Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.09 16:31 - ИВАН ТОТЕВ И СПАС ГЪРНЕВСКИ - ГНУСНИ КОМУНИСТИ !
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 1018 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 28.09 16:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Писмото си до всички възможни инстутуции , за които се сетих го публикувам тук, за да се убедят всички, че кмета на Пловдив Иван Тотев /Мамин Тотю, Конската глава/ и Спас Гърневски /Лимбосания/ са архи комунисти. Това е.

image


До г-н Иван Тотев – кмет на община Пловдив;

До г-жа Савина Петкова – председател на ОбС-Пловдив;

Копие до:

-         Бойко Борисов – министър- председател на Република България;

-         Здравко Димитров – Областен управител -  Пловдив;

-         Цвета Караянчева – Председател на Народното събрание;

-         Боил Банов – Министър на културата.

-         Проф. Михаил Груев – Директор на държ. Агенция „Архиви”;

-         Фондация „Пловдив 2019”.

 

ПРОЕКТ:   Музей на Злото.

Кандидатстваща организация – „Фондация „Торос-Вит” – Пловдив

За контакт: Христо Марков Марков – изпълнителен директор; Гр. Пловдив-4003, ул. „Петър Шилев” 16, ап. 42; тел. 0887-977773;  e-mail: toross@abv.bg; web: toross.blog.bg

                         ОСНОВНИ ЦЕЛИ НА ПРОЕКТА:

Създаването на Музейна сбирка /място за памет/ в гр. Пловдив, посветена на репресиите, извършвани от ДС и БКП в килиите /местата за задържане/ ще запълни една драстична липса в историческата ни памет не само в Пловдив, но и в България.

Основната цел на проекта е под формата на музейна експозиция, открити уроци и семинари да се запази паметта за злото, сътворено от тоталитарните идеологии, да се осигури физически достъп и допир до част от формите на репресия и насилие върху личността. Отделно в проекта ще функционира постоянна група от експерти/историци, архивари и философи/, които ще събират спомените, имената, автобиографиите, съдебни решения, фотографии, документи на репресирани от режима хора, за да се формира постоянен исторически масив за най-новата ни история от 20 век. С екипа ще се реализират няколко документални филма за антикомунистическата съпротива в Пловдив и региона – тютюневата стачка от май 1953г., двете асеновградски конспирации, създаването на НДЗПЧ и Подкрепа,  гладната стачка на Петър Манолов и т.н.

Докато във всички бивши комунистически страни са създадени такива места за памет, в България нищо не е направено! Особено впечатляваща е постоянната изложба в центъра на Будапеща „Къща на терора”, която вече двадесета година е най-посещавания музей в Унгария. В Румъния функционира такъв музей на Секуритате в огромната сграда на затвора на тайните служби. Същото е в Чехия, в бившата ГДР, в Словакия, Словения, Полша, Хърватска, дори в Сърбия и Албания.

 Единствените две страни, в които няма такива места за памет са Русия и България! Фактът е многозначителен!

Съвместно със създаването на музейната сбирка предвиждаме и –

1. Издаването на книга, описваща формите на съпротива срещу комунизма в Пловдив и областта и включването в нея на множество документални свидетелства: копия от съдебни решения, документи от архивите на Комисията по досиетата, разкази на участници в събитията/лични архиви/;

2. Създаването на документален филм /около 60-70 мин./ за основните събития, свързани със съпротивата срещу комунизма в Пловдив и региона – масовите убийства, горянските чети, процесите срещу представителите на опозицията, тютюневата стачка, съдбата на Сашо Сладура и арх. Чинков, създаването на НДЗПЧ и КТ. „Подкрепа”, гладната стачка на П. Манолов; писмото на пловдивските писатели – смъртната присъда на П. Манолов;

3. Изграждане на малка лекционна зала, в която може да се водят семинарни занятия по темата пред ученици от горния курс /11 и 12 клас/ и студенти.;

4. Постоянно действаща изложба „Паметта и съвестта.”  От архивни документи, снимки, съдебни актове, уреди за мъчения, вериги, окови, оръжие, затворнически дрехи, подслушвателни устройства, доноси, нормативни актове, други тематични артефакти.

5. Ще бъде изложен и богат илюстративен материал за: „Първа и Втора Асеновградски конспирации”; съдебните репресии срещу „Национал -  християнски кръст”; горянската чета на Владимир Гошев от Куклен; срещу легионерския център на Димитър Къркев, Стефан Стоянов и Ваклуш Толев;

6. Ще бъдат представени и всички жертви на Народния съд в Пловдив, както и лобното им място. /Все още това не е сторено от историците в града, не е посочено мястото на екзекуцията, тотално не се знае и кога са изпълнени присъдите./

   ОПИСАНИЕ НА РАБОТНИЯ ПРОЕКТ

         Проектът и неговата реализация биха създали определен авторитет и престиж на Пловдив през 2019 год., когато имаме уникалния шанс да сме Европейска столица на културата.

Гр. Пловдив и областта имат специфично, съществено място в историята на съпротивата срещу тоталитарния комунистически режим в България. В много отношения топосите на антикомунизма в страната са свързани с този регион и по обективни причини и досега остават необяснени, нехронологизирани, неописани и практически липсващи в най-новата история на страната. Без претенция за изчерпателност ще споменем тук най-важните събития, свързани с гр. Пловдив и областта:

-         Първата и втората асеновградски конспирации от средата на 40-те години - движение на две горянски чети, прераснало във въоръжена съпротива и завършили с 15 смъртни присъди, над 30 доживотни и повече от 200 души, осъдени на различни срокове затвор. Особено характерно при тях е, че в процесите са съдени и деца, както и представители на малцинствата/цигани, помаци, турци, белогвардейци/;

-         Поредицата процеси срещу представители на  легионери, николапетковисти, католически свещеници, ратници от началото на 50-те години;

-         Първата стачка в бившия социалистически лагер – протестът на тютюноработниците в Пловдив от 4 май 1953 г., завършила с убийства, арести и политически процеси;

-         Масовите убийства без съд и присъда в селата Стряма, Цалапица, Перущица, Старосел, Златосел, Брестовица в есенните дни на 1944 г.;

-         Конспирациите и съпротивата срещу колективизацията на земята от средата на 50-те години;

-         Горянската чета на братя Баталови от началото на 50-те години в Карловска околия;

-         Организацията за съпротива срещу режима от 60-те години в с. Куклен на братя Гошеви, Петър Попиванов и „Дядо Мраз”;

-         С Пловдив са свързани и две от имената-символи на съпротивата срещу насилието: цигуларя Сашо Сладура – убит в концлагера край Ловеч за вицове, както и на арх. Чинков – прекарал години в затвора също за разказване на вицове и освободен след намесата на президента на Франция;

-         В Пловдив и региона бяха създадени и първите неформални организации в страната: НДЗПЧ на политическия затворник № 1 в света Илия Минев на 16.01.1988 г. в гр. Септември и първият независим синдикат КТ „Подкрепа” на 08.02.1989 год.;

-         От Пловдив започнаха и майските протести през 1989 г. срещу възродителния процес от страна на българите-мохамедани/помаците/, предвождани от Отец Димитър Амбарев и Хасан Бялков; както и акцията в Асеновград на участника в Първата асеновградска конспирация, политически затворник № 3 в България Стефан Вълков;

-         В началото на 1989 г. в Пловдив бе проведена и първата гладна стачка от поета Петър Манолов срещу изземването от органите на МВР на личния му творчески архив, по-късно експулсиран във Франция;

Благодарение на дългогодишния интерес от страна на Фондацията към съпротивата срещу комунистическия режим, в нейния архив се пазят хиляди страници от лични архиви, записани разкази на концлагеристи, снимки, документи на участници в тези събития, които дават възможност да се прочете историята на режима като производна на политическата му природа, макар и само ограничена в рамките на един географски ареал в страната. Всички те спомагат да се изследват процесите в обществото, налагащи и практики на приспособяване и компромиси.

И в момента представители на Фондацията провеждат срещи с роднини и съвременици, събират илюстративен материал – снимки и факсимилета, издирват се частни архивни сбирки на участници в съпротивата срещу комунистическия режим. На основата на този огромен документален масив ще бъдат написани очерци за най-съществените прояви на съпротива срещу насилието.

Дългогодишната ни работа на терен, прочетените хиляди архивни материали за съпротивата откроиха пред нас уникални неща, но най-впечатляващи са цифрите, а именно:

-         Всички състави на Народния съд са произнесли за Пловдив и региона 984 смъртни присъди на депутати, министри, областни директори, писатели, общественици, военни. Синът на последния областен директор на Пловдив Димитър Даскалов / убит от Първи състав на Народния съд/, Никола Даскалов е жив, автор е на десетки книги, бивш заместник военен министър, ръководител на предизборния щаб на 104 мажоритарен район в Пловдив през 1990 год. на изборите за Велико Народно събрание, но след отказа за създаване на Музей на Злото отказва да идва в Пловдив с думите, „че и сега, и тогава управляват едни и същи хора в Пловдив”.;

-         От 1944 год. до 1962 год. от Пловдив и региона през лагерите и затворите на комунистическия режим са преминали 7 821пловдивчани. / Вероятно имената са повече, но до толкова се добрахме от фондацията на база съдебни присъди, протоколи на МВР, книги и спомени, както преди 1989 год. така и след това./;

-         От 1944 год. до 1958 год. /когато сегашната сграда на общината е седалище да ДС/ през подземията на бившата ул. „Гурко” № 4 са преминали 4 109 души.  От тях 877 души са намерили смъртта си в зловещите помещения. Имената на всички тези хора, с кратки биографични справки са в архива на фондация „Торос-Вит”, запазени са, на голяма част от тях има и снимки, а все още има живи хора от гр. Пловдив, които пазят непосредствен спомен от тези ужасни времена – Владимир Гошев, Росица Николова, Петър Мечев, Станимир Йотов, Ивайло Страхилов. За съжаление, регистраторите и изследователите на този период в Пловдив  Стойчо Чучев и Христо Колев – Анархиста  починаха съвсем наскоро. По повод предложението ни за създаването на място за памет в тези помещения Стойчо Чучев казваше: „Сегашните управници на Пловдив ще чакат да умрем, за да няма живи свидетели на това, което ставаше тук.” За съжаление се оказа прав!.;

-         Срамно е и до днес пловдивчани да не знаят къде е лобното място на разстрела и кога са изпълнени смъртните присъди от Първи пловдивски Народен съд. Това се дължи на такива самопровъзгласили се антикомунисти като Спас Лимбата /Гърневски/, който от писане на стихотворения за БКП не е отделил поне малко време да се самообразова /дано поне Вие от Герб, успеете да го задържите, защото след 1989 год. лицето Гърневски сменя на две-три години партията/, но в крайна сметка това е срамно и унизително за града. Посочената персона/Гърневски/ остава като символ на простотията, комунистическата наглост и слагачеството! Но в същото време и като противник на създаването на Музей на Злото.;

И досега събраният документален материал и неговото осмисляне дава недвусмислено основание да се ревизират канонизираните представи за периода след 1944 г. Освен това, фактологическата основа дава основание и база за по-нататъшни изследвания в областта на политическите процеси през периода на комунизма, разнородните форми на репресии, народопсихологията и културната антропология. От тази гледна точка настоящият проект може да бъде наречен и „Тайните биографии и лични истории”.

С реализацията на настоящия проект ще се обогати фактологията за съпротивата на българския народ срещу комунистическата власт в България, преди всичко със спомени и устни истории на участници в събитията. В Музея ще намерят място и документи на основната репресивна машина на комунизма – Държавна сигурност –  Разкриването на това, което се е случило е най-добрият начин за прекъсване на властта на тоталитарните режими. Надяваме се да се уравни поне относително времето на големите репресии в историческата памет.

                            Местоположение

Това е препъникамъкът още от 2012 год., когато проектът беше предложен на общинската фондация. Ако бе реализиран тогава музеят отдавна щеше да функционира, да е придобил популярност в страната и Европа, дори да формира известна печалба.

Намерението на Фондацията и молбата ни е да се изгради на единственото запазено място за мъчения, разпити и следствени експерименти – сградата на бившата ул. „Гурко” № 4, а сега пл. „Ст. Стамболов” № 1 т.е. сградата, в която се помещава общинската администрация.  На 9. Септември 2017 год. с група репресирани бяхме допуснати до килиите и установихме, че с много малко усилия бихме реализирали настоящия проект! Аналогичната сграда в София на ул. „Московска” № 5 не е подходяща, въпреки усилията на проф. Мартин Иванов, проф. Михаил Груев и Алфред Фосколо. Подземията на община Пловдив все още пазят спомена от преживения ужас!

За целта община Пловдив трябва да ни предостави подземията с килиите като формата на предоставяне избере самата община. Ние сме съгласни на всякаква форма на ползване.

ФИНАНСОВИ ПАРАМЕТРИ НА ПРОЕКТА

Необходимо пояснение:

При едно от многобройните ни кандидатствания изрично написахме, че не желаем финансиране от общината. Формално поискахме 29 /двадесет и девет/ лева за купуване на цветя за ръководството на общината при откриването, но пак не бяхме допуснати до „светая светих”.

         Ето защо, сега представяме изцяло разходите, които сме предвидили за цялостната реализация на проекта, а именно /максимални разходи за една година/:

1.   Изчистване и ремонт на помещенията – 50 000 лв.

2.   Лекционна зала – 25 000 лв.

3.   Архитектурен проект – 2 000 лв.

4.   Заплати на двама души за една година – 24 000 лв.

5.   Хонорари за пет души лектори за една година – 32 000 лв.

6.   Издаване на книга – 5 000 лв.

7.   Изработване на документален филм – 9 500 лв.

8.   Авторски права и др. архивни материали – 24 200 лв.

9.   Картини – 4 300 лв.

10.                    Интернет сайт – 1 800 лв.

11.                    Канцеларски материали – 1 200 лв.

12.                    Специално осветление – 8 000 лв.

13.                    Адвокатски възнаграждения – 2 300 лв.

14.                    Копирни услуги – 4 100 лв.

15.                    Други – 900 лв.

16.                    Непредвидени разходи – 500 лв.

ОБЩО – 212 00 ЛВ. /двеста и дванадесет хиляди лева/

 

ОСОБЕНОСТИ НА ПРОЕКТА

         Ще спомена само една, която говори достатъчно за отношението на управляващите в Пловдив през последните осем години. Още при представянето на проекта пред Фондация Пловдив – 2019 год. през 2012 гад. той бе одобрен от УС на фондацията. Бе ни предоставена Синята къща в Стария град за провеждането на международния семинар по декомунизация . На семинара присъстваха съветниците на президента Росен Плевнелиев Росен Кожухаров и Милен Любенов, проф. Никола Алтънков, Мартин Заимов, Владимир Гошев, Росица Николова, представители на европейската фондация за „Памет и съвест”, на Пражката декларация, представители на репресираните от Чехия, Полша, Германия, Унгария, Словакия, Сърбия, Словения, дори Албания. Разбира се, от община Пловдив нямаше никой!

