Днес е ден на почит към жертвите на комунизма. Това, което  не направиха Филип Димитров, Иван Костов, Петър Стоянов, Желю Желев го направи Бойко Борисов и правителството му. Предлагам ви част от един фундаментален труд, който подготвям от дълго време, в която се разказва за този зловещ ден, защото трябва да знаем имената и на екзекуторите - част от комунистическия репресивен апарат от  масови убийци.
Нека Бог да прости жертвите и никога не прощава на убийците !

В късният следобед на 1 февруари 1945 г. пред сградата на Съдебната палата са организирани митинги, множеството е обладано от прастарото усещане за кръв, за отмъщение, за жестокост, комплекса на Андрешко да види бирника, закачен на въжето. Развяват се червени знамена, на плакатите с чук и сърп пише само едно – „Смърт!”. Разбира се, сборището е организирано с точно определена гадна цел – да не се позволи свиждане на обречените с роднините, да се осуети евентуална възможност за възражение от страна на бившите държавници и да се бърза, много, много са бързали хората на комунистическата партия да си организират касапницата и да не се даде никаква възможност на многобройните чуждестранни наблюдатели за среща с вече осъдените. И понеже Георги Димитров – Дед и  Трайчо Костов – Спиридонов вече са определили присъдите доста по-рано всичко е подчинено на бързата процедура. Открих във вече обилната документална литература следния прелюбопитен факт – присъдата се чете в късния следобед на 1 февруари/около 16.30 часа/, излъчва се по радиото, заглушено от виковете на митингуващите комунисти. Нека припомним, че много от роднините на арестуваните са изселени в страната, където радиото в ония години си е лукс, достъпът до съдебната зала е строго ограничен, а вестниците излизат със закъснение на следния ден – 2 февруари. На този 2 февруари присъдите отново са прочетени по радиото – този път спокойно и уверено, когато вече бившите регенти, министри и депутати са били разстреляни! Дори след прочитането на присъдите на другия ден главния обвинител Георги Петров казва по радиото: „Народните представители, които не са получили смъртни присъди, могат повторно да бъдат съдени и подведени под отговорност от „местните народни обвинители” и съответно съдени в избирателните им райони, като могат да получат смъртни присъди.”

Архивите ни разкриват и внимателната подготовка, която комунистите предприемат за най-масовата екзекуция в новата ни история.  Още от края на 1944 г. репресивните органи са предупредени „да бъдат нащрек, за да осуетят всеки опит за промяна на линията на Народния съд, както и възможни протести на отделни обществени групи”. Никола Петров, помощник-командир на 3–а дивизия, четирийсет години след това, декларира: „Още преди процеса присъдите ги знаехме и не се тревожехме за изхода му”. За подготовката и същинския разстрел в началото на 1945 г. в София е привикан целия помощник-командирски състав на българската армия. Това са и преките организатори и участници в предстоящата кървава разправа. Водители на наказателния отряд са: Фердинанд Козовски – бъдещ председател на Народното събрание, Изидор Леви, по-известен като Бачи Зеев – палач-следовател, специален агент на Лаврентий Берия от болшевишкото НКВД, по-късно – началник служба в 1-ви отдел на Държавна сигурност и шефа на спец-отдела полковник Лев Главинчев – съдист, участник в много комунистически зверства още преди 1944 г. Това се хората, които отговарят „работата” да се свърши с нужната жестокост, бързина и потайност. Те са извикани от ЦК на партията от фронта, за да им се дадат подробни инструкции за организирането и провеждането на екзекуциите. Организирана е и специална команда за убийствата, начело със софийския комендант на милицията подполковник Веселин Георгиев. В състава и` са само комунисти и ремсисти от системата на милицията и военното разузнаване на ген. Петър Вранчев като имат дори … партиен секретар на временната група за разстрели. Това е комуниста Кольо Петков-Моряка, съучастник на Мирчо Спасов в екзекуцията на техния човек, обвинен в предателство пред 1944 г. Никола Милев. Компания от професионални убийци, удушвачи, касапи от вартоломеевите нощи, с една дума – комунисти! Тези човешки същества имат за задача да избият по най-бързия начин трима регенти, министрите от три кабинета, дворцовите съветници,  цял един парламент и повече генерали, отколкото България е загубила през трите войни, които води през 20 век. Депутатите от 25 народно събрание са избити, въпреки съществуващия  депутатски имунитет – норма от римското право, съществувала по цял свят.

Преди това в ЦК на БКП има изключително важен спор и той е как да бъдат екзекутирани осъдените. За класическия начин „чрез обесване” настоява зетят на Георги Димитров Вълко Червенков, който иска по този начин да отмъсти за своите другари, взривили църквата „Св. Неделя” през 1925 г., но е надделяло мнението на Трайчо Костов и компания да се разстрелват с пистолетен изстрел в тила – изпитан и любим метод на болшевиките. По този начин, според главорезите – „работата ще се изпълни бързо и чисто”, а това е основната цел на палачите в онзи исторически момент.

