2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Делото „катерушка” – отмъщението на съдебната система към Цветан Цветанов
Не съм от скрупульозните анализатори на съдебната система, докато не се сблъсках лично с пълната алогичност в нея, с арогантната демонстрация на сила и всепозволеност, както и на абсолютно ирелевантните мотиви при постановяването на един или друг съдебен акт. И започнах все по-внимателно да се взирам в постановленията на българския съд. Твърде бързо илюзията за „независима и безпристрастна” трета власт се изпари. „Гнилите ябълки” в нея не са изключение, а правило и напълно адекватно поведение. И въпросите „защо” и „кой” в съдебната система потъват в мъглата от зависимости – масонски, десарски, партийни, семейно-приятелски – които са станали толкова здрави, че никакви избухвания като това на френския посланик не са в състояние да променят каквото и да е в нея.
Няколко дни чета постановлението на Софийския апелативен съд, Наказателно отделение, 5 – ти състав, с което се потвърждава изцяло присъда № 4 от 29.05.2014 г. на Софийски градски съд, с която бившият вътрешен министър Цветан Цветанов е осъден ефективно на 4 год. затвор и е лишен от права за срок от 5 години. Когато чух за присъдата миналата година си казах, че съда все пак е направил логичните, правилни и безспорни изводи и под давлението и вътрешното убеждение е постановил справедлива присъда, НО… Съвсем друго е заключението на всеки след като прочете внимателно изобилните мотиви на въззивната инстанция, с които се постановява присъда значително по-тежка от тези на стотиците мутри, бандити, крадци дори убийци, попаднали в полезрението на родната Темида. Защото има и такива като братя Галеви, Таки или Цветан Василев, които въобще са твърде далеч от правосъдието ни и са чисти като младенци нейде по широкия свят.
Присъдата на страшния „престъпник” Цветанов е постановена заради неразрешение за подслушване на няколко лица, които са консумирали значителното престъпление – „посегателство върху детска площадка – катерушка”. Бившият вътрешен министър имал наглостта дори на резолюцията си „НЕ” да постави три удивителни и това било много сериозно „телодвижение”, доказващо недвусмислено решителността му. И съдът не спира дотук, а продължава: „С резолюцията „НЕ” Цветан Цветанов е бездействал, защото разследващите са имали единствената възможност чрез подслушване да съберат обвинителни доказателства и по този начин е подценил изключително високата степен на обществена опасност.” Да, това го пише в съдебното решение и ако не вярвате четете доволно разлятото решение на Апелативния софийски съд. Не е за вярване, но е така! Катерушката се явява като символ на престъпността в България и посегателството върху нея е достатъчно основание за демонстрация силата на родното правосъдие. Решително и мотивирано.
Никъде в решението на съда не видях доказателства, че то е постановено по безспорен и несъмнен начин и подсъдимият е осъществил съставите на престъплението, в което е обвиняван, ама наистина никъде – надълго и нашироко е разказано, че той е избран за министър на вътрешните работи и в това си качество е бил длъжен да … разреши подслушването. Ами нали съвсем доскоро същият Цветанов бе обвиняван, че е подслушвал наляво и надясно, а сега като страховит престъпник не е разрешил използване на СРС за няколко лица. Да не говорим, че е налице пълна липса на умисъл от страна на обвиняемия да избави от наказание други лица. Погледнато съвсем буквално, за да е съставомерно деянието по чл. 288 от НК би трябвало Цветанов да е натоварен по служба с осъществяване на наказателно преследване или с осигуряване изпълнението на влезли в сила присъди, а такива правомощия на министъра на вътрешните работи не са вменени нито в законите, нито в Конституцията. Няма никакво съмнение, че той не е оправомощен да осъществява функции на съдебната власт с нормите на чл. 175 от НПК и чл. 16 от Закона на СРС. И тук има нещо съвсем смайващо в мотивите на съда. Игнорирано е изцяло възражението, че съгласно чл. 22, ал. 3 от Закона за СРС, за да постанови отказа си да разпореди подслушване Цветанов се е позовал на отказа на главния секретар и един от свидетелите да положи съгласувателен подпис под разрешенията за използване на СРС, т.е. с действията си съвсем не е попречено на провеждането на наказателно преследване на въпросните лица. Няколко пъти се връщах и четох този абзац и все пак не разбрах като какво е провинението на Цветанов и за какво му е наложена посочената съдебна репресия. Да не говорим, че подсъдимият би трябвало да има що годе представа за конкретния начин, чрез който осуетява наказателното преследване срещу визираните три лица, но и на това съдът не е обърнал изобщо внимание, че даже към момента на деянието подсъдимият въобще не е познавал тези лица. Е, къде е според вас пряката или косвената умисъл?... Изписано е в решението на съда: „Към момента на извършване на твърдяното инкриминирано деяние подсъдимият не бил познавал трите лица, нямал представа кои са те и също така е нямал представа за наличието на евентуални техни взаимовръзки. Поради това не бил имал представа в себе си конкретно за кои лица осъществява състава на престъплението чрез осуетяване наказателното преследване.” Пълна алогичност и липса както на обективна, така и на субективна мотивировка за постановяване на осъдителна присъда, но съдът продължава със смелите си „убеждения”.