-         Реализирането на тази идея ще има дълготраен имиджов ефект в полза на община Пловдив; за първи път в страната ще има обособена част за провеждането на систематично обучение на учениците в горния курс на обучение върху годините на комунизма в България /вече официално изучаващи се в училище/.

Целеви групи

-         Спецификата на проекта е той да е насочен към максимално широк обхват на целевите групи – практически всички граждани на гр. Пловдив и региона; особено внимание ще се обърне на учениците от горния курс на обучение./ през последните години вече периода на комунизма официално се изучава /.

-         Студентите от пловдивските висши училища по специалностите – история, публична администрация, социология, антропология на насилието и терора;

-         Привлечената публика през 2019 год. за Евр. Столица на културата. Още повече, че от 2017 год.  GRENZ MUSEEN – Berllin прави мащабно проучване във всички източноевропейски страни, което е озаглавено: „Културна антропология 1945 – 1953 год. в Полша, ГДР, Чехия, Югославия и Унгария”. Както виждате България е изключена от тези страни.;

-         В подкрепа на проекта бяха внесени в общината над 5 000 подписа на пловдивчани още през 2013 год.;

-        Независимо от предприетите действия, община Пловдив изпадна в гробно мълчание вече 6 години. Ако бяха проведени разговори между двете страни сме убедени, че можеше да се стигне до взаимно приемливо решение, защото ние сме съгласни на всякакви предложения от страна на общината!

                     ПАРТНЬОРИ В ПРОЕКТА

Фондация „Торос-Вит” е постигнала принципна договорка със следните организации и граждани за реализация на проекта:

-         Европейска фондация за „Памет и съвест”;

-         Проф. Никола Г. Алтънков – магистърска степен в Института за чужди студенти в Монтерей, Калифорния, докторска степен по история от Калифорнийския университет в Санта Барбара, преподавател във висши американски университети и научноизследователски проекти в САЩ, автор на няколко десетки книги, включително и на капиталния труд „История на БКП, 1919 – 1989 год.” / 2018 /;

-         Евдокия Пенкова – преподавател в гимназия „Св. Патриарх Евтимий” в гр. Пловдив по съвременна литература и история; наследник на репресирано семейство;

-         Съюз на репресираните в гр. София ;

-         Мрежа за гражданска активност - гр. Пловдив;

-         Над 80 участници в събитията, както и с техни наследници за оказване на пълно съдействие при реализация на проекта, включително и ползване на семейни архиви;

-         За проекта е постигната договореност с издателство „Кралица Маб” на проф. Николай Аретов /частно издателство, основано през 1992 г., член на Асоциация „Българска книга”/ за издаване на илюстрован сборник с материали за Първия музей на Злото в България;

-         Мартин Заимов – бивш шеф на валутния борд, подуправител на БНБ, член на УС и НС на SOCIETE ЖЕНЕРАЛ;

-         Екип за създаването на документален филм;

 

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА МОЛБА

 

         Сагата с проекта на фондацията продължи унизително дълго. Цели шест /6/ години нямаме никакъв отговор. Нищо. Мълчание, което недвусмислено говори за институционално и интелектуално безсилие. По време на протестите срещу „кабинета Орешарски” организирахме подписка сред гражданите на Пловдив. За около седмица се подписаха повече от пет хиляди /5 000/ пловдивчани. Внесохме подписката в общината. И отново вселенско мълчание… След шест месеца от община Пловдив ни отговориха, че са загубили подписката!!!

         Уважаеми Господа, неуважаеми общинари разбираме пристрастното ви отношение към проекта, но горещо Ви молим за мотивиран отказ, защото дори не знаем какво да отговорим на наши чуждестранни партньори, които ни пишат по темата!!!

         Искрено се надяваме след шест годни да получим някакъв отговор !

 

30. септември 2018 год.

Гр. Пловдив

 

С уважение: ………………….

/Христо Марков – Изпълнителен директор/

 

 

 




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 6323290
Постинги: 928
Коментари: 6123
Гласове: 9388
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031