 

Нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. е студена, тиха, с лек вятър. Осъдените са извеждани от подземията на Съдебната палата със завързани ръце и товарени в шест камиона, които чакат в двора към входа откъм ул. „Алабин”. Забранено им е да викат, протестират, да вдигат шум въобще. За неспазване на тази заповед най-напред с приклад е пръснат черепа на младия депутат Иван Батембергски, защото си позволил да извика за помощ, може би се е обръщал към Всевишния, може би към родителите си, но… Следващата жертва е бившия министър Тодор Кожухаров, инвалид от войните, писател, който извикал „Не трябва да плачем за нас, а за България”, после запява националния химн „Шуми Марица”. Разбиват му главата с револвер. 

 

Ето какво си спомня Царица Йоанна за тази зловеща нощ: „На осъдените, преди да ги убият бе отнета последната надежда да видят отново близките си, тъй като семействата бяха депортирани и това бе причината, поради която поисках да ги видя един по един преди екзекуцията…
…Ескортът беше подреден в двора на Съдебната палата от входа към ул. "Алабинска". По този път се простираше конвой от шест камиона, към които бяха отправени жертвите. Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше, повишавайки глас. Един млад депутат, Иван Батембергски, извика: „Помощ“, но веднага му бе счупен черепа с приклад. Друг, министърът Тодор Кожухаров, инвалид от войната и блестящ писател, вървеше, опирайки се на бастун; изведнъж извика: „Не трябва да плачем за нас, а за България.“ И запя националния химн „Шуми Марица“. Бе убит с удар от револвер. Тримата регенти Кирил, Филов и Михов бяха изведени последни заедно с двама тежко болни осъдени. Качиха ги на един полупразен камион. Духаше леден вятър.
 
…В гробищата на София бяха паднали няколко бомби, отваряйки много широки ровове. Осъдените бяха накарани да слязат на малки групи в близост до тези „вече готови“ ями. Някой, не виждайки строен наказателния взвод, попита дали ще трябва да чакат на това място и с този ужасен северен вятър. Бе отговорено набързо, че ще бъдат убити един по един. Наистина, двама екзекутори бяха готови с автомати в ръце. …
 
…Изглежда, че на всеки убит [проф. Ал.]  Станишев е проверявал пулса и слагал ухо на сърцето му.  Има върховното себеотрицание да повтори това задължение толкова пъти, докато остане сам и последен, за да бъде убит..
 
…Върху телата на жертвите бяха изсипани камиони със сгурия. Надяваха се така да отклонят вниманието и народните поклонения. Узна се обаче, по странните пътища на vox populi кого покриваха тези черни могили. Жени, млади и стари се спираха безстрашно да се молят на тази земя; и аз самата, придружавана от една или друга от моите дами, отивах да коленича край този общ гроб. Носех пълен траур. Странно – запазила съм жив спомен от черните воали, развявани от вятъра.  Бях познавана отдалече. Ни никой, никога не ми каза нещо. Носехме свещи и цветя, върху тези пластове от въглища. Свещите можехме да ги държим запалени при лошо време за няколко мига, закривайки ги с телата си. Беше единствената възможна почит към тези нещастни мъртъвци и към всички други в нашата Родина. За тях и дали са още там не се узна повече нищо.
 
… Бях внимателно следена и моят свят, можеше да се каже, че вече беше ограничен между двата гроба, този на моя Съпруг в Рилския манастир и този на мъчениците от „Кървавия четвъртък“. Бях сама, с две деца, на двадесет и девет години.“

Преди това в софийските гробища се провежда един спектакъл на абсурда, немислим и разтърсващ. По някаква налудна приумица партийния секретар на екзекуторската група Кольо Петров-Моряка решава да проведе … „партийно събрание”! Да, да, там, в гробището, пред зеещите ями и в присъствието на осъдените. Началникът Веселин Георгиев изтъква огромното доверие на партията оказано на определените екзекутори за изпълнението на политическата задача, допълва го Моряка, който натъртва, че всичко трябва да приключи по-бързо, за да бъдат изправени пред свършен факт представителите на Англия и САЩ в Съюзническата комисия. Трети говори другият партиен активист и злодей Лев Главинчев, който се обръща към осъдените -  трябва да разберат, че каузата им е бита карта, че напразно са се мъчили да възпрат светлото комунистическо бъдеще, извадили при това голям късмет, защото имало предложение да бъдат бесени. Прекъсва го подполковник Георгиев: „Губиш ни времето, Левчо. Без формалности”. Освен взвода за убийства, на това безумно представление, на масовата екзекуция, на човешката кланица  присъстват още Цола Драгойчева, която отговаря за Народния съд в ЦК на БКП, Фердинанд Козовски, Изидор Леви/Бачи Зеев/, а в разстрела пряко се включват Лев Главинчев, Веселин Георгиев и Кольо Моряка, дори се скарват кого да убият.  След години Георгиев се хвали в пиянски компании: „Лично пролях синята кръв на Кирил!”, но същото ще твърди и Главинчев – „Аз ликвидирах княза, Филов, Станишев и генерал Михов.” Кольо Моряка пък е още по-категоричен в спомените си: „Аз му заявих твърдо, че като партиен секретар на групата, на мене се пада тази чест. Князът е мой  и не го отстъпвам на друг. Весо /Веселин Георгиев/ се опита да ми се противопостави, но в крайна сметка си го „взех” Кики…” Как ви се струва, драги читатели? Май в световната история само българските убийци-комунисти със стара дата ще се карат кой кого е застрелял!?

