„Плажът” на Марица или как се ловят балъци…

            По-голяма шашкъния, простотия и завършен кич в близки времена в Пловдив не си спомням! Просто е невероятно как се позволява с лека ръка да се изсипват  пари в напълно кухи проекти, които имат претенции за новаторство и се обявяват за нещо много оригинално. Този път една трупа юнаци и юнакини/да не употребя доста по-емоционални, но точни изрази/ решиха да се намесят в един от символите на града – река Марица. Нашата, на пловдивчани река. Място енигматично, завладяващо с историята, с мостовете и пловдивския айляк. Така е било преди години, когато реката е била чиста и поне с още толкова дебит. А било време, когато е била плавателна и е свързвала по естествен път Тракия с Бяло море, ловело се  е риба целогодишно и в Пловдив е бил един от големите рибни пазари в страната.

            И днес групата авангардисти са решили чрез проекта „При-общената река” да се намесят в архитектурата на града, да приобщят нашата река към стародавния пловдивски айляк, когато Марица е била чиста и удоволствието на плажуваш по бреговете и е осмисляло летните дни на млади и стари. Така е било, да, наистина, така е било преди повече от 100 години, но сега…

            Във всички медии се изсипаха тонове мастило да се рекламира проектът на  трупата авангардисти, начело с Асен Асенов и Веселина Сариева, по-известна като Васа Железнова.  Обещаваше се невиждан арт-център, с басейни, пясък, джакузи, бар, ди-джей, плажен волейбол, тълпи от почитатели, дори през септември ще има открити сцени до реката дето ще се въртят неуморно арт-гилдии.  Много, ама наистина много реклама се извъртя за нечувания проект, дето щял да превърне Пловдив в столица на летните веселби, данги и дунги на тракийската равнина. И всичките атракции щели да са напълно безплатни за зажаднялото население.

            И в неделя отидох да видя приобщената река с „Плажът”, но без Леонардо ди Каприо/можеха да обещаят, че и той ще дойде/. Още от брега се натъкнах на убийствен кич, тържество на цветните своеволия и елементарна панаирджийска естетика. На брега на реката са стоварени 6 тона ситен пясък, докарани от близката кариера в с. Оризаре, но на това се вика талог, т.е. почти кална почва, наподобява само пясък. А на пясъка е разположен надуваем басейн, на който дълбочината е не повече от един метър, до него друг басейн, по-малък очевидно за малките питомци, сложено е нещо, което организаторите са нерекли джакузи, а е всъщност един надуваем стол, в който бълбука вода. Продава се в „Метро” срещу 54 лева. И пак на пясъка има опъната мрежа за плажен волейбол. Има четири чадъра и четири шезлонга. Двадесетина души запълват това пространство, млади дами са си донесли дюшеци и се „разхождат” из големия басейн, две-три дечица се радват на малкия басейн, а достолепна дама се е натопила в „джакузито”, двама играят волейбол и зрител отбелязва, че половината от тези хора са пуснати от организаторите да създават настроение, а ди-джеят е в плен на хаус и арен-би. Двойно повече хора са около реката и правят кириз на атракцията. И разбирам, че ползването на „Плажът” минава през задължителната консумация от „Бара”, който е ситуиран почти на шосето. Всъщност бар е много силно казано – просто един фургон е чучнат там и се леят напитки, преди всичко алкохолни. Върви най-вече бирата, поне докато бях там не видях пържена цаца, но може вече да са поправили грешката, за да е удоволствието пълно.

            И понеже българинът винаги поглежда към цените, поглеждам и аз – кафе 1.50 лв., бирата средно около 2. 50, а алкохолните напитки са твърдо над 4 лв., безалкохолното за децата е също 1.50 лв. Няма тоалетни и не бе трудно да се видят двама-трима младежи попрекалили с бирата да се облекчават досами „Плажът”. Реката не присъства никъде дотук в проекта на трупата авангардисти, присъства брегът на Марица, който е приютил 6 тона пясък и надуваеми басейни.  Всъщност към края на купона реката стана подходящо място за изхвърляне на най-разнородни боклуци: празни чаши от бира, пластмасови шишета от безалкохолно, тарелки, даже се поклащаше спукана водна топка и брой на в-к „Марица”.

