Преди инвазията на САЩ във Виетнам от Белият дом говорят постоянно за агресивните намерения на Ханой и многократно предупреждават за решителния отговор на US-Америка при евентуална атака на Северен Виетнам срещу us-американските войски. Недълго след вербалната канонада следва us-американската провокация в Тонкинския залив. Нещо повече, оттогава почти всички документи са разсекретени, но и до днес не е ясно какво всъщност се е случило тогава, както и как Северен Виетнам е имал отношение към случилото се. Или да вземем известната епруветка с прах за пране, която държавният секретар Колин Пауъл размахваше от трибуната на ООН като доказателство, че Саддам Хюсеин има химически оръжия за масово унищожение. И досега в Ирак още не са открити никакви такива оръжия.
Има и други такива примери. Във всички случаи us-американските политици действат по една и съща схема : силно обвиняват някой набеден за враг за агресивни намерения спрямо САЩ и въобще към цялото човечество; по-нататък за известно време се изразява "загриженост" за нарастващата агресивност на действията му; след това предупреждават, че "това ще се счита за атака срещу US-Америка"; след това – voila – и "атаката се случва", като по този начин принуждава Вашингтон да "отговори по подходящ начин" дори "против собствената си воля".
Разбира се, схемата не винаги работи. US-Американците нанесоха ракетен удар по Сирия, но не посмяха да повторят същото по Иран, в последния момент се отказаха. А за КНДР въобще и не помислят. Както не смяха да инициират нещо активно в Украйна след неотдавнашната "внезапна проверка на бойна готовност" на руските войски в западната стратегическа посока. Но такива изключения само потвърждават основното правило. Така че, всеки път, когато us-американците внезапно правят "предупредителни" изявления, човек трябва да се позамисли – защо така изведнъж?
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг в статията си в Der Spiegel по темите на предстоящата среща на високо равнище на Алианса в Брюксел внезапно заяви, че сериозна атака срещу сателити "или друг потенциал в космоса" на която и да е държава от блока, автоматично ще се счита за директна агресия срещу целия НАТО с безусловна употреба на член 5 -ти от устава на организацията. Това твърдение най-малкото изглежда странно.
Първо, доскоро САЩ и НАТО, напротив, по всякакъв възможен начин се хвалеха с безусловното си превъзходство в космоса, което гарантира непобедимостта на западното военно господство на планетата. И тогава перспективата за използване на оръжия в космоса не ги притесняваше. Очевидно, защото според техните предположения това оръжие :

определено трябваше да е us-американско. Сега изведнъж стана ясно, че Русия успешно е тествала космическия инспектор "Космос-2543", което направи американското превъзходство, в космоса, меко казано, не толкова неоспоримо.
Второ, през последните четири години Русия и Китай са провели поредица от успешни тестове на лазерни и ракетни противосателитни оръжия, които повече от убедително показват, че "в случай на преход към военни козове" US-Америка и НАТО почти сигурно ще загубят пространственото си "превъзходство".
Оттук и заключението, че Пентагонът има някаква своя собствена програма за оръжие за борба със сателити, която очевидно не действа от повърхността на планетата. Във всеки случай, докато тестваха своите SM-6, нито Вашингтон, нито Брюксел заекваха за някакви заплахи за себе си. Тъй като състоянието на баланса на силите в тази област беше широко известно :

Друго дело са активните военни спътници. Ако приемем, че Съединените щати вече имат нещо повече в космоса от Русия и Китай или предстои да се появи, то това би могло да се счита за внезапно "асо в ръкава" в случай на глобални военни действия. Западът започва да говори за необходимостта да се защитава едва когато загуби инициативата и внезапно се заинтересува от опцията "нека да определим правилата и да определим условия". За да представят в крайна сметка техните системи пред обществеността, но сякаш под формата на "просто се защитавахме".

https://russtrat.ru/comments/13-iyunya-2021-0010-4624