“Умерено свободни” сме и през 2009 год.

            Всяка година фондация “Херитидж” оповестява своя “индекс за икономическата свобода” и се обявява от “Уолстрийт Джърнъл”. Тук не става дума за икономически растеж или равнище на доходи, пенсии и социални придобивки, също така не се анализира например поведението на икономическите фактори. В този индекс става дума при какви условия се инвестира в отделната страна, как  се започва бизнес, защитена ли е съответно собствеността, патента или иновацията. Най-общо казано с този индекс се следи за “правилата на играта”, за икономическата свобода. Та и тази година българската икономика за пореден път е попаднала в непрестижната група на “умерено свободните” икономики. Все пак имаме най-добрия си резултат от 1995 год., но се оказва , че напредъкът е съвсем, ама съвсем минимален. А очакват от нас като пресни членове на ЕС да вървим с по-широки крачки към икономическа свобода, съизмерима с тази на Хърватия или Полша, например.

            Резултатите, които оповестяват за нас фондация “Херитидж” и “Уолстрийт Джърнъл” директно внушават, че “правилата на играта в икономиката” се задават от съответните управляващи мнозинства и те са виновни за “умерената” икономическа свобода на граждани и търговски фирми, която е много, ама много далече от показателите на така наречените “развити страни”.

            Според престижното изследване сме “нагазили лука” в доста сфери на стопанския живот. На първо място като прекалено раздути са определени правителствените разходи – почти 40% от БВП на страната. Заключението на анализаторите е, че тези разходи в своята огромна част са напълно ненужни, неефективни, а някои от тях направо – вредни. Недопустимо е да бъдат правени тези разходи с чужди пари или със средства, иззети от гражданите и фирмите, демек има прекалена и безсмислена тежест от налози и такси.

            На второ място е отбелязано, че правителството пряко или косвено влияе на огромна част от цените – преди всичко в електроснабдяването, водоснабдяването и лекарствената политика. Просто хората са ни припомнили, че плащаме най-високите задължения за ток и вода, а цените на лекарствата са непростимо високи в сравнение с тези от страните на ЕС.

            Освен това, според световните икономисти, започването на бизнес в България продължава да е трудно и много бавно, поради множеството регулации, започващи от регистрацията, минаващи през дейността на фирмите и завършващи при прекратяване на дейността им. Посочено е, че управляващите изкривяват пазарите като преференцират някои сектори като туризма и съзнателно създават предпочитани инвеститори, вместо всички инвеститори да са еднакво предпочитани. За сметка на това, според индекса, в страната ни се толерират необосновано държавни проекти, докато държавната собственост се раздава на безценица.

            Заслужено са отбелязали и високите нива на корупция, като изрично е отбелязано, че това не е народопсихология, а просто местната и централната власт имат решителната дума във всяко бизнес-начинание, откъдето се раждат и неизбежните проблеми, съчетани с регулациите, за които стана дума вече.

            Най-тежката констатация в  индекса е, че частната собственост в страната не е защитена, което е основната роля на всяка държавна власт. И тук е най-сериозното ни отстъпление в сравнение с развитите демокрации, защото докато се говори за европейските фондове и множество проблеми в енергийния сектор, правителството тотално е пренебрегнало факта, че практически върховенство на закона не съществува по родните ни предели.

            “Индексът на икономическа свобода 2009” на фондация “Херитидж” и “Уолстрийт Джърнъл” показва проблемите и все пак към какви промени да се стремят управляващите мнозинства. Той се прави всяка година в повече от 180 страни по света  и е от основните текстове, по които инвеститори, банки и правителства насочват интересите си, защото сравненията показват недвусмислено, че свободните икономически общества са и най-развитите и богати такива. Умерената, ограничена от безброй разрешителни и регулации икономика не прави гражданите и фирмите по-богати. Горе-долу там сме поставени като “умерено свободна” икономика. Всъщност това са азбучни истини, повторени за пореден път на България, но големият проблем е дали ги чете някой от управляващите на първо място и на второ – дали въобще имат желание на променят нещо... Нали избори идат.