Отиде си и Наско Спасов…

            Нещо Бог не иска да се смили над нас… Жестоко или пък му трябват личности отдясно, до него…. И взе да си взима по един всеки месец.Току-що разбрах, че е взел и Наско Спасов. Само на 59 години, а можеше да поживее още. Преди около  десет години на басейна на „Новотела” ми каза: „В Пакистан ми сложиха бъбрек за доста години – гадните копелета ще живеем        , напук, напук на враговете…”

            Наско бе чепат, релефен, особняк, болшинството от журналистите, особено тези в пловдивския „Марица”, не го обичаха – дълго време им бе шеф, грубовато се държеше с тях, а всъщност не понасяше простотията и превития гръбнак. Не се уморяваше да прави хартиени издания – Марица, „Новинар Юг”, „ Денонощен новинар”, „Дебати”, „Съперник” и кой ли още не… Непрекъснато издирваше хора, които да бъдат характери, като него, не винаги успяваше, по-често – не… Последните години се скарахме заради това, че реши да възстановява членството си в БСП… Е, беше ден до пладне.

             А написа и най-силния материал много отдавна  за гадорията  Гергов, Пловдив, панаира и червената партия. И безгръбначните журналисти, които той бе създал. Не му простиха – мразеха го. И гледаше на тях със силата на иронията.

            И ни останаха безкрайните нощи в Несебър, в станцията на Министерския съвет, с любимата Марина, с разочарованията, с носталгията, и с темата, която подхващаше – за любимото Локо-Пд. Тихи, пиянски, носталгични, топли нощи, които вече ги няма и няма да ги има.

            Несправедливо стана животът да си прави каквото иска, Наско. Ако има нещо – прости… Бог нека бъде с теб по пътя нагоре…