Андриан Йорданов – АЧО – шансът на Луковит за добро

            Скоро бях на гости на скъп приятел в община Луковит, в която е и моето любимо село Торос. Излязох от там отдавна, но остана завинаги в сърцето ми – така, както първата любов не се забравя. Тогава, през 80-те години на 20 век общината бе мрачна, похлупена и много, много изоставена – комунистическата власт бе зарязала тези градчета в Ловешко и миграцията към градовете вървеше в пълна сила, постепенно тези красиви поселища затъваха в провинциалния скучен и твърде нерад живот. Това изоставане продължи и в годините на т. нар. преход, за съжаление. Движението на хора този път бе вече към други страни, емиграцията стана право на щастие и търсене на добър живот.

            И сега, колчем отида в този край се удивявам как е възможно толкова красива природа да е осъдена на забрава и неглижиране, как е възможно в такива места да се разпореждат мутри и нискочели люде без никакъв обществен авторитет, но пък подготвени за поредната далаверка и разрушителна активност, включително и обществена.

            И сега приятелят ме запозна с един уникален човек, който сам с двете си ръце прави това, което смята за добро в името на този прекрасен край, човек, който е променил сам на добра воля толкова неща в общината, че просто не е за вярване. Казва се Андриан Йорданов, но всички му викат по домашному АЧО. Младолик, с удивителни сини очи, с разбиранията на млад местен идеалист, обичащ родния си край и не на последно място – избрал да остане със семейството си в Луковит и да прави сам това, което му е на сърце, да работи „на ползу роду” – колкото и да е невероятно, но това е факт. Уникален човек! Иначе е местен предприемач с бизнес, който използва, за да прави общината по-привлекателно място за живеене. Една  малка община с огромен потенциал, ако има кой да вкара смисъл в нейните природни дадености. Ачо е спелеолог и инструктор по пещерно дело, който на добра воля е обучил много млади хора в пещерния туризъм, за който Луковитския край  има толкова много дадености!

            Като видях какво е сътворил Ачо с двете си ръце ахнах, защото този човек е и самоизградил се майстор в сферата на приложните и изящните изкуства – от камък и дърво е направил приказни неща, които биха били гордост за всяка европейска туристическа дестинация. Красота от камък и дърво! И някак си естествено вплетени красоти в ландшафта на Луковит и Карлуково, там в долината на Искърското дефиле, досега забравена и от Бога, и от Царя, а е толкова красива и живописна!

            Разходих се из общината и поразпитах хората за този човек. Удивлението ми се увеличаваше след всеки разговор. Ачо е основател и основен финансов благодетел на младежки духов оркестър „Родина”; сам е укрепил и с негови усилия се поддържа скалния манастир „Глигора” в с. Карлуково, а до селото има каменна композиция и туристически информационен център; възстановил е скулптурната композиция „Луковитските моми” в градската градина на Луковит; възстановил е и поддържа в перфектен вид църквата „Успение Богородично” в с. Петревене; възстановил и укрепил е архитектурния вид на църквата „Св. вмч. Георги” с центъра на гр. Луковит и още стотици неща, които поразяват с оригиналните си и визуално впечатлителни изпълнения. Просто е невероятно как съществува такъв човек в тези вълчи времена. Горещо препоръчвам всеки, който минава през този край да посети красотите, които Ачо е направил с двете си ръце!

            Това е човек, който сам сякаш се е заел да изгражда, поддържа и рекламира културните, религиозните и инфраструктурните обекти на община Луковит. В този идеалист и голям българин сякаш се е преродил духа на великия Дико Илиев – автора на гениалните северняшки хора, достатъчно е само „Дунавското хоро”, превърнало се в емблема на нашенската виталност и широтата на българската душа. А нали знаете, че Дико Илиев е от Карлуково?! От селото, където има сякаш нещо по-особено, сякаш р. Искър и дефилето предизвикват гърч от обич и благородие…

            Седяхме в неговата чудно красива каменна къща и внимателно слушах думите му и пак не ми се вярваше, че в днешните времена може да съществува такъв човек – откровен, чист и страхотен родолюбец. Идеалист до мозъка на костите си. Някак си естествено дойде и признанието му: „Какво му трябва да човек? Ето, това, което виждате тук ми е достатъчно – всичко, което правя е за хората, нека се радват и да се чувстват горди като българи. Няма по-голяма загуба от тази да убиеш в себе си човека. Светът се променя с нещата, които си направил, а не с нещата, които си казал…” И сякаш някъде от дълбините на българската ни душа зазвучаха хората на Дико Илиев – геният на Луковитска долина.

Ако съжалих за нещо след срещата ми с Ачо, то това бе, че не съм регистриран да гласувам за него. Верен на себе си и далеч от партийните страсти, Ачо днес е независим кандидат за кмет на Луковитска община. Отново е тръгнал сам, абсолютно сам, за да докаже житейската си максима, че най-важното е да си остане човек с отворена към другите душа, да докаже, че МОЖЕ И ТАКА – да правиш всичко със сърце и душа, а Господ ще ти помогне. После пътьом някой ми каза, че Ачо е Почетен гражданин на Луковит, но си мислех какъв шанс е да имаш възможност за избор за подобен Кмет. Направил е сам такива чудесии, а какво ли ще бъде, ако има и административна възможност и лостове да работи за общината си?... Погледнете какво е направил – друга реклама не му е нужна.

Шансът, уникалният шанс на такива малки, но много красиви и български общини е да бъдат в ръцете на хора като Ачо и тогава си мисля, че ще имаме по-красива и достойна държава! От цялото си сърце желая успех на Андриан Йорданов с бюлетина № 15 и страшно съжалявам, че не съм негов избирател, но вярвам, че хората в Луковит няма да изпуснат шанса си….