от Антоанета Николова | EURACTIV BULGARIA

 10:08

Милош Мисков, фотограф, ранен по време на протестите през 2020 г. в Белград. [BETA Agency]

Предполага се, че ЕС въплъщава ценностите на свободата, демокрацията и основните права на човека. Но що се отнася до свободата на медиите, той е пасивен наблюдател на широко разпространените злоупотреби на собствената му територия и в съседните му страни, пише Антоанета Николова.

Антоанета Николова е основател и директор на Инициатива за свободни медии на Балканите, създадена през април 2021 г.

Методичните атаки срещу независими медии стават ендемични в Източна Европа и особено на Балканите.

Страните членки на ЕС, като България, са сгушени сред авторитарни държави от развиващия се свят в тазгодишния Световен индекс на свободата на печата на „Репортери без граници“. В класацията за 2021 г. България е на шокиращо 112-о място от 180 изследвани държави.

На медийните пазари в други балкански държави, които се стремят към присъединяване към ЕС, като Сърбия и Северна Македония, независимите критични гласове са принудени да останат на ръба на публичния дискурс.

За съжаление изглежда, че в ЕС липсват както воля, така и инструменти за подобряване на положението.

Този въпрос не може да бъде пренебрегван повече, особено след като атаките срещу медиите на Балканите стават все по-обиграни и стигат все по-далеч.

Здравият, независим медиен пазар разчита на сложно взаимодействие между много държавни и недържавни участници. Роля имат законодателят, собствениците на медии, доставчиците, дистрибуторите, рекламодателите, регулаторите и външните наблюдатели.

Въпреки че случаите на нападения срещу журналисти са добре документирани от няколко организации, не се обръща достатъчно внимание на скритите практики, използвани от политиците и техните съюзници, за да контролират по-широката медийна среда.

Инициативата за свободни медии на Балканите (BFMI) е създадена, за да помогне за решаването на този проблем и да хвърли светлина върху сенчестите търговски техники, които задушават свободните медии в региона на Балканите.

Това е темата на първия доклад на BFMI, който разглежда цензурата на медиите в България, Сърбия и Северна Македония.

Както се отбелязва в доклада, основните инструменти за манипулиране на тези медийни пазари включват, но не се ограничават до:

Контрол на обществените радио- и телевизионни оператори и регулаторните органи, натоварени със спазването на законите за медиите;

Злоупотреба със слабата регулация на прозрачността на собствеността, за да се даде възможност за незаконен контрол на медиите от правителства или техните пълномощници;

Използване на държавни субсидии за насърчаване на клиентелизма на слаби, пренаситени медийни пазари.

Докато ЕС подготвя своя широко рекламиран Закон за свобода на медиите, BFMI призовава европейските институции да обърнат заслуженото внимание на тези въпроси.

За съжаление, контролът върху медиите влияе върху политиката не само в авторитарните държави, но и в демократичните страни. Силвио Берлускони едва ли би бил три пъти премиер на Италия без медийната си империя. Влиянието на Рупърт Мърдок във Великобритания, а по-късно и във възхода на Тръмп, е подобно добре документирано.

В изброените по-горе случаи обаче имаше поне някои проверки и противовеси. Когато Берлускони се включи активно в политическата сцена в Италия, например, той трябваше да се откаже от собствеността върху медийните си активи.

Но в по-слабо развитите демокрации на Балканите, където няма адекватни механизми за предотвратяване на появата на злоупотреби, има риск политическият контрол върху медиите да обезсили демократичния процес.

В България е законно политиците да притежават медии, а някои политически партии имат свои собствени телевизионни канали.

В Сърбия държавният кабелен оператор на страната, Telekom Srbija, сключи изгодни партньорства със съюзниците на президента Александър Вучич, които продължиха да купуват медии, които в някои случаи станаха доста по-проправителствени в репортажите си. В Северна Македония видни политици могат да заобиколят регулациите, като инсталират членове на семейството като собственици на своите медийни активи.

В трите държави регулаторните органи, предназначени да спазват закона и да предотвратят злоупотреби с пазара, са недостатъчно финансирани, а правилата за назначаване на висшето им ръководство ги оставят още по-уязвими за политическа намеса.

В същото време наситените медийни пазари означават, че голям брой медии се конкурират за намаляващите приходите от реклама. И това отваря вратата за прояви на клиентелизъм към държавни и частни спонсори. В случая с България непрозрачното разпределение на средства от самия ЕС остава сериозен проблем.

В Северна Македония правителството на СДСМ, избрано през 2017 г., обеща да спре държавното финансиране на медиите и рекламата, освен по проекти в обществен интерес. Тази заявка на правителството и други широко разпространени медийни реформи остават неизпълнени.

Такива неизпълнени обещания са твърде често срещани. Лидерите на Балканите (последно го направи президентът на Сърбия Вучич), се представят като реформисти и се радват на възможности за снимки с висши лидери на ЕС. Междувременно „вкъщи“ медийните свободи системно се подкопават.

ЕС не може да позволи това да продължи. Той трябва да използва механизмите си, за да държи тези страни под отговорност. Колкото по-дълго се оставят да действат тези антидемократични тенденции, толкова по-трудно ще бъде да се премахнат причинените от тях щети.