Постинг
15.11.2022 15:19 -
Невидим фар в студената тълпа
Сред мъртвото вълнение на дните
живее той - самотният човек.
Прегърнал сянката си, с нея скита -
за самотата му единствен лек.
Ще го отминете съвсем безстрастно.
Невидим фар в студената тълпа,
душата му ще търси съпричастност
под златен октомврийски листопад.
Но са задънени последните пътеки.
В полегналите кладенци с мечти
засажда той надеждите си леки,
за да поникнат, с тях да полети,
последен лъч на звездното пространство,
над себе си - над цялата земя...
превърнат в дух неистово да странства,
опиянен от гаснещата светлина.
Сред мъртвото вълнение на дните
живее той - самотният човек.
Прегърнал сянката си, с нея скита -
за самотата му последен лек!
Полски журналисти споделят тайни, които ...
Ода за баба Кира
Димитър Главчев потвърждава че не гарант...
Ода за баба Кира
Димитър Главчев потвърждава че не гарант...
Човек се ражда сам и накрая също умира сам.
Между тези 2 сюблимни момента в живота през повечето време човек най-често пак е сам, дори да не изглежда за страничните така.
цитирайМежду тези 2 сюблимни момента в живота през повечето време човек най-често пак е сам, дори да не изглежда за страничните така.
Сред мъртвото вълнение на дните
живее той - самотният човек.
Прегърнал сянката си, с нея скита -
за самотата му последен лек!
цитирайживее той - самотният човек.
Прегърнал сянката си, с нея скита -
за самотата му последен лек!
Няма си Бог. В единението с Абсолюта няма самота, а блаженство. Изгревът , залезът лекуват всяка болка.
Колкото до "стиховете"- долнопробна, смукана от хаоса имитация.
цитирайКолкото до "стиховете"- долнопробна, смукана от хаоса имитация.
iw69 написа:
Силна лирика! Човек се ражда сам и накрая също умира сам.
Между тези 2 сюблимни момента в живота през повечето време човек най-често пак е сам, дори да не изглежда за страничните така.
Между тези 2 сюблимни момента в живота през повечето време човек най-често пак е сам, дори да не изглежда за страничните така.
Много си прав, че отстрани е трудно да преценим нечия самота.
rosiela написа:
ЖЕСТОКАТА ИСТИНА. СТРАХОТНО Е.
Сред мъртвото вълнение на дните
живее той - самотният човек.
Прегърнал сянката си, с нея скита -
за самотата му последен лек!
Сред мъртвото вълнение на дните
живее той - самотният човек.
Прегърнал сянката си, с нея скита -
за самотата му последен лек!
morskipesni написа:
Заслужено самотен, безсмислен- ненужен. Няма си Бог. В единението с Абсолюта няма самота, а блаженство. Изгревът , залезът лекуват всяка болка.
Колкото до "стиховете"- долнопробна, смукана от хаоса имитация.
Колкото до "стиховете"- долнопробна, смукана от хаоса имитация.
Какво да кажем за днешния ти "шедьовър" - "Роденият в пустини":
https://otkrovenia/bg/stihove/rodeniyat-v-pustini
Цитирам само дитирамбата за майката:
"с жестоката метла на Баба Яга
да те присрещне мама с гръм и мълнии."
Един син, който паразитира върху пенсията на една старица на преклонна възраст и който сравнява собствената си майка с Баба Яга. Очевидно този син е Квазимодо. А за наглите кражби от Димчо Дебелянов да не говорим. Покойният Димчо, лека му пръст, дори не е цитиран. Нека блогърите да преценят размера на нравствено падение и как се присвояват творби на Димчо Дебелянов. Срамота!
Невероятно е, но сред обществото човек може да се чувства по самотен, отколкото на необитаем остров.
цитирайkvg55 написа:
Невероятно е, но сред обществото човек може да се чувства по самотен, отколкото на необитаем остров.
Поздравление за прозрението!