Бойко да се вземе с Бокова

            Една знаменателна и срамна среща премина тихо и некоментирано. Очаквах „десните” реформатори, поне от кумова срама, поне от свенливост заради избирателите си, но всичко станало потъна в мълчание и гузно премигване.

            На 8 януари министър-председателят Бойко Борисов бе по-усмихнат и щастлив отвсякога, лицето му грееше като да бе повалил поредния съперник на татамито. Гостуваше му червената другарка Ирина Бокова – генерален секретар на ЮНЕСКО. Имаше задължителните целувки и дискретни прегръдки неколкократно в покоите на премиера, а след интимностите величаво той издекламира пред камерите: „Ирина Бокова може да разчита на подкрепа от страна на правителството при кандидатурата и за поста генерален секретар на ООН!”. Бокова се усмихваше по-широко, а до нея Борисов се гевезеше като върховния гръмовержец на България.

            Това изявление предизвиква няколко твърде тревожни въпроси за нас, българите и за политическата конюктура, на която сме свидетели. Първо – кандидатурата на Бокова бе издигната от правителството на Пламен Орешарски през месец юни 2014 г., когато и на Мая Манолова бе ясно, че ще има предсрочни избори. Тогава Бойко Борисов обяви: „Издигането на тази кандидатура не е нищо повече освен нахалство от страна на Орешарски!”. Сега се оказва, че срещу усмивки и целувки Борисов е забравил „нахалството” и подкрепя „омразния” му Орешарски?! Но второ място – няма решение на правителството понастоящем за подкрепа на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН и защо Борисов еднолично ангажира българския кабинет с такава позиция? Аз все пак се надявам, че ако тази кандидатура бъде сложена за обсъждане поне министрите на Реформаторския блок ще бъдат против, защото нали са уж „десни” пък и тяхната габонска принцеса Пръмова-Кунева е кандидат за всичко и нищо чудно да се изтъпани и за ООН. Оказва се, че щом Борисов е решил, такава е позицията и на Министерския съвет… Но не е лошо да припомним на Борисов, че такова решение на кабинета Няма, просто Няма.

            На трето място – винаги съм се удивявал какво му става на Бойко Борисов при такива срещи с високопоставени наследници на комунистическия режим! То са едни усмивки и лежерни прегръдки, то са едни хвалби и похвали, направо да ти стане неудобно и да се запиташ в този човек има ли нещо дясно, поне от кумова срама. Спомнете си срещите му с Гоце, Румен Петков-Главътъ, Лили Павлова, Борис Велчев, да не говорим за Тодор Живков. А сега става дума за червеното отроче Ирина Бокова – дъщеря на масов комунистически убиец, отгледана и възпитана в СССР, закърмена с революционната ярост на следдеветосептемврийската вакханалия от жестокост и безчовечие. Но за Бойко Борисов явно това няма никакво значение – важно е да святкат светкавиците и да бръмчат камерите, Бокова да му се усмихва и да го прегръща дискретно. За попълване на представителната биография на Бокова тя бе светкавично обявена за почетен гражданин на София/?!/ от съветниците на Герб и произведена за доктор хонорис кауза на УНСС. Освен червена кариера трябва да има в биографията и нещо по-така.

            Кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН е фундаментален въпрос за лицето на България и нейния международен имидж на страна скъсала с комунизма. В средите на дипломатите се счита, че постът ще бъде зает от човек от Източна Европа, защото това е единствения регион, който не е излъчвал генерален секретар на ООН от основаването на организацията и е въпрос на престиж и международен авторитет лансирането на силна и достойна кандидатура. И нека се вгледаме в биографията на нашенската  без задължителните розови шлейфове, които развяват официалните медии.

            Ирина Бокова е родена през 1952 г. в семейството на Георги Боков – Секретар на ЦК на БКП, дългогодишен председател на Съюза на българските журналисти по времето на Т. Живков, гл. редактор на „Работническо дело” и един от най-жестоките убийци на партията след 1944 г. Георги Боков инквизира и пребива с тояга големия публицист, карикатурист и издател Райко Алексиев в Дома на слепите в София, а в пещера край с. Добринище убива активиста на ВМРО Иван Вацков. Последните години зверствата на Боков са документирани и доказани в множество книги и спомени на съвременници, но червените му дечица мълчат за „подвизите” на татко си. Мълчат като риби, че баща им Георги Боков е начело на групата главорези ведно с Лев Главинчев и Крум Кюлявков, която унищожава  маса български интелектуалци и патриоти.

            Комунистическият злодей Боков се грижи дечицата му да получат здрава комунистическа закалка – Иринчето е изпратена във великия Съветски съюз, където през 1976 г. завършва международни отношения в МГИМО- Москва. Филипчо и той се „обучава” там, при съветските друзя. Този институт е главния идеологически развъдник на комунизма, пряко подчинен на КГБ и ориентиран да подготвя кадри за международните акции на Коминтерна. Веднага след завършването  Бокова е назначена за трети секретар в отдел „Разоръжаване” в ООН, а през 1982 г. е вече трети секретар в представителството на България в ООН. От 80-те години датират и подвизите на българската кандидатура  на прелюбодейския фронт. По това време и Ирина Бокова и възлюбения и` Калин Митрев са щастливо женени, но се впускат в бурна любовна авантюра, докато една прекрасна вечер жителите на Манхатън стават свидетели на балканско изпълнение. Мъртво пияният съпруг на Бокова Любомир Коларов увисва от 11 етаж с намерение  да скочи на долния и да излови на място невярната си съпруга и нейния възлюбен. Случката се разчува и въпреки огромните им връзки, българската страна отзовава Ирина и Калин в България, където двамата тихомълком се развеждат и скандалите в Ню Йорк са заметени в забравата на комунистическото безсрамие. Преди това щатският департамент отказва акредитация на Любомир Коларов в Америка заради връзките му с Държавна сигурност. Огромна статия за подвизите на фамилията Бокови публикува дипломатът от кариерата, а сега преподавател в Охайо Росен Василев в авторитетното списание „Американски наблюдател”, който желае да се просвети по темата нека го намери и се светне що за „знатна” фамилия са Бокови.

            След като е натирена от САЩ Иринчето се включва в съюза на жените на Нора Ананиева и Емилия Масларова, става депутат във ВНС /оттогава се познаваме, даже бяхме в една комисия/, заедно с брат си Филип Боков тъче на стана на най-ретроградните преименувани социалисти. През 1995 г. Бокова е вече любимка на Жан Виденов и кариерата и тръгва главоломно – става заместник, а после министър на външните работи, през 1996 г. е кандидат за вицепрезидент на БСП, през 2001 е вече отново депупат от БСП като любимка на новия лидер Станишев и е секретар на парламентарната група на комунистите, а през 2005 г. е изпратена за посланик във Франция, докато през 2009 г. 31 членове от 58 я избират за генерален секретар на ЮНЕСКО, предимно от бившия източен блок и Африка. САЩ отказват да участват в работата на организацията и спират да плащат членския си внос. Сега дъщерята на един от най-свирепите убийци на БКП е на гребена на Бойко Борисов като кандидат за шеф на ООН, т.е. да представлява България на възможно най-високото ниво. Не се спирам на наглите „подвизи” на нейния брат Филип Боков /”комунистите поемаме вината само с мезета”/, който също е партиен любимец и галеник, защото на него съдбата му отмъсти жестоко, но той е копие на кариерата на сестричката си.

            Удивлението ми е пълно, че след демонстрираната любов на Борисов към социалистическата галеничка никой от така наречените „десни” не каза една дума срещу безсрамната кандидатура, как пък един не се обади… До там ли стигна страната ни да лансира една от най-ретроградните представителки на БСП, отглеждана, опитомявана и живееща под крилото на най-зловещите институции на БКП и КПСС. Нима в България няма достойни жени и мъже, които могат да представляват страната достойно с демократични рефлекси и далеч от идеологическите институти на комунизма. И се замислям за президента Петър Стоянов – човек, който не е изневерил на демократичните си рефлекси, с безукорен авторитет като президент, член на УС на фондацията на Бил Клинтън, чудесно познат в света на международната политика, въобще – достойна и представителна личност. Нима такава една кандидатура не е стотици пъти по-достойна от галеничката на комунистическата партия Ирина Бокова?! И се чудя дали ще дойде време България да се отърси от синове, дъщери, внуци, внучки и роднини до девето коляно на едни масови убийци и престъпници, каквито са активистите на терористичната БКП!? Ще докажем ли на света, пък и на себе си, че сме се отървали от наследството на сталинския комунизъм? Не знам, явно трябва да попитаме Бойко Борисов още веднъж, иначе най-добре е да се вземат с Ирина Бокова/независимо, че тя е с грозни и дебели глезени/.

Защо, всуе си хабиш словото? Не ти ли е ясно, че като в предаването "Сделка, или не", в случая сделката е налице. И колкото по - нацапан е кандидатът, толкова по-добре ще изпълнява инструкции и указания свише. Бившите комунистически отрочета са с най-добра подготовка, за изпълнение на глобалистката политика. Комунисти = колаборационисти.

Но, възпитаният човек е добре да отдаде почит на длъжността и положението, независимо от персоната.

Б. Б. се оказа роден дипломат и политик, т. е. вероломна, двулична и лицемерна гад.

Целува се с тях, държи се вежливо, почтително, а истината е, че е.а мамата на цялата тази московско- ориенталска сган. Крайният резултат от маневрите му е направо страховит: той преустанови всички връзки с Русия, провали всичките им намерения и проекти и натика червената измет в мазето с трийсет и няколко мандата. Без шум, без крясъци, без шамари и ритници.

Май ще остане трайно в историята с тази хлъзгава, подла и гъвкава хитрост.