И Дани Каназирева се нареди до Тотев и Гърневски !

         Скоро имах прелюбопитен диалог с пловдивската съветничка и политическа хетера Дани Каназирева.  Прави си дамата предизборна кампания отсега и пише в мрежата едни сладникави приказки, едни чудесии, ще речеш, че Пловдив разчита от сутрин до вечер на нейните „инициативи” и „обществени усилия”. Написах и да се озаптиса, защото не мога да повярвам на човек, който не си мръдна пръста 7 години, ПОНЕ да попита Мамин Тотю защо не отговори на писмата ми за проекта „Музей на Злото” в килиите на ДС. Осигурих си през 2013 год. и финансиране. Фондацията за „Памет и съвест” към ЕС на Горан Лимбланд веднага ми написа, че ще финансират проекта. С 200 000 евро, но…След 5 години ми написаха, че явно в България никой не се интересува от темата и пренасочиха финансирането /внимавайте !/ за изграждането на такъв музей в … Тирана и Белград.  Още в края на миналата година откриха това място за памет на техните тайни служби. В Сърбия и Албания! Ние сме единствената страна в Европа, където няма място за памет на стореното от тоталитарните служби! Дори в Русия вече има нещо такова, но комунизмът в България е жилав като стар каиш. Особено за общинските ни съветници в Пловдив. Аз исках само отговор от Мамин Тотю, така както направиха Президента на републиката, Министъра на културата, Омбудсмана, а на всичко отгоре има и 5 670 подписа на пловдивчани, събрани още през 2013 год., но общината казаха, че ги загубили. Да, но имам копие от тях, входящ номер, дата и брой подписи, въобще – демокрация. После пък се замислих какво щеше да направи Дани, ако и харижеха 200 000 евро? Сигурно ще отиде най-напред на епилация, после ще отскочи на липосукция и накрая ще завърти една чалга. То, с малки изключения така се и оказа…

         Та на малката ми забележка към светлата личност Дани Каназирева тя ми отговори: „Не бива да съм толкова остър към светли личности като нея. На всичко отгоре тя не била съгласна с „формата” на проекта /без да го е виждала!/ и затова…”.Бях смаян от текста! Каква „форма” не харесва на Каназирева? Защо? Аргументи? Явно ще трябва да снимам част от проспекта на „Къщата на терора” в Будапеща, за да ограмотявам „интелигентната” съветничка. И да започна да броя кои са против намерението ми. Досега това бяха Иван Тотев /Мамин Тотю/ и Спас Гърневски /Лимбосания, Певеца на комунизма, Амфоров, Гърльо/, сега до тази редица смело се нарежда и Дани Каназирева /засега без споменаване на прозвището и, дама е!/. Тъжно ми е, не – погнусен съм! Защото съвсем доброволно и безкористно съм и помагал, защото мислех, че тя е общински съветник в Пловдив, който може да направи нещо за града, за гражданите и т.н.  Сега се оказва, че е поредния комунистически запъртък1

         Появи се Каназирева в листите на Герб преди десетина години като протеже на Данчо Кюмюрджиев, това бе достатъчно тогава. После настоящите патриоти свалиха Кюмюрджиев, а Каназирева полека взе да се оттласква от Герб. Влязоха в битка с Мамин Тотю, даже тя се усъмни в интервю в недостатъчната мъжкост на Тотев. Изключиха я и тя смело се втурна да прави лична партия – „Съюз за Пловдив”. На политическото зарево се появи неподражаемата Меглена Пръмова и до нея цъфна Каназирева. То не бяха букети, то не бяха усмивки и целувки, то не бе умилкване, но амбициите прекалиха с реалните възможности и Дани хартиса от листата на Пръмова. Напусна с гръм и трясък. Обяви се за „дясна”. И аз и повярвах. Даже на откриването на кампанията на ДСБ в Пловдив като я видях в обятията на Ивайло Нойзи Цветков си викам: „Тя е! Дясната хетера, новото лице на „дясното”. Прекрасен ден бе от предизборната кампания /последната/, когато се изсипах в щаба на „дясната” Каназирева. Предложих и съвсем безвъзмездно да и помогна – разполагам с добра социологическа агенция, която е работила за всички големи агенции в страната, нейните 40-50 анкетьори могат да са безценни помощници в кампанията, да не говорим, че могат да „вербуват” хора за наблюдатели или нещо друго. Три пъти и казах, че ще работят безвъзмездно, три пъти Каназирева каза, че ще се обади. Колкото Тръмп или Путин ми се е обадил, толкова и Дани Каназирева ми се обади… Колегите и от ДСБ още преди това ме предупредиха, че тя е типично „прилепало” и нямаха никакво доверие на „дясната” си кандидатка, но …  Разказах накратко историята, защото тя стана типична за политическия ландшафт – неимоверно желание на персони да се пребоядисат на десни, либерални или консервативни „носители” на ценности, но ако стане дума да свършат нещо, червените перца им се виждат натрапчиво. За парадокса е писал още Едмънд Бърк в зората на консерватизма.

         Може би ще ви се стори дребна историята с „Музея на злото”, но е симптоматична за честта на всеки политик, а думата „чест и достойнство” се оказа толкова дефицитна, че не бива да се удивяваме откъде се пръкнаха такива „десни” като Мамин Тотю и Спас Лимбосания! Към тях сега се приши и Дани Каназирева. Идат избори…