Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.11.2018 15:16 - Интелектуалната атака в Пловдив
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 13407 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 07.11.2018 15:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image

image

Интелектуалната атака в Пловдив. Проф. Никола Алтънков и Румен Леонидов.

Снощи /6.11.2018 г./ в клуб „Петното” в Пловдив се състоя една наистина безпрецедентна интелектуална атака от  проф. Никола Алтънков и вечния пилигрим на изящната словесност Румен Леонидов. Двамата представиха капиталния труд на професора от Калифорнийския университет от Санта Барбара „История на БКП”! Едно уникално издание, което преосмисля половинвековната ни история, ревизира фундаментални понятия от миналото на страната и осмисля нашето живеене в „социалистическия рай”. След края на срещата на никой от публиката не му се искаше да свършва това невероятно пътуване в един ужасяващ и разтърсващ свят на „голямата илюзия”.

Е, разбира се, пловдивски „творци” нямаше, защото те са заети с нескопосните си книги и ялови опити да впечатлят някои от „издателите” си, те просто са „велики и непостижими”, достигат до висотите на собствените си ялови представи. За сетен път се убеждавам, че за провинциалните „творци” интелектуалните усилия, дори от техни колеги са непрежалим блян и унес…

Първото, което открих чрез текста на проф. Алтънков, бе, че Клио е доста взискателна за твореца и така дори читателят неусетно стига до края на удивителния разказ на 900 страници. Нашата, българската история е тягосно пътуване в причиниТЕ, събитияТА, героите, данните, датите на един парадокс, който така и не е осмислен. Как така една малка секта успява да се наложи в общественото ни битие, да управлява почти половин век и в крайна сметка да наложи една коренно различна от националния дух идея.!? Проф. Алтънков комай единствен търси отговорите като започва от … броя на жертвите през годините 1919 – 1989 год. Те всички са българи, техните животи са в крайна сметка загуба за цялата нация.

В книгата от тук тръгнах, за да стигна в края до заключението, че тя всъщност е една голяма болка, национална и разединяваща, отнесена от абсурдността на един имагинерен „идеал”. От 1919 год. БКП става член –съосновател на Комунистическия интернационал в Москва и Световната революция ги формира и „неотклонно води” във въоръжената им борба към властта и злините към нацията.

За първи път в нашата историография се говори с факти, че още от Европейската война БКП започва да събира оръжие, да го складира и да организира военна секция… Всичко това щедро е било финансирано от СССР. Парадоксално е, че в трите народни събрания след Европейската война – в 1919, 1920 и 1923 г. комунистите са втора парламентарна група, съответно с 47, 50 и 16 депутати. През септември 1923 г. те организират неуспешен въоръжен метеж и се самолишават от участие в парламентарния живот. Оттогава до идването им на власт през 1944 г. те са в нелегалност и губят популярност и влияние. През 1930те и 1940те години БКП вече се е превърнала в шпионско-разузнавателно поделение на господарите си от Москва и не може да разчита на успехи, даже при желание за легална дейност. 

Престъпната БКП отричаше дълго време участието си в атентата в църквата „Св. Неделя”, дори до ден днешен тя заобикаля този въпрос.За сетен път в книгата ще откриете, че това, което сътворяват комунистите на 16 април 1925 год. е световен и европейски рекорд до 21.12.1998, когато бе взривът до Локърби с 270 жертви. Всъщност още един принос на изследването на проф. Алтънков е прецизното изброяване на жертвите от двете страни. Смъртните присъди по Закона за защита на държавата от 1925 год. са 1 590. От тях са изпълнени 199 /около 12%/. В същото време убитите от комунистите в годините  1923 до 1989 год. са 206 177. Последните години мълчанието на комунистите е оглушително, ако се обадят то е за да убият жертвите си повторно.

Злините са неизброими.- пише в книгатаси проф. Алтънков -  Аз бях принуден да спомена само най-съществените, а от тях да избера трите поражения върху българския дух и същност, които според мен са невъзвратими: промяната на езика ни през 1945 г., посегателството върху Екзархията по същото време и отрождането на живи части от българската плът (продължаващо престъпно деяние и днес). Рани зарастват, убийства се позабравят, или прощават, но пораженията върху духът и въжделенията на нацията са престъпления, които никога не могат да бъдат забравени, още по-малко простими.”

Мисля, че този цитат е достатъчен, за да заостри вниманието на любопитния читател към проблематиката.

Бях щастлив, че снощи липсваха злощастните пловдивски писатели – те ще останат завинаги в новата ни словесна история със своята смъртна присъда „За кого плачат?”, бях щастлив, че липсваха персони като певците на комунизма Спас Гърневски/Лимбосания/ и Иван Тотев /Маминия/, бях щастлив, че почетоха тази страхотна книга едни от най-кадърните млади историци като Ангел Станев – значи има нови и мъдри лица, които ще осмислят близката ни история, бях щастлив, че може да има надежда и за нас-българите…

 

 




Гласувай:
5


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 9544727
Постинги: 935
Коментари: 6147
Гласове: 9515
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031