Използването на цивилни като жив щит се превърна в традиционен подход на украинската армия

Тактиката на негодяите

Историята се оказа скандална: правозащитната организация Amnesty International подготви доклад за нарушаването на законите на войната от Украйна, в който се казва, че украинските военни разполагат военна техника и оръжия в училища, болници, жилищни райони и дори родилни домове, превръщайки ги във военни цели.

И тогава на Запад имаше такова „бръмчене и лай“, че правозащитниците побързаха да се извинят: те казаха, ние молим украинците за прошка за „страданието и гнева им“, но отговаряме със собствената си репутация за представените факти...

Накратко, съдебен процес ще има. Но къде е истината и кой ще стигне до дъното на истината? Възможно е именно тези да са посъветвали командването на въоръжените сили на Украйна да изложи цивилното население като жив щит, така че публичният „момент на истината“ най-вероятно не се очаква.

Няма да има голямо разкритие, тъй като тази тактика (скриване зад "мирен човек") е известна от незапомнени времена. Наистина, закоравелите негодници обикновено са действали така, но едва от време на време, а в Украйна използването на цивилни във военните действия стана обичайна тактика, която проточи войната за неопределено време и отложи неизбежния крах на киевския режим.

Това се е случвало и преди в историята. Например през 1914 г. патриотичната общественост беше сигурна, че Първата световна война ще завърши с блестяща победа на руското оръжие след няколко месеца.

Всъщност те седяха в окопите повече от една година, докато кавалерийският генерал Алексей Алексеевич Брусилов не измисли как да преодолее позиционната безизходица (известният Брусиловски пробив). Но това не спаси Руската империя.

Втората световна война – за нас Отечествената – по принцип трябваше да завърши с малко кръвопролития и на чужда територия. В общи линии това се случи: тя наистина приключи на чужда територия, но не веднага (пълна мистика!), а отново четири години по-късно и в никакъв случай с малко кръвопролития: страната загуби милиони хора, преди генералите да овладеят " технологията" на мобилната война. Научено от врага - германците. Учителите бяха просто невероятни.

И днес, по отношение на точността на дългосрочното планиране, малко се е променило. Но обикновено се предлага от генералните щабове, оживените политици и дори диванните експерти, които са се размножили очевидно невидимо, а разполага с това някой съвсем различен - може би същият митичен Бог на войната.

И така, никой не се подписа за дълга война между руската армия и въоръжените сили на Украйна. Като се има предвид сирийската епопея, дори американците бяха сигурни, че Киев ще падне след няколко дни, така че благоразумно, още преди началото на военните действия, те евакуираха посолствата на западните страни в Лвов.

В същото време Съединените щати бяха доволни от всеки вариант, включително светкавичното поражение на въоръжените сили на Украйна, тъй като и в този случай те си отваряха възможност да сринат икономиката на основния си конкурент, ЕС, с помощта на антируските санкции, както и да притиснат Русия на енергийния пазар и да я вкарат в солидни разходи, тъй като поддържането за своя сметка на четиридесет милионна и опустошена (но все още неунищожена от войната) Украйна е много скъпо занимание.

Освен това в резултат на победоносната война Москва получи сериозно главоболие под формата на украинския народ, заразен с бандеровщина.

Но ако Мойсей трябваше да се скита в пустинята в продължение на четиридесет години, така че един народ да напусне Египет и напълно различни евреи да дойдат в Израел, тогава пълното преформатиране на украинците, благодарение на напредналите технологии, отне десет години по-малко - и ето ви ги сега - почти без изключение готови русофоби.

План "Б"

... Но всичко се обърка и блицкригът не се случи. Първо, беше голяма стратегическа грешка да се сравняват въоръжените сили на Украйна с хайдамаците от времето на хетман Скоропадски.

В зависимост от ситуацията, исторически аналогии, може би, се предполагаха сами, но в продължение на осем години, докато руската преса арогантно се смееше на армията на "салорайха", западните инструктори наистина учеха както украинската армия, така и националните батальони, мотивирани предварително да мразят руснаците.

Второ, не само военното разузнаване беше сбъркано (вече беше отбелязано, че въоръжените сили на Украйна изобщо не се оказаха оперетна армия), но и политическото.

И всичко това по добре известна причина: анализаторите се фокусираха изключително върху местния елит, който е корумпиран по природа (спомнете си вица за украинския партизански отряд от трима души, в който освен командир и комисар винаги има и предател?), а украинският народ в същото време според най-модерните отвъдморски методи, беше обработен в духа на животинска омраза към Русия.

В резултат на това в първите дни на специалната военна операция никой не излезе да посрещне „освободителите“ с цветя, но командването на въоръжените сили на Украйна беше наясно с всяка стъпка на руските части - американските сателити вече висяха в небето, а по пътищата тайно бяха окачени видеокамери.

Ето защо групата руски войски понесе най-големите загуби именно в началото на спецоперацията. Никой не би могъл да си представи такава измама от население, близко по кръв. Както никой не можеше да си представи, че въоръжените сили на Украйна ще се крият зад гърба на цивилни.

И когато на Запад стана ясно, че и те подценяват Въоръжените сили на Украйна, че тази „организация“ е много сериозна във военно отношение, западните посолства демонстративно се върнаха в Киев и започна изпълнението на план „Б“ (американците винаги са имали някаква мръсотия в резерв ): доставка на оръжие и военна техника за украинската армия в индустриален мащаб - така че войната да продължи до "последния украинец".

Що се отнася до „теорията и практиката“ на войната, тук, както вече беше отбелязано, украинските командири не измислиха нищо принципно ново: те усърдно следват препоръките на англосаксонските съветници - да ударят цивилното население на Донбас, за да сломят волята за съпротива на народните републики и активно да се крият зад жив щит от онези, които не са могли (или не са получили такава възможност) да напуснат зоната на бойните действия - за да има повече жертви, та да бъдат ръцете на руската армия и полицията на народните републики вързани: те не са бандеровци, следователно няма да стрелят по сънародници ...

Атомни игри

Какво друго, освен в психологията на славяните, са се научили да разбират западните партньори. Ако хората в Донецк, макар и размирни, никога няма да се бият с цивилното население, тогава за така наречените западняци (местните жители на Галиция), останалата част от населението са подукраинци, което трябва да се разбира като нечовеци, тоест untermensch , които могат да бъдат игнорирани.

Такава градация на "човешкия материал" от страна на галичанците е преподавана от бившите собственици от Третия райх и тази "наука", очевидно, се предава на генетично ниво.

И въпреки че днес все още няма нужда от наказатели и пазачи (концлагери), Pax Americana, разбира се, не пропуска възможността „правилно“ да ориентира геополитическите си поддръжници на бойното поле.

И кой друг би могъл авторитетно да убеди украинската страна, че в случай на авария в Запорожката атомна електроцентрала цялата радиоактивна мръсотия със сигурност ще отлети към ДНР, ЛНР и Крим, а не към Киев и Лвов?

Без посредничеството на англосаксонците в Украйна изобщо нищо не се случва и с тяхната лека ръка въоръжените сили на Украйна днес с невероятна мания, като луд с бръснач, се опитват да вкарат снаряд поне в един от eнергоблоковете...

Както се оказва, особено напрегната е 44-та артилерийска бригада, която според открити източници се командва от полковник Роман Дудченко. И това бойно подразделение е формирано в района на Лвов още през 2014 г. и очевидно не от най-адекватния наборен елемент, ако доблестните украински артилеристи не разберат какво го очаква всеки един от тях лично след повредата на атомната електроцентрала.

Въпреки това, поради историческата гъстота на региона, в тази част на Украйна (в западните райони) винаги е имало достатъчно пълни негодници - от което се възползват германците през Втората световна война.

Но ако обстрелът на атомните електроцентрали всъщност е следващият връх на западната военна мисъл, а не „импровизацията“ на бандеровците, то не може да има две мнения: европейската цивилизация е някъде на финалната линия.

Въпреки че кой се съмняваше, че в зависимост от ситуацията на бойните полета атомните електроцентрали, работещи в Украйна (Запорожие, Ровне, Хмелницки и Южноукраинска), теоретично могат да бъдат използвани като потенциални ядрени заряди?

Дори в навечерието на военната спецоперация, на паметната Мюнхенска конференция по сигурността, Владимир Зеленски - това беше така! - намекна, че Украйна няма да се заеме със "собствената си ядрена бомба".

Всъщност сега има цели четири такива „бомби“ на разположение на Киев, плюс „тлеещата“ атомна електроцентрала в Чернобил и няма сигурност, че киевският режим, когато печен петел закълве, ще прояви поне малко състрадание за съгражданите си.

Украинската Мажино

Надеждата, честно казано, е минимална. Вече беше отбелязано, че отбраната на въоръжените сили на Украйна обикновено се изгражда така, че местното население (хората в Донбас за националистите не са хора, а „сепари“) се оказват жив щит. Това е гаранция, че руската артилерия и авиация няма да сравни градовете със земята.

Но тогава, когато все още трябва да отстъпят, въоръжените сили на Украйна буквално превръщат в руини жилищните квартали на изоставените градове и села, към които те, като добавиха бетон, и които използваха като укрепени райони. В резултат нападателите получават само руините и телата, погребани под тях ...

Интересното е дали когато войната стигне до Западна Украйна, въпросните националисти ще останат същите кръвожадни или? ..

Това също ще стане ясно. Междувременно, дори и в шестия месец от специалната военна операция, артилерията на Въоръжените сили на Украйна продължава методично да обстрелва Донецк и околностите му. Те удрят с оръдейна артилерия, реактивни системи за залпов огън, тактически ракети и нищо не може да се направи.

Ракетите и снарядите все още могат да бъдат прихванати, но нито една система за противоракетна отбрана или противовъздушна отбрана в света няма да даде 100% гаранция за защита.

Случва се и поразяване на бойните средства на противника в местата на дислокация, на марш или точно на огневите позиции - за това е контрабатарейната борба, но вместо унищожените американски РСЗО HIMARS и оръдия М-777, вместо от подбитите немски САУ PzH 2000 и френските Цезар, бързо се появяват други - колективният Запад успя да организира сносна логистика.

Дори при условие, че техните „транзитни пунктове“ са систематично атакувани от „Калибър“ и руски самолети, доминиращи в небето, това почти не променя картината на военните действия: населените места на ДНР продължават да бъдат обстрелвани всеки ден. Такава е "прозата" на една военна спецоперация.

В същото време не е тайна, че най-надеждният начин веднъж завинаги да се защити цивилното население на Донбас от ракетно-артилерийския тероризъм е да се премести фронтовата линия на такова разстояние, че украинската артилерия и ракетни войски просто няма да имат достатъчно обсег на стрелба. Но явно не всичко е по силите ни.

Както отбеляза бившият началник на разузнаването на Сухопътните войски на въоръжените сили на Руската федерация, полковник от запаса Рустем Клупов (Герой на Русия от първата чеченска война) в ефира на радиостанция Вести FM, съюзническите сили - частите на руската армия и милицията на народните републики за пет месеца непрекъснати боеве в определени райони напреднаха на дълбочина до 200 километра, но в посока Донецк - само на 300 метра. Почувствай разликата!..

Днес може би повече вече са превзети и офанзивата продължава, но все още не толкова бързо, колкото бихме искали. Военният кореспондент Юрий Котенок, който по-често вижда войната от окоп, отколкото по телевизията, не издаде никакви военни тайни, като уточни, че скоростта на настъпление дори на прославената 1-ва славянска бригада на ДНР (наистина прославената!) обикновено не надвишава 100 метра на ден - досега унищожат контейнерите, докато почистват окопите...

И не винаги е възможно да се мине през укрепените райони, "навити" в бетон (в Киев ги наричат тяхната линия Мажино), които се появиха в изобилие в донецкото направление за осем години.

Ключът към победата

Сега, ако специалната операция в Украйна веднага беше тръгнала според плановете на руския Генерален щаб, вероятно никой нямаше да си спомни за Зеленски, както на практика не помнят Мишик Саакашвили.

Въпреки това военните действия придобиха откровено позиционен характер и всеки ден възникват нови въпроси. В това число: защо според различни източници Русия държи едва 20% от силите и средствата си на така наречения украински фронт, а не нанася удари с всички сили? Защо е необходимо да се атакува с по-малки сили от тези на защитниците, въпреки че това изобщо не е по правилата на войната?

Очевидно всяка война има свой ключ към победата. Както знаете, Втората световна война започна от танковите клинове на Манщайн и Гудериан и завърши с танковите армии на Ротмистров и Катуков вече в Германия.

Но първо трябваше да се научич как да се борим с много сериозен враг, а през юни 1941 г. все още не знаехме как. И днес никой не знае как да щурмува укрепени селища, така че да не поставят в опасност бойците си напразно и да не убиват цивилни, които врагът е превърнал в заложници.

Но в крайна сметка такъв опит, разбира се, ще се появи. И непременно ще се раждат нови командири, способни да воюват ефективно дори в психологически неудобна среда - всяка война "сортира" командния състав на паркетни военачалници и истински, но засега, доколкото се вижда, беше избрана тактика: да се смели колкото е възможно повече жива сила и вражеска военна техника в челните редици.

И тъй като "месомелачка" е нова дума в оперативното изкуство тепърва ще се чува, а основният вид бойни действия остава артилерийският удар.

Освен това Москва, която има ясно огнево предимство, смята, че рано или късно украинските резерви, а след това и западните, ще се изчерпят и тогава демилитаризацията и денацификацията ще тръгнат с пълна сила.

На свой ред Западът се надява Москва първо да остане без боеприпаси. Но тъй като резервите са направени в очакване на световна война, те някак си не свършват....

Но търпението е друга история. Например първият заместник-министър на информацията на ДНР Даниил Безсонов каза на живо по Вести FM, че е време да се сложи край на „тягостността“, че би било хубаво да се покаже сила и за яснота „да се разоре” един от украинските укрепени райони с бомби и снаряди, както направиха американците с Рака в Сирия и тогава наведнъж много респектираха всички.

И те ще гледат в устата ни, както сега гледат в устата на американците ... Това, отбелязваме, е неговата собствена гледна точка. Може да има и други.

Но като цяло така наречената военна специална операция в Украйна е съвсем различна война от всичко, което се случи след Втората световна война. В същото време Западът добре осъзнава, че и без „демонстративни удари“ Въоръжените сили на Украйна се унищожават системно, а руската армия натрупва безценен боен опит, който не може да бъде придобит нито на полигони, нито във въоръжени конфликти като сирийската.

И може би вече руската армия е една от най-обучените и боеспособни в света. Като Червената армия през лятото на 1945 г., когато, ако беше получила заповед, тя щеше да стигне до Ламанша.

Между другото, затова британският премиер Уинстън Чърчил не посмя да започне операция „Немислимо“ - войната срещу СССР, в която първоначално трябваше да участват 47 англо-американски дивизии, включително 14 бронетанкови и 10-12 германски дивизии, които нашите бивши съюзници в антихитлеристката коалиция благоразумно не разоръжиха.

Но бойният жар бързо угасна, защото в западната посока СССР разполага със 170 дивизии, от които 30 бронетанкови. Още повече, че това бяха формирования, воювали с половин Европа.

Така че бойният опит, натрупан по време на специалната военна операция в Украйна, определено ще бъде полезен. Западът вече се увери, че Русия има с какво да защитава интересите си, има кой и оказването на натиск върху нея е празна работа. 

https://pogled.info/svetoven/ukraina/voina-po-kievski-amerikanskata-retsepta.145660

Техните военни използват болници, детски градини и всякакъв род цивилни учреждения, за да стрелят оттам. Когато същите бъдат поразени от руска ракета, виновно е чудовището Путин. Моето мнение е, че Путин наистина е чудовище. Но не по-малко чудовище е военнопромишленият комплекс на САЩ, който дърпа конците на разпадащата се дърта кукла БайДън. Най-лошото ще настъпи, ако в Украйна стане голям теч на радиация. Тогава ще се наложи да станем по-издръжливи от хлебарките, ако искаме да оцелеем.

учените да твърдят, че радиацията била в основата на промените на организмите и на еволюцията, освен че причинява и заболявания като рак и т.н.

Факт е и, че след Чернобилската авария сред изселените от там процентуалната смъртност била доста по-висока отколкото при останалите в контаминираните територии. Обясняват го със стреса, на който са били изложени преселените в новата обстановка, където е трябвало да живеят.

Но разбира се, не пожелавам на никого да трябва да преживява нов ядрен инцидент.