Най-активни
1. lamb
2. radostinalassa
3. sarang
4. hadjito
5. wrappedinflames
6. djani
7. savaarhimandrit
8. iw69
9. bateico
10. iva971
2. radostinalassa
3. sarang
4. hadjito
5. wrappedinflames
6. djani
7. savaarhimandrit
8. iw69
9. bateico
10. iva971
Постинг
06.01.2018 10:47 -
Президентът на червен буксир

Президентът на червен буксир
Последните дни предложиха значителен брой президентски прояви, с които той се позиционира като фактор във вътрешната ни политика не, че не е ставало и преди. Дали това е активност, породена от гостуването на политици от Европа, дали е решил да направи поредното впечатление на ментора си – червената Корнела Нинова – Корни, дали това си е просто регулярна активност на военния пенсионер не е от такова значение. Като начало в една национална медия се направи „сравнение” на последните три обитателя на президентския кабинет за първата година от мандата им. И изведнъж се оказа, че Румен Радев е най-активен в сравнение с Първанов и Плевнелиев. Механичното сравнение в случая е крайно непродуктивно и съвсем, ама наистина съвсем не представящо жестовете на държавния глава. Конституцията ни е така написана, че прави от президента фигура на допълнение, неизбежно допълнение към властта. Който през годините се опита да играе някаква самостоятелна игра претърпя провал. И е така защото „бащите” на основния закон през 90-те години заложиха на временните ситуационни политически реалности и се получи сегашния обществен Франкенщайн. Още тогава се поставиха наглед абсурдни ограничения, които имаха за цел единствено да възпрат някои личности, които тогава имаха своя бекгранд и представляваха опасност за определени среди. Първоначално трябваше да бъде спрян лидерът на „Подкрепа” К. Тренчев, който не бе долюбван и от сини, и от червени и треснаха изискването за навършени 40 год. /тогава Тренчев ги нямаше/, след това Петър Дертлиев и Гиньо Ганев се сетиха, че като нищо може да се кандидатира Симеон Рилски и написаха, че кандидатът трябва последните години да е живял в България и накрая, за да се спре към президентския пост Андрей Луканов същите написаха в Конституцията, че „трябва да е по рождение българин”. И Луканов отлетя като кандидат, но по-късно отлетя и Георги Пирински, а сега тази конституционна клетва виси например и над Станишка като роден в Херсон и съветски гражданин. Напред в годините ще се родят още екзотики, но така е когато Конституция се пише от временна политическа ситуация.
Както и да е – сега си имаме президент направил се сам летец и въздушен ас, по военому дървен в изказа си и личен мъжки екземпляр с доволно бурен личен живот. И разбира се до него освен „първата дама” Деси/която аз лично харесвам заради свободния и изказ/ грее с неотразима светлина озъбеното лице на патологичната лъжа Корнела Нинова от село Крушовица, която му е поставила за политически надзирател Илияна Йотова като вице.
Историята на българските президенти е твърде любопитна макар и кратка в исторически контекст, но е поучителна. Нелепият Петър Младенов премина за кратко и си отиде съвсем резонно пометен от недоволството на хората от всепозволеността на партията им. Желю Желев дойде с ореола на дисидент, учен, лидер на СДС и еманация на народния тип политик. В изключително бурните времена на неговите два мандата той издържа и не спести критиките нито на свои, нито на чужди. Само да спомена, че ако сравним първата година на Желев и Радев се налагат стряскащи разлики. Само за една година разделящата се с източния комунизъм България бе посетена от 37 държавни глави. Личното му приятелство с Борис Елцин предизвика признаването от борда на самолета на Македония – екзотичен, но знаменателен акт на Русия в тогавашната объркана световна сцена. Желев бе фигура с наистина много силни прояви, докато накрая го съсипа неговата непремерена омраза към Филип Димитров. Но дори след края на мандата му той основа и стана първи председател на Балканския политически клуб, където се родиха и развиха днешните идеи за ново позициониране на Западните Балкани като част от ЕС. Петър Стоянов се появи като еманацията на „младите сини” в ситуация, в която гражданската война висеше на косъм и успя да овладее непоносимостта между озверелите политически страсти. Свободният изказ, добрата комуникативност и свободното боравене с юридическите термини са на светлинни години от Руменрадевия стегнат и меко казано скучноват разказ за ставащото в страната. Стоянов наистина остави трайна диря в президентските потайности. Само през първата година от мандата му в България дойдоха лидерите на всички страни от ЕС, да не говорим за посещенията на американските политически мъже. Дори и след приключването на мандата му той е в борда на фондацията на Бил Клинтън и в управителния съвет на … Александрийската библиотека. Там е на мястото на носителя на Нобел за литература Умберто Еко. Нали се сещате за какво ниво става дума? Грешката на Петър Стоянов бе, че се предовери на най-големия измамник в българската политика Симеон, кадет Рилски и това му изяде главата, за да дойде нищоправенето на Гоце Сирищника и да тръгнем към непрестанните амплитуди в политиката. Да си спомним, че имаше период, в който България бе изоставена изцяло в орбитата на дълбокото блато на бившите. През годините на Георги Първанов той не бе приет от нито един от сериозните лидери, бръщолевенията за „големи шлемове” стигнаха до единственото посещение - на пожизненият лидер на Туркменистан Гурбангули Бердимохамедов. Отиде там Гоце не толкова за „големият шлем”, а да се прояви като международен контрабандист – отстреля защитения архар в туркменистанските пущинаци. Гоце Седефчов логично ни сведе до нивото на Гурбангули Бердимохамедов. На неговия фон Росен Плевнелиев се държа мъжки и достойно, когато беше нужно прояви и характер /случаят с Марковска бе симптоматичен, както и позицията му за агентите във властта и дипломацията/, не изневери на политическата сила, която го направи президент, преживя страшна лична трагедия, но издържа.
Не е излишно отсега Румен Радев да се замисли какво ще остави след себе си след мандата му и не е ли време да се еманципира от непомерните амбиции на Корнела Нинова от село Крушовица, защото за нея е най-лесно да го паряса при първия удобен случай, ако се отнася до личните и проекти.
В този контекст той направи поредната услуга на червените каски и в навечерието на Нова година върна закона срещу корупцията за ново обсъждане – толкова са му разписаните правомощия в Конституцията. Вероятно ще се поговори още малко и ще се приеме същия текст, колкото да се позабрави за подвизите на ментора му в сагата „Техноимпекс”. Толкова е скучно, че чак става вече безинтересно. Откъм президентството идват все повече пиар – акции, но сякаш и те създават все повече усещане за буксир на БСП и то най – вече на прекалено амбициозната им лидерка…
Вълнообразно
Плевнелиев един път им „подаде ръка“ ......
БСП също върна проучвателния мандат за с...
Радев не бил бил ходил в Москва. Но трит...
БСП също върна проучвателния мандат за с...
Радев не бил бил ходил в Москва. Но трит...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Григор Симов - един антикомунист
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов