2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 7663 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 21.07.2014 00:51
За червената пустиня
/Никола Даскалов. Няма оазиси в червената пустиня. Сиела, 2014/
Вземете си тази книга. На всяка цена, защото тя е за разказа, който все отлагаме или не искаме съзнателно да ни буди в сънищата, за неразказаното вчера. Него го няма в учебникарските страници, обществото съзнателно и почти насилствено е принудено да не си спомня за голямото Зло-комунизма. А беше вчера, беше толкова скоро.
Авторът, осемдесет годишният Кольо Даскалов е преминал през стъргата на Белене, а след това до 1989 г. животът му все е белязан от дамгата: „убит баща от Народния съд, въдворяван в трудово-възпитателно общежитие…”, но не се занимава само със своите премеждия. Прави нещо по-важно, покрай личната си съдба анализира в книгата технологията на Злото, системата за тотален контрол, страх и подчинение още от юношеските години. През личното битие ще разберем, че дори на 13 години един ученик може да е „контрареволюционен елемент”, да подготвя саботажи срещу народната власт, да мечтае да изсвири погребален марш на „вожда и учителя” Г. Димитров и в крайна сметка да … пише дневник, който по никакъв начин не кореспондира с щастието, заляло България в края на 40-те год. на 20 век. Изчакват го да навърши 18 год. и тръгва по пътя на милиционерския произвол, за да стигне до Белене. Книгата на Даскалов, освен всичко друго, е и класическа илюстрация на зловещата теория за „удара по средата” – основен елемент в теорията на Лео Бронщайн–Троцки. Да се нанасят жестоки, неочаквани, труднообясними удари върху хората, напълно безпричинно, безкритично, да държиш в перманентен страх цял народ, да създаваш мъченици на съмнението и подозрителността, да поглеждаш най-близките си с едно на ум, защото не знаеш откъде ще ти се стовари поредната репресия. Поне аз в нашата мемоаристика не съм срещал анализи върху този феномен на комунистическия терор, а Даскалов го прави по прекрасен начин. Разбира се, с това задължително вървят откровените дивотии и простащината на социалистическите властници, включително учителите в Ябланица и Тетевен.
Младият Даскалов се среща по арестите, полицейските участъци и концлагера Белене и с невероятни хора, с непостижими характери на твърдост, безкомпромистност и човещина. Сцената с болния, разсипан и привидно рухнал Александър Гиргинов, който отказва каквото и да е сътрудничество с властта е една от най-паметните в книгата – стряскащ пример за висотата на човешкия дух. Разбира се, има и много място за безбройните доносници на властта, но отношението към тях е дистанцирано, човешко и с разбирането на непоносимостта на репресията. Характери..
Убеден съм, че имаме крещяща нужда от такива разкази. Само чрез тях можем да измерим покварата на комунистическия режим, развратил безвъзвратно за половин век цяла нация и неуспели да се отървем от неговите метастази и досега.
Нека накрая добавя, че в книгата са намерили място и един прекрасен предговор на Христо Троански и един мой послеслов, в който разказвам историята на баба и дядо, едно учителско семейство, преживяло заедно същия ужас на „удара по средата”. Разкази за съдбата българска, когато Средновековието ни посети в средата на 20 век. Надявам се, че сме успели…
Наистина, купете си тая книга, ще научите повече за нашенския век на насилие и терор.
Тагове:
Письмо главы КГБ Хрущеву: как замести сл...
Енергийен режим в Европа ще e неизбежен ...
Заради всичко това БКП/БСП трябваше отдавна да е забранена!
Един пример:
Комунягите много обичат да лъжат, че майор Франк Томпсън бил “техен човек”. Ho пропускат да кажат нещо много важно – европейските комунисти нямат нищо общо с българските и спокойно може да се каже, че са се разграничили от тях.
Един премълчаван факт:
През 1946 г. братът - Едуард П. Томпсън (един от най-големите английски историци на XX в.) - идва за пръв път в България, заедно с майка си, за да се поклонят на гроба на Франк. Никога повече не тръгват за София. Това остава последната им визита. А Едуард дори доживя падането на стената през 1989 г. Едуард остава марксист, но се отнася негативно към съветския комунистически блок. След смазването от СССР на унгарското въстание през 1956 г. напуска Английската комунистическа партия. Осъжда и интервенцията на Варшавския договор срещу Чехословакия. Книгата му за "Създаването на английската работническа класа" е толкова различна от скудоумието на българския комунизъм и марксизъм-ленинизъм, че тя никога не е преведена на български. Нещата трябва да се казват до край.
Защо го заведе там, а не на гара Томпсън?! Това се питахме и с вдовицата на Денчо Знеполски.
Отговарям си така: "Майката на всички беди е глупостта". А когато тази глупост се съчетае с комунистическа жестокост, става страшно, много страшно. Мисля си все пак, че щом се преживели всичко това и сме оцелели, ние сме народ- мъченик, народ- герой.
21.07.2014 11:01
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов