СТРУКТУРЕН МОДЕЛ НА НУКЛОНИТЕ И АНТИНУКЛОНИТЕ. ВТОРА ЧАСТ ЦВЕТАН ПАВЛОВ ИВАНОВ 2. ПЕРИОДИЧНА ТАБЛИЦА НА ЕЛЕМЕНТАРНИТЕ ЧАСТИЦИ (ПТЕЧ) И ПЕРИОДИЧЕН ЗАКОН НА ЕЛЕМЕНТАРНИТЕ ЧАСТИЦИ (ПЗЕЧ) Накратко ще проследим изграждането на ПТЕЧ и ПЗЕЧ от анализираните елементарни частици и античастици, открити от физиците и закономерните изводи приложени при разкриване на съставната структура на нуклоните и антинуклоните. ПТЕЧ е изградена от елементарните частици и античастици, повечето влизащи в структурата на нуклоните и антинуклоните, които изграждат състава на атомните и антиатомните ядра. Главната причина за неуспеха на физиците за построяване на ПТЕЧ, е че те искаха да я построят само от материални частици. Въпреки противоположните различия между материята и антиматерията, между тях има периодично единство. Първите най-прости, безструктурни неделими елементарни частица и античастица са отражение на Демокритовия атом, който е търсен от всички философи и учении на всички времена. Това е сходния с Демокритовия атом, електромагнитен Униквант на Акулов, който включва Монопола на Дирак. Неделимият униквант, който е началото на всичко, трябва да притежава минимум необходими фундаментални потенциални свойства: 1 електричен заряд, единични магнитни полюси, определена маса и спин 1/2. При това положение той е фундаменталната частица, която ограничава делимостта на материята и спира движението и към безкрайно малкото. Само така може да съществува неделимо безструктурно и безформено точковидно начало, от което започва еволюционното развитие на материята и антиматерията при тяхното единство и различие. Безкрайният брой еднакви проточастици запълващити абсолютното празно пространство не е достатъчно условие да съществува и се развива света. Защото те не могат да се делят по-нататък, но и не могат и да се съединяват поради еднаквите си електромагнитни заряди, за да се постигне ново качество. Затова логичната необходимост изисква да има втора противоположна частица с различно качество като противоположни свойства. Най-подходяща е неделимата античастица. Така съществуващите неделими точковидни частици и античастици с противоположните си свойства се подчиняват на Антисиметрията като се създава необходимото условие за взаимодействие между тях. Това не е възможност само за начало на материалното и антиматериално развитие на света, а предполага съществуването на различното качество, на това фундаментално физично ниво, като материя и антиматерия , без количествена промяна. Затова като не съществува и няма откъде да дойде количествената промяна, или не действа на това фундаментално ниво количествения закон на диалектиката, се появява необходимостта от друг закон, който води до ново качество без количествена промяна. Това е закона на Антисимтрията или Закон на посоката, който предполага поява на новото качество без количествена промяна. Антисиметричния закона на посоката се определя само от Асиметричния вертикал, който определя симетрия на посоката или съществуване на лявото и дясно в света. Следователно противоположните частици и античастици могат да си взаимодействат с противопожните елементарни електромагнитни свойства и противоположен спин. Така се стига до количествена промяна с намаляване първоначалната фундаментална маса като дефект на масата и зануляване на спина и електричния заряд. Получава се магнитен дипол подчинаващ се на законите на електродинамиката за точковидни електрични заряди. След изясняване на същността и мястото в първа група на първви период на хипотетичната проточастица и античастица в таблицата, автора на ПТЕЧ ги определя като същност на времето, което е начало на развитие на пространството и ги наименова Бегетрон (Б-) и Антибегетрон (Б+) в чест на България. Бегетронът е материя, а Антибегетрона е антиматерия. При взаимодействието на Бегетрона с Антибегетрона се получава Магнитния дипол на Акулов, който автора на ПТЕЧ определя като хипотетична частица на вакуума и го нарича Вакуумон (0), припокриващ се с антидвойника си. Вакуумонът е електронеутрална частицата, магнитен дипол, с която завършва първи период в девета нулева група и се праве периодичен скок към нов период. Вакуумоните са с възможност за образуване първичната занулена, равновесна структура на вакуума. Припокриващите се Вакуумони се свързват чрез противоположните енергийни магнитнитни полюси и се получава едномерната безкрайна нишковидна структура на вакуума. Магнитното взаимодействие между Вакуумоните занулява останалите действащи магнитни сили от взаимодействалите си Бегетрони и Антибегетрони и вакуума се превръща в нещо като нищо. Така вакуумните безкрайни едномерни нишки запълват абсолютната празнина на Космическото пространство, което остава без свободни Бегетрони и Вакуумони но с безкрайна неактивна електромагнитна маса на вакуума. Този процес е станал във вечността на времето, когато е имало свободни Бегетрони, Антибегетрони, за да се получат свободни Вакуумони при тяхното взаимодействие. Хипотетичният Бегетрон и Антибегетрон са огледални двойници, които изграждат първа група на първи период, а хипотетичната двойка припокриващи се Вакуумон и Антивакуумон завършват периода в девета нулева група на таблицата. Така че двете групи на първи период са хипотетични, защото е построен от проточастиците на материята и антиматерията, които не са открити. Частиците и античастиците за останалите периоди са открити и доказани от физиците. Затова аналогично на Менделеев без математика е разкрита периодичността между тях, която позволява да се образуват следващите периоди и групи, в които влизат частици и античастици с близки свойства. За разлика от Менделеевия химичен закон, масата на частиците и античастицит не е определящ фактор на периодичността. Защото при структурирането на Вакуумоните от Бегетрони и Антибегетрони и вакуума от Вакуумони, имаме намаляване на масата каято става нула, като са занулени и всички свойства на Бегетроните и Антибегетроните в структурата на вакуума. Това позволюва вакуума да е неунищожим и несътворим, но да е разрушим, поради това, че има структура, което е възможност за съществуването и развитието света от него и в него. Автора предполага че Бегетрона и Антибегетрона са свръхенергийни с огромна електромагнитна енергия и маса, което не им позволява да съществуват в свободно състояние, а само свързани във Вакуумоните. Първочастиците и античастиците същевременно са носители на четвъртата основна сила, Първичен електромагнетизъм, който не само е различен от атомния, а го поражда. Първичният електромагнетизъм е действен в субмикросвета. и ражда носителите на останалите три сили: ядрена, електромагнитна и гравитация, слабата сила не може да бъде основна, защото е разнвидност на ядрената сила. При Бегетроните и Антибегетроните не съществува алогичния конфайнмънт на еферните кварки, както и Х-полето, което да създаде масата им, защото Х-бозоните са по-късен продукт на еволюцията. Логично е във втори период да влизат носителите на останалите основни сили, производни на Първичния електромагнетизъм: ядрена, електромагнитна и гравитация, поради това, че е невъзможно да има съставни частици преди свързващите сили. Защото те са необходими, за структуриране на съставността на частците и античастиците на микросвета. Частиците и античастиците, носители на две от основните сили са сред открити от физиците, а носителя на третата основна сила, гравитона все още е хипотетеза. Физиците са опитали да преставят елементарните частици в таблици по реда на нарастване на масата им, но не се е получила периодична закономерност. Защото сред лептоните има частици с два пъти по-голяма маса от протона. При това подреждане те са улучили само мястото (втори период) на носителите на останалите три основни сили. Така първото място в тези таблици е отредено на фотона: електронеутрален, с нулева маса и спин 1, следват видовете неутрина и антинеутрина по реда на нарастване на масата (електронно, мюонно и тауонно), електронеутрални и спин 1/2. В някой от тези таблици към фотона и видовете неутрина е прибавен и хипотетичния електронеутрален гравитон със спин 2. В предложената ПТЕЧ в първите три групи влизат три сродни частици, които образуват триада от частици с близки свойства. Така силовата триада е отражение на Тетралектичната системност, на системността на Основните видове симетрия, на ПГТЕФ и на ПХТ. Най-подходящи частици за начало на втори период, се оказаха трите вида неутрина с необходмата нагледна триадна системност: електронно, мюнно и тауонно неутрино, които образуват триадата по реда на нарастване на масата и са близки по свойства. Фотонът определен като стабилен и най-лек, остава след тях. В първа група е електронното неутрино, с най-малка маса и най-голямо време на живот (стабилно), следва мюнното неутрино във втора група с по-голяма маса, нестабилно и в трета група тауонното, най-тежко и най-кратко живеещото, неутрино. Те са фермиони със спин 1/2 с намаляване на времето на живот и увеличаване на масата в посока от електронното към тауонното неутрино. Това е добре отразено в приложената ПТЕЧ. Частицата в четвъртата група на втори период е вече по-различна от видовете неутрина, но свързано с тях. Това е фотона, бозон с целочислен спин 1, с 0 маса и стабилно време на живот. Така до тук се образува цикличната тетрада на Тетралектиката и едната половина на ПТЕЧ. Това е също отражение от ПХТ и ПГТЕФ, което определя и обяснява първата циклича Тетралектична половина и логичния строеж на ПТЕЧ. Другата половина на ПТЕЧ при всички Периодични таблици и Периодични закони е противоположна на лявата половина. Това физиците са пропуснали да забележат, което осуетява разкриване ПЗЕЧ, въпреки че са били открити античастиците подходящи за тази половина, които са антипротивоположни на частиците от първата половина. Физиците са расъждавали, че са несъвместими в единна Периодична таблица, тъй като са несъвместими обективно и при среща анихилират, което е причина в нашата Вселена да няма антивещество. Това неправилно мислене им изиграва кошмарното разминаване с истината за ПТЕЧ, но точно тяхното единство е възможно в обща периодична субективна абстрактна таблица без анихелация, което определя Космичното единство на ПЗЕЧ и веществената им несъвместимост в една Вселена или Антивселена. Понеже всички частици си имат огледален двойник с изключение на няколко частици, които се припокриване с антидвойнака си., Това припокриване си има своето закономерно, структурно и симетрично обяснение. Затова след четвърта група на втори период ще продължи същото системно изграждане като повторение на първата половина на периода, само че от античастици. Точно това са пропуснали да направят физиците, за да постраят ПТЕЧ. Следователно пета шестта и седма група ще бъдат изградени от трите вида антинеутрина, които определят ядрените сили на антиатома, Антивселената като антисвят. Пета група е изградена от електронното антинеутрино, шеста от мюонното и седма от тауонното. В осма група влиза фотона, който е идентичен както за Вселената, така и за Антивселената, поради припокриването с антидвойника си, определено от съставното симетрично структуриране от електронно неутрино и антинеутрино. Защото фотона поради Огледалната симетрия на съставната си структура има изоморфност на посоката като няма ляво и дясно, което води до липса на антидвойник. За последната девета нулева група остава носителя на гравитацията - гравитона, който също няма антидвойник поради посочената по-горе причина. Гравитона в девета група е със символичен антидвойник, подобно на фотона, защото периодичната таблица е единна както за материята, така и за антиматерията и всички частици изграждащи девета нулева група се припокриват, или са със своя антидвойник. Така завършва втори електронеутрален период с носителите на трите основни сили: ядрена - микросвят, електромагнитна - макросвят и гравитацията - мегасвят. Припокриване на частиците с антидвойника си, е възможност за връзката между обективната материята и антиматерията без анихелация. Без такава връзка светът е невъзможен като това е възможност за прехода между материя и антиматерия, а ние да разберем, че има и антиматерия, след като тя има тази възможна връзка с материята. В трети период влизат частците и античастиците с подходящи близки свойства и системност на по-предния втори период. Това задължително важи както за периода, така и за образуване на групите. В първа група е електрона с най-малка маса за периода, но с по-голяма маса от електронното неутрино, спин 1/2, стабилен. Намира се под електронното неутрино, с което е тясно обвързан, защото то винаги придружава електрона в неговите реакции. Сродната аналоги с електрона опредаля мю-мезона за втора група на трети период, който е под мюонното нутрино, което го съпровожда в съответните реакции. Той е с маса по-голямаа от съпровождащото го мюонно неутрино и по-голяма от масата на електрона, но с по-малко време на живот от него и спин 1/2 . Сродната и системна аналогия продължава и в трета група, където е най-тежкия електрон, Тау-мезона с най-малко време на живот в електронната триада, спин 1/2 и маса по-голяма както от мю-мезона, така и от тауонното неутрино. До тук се спазва периодичната традиция за нарстване на масата и намаляване времето на живот на частиците при изграждане на периода и оформяне на групите, което има съществено значение за структурата на микросвета. В четвърта група на трети период на ПТЕЧ, е материалния пи-мезон, с положителен електричен товар, спин 0, с по-малка маса и по-дълго време на живот от Тау-мезона. Така пи-мезона е по-различен от сродната електронна триада на трите групи пред него, което го прави подходящ за четвърта циклична група на периода, която е с повече нулеви параметри, най-изразено при фотона. Това е свързано със съставната структура на всички неелементарни частици, което е съществена необходимос при структуриране на нуклоните. Също така това е отражение на ПХТ, където се намират полупроводниците, а при ПГТЕФ е отражение на закривяването като зануляване на ъгловостта. С пи-мезона завършва лявата материална половина на ПТЕЧ. Антиполовина на трети период на ПТЕЧ започва от пета група на периода и в нея влизат антидвойниците на частиците от противоположната половина на периода. В пета група е антиелектрона, в шеста е антимюона, в седма е антитауона и в осма по-различна група от триадата на трите вида антиелектрони се намира отрицателно електронатоварения антипион. В деветата нулева група е припокриващия се неутралния пион, с най-подходяща качествена характеристика за периода и групата. Така се подържа тенденцията девета нулеав група да се изгражда от занулени частици припокриващи се с антидвойника си. Трети период завършва с неутралния припокриващ се пи-мезон и възможност за периодичен скок и започване на нов период. Четвърти период на ПТЕЧ е особен период от двойка частици подобни на нуклоните и антинуклоните, които изглежда могат да се свързват в ядра, около които да обикалят по леки чостици. Защото той е на границата между първите три лептонни периода с близки свойства и следвещите барионни периода също с близки свойства. Затова той се различава както от първите три периода, така и от следващите три като определя окончателния брой, седем на периодите. Също така периода се явява, четвъртото Тетралектично системно различно състояние както на трите първи периода, така и на последните три периода на ПТЕЧ. Най-подходящи частци за него са частиците много близки по свойства и повече нулеви параметри, които ще установят хомогенна симетрична граница. Защото всяка граница, за да бъде граница, трябва да е хомогенна, което я прави относително непрекъсната. Тази системност на четвърти период, като Тетралектична циклична тетрада, дава определение на периодичността между самите периоди. Най-добре може да се наблюдава особената симетрична роля на граничния период и се обясни периодичността между периодите в приложената ПГТЕФ. Там той се явява като двумерен граничен период между първите три сродни едномерни периода и следващите три сродни тримерни геометрични периода. Такава муждупериодна периоидчност съществува и при периодите на ПХТ. Така че структурата на ПТЕЧ е изградена аналогично както на ПГТЕФ, така и на ПХТ, а след което четвърти период при ПТЕЧ се подчинява и на същата системна аналогия при трети период, което предполага сродните свойства на частиците, които изграждат съответната група. Най-подходящи частици за този особен период са странните К-мезони и антикаони, които също носят особения белег за тази роля с много близки свойства за целия четвърти период и спин 0. Всичко това е необходимост зо възможност за най-хомогенна граница. В първа група най-подходящ е положителния Ка-мезон с по-голяма маса от електрона над него, като с нулевия спин на каона се прекъсва фермионната линия на спина в групата, но се запазва традицията на нарастване на масата, намаляване на времето на живот и електричния заряд. За втора средна гранична група, на каонната триада, е подходящ нулевия К-мезон без електричен заряд с по-голяма маса и по-малко време на живот от положителния каон и спин 0. Има малка трудност с представителя на трета и четвърта група на четвърти период, защото няма открита подходяща частица да заеме това място в тази група. Тъй като за трета и четвърта група няма подходящи обективно открити частици, допускам, че е логично тези частици да бъдат много близки и сродни с каоните, също с нулев спин, малко по-тежки от Ка-мезоните и са два вида: натоварена и нулева като тях. Следователно може да се издигне хипотеза за съществуването на много близки по свойства с каоните и антикаоните частици и античастици с нулеви спин, по-тежки от тях и по кратко живеещи. но с много малка разлика на физичните параметри. Тези хипотетични частици и античастици може би са свързани с отклоненията при Ка-мезоните и са толкова близки по свойства, че почти са неразделими, което е необходимост за хомогенната симетрична граница на четвърти период. Може да ги определим като К1 мезони. Съответно в трета група ще влезе положително натоварения каон (К1+). За мястото в четвърта група, по аналогия с по-горния период, най-подходящ е хипотетичния неутрален каон (К0). Спазвайки цикличния принцип за двете противоположни половини от пета група започва антиполовината на ПТЕЧ изградена от античастици. Пета, шеста, седма и осма група, на четвърти период, са аналогични на първа, втора, трета и четвърта група на периода, само че изградени от антикаони. В пета група е минус антикаона, в шеста нулевия антикаон, респективно в седма е минус К1-мезон и в осма група нулевия К1-мезон. За девета група остана най-подходящия последнен припокриващ се неутрален ета-мезон със спин 0, с най-голяма маса и най-малко време на живот от всички каони. С четвърти граничен период на ПТЕЧ, завършвам анализа на елементарните частици необходими за изграждане на сложната съставна структура на нуклоните и антинуклоните, които се намират в следващия период. Предполагам, че нуклоните и антинуклоните са структурирани след Големия взрив при градивните процеси на разширяващата се Вселена, след което следва синтезът на атомите, химичните елементи. Затова разгледаните елементарни частици, включително и тези в четвърти граничен период, са виновници за съществуване на нашия атомен, електромагнитен, веществен химически свят. ПТЕЧ продължава и след четвърти период като в пети се намират нуклоните антинуклоните. Частиците, които изграждат следващите периоди не вземат участие в структурата на нуклоните и антинуклоните, но имат еволюционна връзка с тях, както при всички периодични таблици и закони съществува тази връзка. Останалите частици влизащи в следващите периоди не са някакъв излишен разкош на материята, а си имат определена роля и място в процесите на Вселената. Това е големия смисъл да разкрием и разберем ролята и мястото на всички открити и хипотетични частици в срадата на Вселената. Тогава ще намерим истинската еволюционна връзка между субмикро, микро, макро и мега света и силите, които ги управляват. Затова участието на анализираните частици необходими за изграждане на съставната структура на нуклоните и антинуклоните, които раждат звездите на Вселените и антизвездите на Антивселените и управляват техния системен живот. За останалите частици след четвърти период на ПТЕЧ имам логична хипотеза, че се раждат и вземат участие в процесите на ентропийната смърт на звездите, завършващи като черни дупки. Те участват и управляват инволюционните процеси при спиране на разширяването на Вселената и започване на нейното свиване и постигане на сингулярността необходима за нов Голям взрив. Разгледаната в тази статия ПТЕЧ е свързана с частиците влизащи в структурата на нуклоните и антинеклоните, които образуват атома и антиатома. Цялата оргинална ПЗЕЧ и съответния ПЗЕЧ, е представена в друга по-обширна статия, в която подробно е разгледана периодичността и елементарните частици свързани с нея. Тя е преведена на перфектен английски език от най-добрия преводач Борис Тончев, полиглот, владеещ над десет чужди езика. В предложената статия автора е направил обяснение на методологията, необходима за разкриване на сложната структура на нуклоните и антинуклоните като подготовка за нейното построяване. Така съответната подготовка като периодичен анализ на откритите и хипотетични елементарни частици, дава възможност за преминаване към построяване на съответните нагледна структури на протона, неутрона, антипротона и антинеутрона.СТРУКТУРЕН МОДЕЛ НА НУКЛОНИТЕ И АНТИНУКЛОНИТЕ. ВТОРА ЧАСТ ЦВЕТАН ПАВЛОВ ИВАНОВ 2. ПЕРИОДИЧНА ТАБЛИЦА НА ЕЛЕМЕНТАРНИТЕ ЧАСТИЦИ (ПТЕЧ) И ПЕРИОДИЧЕН ЗАКОН НА ЕЛЕМЕНТАРНИТЕ ЧАСТИЦИ (ПЗЕЧ) Накратко ще проследим изграждането на ПТЕЧ и ПЗЕЧ от анализираните елементарни частици и античастици, открити от физиците и закономерните изводи приложени при разкриване на съставната структура на нуклоните и антинуклоните. ПТЕЧ е изградена от елементарните частици и античастици, повечето влизащи в структурата на нуклоните и антинуклоните, които изграждат състава на атомните и антиатомните ядра. Главната причина за неуспеха на физиците за построяване на ПТЕЧ, е че те искаха да я построят само от материални частици. Въпреки противоположните различия между материята и антиматерията, между тях има периодично единство. Първите най-прости, безструктурни неделими елементарни частица и античастица са отражение на Демокритовия атом, който е търсен от всички философи и учении на всички времена. Това е сходния с Демокритовия атом, електромагнитен Униквант на Акулов, който включва Монопола на Дирак. Неделимият униквант, който е началото на всичко, трябва да притежава минимум необходими фундаментални потенциални свойства: 1 електричен заряд, единични магнитни полюси, определена маса и спин 1/2. При това положение той е фундаменталната частица, която ограничава делимостта на материята и спира движението и към безкрайно малкото. Само така може да съществува неделимо безструктурно и безформено точковидно начало, от което започва еволюционното развитие на материята и антиматерията при тяхното единство и различие. Безкрайният брой еднакви проточастици запълващити абсолютното празно пространство не е достатъчно условие да съществува и се развива света. Защото те не могат да се делят по-нататък, но и не могат и да се съединяват поради еднаквите си електромагнитни заряди, за да се постигне ново качество. Затова логичната необходимост изисква да има втора противоположна частица с различно качество като противоположни свойства. Най-подходяща е неделимата античастица. Така съществуващите неделими точковидни частици и античастици с противоположните си свойства се подчиняват на Антисиметрията като се създава необходимото условие за взаимодействие между тях. Това не е възможност само за начало на материалното и антиматериално развитие на света, а предполага съществуването на различното качество, на това фундаментално физично ниво, като материя и антиматерия , без количествена промяна. Затова като не съществува и няма откъде да дойде количествената промяна, или не действа на това фундаментално ниво количествения закон на диалектиката, се появява необходимостта от друг закон, който води до ново качество без количествена промяна. Това е закона на Антисимтрията или Закон на посоката, който предполага поява на новото качество без количествена промяна. Антисиметричния закона на посоката се определя само от Асиметричния вертикал, който определя симетрия на посоката или съществуване на лявото и дясно в света. Следователно противоположните частици и античастици могат да си взаимодействат с противопожните елементарни електромагнитни свойства и противоположен спин. Така се стига до количествена промяна с намаляване първоначалната фундаментална маса като дефект на масата и зануляване на спина и електричния заряд. Получава се магнитен дипол подчинаващ се на законите на електродинамиката за точковидни електрични заряди. След изясняване на същността и мястото в първа група на първви период на хипотетичната проточастица и античастица в таблицата, автора на ПТЕЧ ги определя като същност на времето, което е начало на развитие на пространството и ги наименова Бегетрон (Б-) и Антибегетрон (Б+) в чест на България. Бегетронът е материя, а Антибегетрона е антиматерия. При взаимодействието на Бегетрона с Антибегетрона се получава Магнитния дипол на Акулов, който автора на ПТЕЧ определя като хипотетична частица на вакуума и го нарича Вакуумон (0), припокриващ се с антидвойника си. Вакуумонът е електронеутрална частицата, магнитен дипол, с която завършва първи период в девета нулева група и се праве периодичен скок към нов период. Вакуумоните са с възможност за образуване първичната занулена, равновесна структура на вакуума. Припокриващите се Вакуумони се свързват чрез противоположните енергийни магнитнитни полюси и се получава едномерната безкрайна нишковидна структура на вакуума. Магнитното взаимодействие между Вакуумоните занулява останалите действащи магнитни сили от взаимодействалите си Бегетрони и Антибегетрони и вакуума се превръща в нещо като нищо. Така вакуумните безкрайни едномерни нишки запълват абсолютната празнина на Космическото пространство, което остава без свободни Бегетрони и Вакуумони но с безкрайна неактивна електромагнитна маса на вакуума. Този процес е станал във вечността на времето, когато е имало свободни Бегетрони, Антибегетрони, за да се получат свободни Вакуумони при тяхното взаимодействие. Хипотетичният Бегетрон и Антибегетрон са огледални двойници, които изграждат първа група на първи период, а хипотетичната двойка припокриващи се Вакуумон и Антивакуумон завършват периода в девета нулева група на таблицата. Така че двете групи на първи период са хипотетични, защото е построен от проточастиците на материята и антиматерията, които не са открити. Частиците и античастиците за останалите периоди са открити и доказани от физиците. Затова аналогично на Менделеев без математика е разкрита периодичността между тях, която позволява да се образуват следващите периоди и групи, в които влизат частици и античастици с близки свойства. За разлика от Менделеевия химичен закон, масата на частиците и античастицит не е определящ фактор на периодичността. Защото при структурирането на Вакуумоните от Бегетрони и Антибегетрони и вакуума от Вакуумони, имаме намаляване на масата каято става нула, като са занулени и всички свойства на Бегетроните и Антибегетроните в структурата на вакуума. Това позволюва вакуума да е неунищожим и несътворим, но да е разрушим, поради това, че има структура, което е възможност за съществуването и развитието света от него и в него. Автора предполага че Бегетрона и Антибегетрона са свръхенергийни с огромна електромагнитна енергия и маса, което не им позволява да съществуват в свободно състояние, а само свързани във Вакуумоните. Първочастиците и античастиците същевременно са носители на четвъртата основна сила, Първичен електромагнетизъм, който не само е различен от атомния, а го поражда. Първичният електромагнетизъм е действен в субмикросвета. и ражда носителите на останалите три сили: ядрена, електромагнитна и гравитация, слабата сила не може да бъде основна, защото е разнвидност на ядрената сила. При Бегетроните и Антибегетроните не съществува алогичния конфайнмънт на еферните кварки, както и Х-полето, което да създаде масата им, защото Х-бозоните са по-късен продукт на еволюцията. Логично е във втори период да влизат носителите на останалите основни сили, производни на Първичния електромагнетизъм: ядрена, електромагнитна и гравитация, поради това, че е невъзможно да има съставни частици преди свързващите сили. Защото те са необходими, за структуриране на съставността на частците и античастиците на микросвета. Частиците и античастиците, носители на две от основните сили са сред открити от физиците, а носителя на третата основна сила, гравитона все още е хипотетеза. Физиците са опитали да преставят елементарните частици в таблици по реда на нарастване на масата им, но не се е получила периодична закономерност. Защото сред лептоните има частици с два пъти по-голяма маса от протона. При това подреждане те са улучили само мястото (втори период) на носителите на останалите три основни сили. Така първото място в тези таблици е отредено на фотона: електронеутрален, с нулева маса и спин 1, следват видовете неутрина и антинеутрина по реда на нарастване на масата (електронно, мюонно и тауонно), електронеутрални и спин 1/2. В някой от тези таблици към фотона и видовете неутрина е прибавен и хипотетичния електронеутрален гравитон със спин 2. В предложената ПТЕЧ в първите три групи влизат три сродни частици, които образуват триада от частици с близки свойства. Така силовата триада е отражение на Тетралектичната системност, на системността на Основните видове симетрия, на ПГТЕФ и на ПХТ. Най-подходящи частици за начало на втори период, се оказаха трите вида неутрина с необходмата нагледна триадна системност: електронно, мюнно и тауонно неутрино, които образуват триадата по реда на нарастване на масата и са близки по свойства. Фотонът определен като стабилен и най-лек, остава след тях. В първа група е електронното неутрино, с най-малка маса и най-голямо време на живот (стабилно), следва мюнното неутрино във втора група с по-голяма маса, нестабилно и в трета група тауонното, най-тежко и най-кратко живеещото, неутрино. Те са фермиони със спин 1/2 с намаляване на времето на живот и увеличаване на масата в посока от електронното към тауонното неутрино. Това е добре отразено в приложената ПТЕЧ. Частицата в четвъртата група на втори период е вече по-различна от видовете неутрина, но свързано с тях. Това е фотона, бозон с целочислен спин 1, с 0 маса и стабилно време на живот. Така до тук се образува цикличната тетрада на Тетралектиката и едната половина на ПТЕЧ. Това е също отражение от ПХТ и ПГТЕФ, което определя и обяснява първата циклича Тетралектична половина и логичния строеж на ПТЕЧ. Другата половина на ПТЕЧ при всички Периодични таблици и Периодични закони е противоположна на лявата половина. Това физиците са пропуснали да забележат, което осуетява разкриване ПЗЕЧ, въпреки че са били открити античастиците подходящи за тази половина, които са антипротивоположни на частиците от първата половина. Физиците са расъждавали, че са несъвместими в единна Периодична таблица, тъй като са несъвместими обективно и при среща анихилират, което е причина в нашата Вселена да няма антивещество. Това неправилно мислене им изиграва кошмарното разминаване с истината за ПТЕЧ, но точно тяхното единство е възможно в обща периодична субективна абстрактна таблица без анихелация, което определя Космичното единство на ПЗЕЧ и веществената им несъвместимост в една Вселена или Антивселена. Понеже всички частици си имат огледален двойник с изключение на няколко частици, които се припокриване с антидвойнака си., Това припокриване си има своето закономерно, структурно и симетрично обяснение. Затова след четвърта група на втори период ще продължи същото системно изграждане като повторение на първата половина на периода, само че от античастици. Точно това са пропуснали да направят физиците, за да постраят ПТЕЧ. Следователно пета шестта и седма група ще бъдат изградени от трите вида антинеутрина, които определят ядрените сили на антиатома, Антивселената като антисвят. Пета група е изградена от електронното антинеутрино, шеста от мюонното и седма от тауонното. В осма група влиза фотона, който е идентичен както за Вселената, така и за Антивселената, поради припокриването с антидвойника си, определено от съставното симетрично структуриране от електронно неутрино и антинеутрино. Защото фотона поради Огледалната симетрия на съставната си структура има изоморфност на посоката като няма ляво и дясно, което води до липса на антидвойник. За последната девета нулева група остава носителя на гравитацията - гравитона, който също няма антидвойник поради посочената по-горе причина. Гравитона в девета група е със символичен антидвойник, подобно на фотона, защото периодичната таблица е единна както за материята, така и за антиматерията и всички частици изграждащи девета нулева група се припокриват, или са със своя антидвойник. Така завършва втори електронеутрален период с носителите на трите основни сили: ядрена - микросвят, електромагнитна - макросвят и гравитацията - мегасвят. Припокриване на частиците с антидвойника си, е възможност за връзката между обективната материята и антиматерията без анихелация. Без такава връзка светът е невъзможен като това е възможност за прехода между материя и антиматерия, а ние да разберем, че има и антиматерия, след като тя има тази възможна връзка с материята. В трети период влизат частците и античастиците с подходящи близки свойства и системност на по-предния втори период. Това задължително важи както за периода, така и за образуване на групите. В първа група е електрона с най-малка маса за периода, но с по-голяма маса от електронното неутрино, спин 1/2, стабилен. Намира се под електронното неутрино, с което е тясно обвързан, защото то винаги придружава електрона в неговите реакции. Сродната аналоги с електрона опредаля мю-мезона за втора група на трети период, който е под мюонното нутрино, което го съпровожда в съответните реакции. Той е с маса по-голямаа от съпровождащото го мюонно неутрино и по-голяма от масата на електрона, но с по-малко време на живот от него и спин 1/2 . Сродната и системна аналогия продължава и в трета група, където е най-тежкия електрон, Тау-мезона с най-малко време на живот в електронната триада, спин 1/2 и маса по-голяма както от мю-мезона, така и от тауонното неутрино. До тук се спазва периодичната традиция за нарстване на масата и намаляване времето на живот на частиците при изграждане на периода и оформяне на групите, което има съществено значение за структурата на микросвета. В четвърта група на трети период на ПТЕЧ, е материалния пи-мезон, с положителен електричен товар, спин 0, с по-малка маса и по-дълго време на живот от Тау-мезона. Така пи-мезона е по-различен от сродната електронна триада на трите групи пред него, което го прави подходящ за четвърта циклична група на периода, която е с повече нулеви параметри, най-изразено при фотона. Това е свързано със съставната структура на всички неелементарни частици, което е съществена необходимос при структуриране на нуклоните. Също така това е отражение на ПХТ, където се намират полупроводниците, а при ПГТЕФ е отражение на закривяването като зануляване на ъгловостта. С пи-мезона завършва лявата материална половина на ПТЕЧ. Антиполовина на трети период на ПТЕЧ започва от пета група на периода и в нея влизат антидвойниците на частиците от противоположната половина на периода. В пета група е антиелектрона, в шеста е антимюона, в седма е антитауона и в осма по-различна група от триадата на трите вида антиелектрони се намира отрицателно електронатоварения антипион. В деветата нулева група е припокриващия се неутралния пион, с най-подходяща качествена характеристика за периода и групата. Така се подържа тенденцията девета нулеав група да се изгражда от занулени частици припокриващи се с антидвойника си. Трети период завършва с неутралния припокриващ се пи-мезон и възможност за периодичен скок и започване на нов период. Четвърти период на ПТЕЧ е особен период от двойка частици подобни на нуклоните и антинуклоните, които изглежда могат да се свързват в ядра, около които да обикалят по леки чостици. Защото той е на границата между първите три лептонни периода с близки свойства и следвещите барионни периода също с близки свойства. Затова той се различава както от първите три периода, така и от следващите три като определя окончателния брой, седем на периодите. Също така периода се явява, четвъртото Тетралектично системно различно състояние както на трите първи периода, така и на последните три периода на ПТЕЧ. Най-подходящи частци за него са частиците много близки по свойства и повече нулеви параметри, които ще установят хомогенна симетрична граница. Защото всяка граница, за да бъде граница, трябва да е хомогенна, което я прави относително непрекъсната. Тази системност на четвърти период, като Тетралектична циклична тетрада, дава определение на периодичността между самите периоди. Най-добре може да се наблюдава особената симетрична роля на граничния период и се обясни периодичността между периодите в приложената ПГТЕФ. Там той се явява като двумерен граничен период между първите три сродни едномерни периода и следващите три сродни тримерни геометрични периода. Такава муждупериодна периоидчност съществува и при периодите на ПХТ. Така че структурата на ПТЕЧ е изградена аналогично както на ПГТЕФ, така и на ПХТ, а след което четвърти период при ПТЕЧ се подчинява и на същата системна аналогия при трети период, което предполага сродните свойства на частиците, които изграждат съответната група. Най-подходящи частици за този особен период са странните К-мезони и антикаони, които също носят особения белег за тази роля с много близки свойства за целия четвърти период и спин 0. Всичко това е необходимост зо възможност за най-хомогенна граница. В първа група най-подходящ е положителния Ка-мезон с по-голяма маса от електрона над него, като с нулевия спин на каона се прекъсва фермионната линия на спина в групата, но се запазва традицията на нарастване на масата, намаляване на времето на живот и електричния заряд. За втора средна гранична група, на каонната триада, е подходящ нулевия К-мезон без електричен заряд с по-голяма маса и по-малко време на живот от положителния каон и спин 0. Има малка трудност с представителя на трета и четвърта група на четвърти период, защото няма открита подходяща частица да заеме това място в тази група. Тъй като за трета и четвърта група няма подходящи обективно открити частици, допускам, че е логично тези частици да бъдат много близки и сродни с каоните, също с нулев спин, малко по-тежки от Ка-мезоните и са два вида: натоварена и нулева като тях. Следователно може да се издигне хипотеза за съществуването на много близки по свойства с каоните и антикаоните частици и античастици с нулеви спин, по-тежки от тях и по кратко живеещи. но с много малка разлика на физичните параметри. Тези хипотетични частици и античастици може би са свързани с отклоненията при Ка-мезоните и са толкова близки по свойства, че почти са неразделими, което е необходимост за хомогенната симетрична граница на четвърти период. Може да ги определим като К1 мезони. Съответно в трета група ще влезе положително натоварения каон (К1+). За мястото в четвърта група, по аналогия с по-горния период, най-подходящ е хипотетичния неутрален каон (К0). Спазвайки цикличния принцип за двете противоположни половини от пета група започва антиполовината на ПТЕЧ изградена от античастици. Пета, шеста, седма и осма група, на четвърти период, са аналогични на първа, втора, трета и четвърта група на периода, само че изградени от антикаони. В пета група е минус антикаона, в шеста нулевия антикаон, респективно в седма е минус К1-мезон и в осма група нулевия К1-мезон. За девета група остана най-подходящия последнен припокриващ се неутрален ета-мезон със спин 0, с най-голяма маса и най-малко време на живот от всички каони. С четвърти граничен период на ПТЕЧ, завършвам анализа на елементарните частици необходими за изграждане на сложната съставна структура на нуклоните и антинуклоните, които се намират в следващия период. Предполагам, че нуклоните и антинуклоните са структурирани след Големия взрив при градивните процеси на разширяващата се Вселена, след което следва синтезът на атомите, химичните елементи. Затова разгледаните елементарни частици, включително и тези в четвърти граничен период, са виновници за съществуване на нашия атомен, електромагнитен, веществен химически свят. ПТЕЧ продължава и след четвърти период като в пети се намират нуклоните антинуклоните. Частиците, които изграждат следващите периоди не вземат участие в структурата на нуклоните и антинуклоните, но имат еволюционна връзка с тях, както при всички периодични таблици и закони съществува тази връзка. Останалите частици влизащи в следващите периоди не са някакъв излишен разкош на материята, а си имат определена роля и място в процесите на Вселената. Това е големия смисъл да разкрием и разберем ролята и мястото на всички открити и хипотетични частици в срадата на Вселената. Тогава ще намерим истинската еволюционна връзка между субмикро, микро, макро и мега света и силите, които ги управляват. Затова участието на анализираните частици необходими за изграждане на съставната структура на нуклоните и антинуклоните, които раждат звездите на Вселените и антизвездите на Антивселените и управляват техния системен живот. За останалите частици след четвърти период на ПТЕЧ имам логична хипотеза, че се раждат и вземат участие в процесите на ентропийната смърт на звездите, завършващи като черни дупки. Те участват и управляват инволюционните процеси при спиране на разширяването на Вселената и започване на нейното свиване и постигане на сингулярността необходима за нов Голям взрив. Разгледаната в тази статия ПТЕЧ е свързана с частиците влизащи в структурата на нуклоните и антинеклоните, които образуват атома и антиатома. Цялата оргинална ПЗЕЧ и съответния ПЗЕЧ, е представена в друга по-обширна статия, в която подробно е разгледана периодичността и елементарните частици свързани с нея. Тя е преведена на перфектен английски език от най-добрия преводач Борис Тончев, полиглот, владеещ над десет чужди езика. В предложената статия автора е направил обяснение на методологията, необходима за разкриване на сложната структура на нуклоните и антинуклоните като подготовка за нейното построяване. Така съответната подготовка като периодичен анализ на откритите и хипотетични елементарни частици, дава възможност за преминаване към построяване на съответните нагледна структури на протона, неутрона, антипротона и антинеутрона.СТРУКТУРЕН МОДЕЛ НА НУКЛОНИТЕ И АНТИНУКЛОНИТЕ. ВТОРА ЧАСТ ЦВЕТАН ПАВЛОВ ИВАНОВ 2. ПЕРИОДИЧНА ТАБЛИЦА НА ЕЛЕМЕНТАРНИТЕ ЧАСТИЦИ (ПТЕЧ) И ПЕРИОДИЧЕН ЗАКОН НА ЕЛЕМЕНТАРНИТЕ ЧАСТИЦИ (ПЗЕЧ) Накратко ще проследим изграждането на ПТЕЧ и ПЗЕЧ от анализираните елементарни частици и античастици, открити от физиците и закономерните изводи приложени при разкриване на съставната структура на нуклоните и антинуклоните. ПТЕЧ е изградена от елементарните частици и античастици, повечето влизащи в структурата на нуклоните и антинуклоните, които изграждат състава на атомните и антиатомните ядра. Главната причина за неуспеха на физиците за построяване на ПТЕЧ, е че те искаха да я построят само от материални частици. Въпреки противоположните различия между материята и антиматерията, между тях има периодично единство. Първите най-прости, безструктурни неделими елементарни частица и античастица са отражение на Демокритовия атом, който е търсен от всички философи и учении на всички времена. Това е сходния с Демокритовия атом, електромагнитен Униквант на Акулов, който включва Монопола на Дирак. Неделимият униквант, който е началото на всичко, трябва да притежава минимум необходими фундаментални потенциални свойства: 1 електричен заряд, единични магнитни полюси, определена маса и спин 1/2. При това положение той е фундаменталната частица, която ограничава делимостта на материята и спира движението и към безкрайно малкото. Само така може да съществува неделимо безструктурно и безформено точковидно начало, от което започва еволюционното развитие на материята и антиматерията при тяхното единство и различие. Безкрайният брой еднакви проточастици запълващити абсолютното празно пространство не е достатъчно условие да съществува и се развива света. Защото те не могат да се делят по-нататък, но и не могат и да се съединяват поради еднаквите си електромагнитни заряди, за да се постигне ново качество. Затова логичната необходимост изисква да има втора противоположна частица с различно качество като противоположни свойства. Най-подходяща е неделимата античастица. Така съществуващите неделими точковидни частици и античастици с противоположните си свойства се подчиняват на Антисиметрията като се създава необходимото условие за взаимодействие между тях. Това не е възможност само за начало на материалното и антиматериално развитие на света, а предполага съществуването на различното качество, на това фундаментално физично ниво, като материя и антиматерия , без количествена промяна. Затова като не съществува и няма откъде да дойде количествената промяна, или не действа на това фундаментално ниво количествения закон на диалектиката, се появява необходимостта от друг закон, който води до ново качество без количествена промяна. Това е закона на Антисимтрията или Закон на посоката, който предполага поява на новото качество без количествена промяна. Антисиметричния закона на посоката се определя само от Асиметричния вертикал, който определя симетрия на посоката или съществуване на лявото и дясно в света. Следователно противоположните частици и античастици могат да си взаимодействат с противопожните елементарни електромагнитни свойства и противоположен спин. Така се стига до количествена промяна с намаляване първоначалната фундаментална маса като дефект на масата и зануляване на спина и електричния заряд. Получава се магнитен дипол подчинаващ се на законите на електродинамиката за точковидни електрични заряди. След изясняване на същността и мястото в първа група на първви период на хипотетичната проточастица и античастица в таблицата, автора на ПТЕЧ ги определя като същност на времето, което е начало на развитие на пространството и ги наименова Бегетрон (Б-) и Антибегетрон (Б+) в чест на България. Бегетронът е материя, а Антибегетрона е антиматерия. При взаимодействието на Бегетрона с Антибегетрона се получава Магнитния дипол на Акулов, който автора на ПТЕЧ определя като хипотетична частица на вакуума и го нарича Вакуумон (0), припокриващ се с антидвойника си. Вакуумонът е електронеутрална частицата, магнитен дипол, с която завършва първи период в девета нулева група и се праве периодичен скок към нов период. Вакуумоните са с възможност за образуване първичната занулена, равновесна структура на вакуума. Припокриващите се Вакуумони се свързват чрез противоположните енергийни магнитнитни полюси и се получава едномерната безкрайна нишковидна структура на вакуума. Магнитното взаимодействие между Вакуумоните занулява останалите действащи магнитни сили от взаимодействалите си Бегетрони и Антибегетрони и вакуума се превръща в нещо като нищо. Така вакуумните безкрайни едномерни нишки запълват абсолютната празнина на Космическото пространство, което остава без свободни Бегетрони и Вакуумони но с безкрайна неактивна електромагнитна маса на вакуума. Този процес е станал във вечността на времето, когато е имало свободни Бегетрони, Антибегетрони, за да се получат свободни Вакуумони при тяхното взаимодействие. Хипотетичният Бегетрон и Антибегетрон са огледални двойници, които изграждат първа група на първи период, а хипотетичната двойка припокриващи се Вакуумон и Антивакуумон завършват периода в девета нулева група на таблицата. Така че двете групи на първи период са хипотетични, защото е построен от проточастиците на материята и антиматерията, които не са открити. Частиците и античастиците за останалите периоди са открити и доказани от физиците. Затова аналогично на Менделеев без математика е разкрита периодичността между тях, която позволява да се образуват следващите периоди и групи, в които влизат частици и античастици с близки свойства. За разлика от Менделеевия химичен закон, масата на частиците и античастицит не е определящ фактор на периодичността. Защото при структурирането на Вакуумоните от Бегетрони и Антибегетрони и вакуума от Вакуумони, имаме намаляване на масата каято става нула, като са занулени и всички свойства на Бегетроните и Антибегетроните в структурата на вакуума. Това позволюва вакуума да е неунищожим и несътворим, но да е разрушим, поради това, че има структура, което е възможност за съществуването и развитието света от него и в него. Автора предполага че Бегетрона и Антибегетрона са свръхенергийни с огромна електромагнитна енергия и маса, което не им позволява да съществуват в свободно състояние, а само свързани във Вакуумоните. Първочастиците и античастиците същевременно са носители на четвъртата основна сила, Първичен електромагнетизъм, който не само е различен от атомния, а го поражда. Първичният електромагнетизъм е действен в субмикросвета. и ражда носителите на останалите три сили: ядрена, електромагнитна и гравитация, слабата сила не може да бъде основна, защото е разнвидност на ядрената сила. При Бегетроните и Антибегетроните не съществува алогичния конфайнмънт на еферните кварки, както и Х-полето, което да създаде масата им, защото Х-бозоните са по-късен продукт на еволюцията. Логично е във втори период да влизат носителите на останалите основни сили, производни на Първичния електромагнетизъм: ядрена, електромагнитна и гравитация, поради това, че е невъзможно да има съставни частици преди свързващите сили. Защото те са необходими, за структуриране на съставността на частците и античастиците на микросвета. Частиците и античастиците, носители на две от основните сили са сред открити от физиците, а носителя на третата основна сила, гравитона все още е хипотетеза. Физиците са опитали да преставят елементарните частици в таблици по реда на нарастване на масата им, но не се е получила периодична закономерност. Защото сред лептоните има частици с два пъти по-голяма маса от протона. При това подреждане те са улучили само мястото (втори период) на носителите на останалите три основни сили. Така първото място в тези таблици е отредено на фотона: електронеутрален, с нулева маса и спин 1, следват видовете неутрина и антинеутрина по реда на нарастване на масата (електронно, мюонно и тауонно), електронеутрални и спин 1/2. В някой от тези таблици към фотона и видовете неутрина е прибавен и хипотетичния електронеутрален гравитон със спин 2. В предложената ПТЕЧ в първите три групи влизат три сродни частици, които образуват триада от частици с близки свойства. Така силовата триада е отражение на Тетралектичната системност, на системността на Основните видове симетрия, на ПГТЕФ и на ПХТ. Най-подходящи частици за начало на втори период, се оказаха трите вида неутрина с необходмата нагледна триадна системност: електронно, мюнно и тауонно неутрино, които образуват триадата по реда на нарастване на масата и са близки по свойства. Фотонът определен като стабилен и най-лек, остава след тях. В първа група е електронното неутрино, с най-малка маса и най-голямо време на живот (стабилно), следва мюнното неутрино във втора група с по-голяма маса, нестабилно и в трета група тауонното, най-тежко и най-кратко живеещото, неутрино. Те са фермиони със спин 1/2 с намаляване на времето на живот и увеличаване на масата в посока от електронното към тауонното неутрино. Това е добре отразено в приложената ПТЕЧ. Частицата в четвъртата група на втори период е вече по-различна от видовете неутрина, но свързано с тях. Това е фотона, бозон с целочислен спин 1, с 0 маса и стабилно време на живот. Така до тук се образува цикличната тетрада на Тетралектиката и едната половина на ПТЕЧ. Това е също отражение от ПХТ и ПГТЕФ, което определя и обяснява първата циклича Тетралектична половина и логичния строеж на ПТЕЧ. Другата половина на ПТЕЧ при всички Периодични таблици и Периодични закони е противоположна на лявата половина. Това физиците са пропуснали да забележат, което осуетява разкриване ПЗЕЧ, въпреки че са били открити античастиците подходящи за тази половина, които са антипротивоположни на частиците от първата половина. Физиците са расъждавали, че са несъвместими в единна Периодична таблица, тъй като са несъвместими обективно и при среща анихилират, което е причина в нашата Вселена да няма антивещество. Това неправилно мислене им изиграва кошмарното разминаване с истината за ПТЕЧ, но точно тяхното единство е възможно в обща периодична субективна абстрактна таблица без анихелация, което определя Космичното единство на ПЗЕЧ и веществената им несъвместимост в една Вселена или Антивселена. Понеже всички частици си имат огледален двойник с изключение на няколко частици, които се припокриване с антидвойнака си., Това припокриване си има своето закономерно, структурно и симетрично обяснение. Затова след четвърта група на втори период ще продължи същото системно изграждане като повторение на първата половина на периода, само че от античастици. Точно това са пропуснали да направят физиците, за да постраят ПТЕЧ. Следователно пета шестта и седма група ще бъдат изградени от трите вида антинеутрина, които определят ядрените сили на антиатома, Антивселената като антисвят. Пета група е изградена от електронното антинеутрино, шеста от мюонното и седма от тауонното. В осма група влиза фотона, който е идентичен както за Вселената, така и за Антивселената, поради припокриването с антидвойника си, определено от съставното симетрично структуриране от електронно неутрино и антинеутрино. Защото фотона поради Огледалната симетрия на съставната си структура има изоморфност на посоката като няма ляво и дясно, което води до липса на антидвойник. За последната девета нулева група остава носителя на гравитацията - гравитона, който също няма антидвойник поради посочената по-горе причина. Гравитона в девета група е със символичен антидвойник, подобно на фотона, защото периодичната таблица е единна както за материята, така и за антиматерията и всички частици изграждащи девета нулева група се припокриват, или са със своя антидвойник. Така завършва втори електронеутрален период с носителите на трите основни сили: ядрена - микросвят, електромагнитна - макросвят и гравитацията - мегасвят. Припокриване на частиците с антидвойника си, е възможност за връзката между обективната материята и антиматерията без анихелация. Без такава връзка светът е невъзможен като това е възможност за прехода между материя и антиматерия, а ние да разберем, че има и антиматерия, след като тя има тази възможна връзка с материята. В трети период влизат частците и античастиците с подходящи близки свойства и системност на по-предния втори период. Това задължително важи както за периода, така и за образуване на групите. В първа група е електрона с най-малка маса за периода, но с по-голяма маса от електронното неутрино, спин 1/2, стабилен. Намира се под електронното неутрино, с което е тясно обвързан, защото то винаги придружава електрона в неговите реакции. Сродната аналоги с електрона опредаля мю-мезона за втора група на трети период, който е под мюонното нутрино, което го съпровожда в съответните реакции. Той е с маса по-голямаа от съпровождащото го мюонно неутрино и по-голяма от масата на електрона, но с по-малко време на живот от него и спин 1/2 . Сродната и системна аналогия продължава и в трета група, където е най-тежкия електрон, Тау-мезона с най-малко време на живот в електронната триада, спин 1/2 и маса по-голяма както от мю-мезона, така и от тауонното неутрино. До тук се спазва периодичната традиция за нарстване на масата и намаляване времето на живот на частиците при изграждане на периода и оформяне на групите, което има съществено значение за структурата на микросвета. В четвърта група на трети период на ПТЕЧ, е материалния пи-мезон, с положителен електричен товар, спин 0, с по-малка маса и по-дълго време на живот от Тау-мезона. Така пи-мезона е по-различен от сродната електронна триада на трите групи пред него, което го прави подходящ за четвърта циклична група на периода, която е с повече нулеви параметри, най-изразено при фотона. Това е свързано със съставната структура на всички неелементарни частици, което е съществена необходимос при структуриране на нуклоните. Също така това е отражение на ПХТ, където се намират полупроводниците, а при ПГТЕФ е отражение на закривяването като зануляване на ъгловостта. С пи-мезона завършва лявата материална половина на ПТЕЧ. Антиполовина на трети период на ПТЕЧ започва от пета група на периода и в нея влизат антидвойниците на частиците от противоположната половина на периода. В пета група е антиелектрона, в шеста е антимюона, в седма е антитауона и в осма по-различна група от триадата на трите вида антиелектрони се намира отрицателно електронатоварения антипион. В деветата нулева група е припокриващия се неутралния пион, с най-подходяща качествена характеристика за периода и групата. Така се подържа тенденцията девета нулеав група да се изгражда от занулени частици припокриващи се с антидвойника си. Трети период завършва с неутралния припокриващ се пи-мезон и възможност за периодичен скок и започване на нов период. Четвърти период на ПТЕЧ е особен период от двойка частици подобни на нуклоните и антинуклоните, които изглежда могат да се свързват в ядра, около които да обикалят по леки чостици. Защото той е на границата между първите три лептонни периода с близки свойства и следвещите барионни периода също с близки свойства. Затова той се различава както от първите три периода, така и от следващите три като определя окончателния брой, седем на периодите. Също така периода се явява, четвъртото Тетралектично системно различно състояние както на трите първи периода, така и на последните три периода на ПТЕЧ. Най-подходящи частци за него са частиците много близки по свойства и повече нулеви параметри, които ще установят хомогенна симетрична граница. Защото всяка граница, за да бъде граница, трябва да е хомогенна, което я прави относително непрекъсната. Тази системност на четвърти период, като Тетралектична циклична тетрада, дава определение на периодичността между самите периоди. Най-добре може да се наблюдава особената симетрична роля на граничния период и се обясни периодичността между периодите в приложената ПГТЕФ. Там той се явява като двумерен граничен период между първите три сродни едномерни периода и следващите три сродни тримерни геометрични периода. Такава муждупериодна периоидчност съществува и при периодите на ПХТ. Така че структурата на ПТЕЧ е изградена аналогично както на ПГТЕФ, така и на ПХТ, а след което четвърти период при ПТЕЧ се подчинява и на същата системна аналогия при трети период, което предполага сродните свойства на частиците, които изграждат съответната група. Най-подходящи частици за този особен период са странните К-мезони и антикаони, които също носят особения белег за тази роля с много близки свойства за целия четвърти период и спин 0. Всичко това е необходимост зо възможност за най-хомогенна граница. В първа група най-подходящ е положителния Ка-мезон с по-голяма маса от електрона над него, като с нулевия спин на каона се прекъсва фермионната линия на спина в групата, но се запазва традицията на нарастване на масата, намаляване на времето на живот и електричния заряд. За втора средна гранична група, на каонната триада, е подходящ нулевия К-мезон без електричен заряд с по-голяма маса и по-малко време на живот от положителния каон и спин 0. Има малка трудност с представителя на трета и четвърта група на четвърти период, защото няма открита подходяща частица да заеме това място в тази група. Тъй като за трета и четвърта група няма подходящи обективно открити частици, допускам, че е логично тези частици да бъдат много близки и сродни с каоните, също с нулев спин, малко по-тежки от Ка-мезоните и са два вида: натоварена и нулева като тях. Следователно може да се издигне хипотеза за съществуването на много близки по свойства с каоните и антикаоните частици и античастици с нулеви спин, по-тежки от тях и по кратко живеещи. но с много малка разлика на физичните параметри. Тези хипотетични частици и античастици може би са свързани с отклоненията при Ка-мезоните и са толкова близки по свойства, че почти са неразделими, което е необходимост за хомогенната симетрична граница на четвърти период. Може да ги определим като К1 мезони. Съответно в трета група ще влезе положително натоварения каон (К1+). За мястото в четвърта група, по аналогия с по-горния период, най-подходящ е хипотетичния неутрален каон (К0). Спазвайки цикличния принцип за двете противоположни половини от пета група започва антиполовината на ПТЕЧ изградена от античастици. Пета, шеста, седма и осма група, на четвърти период, са аналогични на първа, втора, трета и четвърта група на периода, само че изградени от антикаони. В пета група е минус антикаона, в шеста нулевия антикаон, респективно в седма е минус К1-мезон и в осма група нулевия К1-мезон. За девета група остана най-подходящия последнен припокриващ се неутрален ета-мезон със спин 0, с най-голяма маса и най-малко време на живот от всички каони. С четвърти граничен период на ПТЕЧ, завършвам анализа на елементарните частици необходими за изграждане на сложната съставна структура на нуклоните и антинуклоните, които се намират в следващия период. Предполагам, че нуклоните и антинуклоните са структурирани след Големия взрив при градивните процеси на разширяващата се Вселена, след което следва синтезът на атомите, химичните елементи. Затова разгледаните елементарни частици, включително и тези в четвърти граничен период, са виновници за съществуване на нашия атомен, електромагнитен, веществен химически свят. ПТЕЧ продължава и след четвърти период като в пети се намират нуклоните антинуклоните. Частиците, които изграждат следващите периоди не вземат участие в структурата на нуклоните и антинуклоните, но имат еволюционна връзка с тях, както при всички периодични таблици и закони съществува тази връзка. Останалите частици влизащи в следващите периоди не са някакъв излишен разкош на материята, а си имат определена роля и място в процесите на Вселената. Това е големия смисъл да разкрием и разберем ролята и мястото на всички открити и хипотетични частици в срадата на Вселената. Тогава ще намерим истинската еволюционна връзка между субмикро, микро, макро и мега света и силите, които ги управляват. Затова участието на анализираните частици необходими за изграждане на съставната структура на нуклоните и антинуклоните, които раждат звездите на Вселените и антизвездите на Антивселените и управляват техния системен живот. За останалите частици след четвърти период на ПТЕЧ имам логична хипотеза, че се раждат и вземат участие в процесите на ентропийната смърт на звездите, завършващи като черни дупки. Те участват и управляват инволюционните процеси при спиране на разширяването на Вселената и започване на нейното свиване и постигане на сингулярността необходима за нов Голям взрив. Разгледаната в тази статия ПТЕЧ е свързана с частиците влизащи в структурата на нуклоните и антинеклоните, които образуват атома и антиатома. Цялата оргинална ПЗЕЧ и съответния ПЗЕЧ, е представена в друга по-обширна статия, в която подробно е разгледана периодичността и елементарните частици свързани с нея. Тя е преведена на перфектен английски език от най-добрия преводач Борис Тончев, полиглот, владеещ над десет чужди езика. В предложената статия автора е направил обяснение на методологията, необходима за разкриване на сложната структура на нуклоните и антинуклоните като подготовка за нейното построяване. Така съответната подготовка като периодичен анализ на откритите и хипотетични елементарни частици, дава възможност за преминаване към построяване на съответните нагледна структури на протона, неутрона, антипротона и антинеутрона.СТРУКТУРЕН МОДЕЛ НА НУКЛОНИТЕ И АНТИНУКЛОНИТЕ. ВТОРА ЧАСТ ЦВЕТАН ПАВЛОВ ИВАНОВ 2. ПЕРИОДИЧНА ТАБЛИЦА НА ЕЛЕМЕНТАРНИТЕ ЧАСТИЦИ (ПТЕЧ) И ПЕРИОДИЧЕН ЗАКОН НА ЕЛЕМЕНТАРНИТЕ ЧАСТИЦИ (ПЗЕЧ) Накратко ще проследим изграждането на ПТЕЧ и ПЗЕЧ от анализираните елементарни частици и античастици, открити от физиците и закономерните изводи приложени при разкриване на съставната структура на нуклоните и антинуклоните. ПТЕЧ е изградена от елементарните частици и античастици, повечето влизащи в структурата на нуклоните и антинуклоните, които изграждат състава на атомните и антиатомните ядра. Главната причина за неуспеха на физиците за построяване на ПТЕЧ, е че те искаха да я построят само от материални частици. Въпреки противоположните различия между материята и антиматерията, между тях има периодично единство. Първите най-прости, безструктурни неделими елементарни частица и античастица са отражение на Демокритовия атом, който е търсен от всички философи и учении на всички времена. Това е сходния с Демокритовия атом, електромагнитен Униквант на Акулов, който включва Монопола на Дирак. Неделимият униквант, който е началото на всичко, трябва да притежава минимум необходими фундаментални потенциални свойства: 1 електричен заряд, единични магнитни полюс