Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.01.2009 22:16 - Пак за финансовата криза или 2009 като 1996-та
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 844 Коментари: 0 Гласове:
1



Пак за финансовата криза или 2009 като 1996-та Размер на шрифта: A+ /  нормален /  A-
image

PlovdivMedia - Пак за финансовата криза или 2009 като 1996-та

В България всичко е спокойно, ако перифразираме заглавието на прочутата картина, отпреди 130 години, но сега я трансформират нашенските макро-икономисти къмто финансовата криза в САЩ и другаде. Като знаем, че много от тези нашенски специалисти по макро-рамката са завършили свищовската мека на икономическите науки срещу сериозни усилия по преноса на домашна ракия и части от прасета, съм сериозно обезпокоен и дълбоко невярващ на излиянията, които чувам по всички възможни медии.

Христо МАРКОВ


Според юпитата на Симеон Рилски и български, и родни икономически възпитаници, трябва да сме горди, че нашите банки, борси и “структуро-определящи” предприятия работят, изнасят и плащат заплати, че даже към тях и осигуровки калкулирали. Според Станишев, Орешарски и Масларова “икономическата макро-рамка и банковия сектор са стабилни и спокойни”, а за това най-директното доказателство били рехавите и спорадични протести срещу социалистическо-царско-турското правителство. Даже партията на Волен и Капка не успяла да го бутне, независимо от “народния парламент” в центъра на столицата.
Не четат и не знаят историята другарите, защото по време на голямата депресия през 30-те години на 20 век българските производители губели, ама работели със сериозен стимул за преборване. По това време доста къщи в Асеновград, Брестовица, Перущица или Брестник били обагрени в розово, защото винопроизводителите бъркали хоросана с миналогодишното вино. Вместо да го изхвърлят, забърквали замазката с него, изпразвали бъчвите и слагали новата реколта, само и само да произвеждат, дори и ненужен лозов сок. Има ги и досега тези розови къщи – разпитайте откъде са получили цвета си. Е, по това време правителството на демократа Никола Мушанов пренебрегнало законите на “свободната пазарна икономика” и въвело относителна регулация – изкупувало от ненужното вино, малко от гниещия тютюн, малко захарно цвекло и патладжани. Създавали хората държавен резерв и подпомагали “дребния и среден бизнес”. Пак по тия години, банките на Губиделникови, Бурови и Анжело Куюмджийски ограничили свободното движение на капитали, дори се разбрали да не си подливат вода с лихвените проценти. С една дума - не се съобразили с пазара, а си наложили саморегулация. В резултат на подобни усилия на производители и банкери в навечерието на Голямата война българите са “трета по устойчивост нация и икономика в Европа”. Левът е свободно конвертируем. Който не вярва да прочете годишните справочници на Софийския университет от 1939 год., както и лекциите на професора по статистика Асен Христофоров от Пловдив. Даже тютюневите търговци от Кюстендил братя Чапрашикови “костнали”/продали/ на Третия райх застоялия тютюн от кризисните години. Това пък го има в мемоарите на фон Папен.
След 1989 год. бившите кадри на Държавна сигурност и БКП се захласнаха да заживеят в противоположната реалност на лукс и свободен пазар, т.е. без регулации и ограничения. “Зарадваха” ни с неизброимо количество банки, “финансови институции” и стопански конгломерати. Ама го направиха простовато, по нашенски. После започнаха да се убиват. Даже застреляха любимеца на Велислава Дърева – Андрей Карлов Луканов.
В тия времена се видяхме с мой съученик от “Олимпийски надежди”, който вече караше наточен “Мерцедес”, поглеждаше точното време на златен “Лонжин” и се любуваше на актуална “мис” с дълги бедра и премрежен поглед. Преодоляваше определението “мутра” и минаваше към кастата на “национално-отговорния бизнесмен”. Тогава добродушното селянче от Северна България бе угрижен, че “свободията ще ни закопае, че непрекъснатото местене на мангизите е опасно”, че той, гледам ли, нямал проблеми да банкира, да заема валута и след разкешване да прибира солиден процент. Ако искал щял да си открие тутакси собствена банка, защото Тодор Вълчев щедро рефинансирал, т.е. раздавал “на ангро” пари, ако си точния човек. Попитах го какво лошо има във всичко това, нали ще строим капитализъм, а бившата мутра ме парира, че нашият капитализъм е със социалистическо мислене, пък той чел книги, където пишело, че голямата криза от 30-те години на 20 век е вследствие от разюзданата свобода на предвижване на капиталите, потопили финансовия кораб на САЩ. Само мафиотските кланове на Лучано, Провенцано и Маейр Лански били добре, но си работели само в кеш и натурално. Бившият спортист не искаше пълна свобода, що се отнася до сигурността на бизнеса си. Бе чел книги. А в тях имало мъдри думи, че в неизбежен миг, вложителите си искали своята свобода да си теглят собствените пари, а от друга страна кредитираните държали на обратното – да не им се нарушава банковото задължение или утежнението на лихвения процент.
Скоро след този разговор започнаха да гърмят рефинансираните трезори на Тодор Вълчев и “Орион”, Жан и правителство ги подгониха по улиците, кредитираните ги нарекоха “кредитни милионери”. България остана дори без хляб.
Исках питам приятеля как отгатна сложните процеси, но бе невъзможно. Бяха го гръмнали в “Мерцедеса”.
Амбицирах се и прочетох “The Grapes of Wrath”, където Джон Стайнбек е обяснил всичко, което трябва да знаем за “гневът на мравките”, включително и постулата, че с вестник можеш да убиеш само две неща: муха и банка. Да му мисли Първа инвестиционна, бих казал в началото на 2009 год. Станишев, Първанов и Орешарски съм сигурен, че не ги знаят тези правила... Знаели са ги в една друга криза българските индустриалци Губиделникови, Бурови и Анжело Куюмджийски и са имали мъжеството да приемат, че регулациите снижават риска, но намаляват и печалбите. Стояли са на икономическата земя здраво, докато сега “национално-отговорния социалистически капитал” размишлява в края на 2008 год. по следния начин: “Имаш много нищо, ама е рекламирано по партита с манекенки е това нищо. После го продаваш и печелиш, а купувачът пак го препродава и пак печели. И така по веригата, докато не дойде някаква криза...” В такива случаи манекенките са вече голи на пазара, най-много да остане читав някой ПиАР...
Разказах тази история за поучение. Капиталите могат да летят от САЩ до Хонконг, Русия и обратно, но сме си на Балканите, а това дано го разберат приятелите около нас. Близките ни – така сме оцелявали. Тройната коалиция няма да го направи. Най – много в следващия “Денсинг старс” Симеон Рилски да пусне Доня Маргарита, като Наско – Илияна.
За моето поколение ще припомня, че италиански изпълнител от 60-те пееше/volare/: “Приятели, приятели, елате и седнете на общата маса. Елате да си спомним за миналите дни.” За нас ще останат спомените за щастливи минали дни, а за другите, в навечерието на 2009 год., - кой знае....


Тагове:   криза,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 7561764
Постинги: 935
Коментари: 6143
Гласове: 9491
Архив
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930