Имаме шанс да променим нещо...

            Тия дни се разходих по предизборните потайности в страната и останах смаян от масовата агитация срещу предстоящия референдум. В нея участват абсолютно всички – кандидати, инициативни комитети, партии, активисти, журналисти и разбира се съвсем настрани от общественото кипене хора. И за пореден път се удивявам как хората са готови съвсем доброволно да се откажат от възможността да променят нещо в политическия ландшафт,  да си остане статуквото, да живуркат по правилата на най-малкото съпротивление и да се откажат от свободата си, от силата на волята си. Такова общество е осъдено на залез, съпротивителните сили в него постепенно затихват и в крайна сметка се превръща в едно безволево желе. Ще напиша няколко реда за това и изключително важната промяна, ако този референдум се случи. Два от въпросите в него за мажоритарния избор и партийната субсидия могат да променят коренно политическото битуване в страната, ако искаме, разбира се.

            Първият и най-разпространен вик срещу референдума звучи така: „С допитването се легитимира един чалгаджия като Слави Трифонов, който го използва за личен пиар.” Това е масовия протест преди всичко от така наречените десничари, живеещи на жъртите павета, които априорно живеят в собствената си самодостатъчност и самоопределят себе си за интелигентни и умни. За мен няма никакво значение кой е инициаторът на референдума, а каква е възможността да се промени в политическото желе нещо реално. Ама въобще не ме интересува Слави и творчеството му – не смлушам чалга, не я харесвам и няма никакъв шанс да стана някога фен на тази музика, но свикването на референдума е нещо съвсем друго. За него се изисква усилие, сибиране на подписи, проверка и не на последно място преминаване през върховния цензор в държавата – Конституционния съд. Събирането на почти половин милион легални подписи е наистина трудно усилие. Който иска да опита, но съм сигурен, че най-силните и гръмогласни врагове на референдума няма да успеят да съберат дори 1/10 от тези подписи. Дори от сутрин до вечер да слушат Вивалди и Шопен пак няма да успеят. Не е коректно след свикването на допитването да агитираш неучастие, само защото ти не си успял да инициираш нещо подобно, а всички уж се кълчат в силата на гражданското общество. Няма по-адекватна демонстрация на гражданското общество от референдума, другари десничари, това е положението. И да ви припомня, че в почти всички предизборни програми на СДС поне до 2001 год. задължително присъства свикването и участието в национални допитвания. Сега има реализиран референдум и участието на дясно мислещите хора е въпрос на личностно себеуважение.

            Да не говорим, че май няма политик, който да не е присядал на диванчето при същия този чалгаджия, ако се зададат избори или трябва да се чисти личностния имидж. Нещо да греша? Аз пък си спомням чудесно зимата на 1996 год., когато екипът на „Ку-ку” бе по площадите с нас в протестите срещу правителството на Жан Виденов. Хората се променят, разменят си политическите симпатии, но тогава положението бе това, искаме или не искаме.

            Относно участието в референдума и това е достатъчно, но е отвратителна позицията на тези, които всячески се опитват да ерозират желанието на хората да участват в най-значителната проява на гражданското общество през последните години, а имаме и пример за непоследователна позиция по въпроса – това, което направи ДСБ на референдума за атомната енергия. Участието в този референдум, независимо как се гласува е тест за зрялост на обществето, желание да се променят или не правилата за функциониране на държавата и репетиция за последващи подобни жестове, а такива безспорно ще има, защото волята на суверена е свещена, независимо от пречките, които се опитват да сътворяват властимащите или овластените да решават всичко за девет години, каквито са людете в Конституционния съд – видяхме там какви ги сътвориха съвсем скоро в делото за давността за комунистическите престъпления. Убеден съм, че ще има рано или късно и референдум за свикване на Велико народно събрание, защото която и политическа сила е на власт не дава и дума да се издума за такава промяна. И досега ми е чудно защо народът да не може да се произнесе за броя на народните представители. „Така/240/ пише в Конституцията, приета от ВНС” е отговорът на конституционните съдии, но и ВНС, и Конституцията са функция на същия този суверен, да не говорим за условията, при които са проведоха изборите през 1990 год.

            Напълно съм объркан от призивите как да се гласува на въпросите от референдума, да не говорим за мотивите към тях. Аз също се колебая за задължителното гласуване, защото ми е твърде противопоказно всичко задължително, но пък от друга страна май наистина няма друг начин да се снижи влиянието на корпоративния вот, който особено при местните избори наистина става панацея. Иначе съм „за” задължителното гласуване, ако има стимули за него, но в никакъв случай всякакви санкции, те  само ще озлобят хората към политическата система и функционирането и. Така или иначе ще мисля по въпроса до деня на референдума, но като гледам, че мурзилката и агент на ДС Велизар Енчев ме агитира срещу задължителното гласуване нищо чудно да се обявя за противното на съветския адепт.

            Нямам обаче никакво съмнение как да гласувам на другите два въпроса. Аз съм един от малкото, които са участвали в мажоритарни парламентарни избори през 1990 год., участвал съм и в пропорционални и мога да направя разликата от личното си участие. За мен мажоритарната избирателна система е свята и единствено истинската не само в нашите условия, а и въобще. Разбрали са го още ония на агората преди почти три хиляди години, разбрали са го и американци, англичани, французи, че дори и руснаци. В Италия след половин век раздробен парламент и ужасяваща корупция на всякакви нива, смениха многомандатната система с мажоритарна и нещата дойдоха в относително нормално русло. Трябва да ни е ясно, че пропорционалната избирателна система ражда корупция, корпоративно гласуване и нездрава раздробеност. Враговете на мажоритарната система повтарят едно и също – ще се пазаруват едномандатните райони, олигарсите ще си купят депутати, парламентът ще се превърне във функция на богаташите. Абсолютна глупост. При пропорционалната избирателна система фокусираш пазарлъка  в този, който реди листата и от там нататък корупцията се улеснява неимоверно. Нима не го виждаме това вече 27 години!? Спомняте ли си СДС по времето на Надежда Михайлова? Тогава тя напълни листите с фигурите на Любен Дилов-син, Яне Янев, Мара Мисса/Капон/, циганския бос Илия Илиев, Праматарски, които наслага на избираемите места и превърна партията в търговско дружество. Тогава имаше миза от 40 000 евро за избираемо място и мога да го потвърдя от първо лице, а и след година Янев го потвърди същото. Предполагам, че и при другите партии е било същото. Нима от години Народното събрание не се пълни с абсолютни анонимници, които преживяват четири години без да са задали дори един въпрос, не се изказват и единственото ,което правят е да лобират и обикалят министерствата. Мога на прима виста да ви изброя поне двадесетина пълни анонимници във всеки парламент, които в нормални условия няма да ги изберат дори за домоуправители, но по незнайни пътища са се намърдали на предните/”избираеми”/ места в листите. Това ражда пропорционалнате избирателна система – просто централизира корупцията и я прави по-лесно трансформирана в партийна. Ще купят олигарсите два-три района, ще купят двадесет дори, но доста ще се затруднят да напълнят целия парламент, ако изборите са мажоритарни, още повече, че не се знае какво ще стане при самия вот. Пък и въобще не е вярно, че в НС ще има само три партии – Герб, БСП и ДПС. Ама въобще не е вярно, защото хората все пак ще гледат качеството на Техния представител, независимо от къде е издигнат. В момента във френския парламент при чисто мажоритарна система в два тура има цели девет партии и шест напълно независими депутати.Вярно е, че при мажоритарната система до известна степен се регионализира самия вот, но това е положението в България – ще има и етнически райони, ще има и чисто регионални депутати, но това е къде – къде по-малка беля от настоящия парламент. Пък и в модерните демокрации има цяла наука, която се казва изборна география и се занимава точно с тия проблеми, ама нашите политици не желаят да се занимават с такива сложни неща.

