Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.04.2014 10:17 - Пловдивските доносници - Мимо Райчев и Любо Лазаров
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 5706 Коментари: 3 Гласове:
15

Последна промяна: 08.04.2014 10:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

  
image
Мимо Райчев - агент Спас

image   Любо Лазаров - агент Михайлов

     Пловдивските доносници – Мимо Райчев и Любо Лазаров

            Ще  погледнем два типа от най-характерните случаи на доносници от системата на Държавна сигурност. При обявяването им в Пловдив наблюдавахме един вид странен потрес от приятелите, колегите, познатите. Защото и двамата минават за „майни”, „харабии”, готини компаньони и широки души. Първоначалната реакция им бе да замлъкнат, докато се огледат за реакции и да проверят като какво се пази в архива на милицията, а след това в един глас решиха да отричат и да обясняват под път и над път, че „не е вярно”, те били толкова добри граждани на републиката, на никой не са навредили, даже дисидетствали… Да, но скрупульозното вглеждане в документите, задълбаването в архивите и разговорите с общи познати говори за нещо друго – за мръснишка, доносническа дейност, от която са се облажили в годините на комунизма  и двамата „герои”.  Любопитно е  друго и двамата са вербувани от един и същ служител на ДС – Иван Банов Новаков, който към 1980 г. е с чин капитан и от най-активните вербовчици в РДВР-Пловдив.

            Личните и работни дела на двамата са унищожени, но са останали картончетата, регистрационния дневник, доносите им в други досиета и няколко случайно запазени материали, от които могат да се направят не малко изводи. Или, както е известно „Архивите не горят…”

            Димитър Янков Райчев е вербуван, когато е на 37 години през 1987 г. и е заживял под псевдонима „Спас”, освен с името, с което е известен сред приятелите пловдивчани – „Мимо”. Даден му е уникалния номер по картотеката на ДС, от който няма отърване доживот – 81 653. Снет е от отчет през 1990 г., вероятно след като са унищожени всички материали от делото му. Проверен е като началник-сектор в териториално статистическо бюро в Пловдив. В града е известен като усмихнат, леко мазничък и винаги намиращ пари за своите книги със снимки, публикации в пресата и албуми с фотографии от стария Пловдив. Скоро издаде и статистическа книга за президентския мандат на  Петър Стоянов. По агентурното си минало не се е произнасял публично, но пък е доста активен в отричането му пред познати и приятели. В ранните години на прехода политически не се е проявявал, освен като спътник на познатите. Познавам се с неговия брат д-р Райчев, който бе активен никола-петковист в гр. Карлово, след това се прехвърли другаде и последните години му изгубихме дирята.

            Димитър или Спас Райчев е изчистен от компроментиращи материали още на 2 февруари 1990 г. като „особено ценен агент, с перспектива да бъде внедрен в опозицията”. Питам АХ за това ранно унищожаване: „Офицерите от ДС най-напред унищожиха материалите за ценните си агенти, които имаха намерение да пласират в новите партии след 1990 г. Картончетата нямаше как да се премахнат, защото те отлитаха в София за проверка на изпълнението заповедта на Семерджиев. В Пловдив се бързаше и защото вие от СДС поставихте на тукашната Кръгла маса въпроса за достъп до досиетата. На ден се унищожаваха 100-200-300 дела на агенти на службите. Имаше някаква комисия в РДВР-то, но всичко минаваше през ръцете на началника на „Информация и Архив”/ИА/ подполковник Мицев.” И така на 2 февруари 1990 г. с протокол № 15 на РДВР-Пловдив, под № 51 в списъка за замитане, в екземпляр единствен е унищожено делото на секретен сътрудник/агент/ „Спас”-Димитър Райчев. И той може да се впусне в новия живот с биография чиста и непорочна. Да но… Остават протоколите за унищожение, картончетата, уникалния номер 81 653 и „творчеството” му в досиетата на други хора, пловдивчани, които са го приемали за добър познат или дори приятел. И там откриваме пре-любопитни факти. Спас-Мимо Райчев се оказва, че е работил за службите и по-рано като е снабдявал криминална милиция с информация за търговия с долари, видео-касети, дънки, за работата на проститутките в „Тримона” и все такива „обществено значими” дела. Има дори „информация”, че лицето Х няма пловдивско жителство, а вече четвърта година живее в града. И службите са „реагирали” по социалистическия закон… Ограниченията на закона не ми позволяват да цитирам документите с истинските имена на пострадалите, но са познати, известни за времето си съграждани, за които никой не би предположил откъде им идват неприятностите. През 1987 г. явно активността му е направила впечатление и е причислен към агентите на ДС. По този начин той е блокиран за милиционерските попълзновения. Разговарям с ПН, който е един от общата компания по това време със секретния сътрудник: „Мимо не ме учудва, поне мен, че се е прилепил към агентите. Винаги си е бил един такъв прекалено любопитен, прекалено любезен, даже мазничък. Никога, по никакъв повод не се е включвал в политически разговори преди 1989 г. Подозирахме, че е в услуга на службите.” По това време в Пловдив гръмва скандал с нелегални видео-касети и записи, валутна търговия. По групата от пет-шест души работи активно и Държавна сигурност. В крайна сметка групата отнася присъди по тогавашния закон. Любопитното е, че в няколко от документите на осъдените се мярка името на агента „Спас” – разбира се, може и да не е нашия герой, но може и да е той, нали?

            За Любомир Лазаров Лазаров, агент „Михайлов” са запазени малко повечко документи, просто защото е свален от отчет чак през 1992 г. Вербуван е от същия Иван Банов Новаков на 20 септември 1980 г., когато е на 28 години  и е записан в архива на Държавна сигурност под № 59 025. В справка образец 6 е записано, че е привлечен на идейно-политическа основа, че по това време е журналист във в-к „Отечествен глас”, член е на ДКМС, със средно образование, владее немски език и ще работи по линия на художествено-творческата интелигенция в средствата за масова информация и е зачислен към Шесто управление на ДС. Справката показва, че по това време Лазаров-Михайлов работи в областния вестник на БКП в отдел „Писма на читатели”, но материалите за него са унищожени, както и на хиляди други агенти, но сътрудничеството му със службите продължава и след 1989 г. Чак на 20 октомври 1992 г. ОР кап. Иван Новаков изготвя строго секретна регистрационна бланка за сваляне в архив на агент „Михайлов”, но предложението е написано чак на 17 ноември 1992 г. и утвърдено от началник служба „Национална сигурност” капитан Ангел Стоев/спомняте си го и него, нали?/. Погледнете пак годината, в която се развиват тези събития, драги читатели! През 1992 г. управлява правителството на Филип Димитров, вътрешен министър е Йордан Соколов, а главен секретар е Богомил Бонев. Всички те в един глас ни убеждаваха, че Държавна сигурност не съществува, няма агенти на политическата полиция, няма следи дори от нея, абе – няма нищо. Ето защо ще цитирам изцяло предложението на кап. Новаков, то разбира се е строго секретно, отпечатано в един екземпляр и по чудо е запазено. Ето го и него: „Утвърждавам: Началник служба „НС”-РДВР-Пловдив, капитан Ангел Стоев. Предложение относно: сваляне в архив на агент „Михайлов”, рег. № 59 025. Г-н Началник, Агент „Михайлов” – Любомир Лазаров Лазаров е вербован на 20 ноември 1980 г. по линия на СМИ. След 1990 г. вследствие на обстановката в страната и органите на сигурността, както и поради загубването на възможностите му, същия започна да избягва срещите с ръководещия го ОР и отправи молба за прекратяване на връзката под страх от разкриване. На основание на гореизложеното, предлагам агент „Михайлов, рег. № 59 025 да бъде свален в архив поради изчерпани възможности и отказ от сътрудничество.” Следват подписи на оперативния работник и началник на сектор 02. Интересно ще да е било да бъде изцяло запазено личното дело на агента IA – 630/Пд/. Кой знае на какви чудесии бихме се натъкнали там, но и от предложението на оперативния работник бихме направили няколко обобщения, относно агентурната работа, кипяща в Пловдив в последното десетилетие на комунизма.

            И Спас, и Михайлов са от агентите, които не са били притискани, изнудвани с компромати или малтретирани от социалистическата милиция, просто са от така наречените „доброволни доносители” на ДС, може да са и вярвали, че по този начин са вършели работа на „ползу роду”, но… пълна мъгла се стеле защо и двамата след 1989 г. не признаха за това си сътрудничество, не разказаха за мотивите, а може и да са били по някакъв начин изнудвани от оперативния работник като по този начин, с мълчание, станаха съучастници на ДС в пъкленото им дело. Убеден съм, че ако бяха разказали по човешки за тези свои премеждия пловдивчани биха ги разбрали, биха простили тази им слабост, но и двамата замълчаха тайнствено, а за Лазаров има материали, които недвусмислено сочат, че е сътрудничел на органите на ДС и след 1989 г. и този факт е отбелязан в доклада на Комисията по досиетата. А са готини хора, но защо са се съгласили да водят двойствен живот пред семействата си, приятелите, колегите – това е големият въпрос за почти всички агенти на тайните служби. Защо? Този въпрос колкото и да задаваме се изправяме пред стената на вътрешния срам, продължението на агентурната им дейност вече като мълчание, като скрит живот на гузното и гадно минало. Вече години след обявяването им потайно мълчат и Мимо Райчев-Спас и Любо Лазаров-Михайлов, като поредно доказателство, че бивши агенти на ДС просто няма!

 




Гласувай:
15
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. bojo12345 - Агент Михайлов е бегъл познат ..
08.04.2014 21:38
Още при първото ни запознанство , ми направи особено впечатление поведението му. Държоеше се така , че всичко му е ясно , стараеше се да дава съвети и да пита за мнението ми по някои проблеми. и си остана само с това.
цитирай
2. apostapostoloff - Крайно време е да изясним окончателно едно:
09.04.2014 10:59
ВСИЧКИ доносници са ставали агенти ДОБРОВОЛНО!

И обратно: когато кажеш на ченгетата, че не можеш да ги дишаш, че не желаеш да имаш нищо общо с тях, те вдигаха ръце от теб и те зарязваха. Не съчинявам нищо, говоря от собствен опит.

Служех в елитната Първа школническа мотострелкова рота в ШЗО, Плевен. (Бойко, Богомил Бонев и пр. бяха във втора рота- милиционерската).

Знаех перфектно и немски, и английски. Не след дълго куките цъфнаха и започнаха да ме увещават. Да, ама аз им теглих една майна, казах им да се разкарат и... те се разкараха.

Всички други обяснения, извинения и оправдания са измишльотини и плод на гузна съвест.
цитирай
3. coco26 - Агент Михайлов атакува
27.01.2015 10:13
Вижте какъв злобен( в часта си плюеща по произхода на Хр.Марков) и силно дискредитиращ самия автор, с милиционерския си стил и плача по отминалите времена на Партията Майка , пасквил е надраскал Агент Михайлов и разпространява на ляво и надясно в Интернет:

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1393869960918181&set=a.1384230795215431.1073741828.100008855715200&type=1&theater

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 5668424
Постинги: 895
Коментари: 6014
Гласове: 9264
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930