Гочиту Гергов: Bulgaria My Land - № 2. The end ?!

         През август Пловдив е тъжен град. Жегата затиска, става нетърпима често. Хората са по почивки или са потърсили плохладата на Родопите. Време никакво, но удобно за далавери, почти няма кой да реагира. Така се случи и с поредната панаирна сага с главен участник Гочиту Гергов. Той, както винаги си подготви отдалеч нещата – отстъпването на една от къщите в Стария град на „две каки” да правят някакъв виртуален „Дом на етносите”, ажиотаж с Вежди Рашидов за комбинацията „Музей на открито с панаирни палати” във Варна и накрая атаката за държавния дял в изложението. Въпросът е защо го направи държавата, защо??!

         Един от безотказните белези на олигархията е, че тя не печели по нормалния бизнес начин, а задължително с участието на държавата и общините. Моделът е от Русия по времето на Елцин, когато за една вечер комсомолски активисти се събуждаха милиардери, оборудвани с алуминиеви, рудни, нефтени, газови или железни предпрития. После се трансформираха сделките през общините. Абсолютно същото стана и в България – родната олигархия бе създадена от държавата. Изцяло. Върнете се в „бизнес-историята” на Мултигруп, Емил Кюлев, Ветко Арабаджиев, КТБ или който искате и ще видите, че никъде без участието на държавата не става. Тези хора не са научени да правят нормален бизнес, те могат да работят само с общата далавера, в която е даржавата или богата община. И Георги Гергов е класическия пример. При него нормален бизнес няма, производство няма, иновации – да не говорим. Той винаги се лепва до услужливия държавен чиновник и придобива или собственост или възможност за чопването на пари. Буквално. Ако погледнете историята му ще откриете още от времето на Агенцията за чуждестранна помощ благодатни харизвания на собственост и пари, после във фуражните заводи, след това дойде златното време на РМД-та, после на „публично-частното партньорство” и все така си върви – по напълно необясним начин държавата или общината/преди всичко Пловдив/ са му харизвали собствености, които той си присвоява без грам скрупули, залага ги, тегли кредити и после ги оставя в батака. Една и съща схема се повтаря вече десетки години и иникой не реагира и все се „доверява” на бившия свинар от с. Нивянин. Гочиту Гергов нормален бизнес не е създал, където се е опитал да направи нещо по каналния, общоприетия начин се е провалил – достатъчно е да погледнем само опитите му да си създаде медийна империя – абсолютно всичките му начинания/телевизия, вестници, сайтове/ претърпяха гръмотевичен фалит и отдавна са в далечните спомени.

         Но това, което стана в Пловдив и международния панаир надхвърли представата за обикновена наглост и безочие. През 2006 год. под егидата на кмета Чомаков и всички политически сили в ОбС се учреди съвместното дружество „Пълдин туринвест”, като Гергов на сесията каза буквално: „Разчитайте на моята почтеност”, дори бе довел тогавашната депутатка Мария Капон/Мисса/ да гарантира за него. Делът на община Пловдив не трябваше да пада под 75%, но само след месец той стана 25% тихомълком и всичко отиде при Гергов, а градът загуби златни имоти – къщи в Стария град, Разсадника, 300 дка земя, огромен паркинг и още, и още. Оттогава Пловдив не е получил и стотинка дивидент за това си съдружие, а загубите са за милиони от загубата на собственост, която са събирали и трупали поколения пловдивчани. И пак времето беше такова – никакво. Жега, в която мисловния процес тече по-бавно.

         Дойде Станишев, а Международния пловдивски панаир бе в забранителния списък за приватизация, но бе детска играчка да се извади по предложение на Р. Овчаров и Корнелия Нинова и да се даде на Гергов чрез „Пълдин туринвест”. Държавата остана с 49 %, а Гергов с 51 %. И оттогава досега държавата не е получила и стотинка дивидент от пловдивския олигарх. Единственият управник, който се опита да потърси нещо от Гочиту бе министър Трайчо Трайков, но бързо го отрязаха и грабежът си продължи. През това време Гочиту се развихри и вкара панаира в множество схеми на залагия, ипотекирания, кредити, задължения. Отчет за дейността на дружеството няма, официална информация – също, а въпреки изричната разпоредба на Търговския закон Гергов не прави общи събрания на акционерното дружество. През цялото време обаче в двете дружества има представител и на община Пловдив, и на държавата, но тези хора много бързо са приобщени към общия грабеж и предпочитат да си замълчат.

         До миналата сряда когато необяснимо Министерски съвет на Република България решава да дари своя дял в панаира на общините Варна и Пловдив. За Варна – 29%, а за Пловдив – 20%. Месец преди това министър Лукарски изпраща предложението до двете общини, но община Пловдив замълчава и не взима отношение по предложениято, никой не е информиран, зам.-кмета Розалин Петков замълчава и дава съгласието си без да уведоми никой. Съвсем друго е положението във Варна, на които тези 29 % идват като манна небесна. Едва сега се разбира, че и тук Гочиту се е подготвил отдалеч и е агитирал за процентите на Варна Вежди Рашидов, от който излиза предложението да се прави музей на открито в Дупката на Гергов и над него „панаирно изложение”. Затова се и дават тези 29 % точно на Варна, а не на Каспичан или Охрид например. Схемата на Гергов е проста – заменя Дупката във Варна за техните акции в панаира и така той придобива 80% от капитала на изложението и може да прави каквото си иска с него – да го залага, да го трансформира, да го разпарчетоса, да го продава, може да реши и да не е повече изложбена площ, а нещо друго. Схемата е задвижена и спиране няма.