            И още нещо, което за мен има сантиментална стойност. Нима забравихме, че основната теза на напусналите 39 депутати, които не подписахме Конституцията, бе именно въвеждането на мажоритарната избирателна система. Същото влезе и в предизборната програма на СДС за 36 Народно събрание през 1991 год. Нима забравихме, че тогава СДС спечели във всички големи градове на страната мажоритарните избори за кметове на общини!? Мина време и се забрави това обещание и влязохме в пропорционалния батак.  По принцип десните, консервативните, народните партии в белия свят дефинитивно са за мажоритарна избирателна система, защото при нея се постига пряк контакт  с избирателите, поемат се конкретни ангажименти и се създават стабилни парламентарни мнозинства. Ако за четири години мажоритарния кандидат не е обиколил района си, ако не се е срещнал с избирателите си, ако не е решил нито един местен проблем, то на следващите избори – ресто. Въобще нямам представа как може десни политици да агитират за отхвърляне на мажоритарната избирателна система?! Може бе ги е страх от собствената им недостатъчност? При едномандатна система много ми е интересно в кой избирателен район ще изберат Божидар Лукарски, или Ненчев или дори Меглена Пръмова,  но като се самовпишат на първите места в листите работата става.Че на последните избори самия Ненчев не го избраха в родния му ямболски район, но пък го бяха дублирали по недостатъчност в Пловдивски район та работата стана по традиция. Това прозвежда пропорционалната избирателна система, ако ви харасва изберете си я пак нея.

            Мога с часове за пиша за нейните недостатъци, особено доскоро прилаганата методика на Д Онт, която изпращаше депутати с по 400 гласа в райна/например депутатката на ДПС Петя Раева на миналите избори във Видински район/.  През 1994 год. не ми стигнаха 178 гласа в Пловдивски район и системата изпрати остатък от 9 869 гласа във Враца и затова е по-справедливо – дори с един глас да вземеш повече получаваш мандата в собствения си район, защото така е по-справедливо, отколкото преразпределения по неясни и неразбирами за избирателя критерии.

            За държавните субсидии пък въобще нямам съмнения за отпадането на сегашното статукво. Ще припомня пак нещо. За първи път се заговори за държавна субсидия на партиите през 1994 год. и закона бе написан от покойния Илко Ешкенази и Марагарит Мицев в 36 НС. Ставаше дума за 1 лев за всеки получен глас на парламентарни избори. Дълго време беше така, но дойдоха брокерите на Симеон, кадет Рилски през 2001 год. и „ойде коньо у ряката” та стигнахме до сегашното състояние – 11 лева за получен глас, което не само е най-високата субсидия в целия ЕС, но е и адски неморално, направо си е нагло. Като че ли няма влияние на олигарсите и разкешване към партиите като има държавна субсидия!? Айде бе? Я питайте БСП и например Георги Гергов? Колкото и да направите държавната субсидия пак партийните чиновници ще искат повече и повече, защото сме в България, защото пропорционалната система произвежда такива порядки и защото ако има алчни хора, то първенството ще държат партийните началници. Това е положението – опита ни го доказва вече 27 години.

            Накрая искам да отбележа, че най-големите противници на мажоритарната система и на намаляването на субсидиите са активистите на БСП и ДПС, което за мен е достатъчно. Убедих се в обикалката ми из изборните потайности из китната ни родина. Сякаш тези партии не са произвели лица като Гергов и Пеевски или може би точно заради това.

            Така че – аз си направих своя избор и искам да съм свободен, а който иска да си бълбука в блатото на собствените си митологии.

Такива са и остонолите "въпроси от "референдума". 120 депутати без партийни пари, стават абсолюнто зависими от ТВ, ако искат да продължат кариерата си. Това е целта - тоя, който стои зад Слави, иска цялата власт чрез ТВ, т.е. в ръцете на явните и тайни собственици на медии.

че великият канцлер - обединител Хелмут Кол, беше уличен в НЕЗАКОННО ФИНАНСИРАНЕ на партията си. Тоя сериозен и, вярвам, честен човек, явно НЕ Е МОЖЕЛ ДА РАБОТИ НОРМАЛНО със законната издръжка.