След Обама – шоу, чакайте гърмежи Размер на шрифта: A+ /  нормален /  A-

PlovdivMedia - След Обама – шоу, чакайте гърмежи

32 000 военнослужещи, 4 000 полицаи, 4 000 служители на тайните служби, още ФБР и Комисията за охрана на конгреса – стълпотворението не е, защото се чака атентат, а толкова са пряко заетите в церемонията по полагането на клетва на първия афроамериканец, избран за президент на САЩ. Там наричат церемонията със сложната думичка „инаугурация”, която е разбира се с латински, т.е. европейски корен, но американцинте влагат в нея по-друг смисъл. Тази година е рекламирана като „Барак Хюсейн Обама-мегашоу”.
Христо МАРКОВ
Нещо на планетата тотално се е объркало или пък европейците не го разбират този щатски свят. По време на кампанията си новият американски президент акцентира върху свиване на разходите и преборване с финансовата криза, която отнесе банки с вековна история. Да, но Обама направи най-разточителната предизборна кампания в цялата история на САЩ. Последната седмица от нея дори си позволи невиждания лукс да откупува „на парче” телевизионно време, за да си изхарчи парите. Днес ставаме пък свидетели и на най-скъпата инаугурация – според официалните съобщения ще струва над 150 млн. долара. Да, поне толкова ще чини удоволствието на Обама да повтори по образец церемонията на Линкълн, защото му бил любим президент с всичките салтанати – Капитолия, полагане ръце върху Библията, втренчен поглед най-напред на вицепрезидента Джо Байдън, свещеник, клетвени слова, после същото се повтаря с титуляра и накрая огромен парад до сградата на Белия дом. Ще пее и 66-годишната Арета Франклин. За удоволствието медиите са платили 5 млн. долара: 2.5 млн. от кабелния канал Ейч Би Оу, още 2 млн. от „Уолд Дисни” за прякото предаване на официалния бал и още няколко милиона от други средства за информация. Правело се в интерес на зрителите, разбира се. Латиносите и чернокожите тръпнат в очакване.
Същата вечер Обама и съпругата му ще удостоят с присъствието си поне 10 официални бала, като се почне от този на медиите, после на Холивуд, на индустриалците, та чак до спонсорите. Добре, че Барак и Байдън май са въздържатели, защото ако на покойния Елцин му се наложеше такава бална обиколка още на третия-четвъртия щеше да пее руски частушки или да танцува бурно рок. Ако пък беше Саркози, по път като нищо щеше да забърше заместничка на Карла Бруни. Световните медии не информират дали ще има бал на основния избирателен корпус на демократите, съставен от чернокожи, латиноси, гейове и нетрадиционни вероизповедания, към които по правило проявяват покровителство.
В същия президентски ден научаваме, че мексиканският милиардер, вторият по богатство в света Карлос Слим е вложил нови 250 млн. долара в „Ню Йорк таймс” и така е увеличил дела си в него от 6.9 % до 17 на сто и станал втория по големина акционер след семейство Сълцбъргър с 19%. С инвестицията американския флагман на пресата щял да покрива задължения и загуби от насочването на рекламодателите към електронните сайтове. Шейсет и осем годишният мексиканец едва ли се интересува от церемонията по встъпването в длъжност на Обама, но за пореден път интервенира в закъсалия вестник, който не се включи в президентската кампания – може би по същата тази причина. Или по друга, кризисна, така да се каже. И бал няма да има на „Ню Йорк таймс”, защото Слим се заел с натрупаните дългове.
Още на 6 ноември миналата година в любимата ни „Рlovdivmedia” написах, че Барак Обама е гигантски рекламен продукт на щатските медии и в избирането му има много малко политическа логика, поне за европейците, защото никой не печели, а всичко е по познатата формула – реклама, реклама, пари-прим, власт. Някак си въобще не се връзва цялото разточителство с финансовата криза, нали? Да, ама оттатък Атлантика след Кенеди президентството се е превърнало в балове, пера и перушина и много, много често с размахване на оръжие и пръскане с напалм. Достатъчно е да си спомним погрома на САЩ в Залива на прасетата при карибската криза, виетнамската война и бушевизмите в Афганистан и Ирак... Може би това е разковничето за световно господство, но появяващото се презрение към това господство не вещае нищо добро за света. Китай и Индия се сочат като бъдещите геополитически акули, Уго Чавес в типичния си стил предложи помощ на САЩ в разгара на кризата, дори стара Европа не прие с възмущение иронията на Силвио Берлускони към новоизбрания Обама, а арабските шейхове строят мечти с американски пари, докато „Ал Кайда” си остава все така зловеща, загадъчна и тайнствена. Всъщност такава са я създали самите американски тайни служби по време на руско-афганистанската война.
Засега много щастливи, освен Обама и семейство, са жителите на някакво японско градче със същото име и разбира се нашите „атлантици” Соломон Паси, Елена Поптодорова, Ф.Д. и компания, но те се възрадват на всичко, което идва оттатък океана, независимо президент или папарак.
Все пак имаше една стара максима – прекалено екзалтираните тълпи вървят след слепи лидери, а българите казват – много хубаво, не е на хубаво...
Ама, айде, че почва инаугурацията по CNN ...