            Към 22.00 часа купонът  от френетичното начало взе да стихва. Журналистите си тръгнаха след като „отразиха” величавото събитие, а и никой вече не ги почерпи и остана да се броят жертвите. Семейство се мъчеше да извади кърлеж от крака на детенцето си и накрая го откараха в болница да свършат тая работа лекарите, а Гечо Паздерката каза, че брегът на Марица е пълен с кърлежи, защото доскоро тук са пасли кози и овце и никой не е пръскал срещу кърлежи. Двама-трима вече се бяха опнали по пейките порядъчно наквасени с алкохол или други подобни субстанции, завъртяха се дори две момичета от контингента на близкия хотел, а две двойки хомосексуалисти вече демонстрираха предимствата на еднополовата любов вплели устни пред оредялата публика. Яки момчета започнаха нещо като почистване на басейна, който за един ден беше събрал достатъчно мръсотия и се запитах все пак кой и дали въобще РИОСВ е дал разрешение за функционирането на „Плажът”, защото съм готов да се обзаложа, че след максимум седмица тук ще стане развъдник на всякакви гъбични заболявания!? Попитах барманчето защо обвързват консумацията с плажуването, а той сериозно ми отговори: „Ами нали и Весето трябва да спечели нещо!/разбирай Веса Железнова/. Не успях да го запитам защо от месец се рекламира „проекта” като напълно безплатен. И се сетих за поговорката: „На сто вълци – кози крак”.

            Тръгнах си с много тъжни и объркани мисли. Защото на този „проект” може да се гледа и съвсем комично, ако не е тъжно за нас, за хората в този град, на които са им скъпи традициите, града, реката, атмосферата, приобщаването към поколенията отпреди. Залива ни претенциозен кич и си мълчим или високомерно отвръщаме глава, а не бива да е така, защото Пловдив е въпрос и на стил, и на лежерен тип общуване, и на вкус в крайна сметка и той не е в никакъв случай култивиран от ерзац-идеите като „Плажът”. Големият въпрос, който не ми дава мира е: „На какво започва да прилича хубавия ни град?”. То не бяха концерти на пайнерките, то не бяха чалги ритми навсякъде, накрая разрешиха на една мутра на си празнува рождения ден на Античния театър и подлуди града с чалги до сутринта и логично дойде гръмкия „Плаж” с кърлежите, мръсотията, педерастите, джакузито и ред такива атракции, но Реката в този „проект” я нямаше. Нашата, пловдивската река, която може би ще измие един ден всезавладяващия ни кич.

кажи- речи като цените в "Хилтън". Весето май няма срама.

Ето как го правят хората на 2200 километра на северозапад... (Тук говорим за изкуствен басейн, а има и примери за естествени водоеми)... А иначе това на Марица е идеалното място да хванеш гъбички или нещо друго, доста по-екзотично ;) За справка - на въпросния белгийски басейн от линка порция пържени картофи (дето няма изяждане) със сос е 2 евро (4 лева), кока-колата (кутийка 330 мл.) е 1,20 евро (2,40 лв.), сандвича с огромна наденица или еквивалент е 3 евро (6 лева)... Някои ще ревнат - егати цените - да, ама заплатите на редовите белгийски бачкатори са точно 10 пъти по-високи от българските средни (тук говорим за нетна заплата)...
http://www.vlaamsbrabant/vrije-tijd-cultuur/provinciedomeinen/halve-maan-diest/index.jsp

43 000 евро. Това е брутна работна заплата. Само данъкът общ доход в Белгия възлиза на 50 %! Това означава, че нетната работна заплата е 1791 евро.

Обаче! Повечето белгийци НЯМАТ собствени жилища и живеят под наем. Наемът за двустайно жилище в Белгия е над 1000 евро месечно. В крайна сметка белгиецът остава с около 700 евро на месец, които при горните цени имат ПОКУПАТЕЛНАТА СИЛА на 700 лева. В най- добрия случай.

Така стоят нещата в действителност. Което идва да рече, че заплатите в България са вече доста по- високи от заплатите в Европейския съюз!

Не пишете глупости и гадости, като не знаете нещо, защото ставате за смях! И престанете да плюете собствената си Родина, защото това не е никак оригинално, а е направо отвратително!

А, виждам че 700 лв са ти повече от достатъчни. Време е да правиш дарения!!!

Каквато реката - такъв и кичът. Заблатен и миришещ на тиня. И с кърлежи.

Забавно и тъжно четиво. Мислех да мина с колелото натам тия дни - ей тъй, от любопитство. Но май ще пропусна. Предпочитам да си бича айляк по пловдивски, вместо да си развалям настроението.

Хубаво пишеш, между другото. Ще те добавя. Нали сме си все майни :)

Впрочем, има и искрица светлина в дъното на тунела. Ето, например другия месец в два поредни дни ще гледам на Античния две от любимите си групи - Апокалиптика и Опет. В предни години съм гледал там друга моя любима група - Парадайз Лост. И Анатема съм гледал, на крака ми дойдоха хората. Мамин Ваньо може и да не го долюбвам много, но пък за това - евала.

Въпрос на предпочитания. Такива като мен и теб явно нямат работа покрай "Плажът", така че ще си връткам колелото в обратната посока.

Айде със здраве и по-полека с нервите! :)