Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.02.2010 13:50 - Един спомен - Изборът на Филип Димитров за лидер на СДС
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 9456 Коментари: 12 Гласове:
6

Последна промяна: 05.01.2012 02:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                  Статията, която ви предлагам е с 15 годишна давност - публикувана е във в."Знаме", бр. 33, 2-4 май 1995 год. - и представя един личен поглед, относно избирането на Филип Димитров за лидер на СДС. Поглед на човек, който от митингите в Пловдив попадна във Великото народно събрание с всичките си слабости, вдъхновения и огромно любопитство. Струва ми се, че фактите трябва да се знаят, независимо какви са, а те са каквито съм ги видял и записал в дневниците си от онова време. Позволявам си да публикувам статията без да променя нито една запетайка. Така мисля е по-честно към вас, пък и към себе си. Нищо лично, както се казва.




Изборът на Филип Димитров – нещата, каквито бяха.

         За избора на лицето Филип Димитров като председател на СДС доста хора са говорили, немалко версии са лансирани, само “героят” винаги е мълчал по този повод. Повече от три години, на ниво политически лидери фактите се премълчават, времето отминава и настроенията, битуващи в СДС през декември 1990 год., се забравят или митологизират в зависимост от интересите на един или друг “лидер”.          А историята, както обикновено, има суха фактология.          Правителството на Луканов си замина, обстановката беше като пред нови  избори, а КТ “Подкрепа” имаше влияние, каквото май никога вече не може да има. Процедурите във Великото народно събрание течаха традиционно мудно...          В СДС имаше оформени “групи по интереси”: на бай Милан Дренчев, на Петър Дертлиев , т.е “партиите-гръбнаци”, на Зелената партия и Екогласност и на “сърдитите млади хора” Стоян Ганев, Георги Марков, подкрепяни от ДП, РДП и голяма част от провинциалните депутати. Надделя тезата, че “трябва да направим нещо”, горещо защитавана от д-р Дертлиев, Каракачанов, Иван Костов, Стефан Гайтанджиев, Петър Берон и донякъде от Димитър Луджев. Към тази група условно можеха да бъдат причислени и земеделците от БЗНС- Никола Петков.          Като председател на НКС и ПГ, Петър Берон имаше авторитета и харизмата да бъде лидер в преговорите с мнозинството, пък и амбицията за първия некомунистически премиер. Когато се вживя най-страстно в тази идея, гръмна скандалът с досието му. На бърза ръка Берон “сдаде” и двата поста. Наистина, никой не видя какво е “писал”, но настроенията по това време не търпяха хора дори и със съмнителна обвързаност с ДС. Оставките на Петър Берон подновиха партизанските борби на трите клана в НКС и парламентарния съюз на демократичните сили, както се наричаше тогава.          Провинциалните депутати още не асимилирахме твърде сложните игри, а верни на “синята идея” лелеяхме надежди за “сриването на комунизма”. Несъществуващата в статута на СДС национална конференция се роди на втория етаж на хотел “София” в един среднощен разговор между мен, Владо Даскалов, Жеко Жеков, Петър Обретенов, Митко Топлийски и още от депутатите, които живеехме там. КС на СДС във Варна реагира веднага на предложението на Владо с декларация за искане на национална конференция. Мотивът бе – ръководството на СДС се е изолирало от структурите си в провинцията. Владо Даскалов тогава бе член на БСДП и Петър Дертлиев реагира крайно невъздържано, но следващата седмица последва подобна декларация от Пловдив, след това от Пиринска Македония и партийните шефове “клекнаха”. Организацията на конференцията се пое изцяло от активистите от провинцията и пловдивчани. Спомням си, че събирах от пловдивските депутати по 300 лева /бая пари за 1990 год./, за да платим наема на концертната зала. Така или иначе на 8 и 9 декември 1990 год. в Пловдив се състоя първата национална конференция на СДС. Режисирането на втория ден бе отстъпено на софиянци, които сложиха сутринта за водещ “попа Събев”, а след обяд – Петко Симеонов и провинцията “увисна”   в умело поставените процедурни хватки. Основната идея вече бе да се избере от този форум новия председател на СДС.          Все пак втория ден, предложихме с Атанас Георгиев от Благоевград конференцията да гласува за Председател на СДС и създаването на Регионални консултативни съвети по избирателните окръзи. Предложенията се приеха с огромно мнозинство. Тогава се роди Градският консултативен съвет в София.          След гласуването на двете предложения, които предварително бяхме съгласували с Наско Георгиев “партиите-гръбнаци” направиха нещо като мини координационен съвет и след дълго ровене в статута на СДС Петър Корнажев, Сашо Каракачанов и Георги Аврамов “разясниха” на залата, че трябва да се промени текста на гласуваното решение и то да е: “предпочитани личности за председател на НКС на СДС”. Петко Симеонов дълго обясняваше, че това гласуване може да е само препоръчително за НКС.          Издигнаха се кандидатурите на: Петър Дертлиев, Стоян Ганев, Милан Дренчев, Петко Симеонов, Александър Йорданов, Петър Корнажев, Александър Каракачанов, Йордан Василев/веднага след номинацията му си направи отвод/. Петър Дертлиев също си направи отвод и призова да се гласува за Корнажев, а бай Милан Дренчев просто не бе на конференцията и Крум Неврокопски дръпна една реч, в която директно каза, че не може “старите партии да приемат гласуване от това сборище, което няма отговорността пред свои членове”. Разбира се, беше освиркан от залата. А имаше логика в това...          Гласуването се проведе явно и резултатите са: Стоян Ганев – 247 гласа, Александър Йорданов – 198 гласа, Петър Корнажев – 94 ... / Тези резултати са отразени в протокола, явно останалите не са получили впечатляващ брой гласове или както често ставаше, просто никой не си е направил труда да изпише до край станалото. /          Веднага след приключването на конференцията имаше организиран митинг на централния площад в Пловдив, където Стоян Ганев и Сашо Йорданов се възприеха като естествените лидери на СДС. А хората викаха “Искаме Берон!”, но той не се появи и през двата дни на конференцията.          Лицето Филип Димитров не бе споменато на 8 и 9 декември дори като предложение за технически секретар. Нямам спомен и да се е изказвал...          На 10 декември 1990 год. се проведе сутринта съвместно заседание на парламентарните групи на БСДП и БЗНС-Никола Петков, на което по-късно пристигнаха представители на Зелената партия /Каракачанов, Любомир Иванов, Кирил Маричков, Владимир Сотиров/ и на Екогласност /Стефан Гайтанджиев, Георги Аврамов, Борис Колев и Иван Войнов/. От тях разбрахме, че “трябва да се запази влиянието на големите партии в коалицията”. Това звучеше в ушите на социалдемократите и земеделците като “манна небесна”. На бай Милан и д-р Дертлиев може и да се е искало да оглавят СДС, но разбираха чудесно, че без гласовете на малките организации няма да стане и приеха предложението на Каракачанов: “След историята с Берон ни трябва време да се справим с екстремистките настроения. Аз ви предлагам човек, който няма да има никакви претенции и ще е удобен за всички нас. Това е моят заместник Филип Димитров. Не е депутат, има свободно време, юрист и най-важното – можем да го сменим винаги. Аз съм говорил с него. Той приема условията на д-р Дертлиев. Тогава се разбра, че всичко е съгласувано с влиятелния социалдемократ. Канцеларията на СДС беше на третия етаж на Народното събрание и в тишината се чу само гласът на секретарката Стойка Скумриева: “Кой бе Сашо, Филип ли ? Това е несериозно! “, а Петър Корнажев само подхвърли: “Той като юрист е ...” Всъщност с тези реплики “обсъждането” приключи, защото Каракачанов, Гайтанджиев, Дренчев и Дертлиев поискаха да се отделят и както каза Дертлиев “да уточним нещата”. След това започнаха извечните спорове защо големите партии са допуснали провинцията да свиква конференция, защо не се лансират министри и т.н. След около час някой върна отново проблема с избора на председател. Поанта бе словото на Петър Дертлиев, че лидерите се били разбрали. Трябвало за лидер на СДС “удобен човек”, който не се свързва с нито една от големите партии и ще блокира предложенията на “малките”. Надълго и широко ни обясни, че тъй като за избор на председател трябва квалифицирано мнозинство при първия тур ще се кандидатират и секретаря на парламентарния съюз Стефан Гайтанджиев и лидера на Клубовете за демокрация по това време Петко Симеонов. За тях, освен организациите им, щели да гласуват и Нова социалдемократическа партия и Клуба на репресираните и така на следващите гласувания ще се прехвърлят гласове към Филип, защото “той не е познат, но при алтернативата за Сашо и Стоян ще го предпочетат”. Няколко души се опитахме да възразим на тези безпринципни игри, но ни скастриха много бързо и млъкнахме. На излизане депутатът от Варна Иван Войнов /Екогласност/ ми подхвърли: “Знай, че тази история с Филип Димитров няма да стане. Видя в Пловдив кого кльопат хората”. За съжаление се оказа твърде лош пророк.          В ресторанта на президентството обядвахме с Владо Даскалов, който беше възмутен от двуличието на Каракачанов и Дертлиев, когато към нас се приближиха земеделците бай Йордан Кукуров и Ганчо Ганчев от Бургас. Извикаха ме и ми казаха, че ПП на БЗНС-Н. Петков на извънредно заседание току-що е решило да не подкрепя никой утре. Доколкото разбрах от тях, на очертания сценарий остро са се противопоставили бай Иван Гинчев, Сиво Чапаров и Никодим Попов. Нашите приятели земеделците не изневеряваха на стила си да обръщат всичко с главата надолу в последния момент. Но бяха прави в случая, защото всичко изглеждаше твърде конюктурно, а и както допълни бай Йордан – “Ние не можем да участваме в заговори с комунисти. А тези от Зелената партия и Екогласност до един са комунисти...”          След обяд имаше брифинг на “Раковска” и там за първи път се спомена името на Филип Димитров като кандидат за председател, както и че Стефан Савов си е направил отвод за участие в състезанието.          На другия ден, 11 декември 1990 год., се проведе заседание на Националния координационен съвет с единствена точка в дневния ред “Избор на председател на НКС на СДС”. Инициаторите на конференцията в Пловдив, разбира се пожелахме да присъстваме. Разрешиха ни след настояването на Йордан Василев и Елка Константинова, но трябваше да “мълчим и пазим реда”. Всъщност, искахме да видим доколко ще е валидно “препоръчителното” решение на форума в Пловдив.          В гласуването участваха всички 15 организации, които по това време бяха членове на СДС. Всяка от тях се представляваше от трима души, като гласуваше един от тях – обикновено председателят на съответната организация. Кандидатурата, според уговорката, на Филип Димитров бе представена от Дертлиев и Каракачанов. Изказвания в подкрепа направиха Георги Аврамов и ... Стефан Гайтанджиев, който пък веднага бе издигнат за председател. Явно, сценарият от вчера работеше безотказно.          При първия тур се обявиха следните резултати:  Филип Димитров – 4 гласа, Александър Йорданов – 3, Петко Симеонов – 2, Стефан Гайтанджиев – 2, Стоян Ганев – 2, една бяла бюлетина, една с надпис “въздържал се”. След обявяването на резултата поиска думата Петко Симеонов и заяви, че се оттегля и призовава всички да гласуват за Филип Димитров. Леа Пепо Коен /Екогласност/ се възмути как може да има организации, които пускат бяла бюлетина и се въздържат при такъв избор. Тогава “бомбата” хвърли бай Милан, който каза, че БЗНС-Никола Петков има решение да не подкрепя никой от кандидатите. Дертлиев и Леа Коен казаха, че това за пореден път е отстъпление на земеделците от предварителните уговорки, а Крум Неврокопски отвърна на Леа Коен, че не иска акъл от потомствени комунисти. При тази ситуация Стоян Ганев се оттегли и призова да се гласува за Сашо Йорданов, защото така ще се уважи мнението на хората от конференцията. Остро възрази отец Христофор Събев, който заяви , че ще гласува до края за Стоян Ганев, защото хората на конференцията са го избрали. Мишо Неделчев му каза, че това е несериозен инат, а отчето Събев му отговори: “Аз съм народен човек и се съобразявам с гласа на хората. Те са СДС, не ние и ако не се съобразите с конференцията ще берете ядове всички”. Разбира се, никой не му обърна внимание.          На втория тур резултатите бяха: Филип Димитров – 7 гласа, Александър Йорданов – 4, Стефан Гайтанджиев – 2, Стоян Ганев – 1 и един недействителен/празна бюлетина/. Идваше време за оттеглянето на Стефан Гайтанджиев и той по знак на Петър Дертлиев го направи с прочувствена реч за предимствата на Филип Димитров. Очертаваше се патова ситуация. Даде се почивка и членовете на НКС се пръснаха по терасите и коридорите за последни договорки и увещания. Ние се насочихме към Сашо Йорданов, който хапеше космите от брадичката си: “Докторът/Дертлиев/ и зелените са подработили здраво техните хора. Сценарият им е перфектен. Никой няма да се съобрази с решенията от Пловдив. Стояне, ти се разбираш със земеделците, говори с тях.” Стоян Ганев се обърна към лидера на николапетковистите: “Защо бе бай Милане, защо не гласувате за никой, защо угаждаш на Дертлиев? Знаеш, че не ти мислят доброто.” Старият земеделец се дръпна: “Защото вашият Сашо се държи нагло към нас и ни обижда, че сме прости, а оня другия/Филип Димитров/ става за поп, но за политик не го виждам. То не е добре момчето...” Кибиците започнахме да правим проучвания кой как е гласувал. Дружеството за защита на религиозните права на отец Христофор си гласуваше твърдо за Стоян Ганев, въпреки отвода му, а БЗНС – Никола Петков – с празна бюлетина. За Филип Димитров твърдо гласуваха: Александър Каракачанов /Зелена партия/, Петър Дертлиев /БСДП/, Стефан Гайтанджиев /Екогласност/, Петко Симеонов - Клубове за демокрация, Димитър Баталов – Клуб на репресираните, Ира Антонова – Нова социалдемократическа партия, Любомир Собаджиев – ДГИ и Стелян Стойчев от НСД. Сашо Йорданов получаваше гласовете на Стефан Савов от ДП, Елка Константинова от РДП, Стоян Ганев от ОДЦ, Константин Тренчев от КТ “Подкрепа” и на Павел Мазълов от Демократичен фронт. Третият тур потвърди тези резултати: Филип Димитров – 8 гласа, Сашо Йорданов – 5, 1 недействителна и 1 за Стоян Ганев. Да, но за избор трябваха десет гласа. Елка Константинова дръпна Сашо на терасата и след кратък разговор той заяви с гробовен глас: “Няма нужда да провеждаме следващо гласуване, защото аз заявявам, че прехвърлям гласовете си на Филип Димитров и така се получава нужното мнозинство за избора му. Разбрах и още нещо – предварителните сценарии съществуват в политиката, но това тук са дребни шикалкавения и хитрувания. Сега е най-важно единството на СДС, не партиите са важни, а смяната на системата и аз правя този жест и поздравявам новия председател на коалицията!” Настъпи еуфория и никой не обърна внимание на забележката на Петър Корнажев, че юридически не може да има такова прехвърляне на гласове и трябва да се проведе дори формално ново гласуване. Всички бяха изнервени от процедурата и с облекчение приеха решението на Сашо Йорданов. След това развитие на нещата Филип Димитров пристъпи с плаваща походка към празния шефски стол и благодари на всички. Не си спомням цялата му объркана реч, но за първи път спомена, че “като лидер” ще настоява за правителство с икономически екип на СДС и МВР, оглавявано от СДС. Явно, това бе част от предварителната уговорка с Дертлиев, Гайтанджиев и Каракачанов. По-късно разбрах, че вчера Милан Дренчев се е оттеглил от подкрепа на Димитров, когато е разбрал за това условие на тримата пред бъдещия председател. И още една уговорка бе направена, за да се спечели гласа на представителя на НСД: същия ден да спре студентската стачка по предложение именно на новия председател, което и стана, но само с решение на стачния комитет, оглавяван от Стелиян Стойчев. Студентите отказаха да премахнат стачните постове в СУ. Та, няма да забравя промяната в излъчването на “лицето Филип Димитров” – той вече бе Председателят. Ако знаехме какво  чака демокрацията под ръководството на “анонимника”... Това определение го роди Иван Пушкаров, който вече имаше амбицията за министерски пост: “Абе, тоя анонимник откъде го измъкна нашето старче Дертлиев?”. По друг начин коментира избора депутатът от Пиринска Македония Петко Търпанов: “Кой е този? Не видя ли в Пловдив обикновените хора кого искат? Какво е това дебелоочие?”. Сашо Йорданов го преживя “спокойно”. Седмица след това избирахме председател на ПГ и Каракачанов предложи Петко Симеонов, защото: ”Нашият председател на КС не е популярна фигура и ще имаме огромни проблеми да наложим името му. Трябва известен човек като Петко.” Когато Каракачанов се връщаше на мястото си, Сашо Йорданов се обърна към него: “Да, ама и ти гласува за този неизвестен човек!” Така или иначе лицето Филип Димитров си кротуваше с изключение на две свои прояви. На 16 декември 1990 год. новоизбраният председател даде изявление за радиото и телевизията: “Председателят на КС е представителна фигура и модератор /!?/ на настроенията”. На 17 декември Петър Берон в открито писмо до ПГ му обясни, че “председателят на СДС носи огромна отговорност”. На 3 януари 1991 год. лицето подписа споразумение между политическите сили / с БСП / за общински избори през февруари и парламентарни през май. Нищо не се получи от това споразумение, лицето замлъкна, трябваше 39-имата да предизвикват избори, Конституцията се прие, БСП успя да се спаси от разгром...          Лицето се появи като премиер и ... и стигна до Ф. Д.          Това са фактите. За съжаление.



Гласувай:
6
0



1. angeligdb - Ангел Грънчаров съм
05.02.2010 14:56
Информацията в тази статия за мен е твърде интересна. Разбира се, моето първоначално мнение тогава за Ф.Димитров изцяло съвпадаше с това на автора; видя ми се с тия дебели очила крайно неподходящ за лидер на СДС. Агент Бончо тогава на всички ни се виждаше безкрайно харизматичен, а Ф.Димитров - не; кой знае защо, може би заради интелигентността му, знам ли?

Постепенно обаче Ф.Димитров, един безспорно твърде интелигентен човек, почна да се налага и да получава симпатиите на хората, на обикновените хора като мен от митингите и от улицата. Задачата му беше изключително трудна, особено като Премиер, ала той се справи на нужната висота - и с право може да бъде считан за един от строителите на съвременна България. И на младата българска демокрация.

Такава е моята оценка, в перспективата на случилото се, на тия 20 години преход. Разбира се, и Филип Димитров е имал грешки, но историята избра него да бъде първия министър-председател некомунист, да бъде ръководител на първото демократично правителство на СДС. Когато беше Премиер аз имам много добри спомени от изявите му в Парламента, когато вбесяваше таваришчите с своето "Драги ми господа комунисти..."; той, за негова чест, никога не нарече комунистите "социалисти", нито пък БКП - "БСП", което довеждаше до тих бяс "милите хора", комунистическите депутати.

Като личност Ф.Димитров беше от един рядък за нашите условия, т.е. много висок нравствен мащаб, поради което такива хора, както обикновено става у нас, биват най-люто мразени; понеже кумирите на същите тия деморализирани от толкова комунизъм "народни маси" са, както подобава, не по-малко деморализирани от тях самите.
цитирай
2. angeligdb - Само това
05.02.2010 14:56
Само това исках да вметна; а туй, че оценките ни с Хр.Марков не съвпадат не е трагедия, а е неизбежност; в онова някогашно СДС бяхме хора с най-различни представи и личностни особености, но затова пък ни сродяваха едни и същи ценности (ако изключим ченгетата в СДС, които съвсем не бяха малко!), а именно ценностите на свободата, на демокрацията, на антикомунизма.

Затова смятам, че въпреки различията ни помежду ни, бидейки демократи, и днес не трябва да се джафкаме, а сме длъжни да се мъчим отново заедно да работим за напредъка на българската демокрация. Защото, за жалост, тя и днес е в доста окаяно положение - поради което демократите, за да бъдат силни, отново трябва да са единни; за да спасим нашата толкова изстрадала българска демокрация.
цитирай
3. toross - Засега
05.02.2010 17:42
ще приложа едно документално свидетелство , а после , приятелю ще коментирам :

Ст. н. с. Тодор Балкански признава: „Някъде бях чел, че все още не са открити капки за дебелоочие!

• читателю, бях потресен като романтичен привърженик на „синята идея” в България след 1989 г. от това, което научих в Огняново [Пазарджишко]:

• човекът, който остана в българската история с бащиното си име Филип Димитров – адвокатът, който учредява първото монархическо дружество в България, който през 1990 г. става заместник-председател на Координационния съвет на СДС;

• човекът, който през 1991 г. стана председател на предизборния клуб на СДС;

• депутат с това име в 36-о, 37-о, 40-о Народно събрание;

• министър-председателят на България през 1991-1992 г.;

• представителят на България в ООН и пр., и пр.,

е роден от първа братовчедка на огняновския партизанин Огнян (Гайтана - неговата майка, е нейна леля, сестра на баща й Филип).

Стефка, която връзва очите на нещастниците [при масовото убийство на невинни хора в с. Огняново], е сестра на Гайтана и също нейна леля.

На 6 октомври 2006 г. разказах тази история на д-р Александър Попов, най-добрият писател-разказвач в Краището. И му казах:

- Виж на какви хора сме разчитали да водят най-достойната идея за промяната? А нас ни преследваха дори затова, че определените за „гадове” Иван, Стоян и Драган са наши далечни родственици!

Роднинската връзка на Филип Димитров с огняновските сатрапи Гроздан и Методи Стоилови е открита от пазарджишката журналистка Невена Петрова (вж. статията й „Филип Димитров имал партизанска жилка. Негов вуйчо е организирал екзекуцията край Луда Яна”. В. „Труд”, 13 март 1993 г.).

В тази статия е поставен въпрос на Гроздан Димитров, смятан за главен подбудител и режисьор на убийствата:

- Какъв ви е Филип Димитров?

Отговорът е:

- Няма да ви кажа!

Продължението на диалога е:

- Той ви е племенник, нали?

- Като знаете, защо питате?

Знаещият много за убийството край Луда Яна или за Кървавия Огняновски помен остава изненадан, когато прочита във вестника „грешни сме били, Господи, ни убеждава журналистка от първа страница на в. „Труд”, 30 март 1993 г. Автор е Андрей Андреев, който обяснява, че роднинството на Гроздан Димитров с Филип Димитров е по „съребрена” линия. Забравил е обаче да посочи, че самият той е син на същата тази Стефка, която връзва очите на жертвите.

Същите тези Гроздан и Методи Димитрови, които организират и провеждат Кървавия Огняновски помен, фалшифицират историята на дядо си. За да го представят за другар на Левски вместо огняновеца Хайдуков, сват на Лазар войвода (вж. при Т. Балкански – „Лазар войвода”, София, 2002 г.).

Преди да стане монархист и демократ, родственикът [им] Филип Димитров се е гордеел със силните хора на Огняново и е ползвал привилегиите на роднинството.[42] Когато нещата се разкриват, той упорито мълчи!
цитирай
4. angeligdb - Не знаех за тия неща
05.02.2010 18:56
Но и сега, като ги зная, продължавам да смятам, че децата не носят вина за деянията на роднините си, на бащите си, камо ли пък тези на вуйчовците си или на стринките си. В Русия имаше един такъв случай, че демократичният премиер Егор Гайдар, Бог да го прости, той почина наскоро, беше оплюван от неокомунистите затуй, че бил известен комунистически писател. по тяхната логика като дядо му бил такъв, внукът нямал право да бъде демократ и пр. Нещата са персонални, всеки носи отговорност само за това, което лично е сторил, да се прехвърля чужда вина на хора, които нямат никаква отговорност за нещо, направено от други, е некоректно. Човек не може и да се откаже от родителите си или от роднините си. Това е семейна драма, за която не можем, нямаме право да съдим хората. Трябва да се опитваме да ги разбираме. Комунизмът нанесе лесно незадравяващи рани в снагата на цялата нация. Не трябва да продължаваме кървенето от тия рани като почнем да ровичкаме с пръст в тях...
цитирай
5. angeligdb - Исках да кажа
05.02.2010 20:31
"Дядото на демократичният премиер Егор Гайдар, Бог да го прости, той почина наскоро, беше оплюван от...", изпуснал съм думата "дядото"
цитирай
6. анонимен - TOROSSEEEE, ama ne taka,
05.02.2010 22:33
ili vsi4ko ili 3.14, taka li

men neme interesuva dali rodninite na FD sa klali , men me interesuva towa 4e tezi koito go predlagat i nalagat za sheff na sds vzeti zaedno izleze ce sa bili pederasi kakto fiziceski, taka i politi4eski t.e.
PolitPederas.
Az si skysah rizata ot iad kato vidiah kakyv urod slojiha da komanduri. FD e naj idiotskata 4ast ot nasata istoria.
цитирай
7. krotalka - Интересни задкулисни игри...
06.02.2010 01:32
Борбата за власт и надмощие е била жестока. Жалко, че голяма част от хората участващи в тези игрички, вече не са между живите.
цитирай
8. анонимен - Информацията в тази статия за мен е ...
06.02.2010 18:30
angeligdb написа:
Информацията в тази статия за мен е твърде интересна. Разбира се, моето първоначално мнение тогава за Ф.Димитров изцяло съвпадаше с това на автора; видя ми се с тия дебели очила крайно неподходящ за лидер на СДС. Агент Бончо тогава на всички ни се виждаше безкрайно харизматичен, а Ф.Димитров - не; кой знае защо, може би заради интелигентността му, знам ли?

Постепенно обаче Ф.Димитров, един безспорно твърде интелигентен човек, почна да се налага и да получава симпатиите на хората, на обикновените хора като мен от митингите и от улицата. Задачата му беше изключително трудна, особено като Премиер, ала той се справи на нужната висота - и с право може да бъде считан за един от строителите на съвременна България. И на младата българска демокрация.

Такава е моята оценка, в перспективата на случилото се, на тия 20 години преход. Разбира се, и Филип Димитров е имал грешки, но историята избра него да бъде първия министър-председател некомунист, да бъде ръководител на първото демократично правителство на СДС. Когато беше Премиер аз имам много добри спомени от изявите му в Парламента, когато вбесяваше таваришчите с своето "Драги ми господа комунисти..."; той, за негова чест, никога не нарече комунистите "социалисти", нито пък БКП - "БСП", което довеждаше до тих бяс "милите хора", комунистическите депутати.

Като личност Ф.Димитров беше от един рядък за нашите условия, т.е. много висок нравствен мащаб, поради което такива хора, както обикновено става у нас, биват най-люто мразени; понеже кумирите на същите тия деморализирани от толкова комунизъм "народни маси" са, както подобава, не по-малко деморализирани от тях самите.

цитирай
9. анонимен - Мнение
25.02.2010 17:53
Ееее, ама това вече отива много далеч - "на девер му Петко зълвиния шурей" бил комунист.
Да попитам тогава колко са българите, които имат "чисто" потекло до 3 коляно по пряка и съребрена линия???
За мен е важно как се държеше Филип Димитров и мога да кажа , че той се държа достойно като политик от СДС!
Не случайно комунистите мучат и им излиза пяна на устата като произносят името му, както и това на Иван Костов, впрочем.
Виж, съвсем друго е положението с "хора" и "седесари" като Иван Гайтанджиев, Петко Симеонов, Стоян Ганев, Константин Тренчев, Александър Каракачанов, Богомил Бонев, Румен Воденичаров, Евгени Бакърджиев и още много други подобни на тях.
цитирай
10. zaw12929 - Фашистите убивали без съд и прис...
02.03.2010 17:59
Фашистите убивали без съд и присъда, а в гората са били 90% некомунисти, а подгонени , защото са искали да живеят и работят по добре, ...за всеки убит шумкар са получавали по 50 000 лева и такива получатели са над 42 000
Пдради, че семейството ми са били кулаци= защото са ни национализирали селскостопанска техника, цял живот ни преследваха, като засегнати от "мероприятията на народната власт" , въпреки, че дядо ми е загинал като герой във войната, зарски офицер. Разбрах, много е лошо да те карат да отговаряш за делата на предците ти, да те мразят и отмъщават... И ДЕМОКРАЦИЯТА ГО ИЗИСКВА, КАКТО И ДА УВАЖАВАМЕ ДРУГОМИСЛЕЩИТЕ...
Да се управлява държава це оказа много трудно и за шумкарите 1944 и за демократите след 1989 и се допускаха грешки и криворазбраната ни демократичност ни попречи да се разбираме, да се подкрепяме, да се обединим за една общонационална задача - как да станем богато, хубаво за живеене место.
В държавата ни комунисти не останаха, но се възроди фашизма... и горните писания са пропити с фашизъм,
Най добре е да гледаме напред и никого да не ругаем за миналите грешки- те са грешки на растежа.. Простете ми, но сменете мерника... да мислим за напред
цитирай
11. анонимен - Hi
25.11.2011 10:27
Hello. <a href=http://kaleostra.info/>kaleostra</a>
цитирай
12. анонимен - Фашисти е нямало
28.04.2012 12:03
стига с тия митове
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 5524818
Постинги: 883
Коментари: 5985
Гласове: 9222
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930