Северна Македония, БЮРМ, РМ – за държава ли става дума?

            Това е съвсем сериозен въпрос. Що за държава е това образувание, което не знае как се казва!? И още не знае.

            Беше към края на 1992 год. Отивам в Гърция на волейболен мач. Попадам вечерта на шумна и весела балканска компания. Като преминахме след полунощ на тихи разговори, елинския представител в компанията ми казва: „Ама защо толкова защитавате Македония, признавате я, подкрепяте я, а не искате нищо. Рано или късно ще дойде време тази изкуствена държава да се дели и вие трябва да го имате предвид, че ще липсвате. Гърция никога няма да приеме името „Македония”!. Бре, викам си и питам  кои ще я делят? „Гърция, Албания, Сърбия и … ако искате  България. Засега ви няма.” – авторитетно ми отговаря наследника на древните елини. На другия ден разбирам, че той е влиятелен гръцки депутат от Нова демокрация.

            Напоследък се замислям все повече за този разговор преди повече от двадесет години. Нещата по балкански се объркаха. Около Вардар и референдум спретнаха и, разбира се, нищо не решиха. Бюлетини пуснали 658 124 души, което представлявало 36.84 % активност, което по никакъв начин не е достатъчно да се признае това за  референдум, ама нашите пишман патриоти, дежурните либералстващи и  групичката на социалиста Заев викат „Стига ни!”. Цели 91 % били за влизането им в НАТО и ЕС. Някои „експерти” от земите около Скопие побързаха да обяснят ниската избирателна активност с недостатъчната разяснителна кампания, но дори в Бюрм има телевизия, радио, вестници, даже сайтове и всеки, която може да чете се информира. Освен това Заев включи и семейния бизнес да помага. Раздаваше се из цяла Македония свободно Айвар, т.е. нещо като нашата лютеница, но „Айварот” е емблема на семейния бизнес на Зоран Заев.  Логично по време на „кампанията” се роди контра реакцията на воините на Александра: „Ке го ядем айварот и па нема да пущам…”. Никой не обърна внимание на абсурдната формулировка на въпроса, поставен на референдума, защото е напълно възможно някой воин на Александър Македонски да е за влизане в НАТО и ЕС, но да не харесва името, т.е. смяната на името или обратното.

            Претенцията на Гърция за името все повече ми изглежда като рехава захранка за шарани ! Това е положението. И на тях, както и на нас е пределно ясно, че каквото им да е името те ще продължат да си съчиняват история, че всичко, което се е случило на Балканския полуостров е дело на македонци, че началото на света започва с тях и е тяхно и само тяхно културно наследство…

            Нас ни нямаше през цялото време, както винаги ние чакахме да мине бурята и да заемем „европейска позиция”. И докато Захариева и компания се туткаха се появи неочакван съюзник в лицето на гръцкия военен министър Панос Каменос, който каза това, което се чакаше от нашите политици: „Македонците са българи”. За телевизия „Антена” и за скопското електронно издание „Курир”  , председателят на партията „Независими гърци” Каменос недвусмислено заяви: „Американските сенатори, с които се срещнах ми обясниха, че Македония е била част от плана на Тито за осигуряването на излаз на море на Югославия. За това е проливана кръв. Сега скопяните искат да ни кажат, че трябва да заемем позицията на победените. В края на краищата чакаха 25 години, ще чакат и 35 години. Скопяните трябва да разберат, че са българи, славяни. Албанците искат да вземат част от Скопие, също и някои сърби, а те са си чисти българи…”.

 Много би ми се искало да чуя това от български политик, но не би. И тук ние оцапахме патриотизма си още преди години. Още през 2012 година Бойко Борисов заяви: „Името Северна Македония е неприемливо за България. Утре ще кажат, че Благоевград е македонски. България не е съгласна в името Македония да има географско понятие.”. Буквално това бяха думите на Борисов в предаването „Свободна зона” по ТВ +. И продължи в същото предаване: „Северна Македония е абсолютно неприемливо понятие за нас, това е предпоставка за териториални претенции. Аз казах, че за нас това е напълно недопустимо.” Сега не сме толкова отдалечени във времето, но за Борисов няма никакво значение. Тогава е било така, сега е иначе… Сякаш такава ни е цялата външна политика, затова и никой няма да ни уважава.

Склонен съм дори да отдам позицията на гражданите на околността около Скопие на известно тщеславие – „Ние не сме българи или балканци, а македонци…” На тях им звучи гордо, величествено, сериозно някак си… И това мога да разбера, но не мога да разбера щенията към историята и то не античната, за която гърците въобще не искат и да чуят, а близката, нашата, домашната… Някак си не иде да си замълчим и за нея. Аз съм племенник на Христо Чернопеев, за който Дилбер Танас казваше във филма „Мера според мера”: „И бех при най-великиот войвода Ристо Чернопеев…”. А той е от село Дерманци, водил е четници от с. Дерманци и село Торос, а те са на другия край на България, по долината на река Вит, Луковитско. За  кой са проливали кръвта си? Във всеки случай не за Скопие! И отново се връщам към оня разговор през 1992 год. И тогава пък на мен ми стана гордо, когато запяха песента „Абре Чернопеев, бугарски войводо, спаси Македония…”. Май не е популярна в новата република,  то и в България малко хора я знаят. Още когато я признахме „Северна Македония” работата не ми се стори много читава, после и когато Иван Костов им подари няколко стотин танка и още куп други неща. Ние не получихме абсолютно нищо и срещу признаването, и срещу танковете, и срещу паспортите. Дори елементарно уважение не получихме.

Скоро социалистът Заев направи метани на Бойко Борисов и после зашлеви историческата ни памет с „Илинденска Македония”, а тази невнятната Екатерина Захариева побърза да каже, че приема това име. Поне да беше я почерпил с „айварот”… А си мечтаех да можеше да оживеят Ванчо Михайлов или Ристо Чернопеев. И на Екатерина Захариева, и на Шишко войвода /Каракачанов „Иван”/ съдбата на Мис Стоун щеше да им се струва като детска градина.

И отново се връщам към въпроса: Каква е тая държава, която дори име си няма? И ще продължи още дълго, а ние ще си се ослушваме, защото около нас са се наредили – „Велика Сърбия”, „Велика Албания” и „Най-великата у свето Македония”… Да, те са много велики, ама когато се опре да се доказваме всички без изключение сме ги били здраво на бойното поле като добавим и Гърция /при Дойран/, и Румъния /Първата св. война/, после политиците ни са губили всичко на дипломатическия фронт. Сега, както е тръгнало, пак ще пропилеем мунициите като гледам какви ги вършат Захариева и компания… Гърците, древните елини, византийци, ромеи и т.н. си поставиха условията и не отстъпват, докато ние можехме да им отговорим с предложението географската област Македония да се казва например Югозападна България, Титова България или поне Нова Македония.

Спомням си още нещо. През 1992 год. военният ни министър Александър Сталийски посети Албания и контактуваше с тогавашния президент на арнаутите на брилянтен френски език. Сали Бериша му предложи да се помисли за територията около Скопие, защото… И оттогава нищо не се направи, ама абсолютно нищо. Когато дойде време да се дели Македония ние пак ще липсваме…

И все пак – държава ли е това, което няма име?!

 

Здравей, toross. Тук проблемът около името на това, което прилича на държава на югозапад от България е политически. Гърция диктува събитията, защото е против. Македония трябва да се съгласи, защото иначе няма да отиде към Европейския съюз и НАТО, а и може да не може да членува и в други международни организации. Според мен трябва да бъде някаква България. Тя е населена с българи, билае в продължение на много години българска територия, а това е определящо. Ние не може да кажем нищо, защото нямаме позиции в международните институции. Подробности относно моята позиция ще видиш тук: barin.blog/politika/2018/05/23/problemi-otnosno-imeto-na-makedoniia.1609888
Поздрави!