Едно от тях е наличието на три удивителни след резолюцията на министъра, т.е. не-то е особено силно като въздействие и едва ли не трите удивителни сочат пряк умисъл и особено силна емоционална ангажираност към неразрешението за подслушване. Просто да се чудиш дали това е съдебна или правописна аргументация?! Или може би това е част от аргументацията за „обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото”? И така – прокуратурата разследва отнемането на съоръжения за детска площадка от три лица, но можело да ги докаже единствено с подслушване, прави искане до съда и той разрешава, но пък министърът не разрешава използването на СРС-та и така е консумирано изключителното прегрешение за бездействие от страна на министъра и вследствие на това изключително тежко престъпление е изпратен за 4 г. в затвора. Просто невероятно ви звучи, но е постановено без никакви скрупули от страна на съдебния състав. Правена е дори графологична експертиза на думичката „не” и подписа след нея.
Направени са и „сериозните” заключения, че практиката на предходни министри да не разрешават подслушвания са несъотносими към действията на настоящия подсъдим Цветанов, т.е. той е виновен независимо от практиката преди това – ще го осъдим независимо, че и други негови колеги на са разрешавали подслушвания. Ето „сериозните” аргументи на съда: „От тяхната дейност не може да се прави оценка за действията на конкретния подсъдим, нито пък обратното. С други думи, това че в хилядолетната човешка история са се извършвали убийства, не е аргумент срещу наказателно преследване на това престъпление, а напротив”, какво общо има всичко това с „катерушката” въобще не става ясно и каква е свързаността с разглежданото деяние. Според съда прекият умисъл за възпрепятстване на разследването е категорично доказан: „Положителният отговор е неминуем – няма никакво съмнение, че деецът е съзнавал, че бездейства, като не дава писменото разпореждане за подслушване.” Та според този неминуем отговор за бездействието на Цветанов е постановено и решението на съда, но пак няма аргументация нито пък доказателства – просто изглежда вътрешното убеждение е по-силно от правната логика. В края на решението съдът отново повтаря аргументацията си за „система от телодвижения/разбирай поставянето на трите удивителни/, които водели до отделни бездействия, които пък водели до престъплението по чл. 288 от НК извършени при една и съща обстановка”. Аз такъв начин на аргументация не разбирам, дано някой друг или по-важно съдиите в следващата инстанция да го разберат и мотивират по-ясно. За мен тази аргументация е типичен пример за изсмукване от пръстите на вина, предположения за възпрепятстване на правосъдието, на разследването за отнемането на катерушката и пълната невъзможност или некадърност на прокуратурата да докаже едно престъпление. Дори в края на решението съдията категорично прави извода, че Цветанов е демонстрирал всесилност и всепозволеност прекрачвайки границите на морала и закона и така е станал общественоопасен с висока степен на засягане на законоустановения порядък. Да, всички тези високопарни думи за едната катерушка на родното правосъдие.
Няколко пъти изчетох решението на въззивната инстанция и за мен няма никакво съмнение, че това е класически начин за отмъщение на съдебната власт срещу Цветан Цветанов, който в интерес на истината доста преди френския посланик говореше къде по-тежки неща за родното правосъдие. Това не се прощава от системата на правораздаване в страната – по дифиниция магистратите са неподвластни на критика, взаимовръзките там са здрави като корабни въжета, а зависимостите определят везната на Темида според силата им. Цветанов сигурно има стотици прегрешения, но това дело е пълен абсурд, а присъдата му – тъжно-комичен финал на „прегрешението” за неразрешаване подслушване заради една катерушка в детски кът във Велико Търново. Просто невероятно. И предупреждение към всички критици на всесилната съдебна система, че отмъщението ще се стовари с цялата строгост дори с мотивите за катерушката, защото Конституцията създаде тази система на правосъдие и няма никакви изгледи скоро да бъде променена, независимо от непрекъснатите критики от Европа и очакването всеки доклад да е по-лош от предишния. Докато дори в Румъния съдят за крупни далавери и кражби на министри и магистрати в България вкарват в затвора заради детски катерушки, тава е положението драги читатели.
Тагове:
Турският вътрешен министър: Целият свят ...
МИТРОПОЛИТ ГРИГОРИЙ СТАВА НАМЕСТНИК - ПР...
От друга власт.
Мафията не само победи, но и ни се хили из-зад съдебната трибуна като луд, със сипаничаво лице и проядени зъби.
Хичкок.
Спомнете си статията "Аз обвинявам!" на Емил Зола от преди 116 години. Ако във Френски затвор лежи невинен офицер, Франция не съществува!
Това е нечувана гавра!
Народ, който я позволява, не заслужава абсолютно нищо хубаво да му се случи.
Презирам всяка мръсна гад, позволила си да каже лоша дума за честен човек като Цветан Цветанов!
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов