Ще ходим на избори, които може да се окажат нефелни!!! Размер на шрифта: A+ /  нормален /  A-

PlovdivMedia - Ще ходим на избори, които може да се окажат нефелни!!!

Напълно вероятно е след парламентарните избори някоя партия да използва възможността, която дава чл. 66 от Конституцията и да оспори пред Конституционния съд цялата изборна процедура и получените резултати. Ако най-върховните съдии в Републиката погледнат скрупульозно текстовете и правилата да бастисат изцяло парламентарния вот. И тогава нерде ЕС, нерде „свободни и демократични избори” и „европейски стандарти”...
Христо МАРКОВ
Това, според мен, не е някаква шантава приумица, а напълно реален сценарий, защото родните ни депутати приеха куп недомислици в действащия вече избирателен закон, че се изкривява въобще функционирането на процеса, баланса на представителство и относителната справедливост в тежестта на отделните депутати. Въпросът е до няколко простички изчисления, след които може да се окаже, че процентите и представителството не са това което са. Въпрос на математика и логика, а те са от древни времена майки на всички науки, та дори и на демокрацията.
Първата беля идва от прищявката на президента Гоце-Първанов да определи 31 псевдомажоритарни депутати. За тях ще се гласува отделно и автоматически се изваждат от общите пропорционално избирани досега 240 депутати, т.е. остават 209 парламентаристи, за които „ще фърляме” в общи многомандатни райони. Нали така? За да се класират в следващата камара партиите и коалициите трябва да преминат съответно 4 и 8 процента от общия брой действителни бюлетини. Нали така? Да, но нито 4% са 4%, нито 8% са 8%. При създаването на Конституцията през 1991 г. броя на депутатите/240/ и след това фиксирания праг от 4% съвсем не са произволно избрани, а натежаха доводите за относителна устойчивост и справедлива тежест в представителството. Четирите процента праг за попадане в класацията се прие, защото точно толкова отговаря на 10 народни представители, колкото е минимума за създаване на отделна парламентарна група. Конституционната логика тогава бе – взимаш толкова, колкото ще ти позволи да формираш самостоятелна парламентарна група или 10 от 240 равно на 4%. Да, но сега Гоцевите 31 депутати намаляват пропорционалната депутатска маса на 209 и така 10 депутати са не 4%, а точно 4.8%, а пък 8% или 20 депутати са 9.6%. Нали така? .И оттук се нарушава основният принцип и доводи, които са имали създателите на основния закон, за да впишат в него тези числа, а именно – пропорция на народното представителство, подчинена на единен математически показател, отразяващ относително справедливо волята на върховния суверен – народа. Същите аргументи са отразени в стенографските протоколи на Великото Народно Събрание и ако някой се обърне към Конституционния съд след изборите, той задължително ще ги прочете. И кашата става пълна. Пропорцията щеше да е донякъде справедлива, ако се избираха по равен брой пропорционални и мажоритарни кандидати, но с тези абсолютно произволни 31 едномандатни района, които са коренно различни като електорална тежест се нарушава основен конституционен принцип – относително справедливото разпределение при избирането на народно представителство. Да не говорим за дивашките противоречия при изчислението на прословутите две бариери.
Да илюстрирам възможния тупик с няколко простички сметки. Досега, след приемането на Конституцията, най-много хора са отишли до урните на парламентарните избори през есента на 1991 год. за 36 Народно събрание – 5 540 837 действителни гласа или тогава 4%-та бариера е била точно 221 634 гласа, което е означавало и минимум 10 депутати за парламентарна група от всичките 240. На последните избори за 40 Народно събрание имахме 3 648 177 действителни гласа, т.е. 4-те процента отговаряха на 145 928 гласа. Да предположим, че на идващите избори гласува усреднено число между тези два избора или около 4.5 млн., тогава 4% от тях ще са 180 000 действителни гласа, но реалната пропорция вече, съотнесена към 209 депутати/колкото всъщност се избират/ или 4.8% става 216 000 гласа. Нали разбирате тези 36 000 гласа какъв скандал може да предизвикат?! Още по-страшно става при коалициите, защото там, вместо 8% ще се изчисляват 9.6% или вместо 360 000 ще се търсят 432 000 действителни бюлетини. Не ви ли се струва, че изборите могат да започнат след обявяването на края на изборния ден, според интереса на спечелилите и загубилите?! Напълно е вероятно, защото в току-що приетия от тройната коалиция Закон за избиране на народни представители чл.6, ал. 2 /31 мажоритарни кандидати/, ал. 3 /209 по пропорционалната система/, ал. 6/4% праг за партии и 8 за коалиции/ са в драстично противоречие с Конституцията, където е прогласено, че изборите се провеждат „въз основа на общо, РАВНО и пряко избирателно право”/чл.10/ и „политическия живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм”/чл. 11, ал.1/. Да не говорим, че за първи път на парламентарни избори променяме и системата за разпределение на мандатите като Д,Онт е сменена с Хеър-Ниймайер /чл.6, ал. 5/, което на национално ниво предполага точно описаните по-горе бъркотии.
Вече писах, че мажоритарния елемент в този му вид довежда до гражданска неравнопоставеност и пълна диспропорция на гласовете за депутата избран например във Видински едномандатен район и колегата му от Варненски. Диспропорцията е около 1 към 7! Това, ако не е нарушаване на основни обществени права и свободи, здраве му кажи!
И съм убеден, че сериозното предизвикателство на тези избори няма да е простото купуване на гласове, а заплахата за мащабна манипулация, защото това може да се очаква от политически сили приели по толкова брутален и циничен начин този глупав избирателен закон. Ясно е, че БСП и ДПС се опитват с различните процентни бариери и псевдомажоритарните кандидати да си осигурят служебна победа, не ми е ясно само дали си дават сметка какви бели на държавата може да предизвикат...