Отиде си бай Иван! Истинският антикомунизъм намаля.

                 "Гадове! На 90 години на улицата ме изкараха. Вместо да си гледам старините, аз крещя на улицата с младите "Оставка!" Дойдох си тук, защото мислех, че нещата са се променили, но не, същите комунисти ни управляват. Много е тъжно това, но до последния си миг ще викам срещу комунизма!"

            Мислех да пиша за моите здравословни проблеми, когато научих, че вчера си е отишъл бай Иван. И нещо ме загложди, загорча, защото в Пловдив си отиде един от най-истинските антикомунисти, които познавах през живота си. А днес бившия „син” кмет на града Спас Гърневски чел хумористични стихчета пред Общинския съвет??! Най-весели били „сините” кметове, воглаве с Иван Тотев/Маминия/.  Българска, нашенска, пловдивска съдба… Гадна и мръсна.

            Иван Щерев се ражда през размирната 1923 г и още като ученик става член на младежката ратническа организация и нейния ученически клон А-5, а после преминава в Българските национални легиони с водач Иван Дочев. След кратко обучение е определен за Пловдив като член на нейното крайно крило и получава нелегалното име Янко. Става водач на бойна група. Следват доста разправи с ремсовите групи в града, арестуван е през 1943 и 1944 г., а след 9.09.1944 г. е въдворен в лагера Богданов дол, Пернишко. Следва бягство  и нелегален живот, отново залавяне и доживотна присъда, която изтърпява в Сливенския централен затвор. При преместване на политическите затворници в Плевен трима успяват да избягат. Сред тях е и бай Иван. По случайност успяват да преминат границата и в края на 1949 г. попадат  в емигрантски лагер в Турция, след това бай Иван емигрира в Австралия, после се отзовава в Нова Зеландия, където изкарва цели 53 години, води дълги години живот на български антикомунист, емигрант и въжделеещ за съдбата на Родината си: „Все си мечтаех, че ще се организираме и нахлуем в България, ще поведем отново въоръжена борба срещу БКП…”Завръща се за кратко в началото на 90-те, а за постоянно остава в България през 2004 год. и става един от най-дейните членове на Съюза на репресираните.

            Запозна ни по-отблизко протестът миналата година. Винаги бях удивен на този престарял човек, който с младежки ентусиазъм купуваше и мъкнеше ежедневно мегафони, батерии, знамена, плакати, а накрая си купи и една мобилна усилвателна уредба и тя стана неизменна част от протестите ни. Протестът просто живееше в него и бай Иван се чувстваше щастлив в редиците на протестиращите, наистина много щастлив. Засрамваше ни всички нас, по –младите, с ентусиазма и енергията си. И в най-лошото време бай Иван бе там, на площада, с усилвателя, знамената и свирките. Сега ми става тъжно като гледам някои как се изписаха „ветерани на протеста” – като любовницата на Лукарски, като моралният изрод Женя Георгиева, като щатните протестиращи от ПМ или като полицейските доносници в Пловдив. А имаше сред нас хора като бай Иван – антикомунист на 91 години, който бе там, по площадите и улиците, защото омразата срещу комунизма е кауза и смисъл, а не дребни сметчици! Бай Иван протестираше в продължение на една година, непрекъснато и страстно, защото от висотата на годините си знаеше, че комунизмът не си отива само с думи, а с действия. Често запяваше на микрофона „Велик е нашият войник” като разсеян, но силен спомен от времената на истинския национализъм, за който мечтаеше.

            И вчера, на 91 г. бай Иван си отишъл тихо и скромно, но с чувството, че е изпълнил дълга си към Родината. За съжаление никой не се сети да запише спомените му за ония жестоки години на болшевишката диктатура, но то какво ли ни е както трябва…

            Почивай  в мир, бай Иване! Бог да те прости и прощавай!

Комунизмът е зло, което трябва да бъде изкоренено.
Hищо хубаво не е дошло от него. Само злини.

Антикомунизмът е зло - същото като комунизма. През 1993 -4 година в Унгария събраха костите на всички загинали по политически причини - и комунисти, и антикомунисти в една обща могила на загиналите ЗА УНГАРИЯ. Сега в Унгария няма комунисти, антикомунисти и други. Има само УНГАРЦИ. Затова Унгария върви напред за разлика от РБ във всяко едно отношение.

Нека най Иван почива в мир.
Отишъл е в един по-добър свят без комунисти и комунизъм.

Комунизма е зло.
Антокомунизма е анти-зло, стремежкъм доброто. Всеки демократ е анти-комунист.
Всеки демократ отрича комунизма, смята го за зло, така че е анти-комунист.
Не знам какво са направили в Унгария но това ми звучи като да се направи общ гроб примерно на загиналите престъпници и на загиналите полицаи.
Всеки комунист е престъпник, нали това е ясно ?
При това масов престъпник !
Убиеца убива човек, два.
Комунистите избиха или репресираха повече от 300,000 българи.
Но комунистите дори и в момента подкрепят това, съжаляват че е могло още повече да избият. 300,000 им се виждат малко.
Ако имат възможност и в момента ще започнат да убиват.
А сега кажете ми това не са ли масови убийци ?
Ние живите,нека си пожелаем свят без комунисти и комунизъм. Дано го доживеем.

Комунистите не са страшни. И между тях има добри хора. Страшен е самият комунизъм и неговите разсейки, като ракова тъкан. Дори тези, които се считат уж за демократи, дори сред управляващите, не могат да се разделят с комунистическия си начин на мислене. Бог да го прости - човека!