Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.01.2017 00:51 - Партиен януари или втора серия на "Спасяването на Радан Кънев".
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 2519 Коментари: 1 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image

Партиен януари или втора серия на „Спасяването на Радан Кънев”.

 

            Много прав е Радичков, че януари е най-българския месец. Ама не, че масите се прегъват от свинско с кисело зеле и вино, не и заради именните дни, не заради снега и хапещия студ. Не. Едва тия дни се светнах, че януари е български месец, защото напънът на българина за създаване на нови партии го обзема неистово. Значи хората по света правят илюминации в чест на християнските светци, в Испания дори има празник на бонбонения дъжд, на Балканите се разлива свинска кръв и се припалват скари, но в България дето уж сме много зле … се правят партии. Има нещо много сбъркано в тая държава и това си е.

            За да е съвсем окръглена картинката на партийната авансцена се възправи Дудука Николай Бареков. Почитателят на краката/по неговите думи „баджаците”/ на журналистката Жени Марчева и по съвместителство евродепутат реши да закрие партията си „България без цензура” и да я преучреди като Презареждане или нещо такова. След като потроши един чувал пари на Цветан Василев, успя да се направи евродепутат, да издигне жена си за кмет на София и да остане без парламентарна група, то този български Остап Бендер, пременен във фланелка с лика на Христо Ботев очевадно пак е намерил пари отнякъде и обяви нова гръмовна партия в залите на НДК. Дори седнал и написал писмо до другите нови партии, които му били „конкурентни”, а той видите ли бил „низвергнат”. Човекът не иска да разбере, че колкото и пари да харчи, колкото и партии да „учредява” той винаги ще си остане просто „Дудука” и никога няма да надхвърли това ниво, ако ще да ляга и става с „Таймс”. Толкова за поредната барекова дивотия.

            По-интересна е другата януарска партия „Да, България” на бившия правосъден министър Христо Иванов. В началото и аз бях заинтересуван от нея, защото вече години ми липсва истинската дясна партия, за която да си струва да работя и да и помагам. Отидох на предварителната им сбирка в Пловдив, за да чуя заявения лидер. Самият Христо Иванов говори умно и вярно, личеше си, че има желание да бъде в кондиция със заявените антикорупционни  практики, да намери модус към младите и активните хора, но в началото ме смути това „ние не сме нито леви, нито десни”. Веднага ми напомни ония заклинания, които правеха НДСВ чрез лидера си преди повече от 15 год.: „Ние ще обединим целия народ, няма да се ориентираме нито към десните, нито към левите, ще управляваме със силата на всички българи…” И нали си спомняте какво излезе от това? Огледах се в залата – доста познати лица от „златните” времена на НДСВ, включително бивши депутати, бивши областни управители, бивши партийни строители на царската партия. Нещо започна да ме налита спомена за вече гледано „Дежа вю”. Но истински се изумих от реакцията на публиката, когато станах да си задам няколко въпроса. На третия започнаха да недоволстват, на четвъртия ме предупредиха, че Христо Иванов трябвало да си запише, а на петия ми отнеха думата. А  питах за корупцията, за масоните в правосъдната система, за избирателния закон, за районирането и т.н. Бях втрещен, когато публиката ме репликира, че в Пловдив нямало корупция, че в града се живеело много добре и спокойно, на което им припомнях за олигарха Георги Гергов, за Тютюневия град, за Колодрума и си седнах омерзен, вече напълно убеден, че тази маса няма никакво намерение да се бори срещу корупцията, а просто търсят чадър на личните си амбиции. Пак се огледах по-внимателно в присъстващите. Почти цялата организация на ДСБ в града, а останалите бяха изцяло от най-приближените на кмета на града Иван Тотев и си обясних защо според тях „в Пловдив няма корупция”. От протестиращите в Пловдив през 2013 год. нямаше нито един.

            Не знам от срещата в Пловдив колко са отишли на учредителното събрание на „Да, България” на Ивановден, но аз не отидох, въпреки че получих любезна покана. Отговорих кратко, че съм видял на срещата като активист на новата партия журналист от най-жълтата медия в града и известен потомък на фамилия от ДС. Накратко обясних, че нямам място при такива хора. Разбира се, поразпитах приятели и познати за новия политически субект/не съм искал разрешението им и няма да ги спомена/, които ми споделиха доста смущаващи неща. На първо място ми споделиха съмнението и убедеността, че зад проекта стои Иво Прокопиев – доволно противоречива фигура със спорна репутация. Посочиха ми и странни обвързаности на някои от новите активисти в минали политически и олигархични проекти. Както и да е. Мина учредителното събрание на новата партия и след него се случват неща, които определено ме смущават и дори отвращават. От тогава не е минал нито ден в нито едно политическо предаване, в което да не е поканен представител на новата „велика” партия. Такова масирано присъствие на още нерегистрирана партия досега не е имало в медиите. Върнете се назад в спомените си – да се сещате за нещо подобно?! Както се изрази един приятел: „Ако ние двамата с теб направим партия, дали някой ще ни покани?!”. Нещо повече – същия този януари се учредява и партията на Веселин Марешки „Воля”, а той все пак само преди месец е взел цели 10% на президентски избори, но доколкото си спомням бе поканен само веднъж в една телевизия. Всичкия медиен интерес е насочен към „Да, България”. От дългия ми политически опит знам, че това не е случайно, че не става без финикийски знаци. Още аргументи трябва ли да соча? Въпреки че с цялото си сърце бих желал този проект да успее, определено ми е крайно подозрителен непомерния интерес на медиите към нещо, което още не е регистрирано, което все още представлява само заявен политически проект, без да има абсолютно нищо насреща, нищо свършено реално. Много, много ми прилича и това на проекта на Царя, кадет Рилски, който пристигна само с ореола на баща си и нищо зад гърба си, но пък някой го бе посъветвал, че най-лесно се продават мечти. И Симеон Втори започна щедро да раздава на овълчилия се народ мечти – за 800 дни, за „несимволично увеличение на пенсии  и заплати”, за „ново време”, за „смяна на чипа” и още куп глупости, но хората се вързаха. В крайна сметка видяхме след време резултата, нали? Та и сега така – по липса на широк хоризонт за обещания сега се продават най-лесно мечтите за „борба с корупцията”, а се забравя, че същата борба бе в програмите и на Реформаторския блок, и на Татяна Дончева, че и в намеренията на споменатия вече Дудук.

            И за други съмнения ми споделиха. Като това, че „Да, България” е всъщност проект за спасение в политиката на одеозната фигура на Радан Кънев, който очевадно загуби всякаква възможност за реализация на партията си, осъзнава пълната липса на харизма у себе си и невъзможността да спаси ДСБ от сгромолясване, освен ако не заложи на друг вариант – коалиция или ползване на регистрацията на ДСБ.

            Като споменах за регистрация нещо ми се върти в главата. Като четох състава на Националния съвет на „Да, България” ми направи впечатление, че пости половината от него са юристи, някои от тях с популярност в тези среди. И ми е малко странно, ако не са видели нещо очевидно или пък просто са слабо грамотни юристи, което малко ми се вярва. За какво става дума? Партията се учредява на 7 януари. В най-добрия случай до изчистването на документите за регистрация, подготовката им, справки, уникалност на името,  такси и т.н. ще минат поне седем дни. Можем да очакваме, че около 14 януари ще бъдат внесени документите в СГС. И оттук нататък вече всичко е в ръцете на прокуратурата и съда, защото откритото заседание задължително е след произнасянето на прокуратурата. И срокове за това няма, а едва ли прокуратурата гори от любов към „Да, България”. Може да се намерят и разни „дребни” пропуски в документите за регистрация и да се върнат за доработка. И това вече сме го виждали. Така че, ако се стигне до регистрация около 1 февруари ще е цяло чудо, а ако не се стигне/което е по-вероятно/, какво правим? Изборите ще са или на 26 март или на 2 април. Я смятайте сроковете по закон. И отново влизаме в хипотезата НДСВ. Вариант № 1 е да се ползват регистрациите на други партии и Вариант № 2 е да се направи някаква неформална коалиция с ДСБ и да се участва в изборите по този начин: ДСБ/Радан Кънев/ + нерегистрираната „Да, България”. Този втория вариант ще е крайно непочтен към честните и окрилени хора, но го разказвам, защото е вероятен, даже много вероятен. Въобще ще е интересен пъзела, ако масата превъзнесени юристи в новата партия не успеят да се справят с регистрацията, но най-малкото би трябвало да са предвидили този вариант или в противен случай да го търсят умишлено…

            За съжаление мое и на такива като мен така за пореден път оставаме без представителство при истинска дясна партия, с ясна антикомунистическа идеология, с реални намерения да сторят нещо, с огромното желание за справедливост. Очевидно, че и сега няма да го дочакаме. И не на последно място, защото е задължително при такива ситуации да се намерят няколко лидери със силна харизма, които могат и знаят как да увличат хората след себе си. Иначе по всичко изглежда, че и в януарския порив към партийно строителство ще гледаме втора серия на „Спасяването на редник Райън, пардон Радан”.

 






Гласувай:
3


Вълнообразно


1. apostapostoloff - Има такава една древноримска поговорка:
11.01.2017 06:27
Omni homini mendax, т.е всички хора са лъжци. Та като чуя за такива "антикорупционни практики", ме напушва смях. Как ще накараш хората да се откажат от лъжата, от лесно спечелените пари? Що за дивотии са това?!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 9542331
Постинги: 935
Коментари: 6147
Гласове: 9515
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031