Кунето Пръмова е краят на нормалността в управлението

            Това наистина е краят на адекватността, просто не се търпи и не трябва! Номинацията на Кунето Пръмова и за просветен министър от Реформаторския блок е невиждана наглост и умопомрачителен политически фалит на трупата партийци, които направиха политическия модел на коалиционното общение просто ефемизъм. Много, много отдавна написах, че на Радан Кънев и ДСБ ще им се стъжни, защото не знаят какво е да попаднеш в комунистическите кунки на Кунето – тя е прекарала целия си живот или в структурите на ДС, или в Министерския съвет, тя не може да си представи себе си извън властта, независимо дали е на Жан Виденов, Иван Костов, Симеон, кадет Рилски или Тройната коалиция, просто Кунето и министър на водопад  да е трябва да присъства във властта. Точка – това е нашенската демокрация!

            И още нещо много важно. Кунето винаги присъства там, където има пари, много пари. Сега предстоят да бъдат усвоени едни милиард и половина евро по образователни програми. Това са страшно много пари за разсипаната ни образователна система и ще има раздаване на взятки и то тлъсти. Кунето Пръмова е там, независимо от подготовка, образование или опит. Да ви припомням ли?

            Писал съм стотици пъти за Габонската афера, в която Меглена Кунева-Пръмова участваше активно с присъствието си в групата, съставена от нея, Гиньо Ганев и любовника и Андрей Делчев, която тогава отлетя за Либревил да се срещне с президента на Габон и да замете следите за някаква тропическа гора, за която бяха изтекли едни милиарди в посока „Балканбанк” и Мултигруп, където по това време работеше мъжа и. В Габон се разбра, че никакви тропически гори не са добивани, просто защото президента Чомак Бонгу бе забранил сеченето им още през 60-те години на 20 век. Но делегацията потроши сума държавни пари за екзотичната дестинация и не свърши нищо, както ги бе инструктирал преди заминаването им генерал Иван Донковски от Второ главно управление на ДС. Пак по това време Кунето се появи с благословията на Любен Беров и сие/разбирай Мултигруп/ в Надзорния съвет по приватизация и свърши, каквото свърши. С идването на служебното правителство на Ренета Инджова веднага бяха отсвирени, светкавично бяха уволнени и най-краткия и изчерпателен мотив бе на самата Инджова: „Класически мошеници!”. Ами Ренета е жива и здрава, можете да я попитате защо ги  изгони толкова скорострелно..

            Кунето не се спря и си остана и при Жан и после при Иван, докато звездата и изгря с пълна сила при Царя, когато дори стана главен преговарящ. Другарката от Пръмовото котило сияеше и при Тройната коалиция, докато дойде сюблимния миг за нея и фамилията и да се обяви за „дясна” и европейски фронтмен на ЕНП. Просто бяха отминали годините и хората позабравили подвизите и като този в Комитета по правата на човека, създаден от ДС. Късата памет е била винаги ахилесовата пета на политиката ни, тя е причината и за пренаписването на биографията на ред постпреходни персони, но наглостта на Меглена Пръмова няма край, просто няма аналог в историята ни. Аз пък още си спомням сценката, когато с една група студенти – опозиционери в началото на 1990 год./дали не беше края на 1989 год.?/ я изнесохме с диванчето и от Комитета по правата на човека от сградата на бул. „Дондуков”№ 39, където бяха настанени партиите от СДС. Изнесохме я и я оставихме на булеварда, а  тя продължи да крещи истерично и да ни заплашва с др. Луканов, с др. Лилов и др. Теллалов, да ни нарича „фашизоиди, лумпени и екстремисти”. Колегите от онова време са живи и здрави – Стелиан Стойчев, Николай Гацев, Емил Кошлуков, Тончо Христов – ако не вярвате на мен – питайте тях. Оставихме дамата с диванчето на булеварда, а скоро във Великото народно събрание тя се появи подръка с железния комунист Велко Вълканов като „наше момиче, снаха на др. Пръмов” да ни съветва за „правата на човека”. Така е, драги другари и другарки – обратите на съдбата може да са умопомрачителни.

