталийски на вилата му във Варна – 2003 год.

            Минаха години и преди 4.5 г. Вили и Сашо Сталийски Трети се сдобиха със Александър Александров Сталийски Четвърти. Когато го видях за първи път бях втрещен – гледаха ме същите бистри сини очи на Бате Сашо. Бе невероятно, някакво свръхземно прераждане на оня бития, тормозения, обикалял по лагери и затвори, цял живот изселен старик, който болезнено желаеше да не се затрие фамилията - не са успели да направят комунистите още с разстрела на Александър Сталийски Първи в касапницата, цинично наречена „Народен съд”. „Заклех се, че каквото и да става ще запазя фамилията Сталийски. Мими направи много тежък аборт през 1966г. и мислехме даже да осиновим детенце, момче, но да се казва Сталийски. После се появи Сашко, мальонкото и животът ми имаше смисъл, продължаваше фамилията…” – ей, такива разкази подхвърляше стария приятел между две водки и вадеше снимка на Сашко – млад, красив, як като бик.

            Снощи, 29 април, вечерта се роди и Никола Александров Сталийски! Второто внуче на оня велик приятел Сашо Сталийски. Радвах се така, когато се появиха синовете ми, кръстени от същия приятел Сашо Сталийски! Има нещо Божествено велико в това, че се продължава с двама сина изстрадалата фамилия! В нея има всичко, цялата трагична история на българския 20 век. Основателят Цано Сталийски е възрожденския даскал, съзидател и строител, директор на гимназия, после става основател и двигател на Учителската взаимноспомагетелна каса, която тръгва с 200 лв., взети назаем, а  края на 30 –те год. е огромно финансово предприятие с почивни станции, кредитни дейности и социални помощи за членовете и`. Синът му Александър Сталийски е ерудит от европейски мащаб, доктор по конституционно право, владеещ пет езика, герой от войните, автор на книги с фундаментално значение за държавното устройство, министър на правосъдието и убит като куче в зловещата нощ на 1 февруари 1945 г. Александър Сталийски Втори е белязан с тази страшна трагедия през целия си живот – първенец на Първа мъжка гимназия, спортист, но след 1944 г. е цял живот мъченик на фамилията, като деец на Ратници за напредъка на българщината и Демократическата партия е изпратен в лагерите Богданов дол, Куциян, Белене, после пак, изключван няколко пъти от университета, завършил след 13 г. ходене по мъките, но станал един от водещите адвокати в страната, независимо, че до 1989 г. е изселен от София – обикаля по Своге, Дулово, Чепеларе. След 1989 г. стана най-възрастният цивилен министър на отбраната.

            С появата на Александър и Никола се възстанови все пак през годините Божествената справедливост! Наистина съм много радостен, както и всички приятели на фамилията, че щастливите майка и татко Вили и Сашо преодоляха несправедливостите и жестокостите с най-хубавото – децата! Тези деца един ден ще прочетат, че са наследници на една от най-великите български фамилии и със сигурност ще запалят свещица за упокой душите на прапрадядо, прадядо, дядо…

            Да им е честит на родителите, здрав, силен и късметлия Никола!