         Решението на Министерски съвет идва като гръм от ясно небе в Пловдив. Кметът е предвидливо в Италия, зам.-кметът Розалин Петков казва налудно наивно, че „мислел, че като не са изпратили становище няма да вземат такова решение...”, областният управител  Димитров/близък другар на Гочиту/ мълчи упорито. Жегата е налегнала Пловдив и няма сили за политически дунанми, но все пак се намират сили да се свика ОбС и да се обсъди предложението на МС. На 2 август /вторник/ в адската жега общинските съветници в Пловдив бяха като попарени от предложението на МС и свенливо навеждаха глави, гледаха под вежди и не желаеха да коментират каквото и да е. И от всички мъже с енамери един по-мъж от тях – Дани Каназирева от „Съюз за Пловдив”, която да формулира адекватно предложението си – „Община Пловдив отказва дарението на 20 % от акциите на Пловдивския панаир и апелира към МС да преразгледа решението си и дари всички 49 % на община Пловдив”. Подкрепи я Божидар Здравков от РБ, а пресният колега на Гергов в панаира Спас Гърневски се обърна сърцераздирателно към ... варненци да го послушат и да не приемат дарението и те. Толкова. Останалите съветници мълчаха и бягаха с погледи към вратите. Дори колегите на др. Гергов в ОбС-Пловдив, когато дойде време да се гласува чисто и просто от неудобство напуснаха залата. Всичко бе толкова нагло и сашито с бели конци, че дори те се почувстваха неудобно. Все пак решението бе: 40 гласа против дарението на 20 % от капитала на панаира за Пловдив; 0 гласа за дарението и 4 „въздържали се”.

         Да, но вчера варненци отказаха да послушат воплите на Гърневски и приеха безусловно своите 29 %, но за разлика от Пловдив във Варна е имало дебат и то сериозен. Изказали са се опасения, че панаирът е практически едно фалирало дружество и Гергов си търси отново пътищата чрез държавата да придобие заветните 67% от капитала, за да се разхлаби примката около връта му и да се развърти отново по свой тертип – залагания, кредити, препродажба и т.н. В случая обаче Варна и съветниците не можем да виним, заото им се подаряват проценти в изложението, които те не са и сънували; оказват се собственици на част от пловдивския панаир, който е съграден от поколения пловдивчани, а по този начин ще имат възможност да се отърват от Дупката в идеалния център на гради им, с която др. Грегов ги загрозява вече 15 години. Та това е положението – всеки с интересите си. Кой е—л, е---л...

         Какво трябваше да направят пловдивчани? Още веднага след като отказаха дарението трябваше да замине една делегация за морската столица, начело с кмета Иван Тотев и група общински съветници, които да се опитат да убедят варненци в порочността на подаръка за олигарха, да предложат коректно партньорство между двата града, но да не се залагат интересите на пловдивчани по този унизителен начин. Такава делгация нямаше: кметът изчезна, а Гърневски се оттегли в покоите си в Марково да реди поредните оди за възхвала. Дето каза един комшия „Сал една Каназирева не стига.” А пловдивчани повече от всеки друг знаят, че от съдружието с руския консул никой никога не е видял полза, той е научен само да взима от държавата или от общината и никога, ама наистина никога да не дава. Славният някога панаир е пред колапс, нито държавата, нито общината повече от 10 год. не са видяли и една стотинка дивидент, но пък Гергов е успял да вземе срещу него над 100 млн. кредити, които пак прави сметка да не връща – това е простичката сметка от това „дарение”. И се питам защо държавата го направи това?! Версиите са много и все по-стряскащи. Една ми прозвуча толкова гадно, че не искам и досега да повярвам. Според нея, основна роля в решението на МС е изиграло това, че др. Гергов е почетен консул на Русия за България  и по този начин се откривали възможности за стопляне на отношенията с режима на Путин. Наистина е толкова гадно, че не ми се иска да е така, но безспорното е, че с това дарение държавата за пореден път спасява бизнеса на Гочиту Гергов и го вади от поредния батак, в който се е вкарал. Кому е нужно тава? Освен Гергов кой друг ще спечели нещо?! Защо държава, Пловдив и Варна преди да пристъпят към тази операция не си потърсят данъците и активите от съдружието с Гергов, толкова е просто? Само на община Варна за последната година др. Гергов дължи данъци в размер над 500 000 лв., ами какво стана с погубените четирима души миналата година в хотел „Вероника”? Излиза, че си длъжник на държава и общини, а МС продължава да налива пари в рухналия ти бизнес – Защо? Защо? Толкова ли е ценен за управлението един чугунен комунист и руски гражданин?

          През август Пловдив наистина е тъжен град. Жегата притиска и животът тече бавно, опустява градът, хората се разбягват... Но едни други хора – нагли, зли, безсрамни и алчни – не мирясват и разиграват порочни схеми, които облагодетелстват само едната страна. Класически пример за т. нар. Лъвско дружество/ Leontina societas/ - пачалбите само за едната страна, а загубите само за другата. Вече две десетилетия Гочиту Гергов е само от печелившата страна, а държава и общини губят и продължават да го правят... Необяснимо, но през август Пловдив е тъжен град.