            Много приятели ми се обадиха с възмущението, че кандидатурата на Кунето окончателно е убила вярата им за някаква почтеност, нормалност и свян в управлението на България. Отчаяни, обидени и резигнирани, май наистина, ако премиерът приеме и този панаир, устроен от т. нар „реформаторски блок” спасението е остра, безкомпромисна непримиримост към наглостта и безочието. След като „реформаторката” престоя като вицепремиер с абсолютно кухата отговорност за координация на европейските политики, наблюдаваше съдебната власт, провали се със закона срещу корупцията сега вече я удостоиха и с конкретен ресор – образованието. Когато трябваше да коментира доклада на ЕК за съдебната власт, да предложи политики и решения, да активизира политическите субекти да приемат най-сетне  този пусти закон за борба с корупцията, то Кунето Пръмова бе спасена/вероятно и с нейното активно желание/ с грижата за просветеността на бъдещите поколения.

            И сещате ли се какво ще произведе Кунето в образователното ведомство? Ще ви кажа, съвсем директно – Кунето ще нарои за кратко време форматирани по европейски модел „брюкселчета”. Останалите – да лапат мухите и пълнят регистрите за безработни.

            Да оставим настрана самите знания на другарката за историята ни. Тя например не знаеше и не можеше да отрони правилна дума кой е Александър Малинов, кой е Петко Каравелов, кое събитие е Съединението, кое Независимостта; не знаеше кой е кан Кубрат и кой кан Крум и какво е направил всеки един от тях. Демонстрира го убедено от екрана на телевизията, но демонстрацията на невежество въобще не я притесни да дефилира като „дясна”. И в крайна сметка какво постигнаха реформаторите с тази кандидатура?! Нищо, просто нищо, освен поредната демонстрация на непомерните си амбиции за власт и пари/пак да ви припомня, че това ведомство ще разпределя 1.5 милиарда евро!/. С кандидатурата на Пръмова, тя е поредния лидер на партия от РБ, който получава министерски ресор. Не знам каква тежест имат останалите партии /СДС и БЗНС, че дори ДСБ/, но всяка си има своята хранилка-министерство, за да се овеществи онова велико на медвенския овчар зетьо-шуро-баджанащина. И напълно е прав бившия вече образователен министър, че с тази кандидатура „Демокрацията бе победена от партийщината”. Така просто не може вече! Просто не може и съвсем убедено призовавам премиера да не приема номинацията на Кунето Пръмова в името на демокрацията, в името на паметта на избитите жертви, в името на просветеността. Убеден съм, че и Борисов ще усети много скоро, ама много скоро какво е да попаднеш в кунките на Кунето, така както го понесе и самия Радан Кънев – тази жена е научена и възпитана да съществува само в покоите на Министерския съвет, тя не може да представи себе си извън кулоарите на изпълнителната власт и кривейки уста с благовиден поглед винаги ще се стреми да лидира. Дори да си тръгне цялото правителство, последна ще остане във властта тя и ще намери благовиден „брюксерски” сленг да го представи като „ангажимент към партньорите за благото на страната”.

            Това е положението дами и господа, другари и другарки – предложат ли Кунето Пръмова, изберат ли я да разпределя 1.5 милиарда, последното ни човешко право е правото на бунт!

Ако има бнещо по-гадно от комуниста, това е пребоядисаният комунист. В правителството на България други няма.

когато го погребвали, завалял дъжд. Опечалените се измокрили до кости, но на Марко му провървяло- бил на сушина в ковчега.

И каква стана тя?!... От едната страна на монетата е вечно губещият Марко Тотев, а от другата- вечно печелившата Куневица. Предлагам от днес да викаме на всички късметлии "Куневица". Така както викаме на нещастниците "Марко Тотев".

е компрометиран - и не само от присъствието на Пръмова. Заради тяхното партийно строителство протестът срещу Орешарски се удължи с една година. Откъснаха гласове от ГЕРБ, защото в един хор с БКП плюха по Борисов и Цветанов, бяха част от Костинбродския фалшификат. Това е цената на тяхното влизане в парламента.