Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.04.2009 22:03 - Де го Бенковски днес !
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 3504 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 20.08.2009 11:59


Де го Бенковски днес!

image

PlovdivMedia - Де го Бенковски днес!

За всяка нация има исторически отрязък, които осмисля съществуването и`, а участниците в него са представителните образци на етнотипа. За нас, българите, това е врeмето на Априлското въстание, чиято 133-та годишнина ще честваме на 1 чай в Панагюрище. Официално ще има речи и заря, „възстановка” на първата пушка, хляб и сол за гостите, военен оркестър ще изсвири химна и куп маршове.
Христо МАРКОВ

Някак си встрани ще останат участниците, поуките и реалния спомен за онова време на все още неотговорените въпроси, които зададоха летописци и народопсихолози като се почне от Захари Стоянов, та се стигне до Иван Хаджийски. То, само и тези две имена стигат за осмислянето на най-величавата ни епопея, която бележи контурите на една нова балканска нация. Защото троянчанина в знаменитата си студия „Психология на Априлското въстание” развенчава митовете за „присъщия революционен плам на угнетеното и онеправдано население”. Защото „непосилните данъци” са били толкова, колкото и по време на Второто царство, а натуралния „десятък” успешно се е спестявал, мит е и прословутия произвол на турската администрация, защото в Копривщица, Панагюрище, Тетевен или Клисура турчин на кон не е влизал и кадъна не е раждала. И се питаме тогава какво е накарало хора като Станьо Врабевски от Тетевен – милионер, завършил Роберт колеж, владеещ пет езика, да стане председател на революционния комитет и организира Арабаконашкия обир. Или тежкия търговец Цанко Дюстабанов да поведе чета от 400 души срещу империята.А пловдивския делегат Христо Търнев да остави дюкяна на чаршията и поеме пътя към Оборище. Да не говорим за дядо Стойчо Дамянов от с. Дудене/Черничево/ с неговите 11 деца.
Априлското въстание преди 133 години е демонстрация, взрив на националния идеал и величава защита на Рода. Иван Хаджийски разрушава общоизвестните митове за въстанието и търси причините именно там – в нарушения баланс за защита на предците и наследниците. В преселените след Кримската война 200 000 черкези, които се препитават от грабежи и обири/между-другото черкезите са предци на сегашните чеченци/ , в незадоволения индивидуализъм на новата интелигенция сред българите, не на последно място и в грабителството на част от българските чорбаджии, както и във вече новите отношения, наложени от манифактурата, наемния капитал, представляван от калфи, чираци и майстори, с една дума – късния залез на турското затворено, феодално стопанство. Българите са искали да бъдат европейци още тогава. Нещо е станало в душите и мирогледа им. Беднотията пък е въставала, защото не е имала земя и се е надявала с успеха на въстанието да се оземли, което и става след две години, т.е. след 1878 година И се чудя защо народопсихолога Иван Хаджийски не се изучава в училище, наред със „Записките...” на Захари. Всъщност не съм убеден дали и те се изучават.
В историята не всяко недоволство ражда въстание, бунт. С оръжие тогава тръгват срещу империята само в Пловдивска и Пазарджишка кааза. Какво е станало тук? И защо само тук? Нали във Враца и Търново апостоли са Стамболов и Заимов? Защо Европа чува шишането от Картопрак, а не от Русе, например? Отговорът е в магнетичната фигура на Георги Бенковски, в чието лице въстанието си намира своя майстор и пак класика Хаджийски е най-точен: „Роден революционер и стратег, гений, който, ако бе се родил не в малка
България, а другаде и в съответното време, сигурно щеше да бъде една от най-ярките звезди в световната история.” Копривщенецът Гаврил Хлътев, който в Персия се е занимавал дори със събиране на афион/хашиш/ попада на подходящото място и понеже е изпреварил духовно съотечествениците си размества вековните пластове в характера на цяла нация. Спомнете си удивлението на сподвижника му Захари Стоянов: „И досега се чудя този прост абаджия откъде ги изучи тез тънки работи”, дори с външния си вид Бенковски въплащава чистата расова квинтесенция и се справя със свъх-задачата да създаде вяра в успеха. Дали въобще е бил възможен успех е отделна работа, ключовата дума в случая е вяра. Дори насилствено обединява антиномните същности на въстанниците, преодолява тревогите им от „недостригания калпак” – учебникарски е примера със запалените къщи по стремската долина. Защото е била чудна пролет, земята е миришела на оран, а в такова време уседналия българин мисли за реколтата, за полската работа, за добитъка, за сеене и копане. Затова и планът на Дякона е бил въстание да се дига през зимата, когато няма работа по нивята. Бенковски, за който дори биографите му признават, че в мирно време не биха искали да си имат работа с него, се справя с най-тежката задача – да наруши битието, да направи в българина онази велика промяна от поданника на султана същи европеец. С много театралност, без оръжие, без стройна организация, без връзка с останалите апостоли Хлътев-Бенковски се превръща в гениален народопсихолог „на терен”, защото успехите му не са в хилавите сражения, където участва, а в промяната у сънародниците му от Мечка, Поибрене или Карабунар. В националното себедоказване и европейското самочувствие, което е донесъл този авантюрист и буйна глава из тукашните земи.
Чудо е, че от повече от 100 присъствали на Оборище има само един предател, чудо е, че вековното „моят дом е моята крепост” е забравено по време на панагюрската буна и напълно необяснимо чудо е доверяването на консервативните тракийски селяни към един практически непознат човек, който ги води не към добър гечинмек и печалби, а към смъртта или Диарбекир.
В сборник на БАН отпреди 50 години има снимка на въстанници от село Церово, правена през 1900 г. Вгледайте се внимателно в нея, за да откриете самочувствието на модерния българин. Само за 14 години тези хора са захвърлили абичките и потурите и погледите им изразяват достойнство, увереност и самочувствие, вече облечени в европейски дрехи. Петимата бунтовници са демонстрация на социалния микромодел на променената народопсихология от времето на Априлското въстание, поведенческия модел на Бенковски за задоволяване на индивидуализма. Съвършени представители на етнотипа, избуял и осъзнал се във въстанническото време преди 133 години. Великото българско време.



image



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 5682043
Постинги: 896
Коментари: 6018
Гласове: 9269
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930