Версиите за тази зловеща нощ са многобройни, но би трябвало да се доверим на тогавашният началник на служба „Паркове и градини” в софийските гробища Цеко Алексиев, който е бил свидетел на касапницата, видял е и жертвите, и палачите. Според него мястото, определено за екзекуцията е било осветено с автомобилни фарове, повечето от убийците били цивилни, не униформени, въоръжени с шмайзери, а екзекуцията започнала с разстрела на княз Кирил, после Филов, генерал Михов, а след тях преминали към министрите. „Първи убиха Александър Сталийски, после Багрянов, Божилов, Даскалов. Стреляха в тила им с пистолет и труповете падаха в ямите. После д-р Станишев ходеше до всеки от убитите, навеждаше се, слагаше ухо на сърцето, търсеше пулса, установяваше смъртта. Взе да се развиделява и тогава решиха, че върви бавно. Започнаха да ги убиват на групи с шмайзерите. Последен разстреляха доктора. Уби го Главинчев.” – разказва свидетелят Цеко Алексиев след години.

Не минало и без мародерство от страна на палачите. Вземали са от жертвите всичко ценно – пръстени, часовници, златни халки. Един от по-нисшите чинове събува ботушите на убития княз Кирил.

Така една шайка от комунистически главорези става автор на най-страховитото масово изтребление на държавници в цяла Европа – в тази вечер са разстреляни и хвърлени в общ гроб  3 - ма регенти, 22 министри, 67 депутати, 47 генерали и висши офицери, 8 царски съветници и един княз. За сведение Нюрнбергският трибунал  се „отчита” със само 14 постановени смъртни присъди за видни нацисти, докато българският „народен съд” с всичките си областни поделения директно избива 2 730 държавници.

Телата на държавният елит на България са струпани в бомбените ями. Камиони със сгурия са изсипани върху тях. Подравнено е с кал, сняг и кръв, много кръв. Малко сняг и много кръв има в онова утро на Централните софийски гробища.

Трябва да се припомнят тези събития, да се помнят, никога да не се забравят. Дядо ми е един от убитите. Майка е била на 5 годинки, изселват ги в Силистренски окръг, връщат се чак 1957 год. Този Цеко Алексиев е живял близо до тях и е разказвал за ужаса, който преживял онази нощ, преди да умре бил съвсем луднал, прибирали го в милицията, защото вървял по убиците на София и все повтарял, че са избили министрите и депутатите. Благодаря ви за хубавия текст. Каква съдба - "много кръв и малко сняг..."

Трябва да се помнят, както и жертвите, така и убийците, за да не се забравя какво може да сътворят комунистите !

А, ако попитаме българскя народ дали тази участ да сполети и сегашните ни управници, какъв мислиш ще е отговора?

Костите да тежат на тези с плакатите от горната снимка!
Трябва да помним!

Нека Бог да прости жертвите и никога, ама никога не прощава на комунистическите изверги...

Толкова е жестоко,това което се е случило тогава...
Изпитвам физическа и душевна болка при прочитането на този текст...
Няма да има прошка от Бог за комунистическите изверги!

За огромно не само мое съжаление,не беше осъден ефективно нито един за извършените зверства!Огромна част от жертвите,така и не дочакаха справедливост!

ПЕЧАЛНИЯТ СЕРИАЛ ПРОДЪЛЖАВА
http://angelyordanov.blogspot.com/2009/01/blog-post_17.html

трябва да има повече такива текстове в мрежата, да се издадат повече книги, защото това е памет, това е историята на тази държава, която, за дъжаление , комунистите криеха и е имало защо. Поздравявам ви за чудесния текст, г-н Марков. Стела Логофетова

ДА !
Бог да ги прости !

Чета и настръхвам...Всичките тия палачи имат деца и внуци.

Крайно време е мъртвите да отворят очите на живите.
Респект за този постинг!

http://potv.eu/226454.html - Във видеото към статията може да чуете спомените на пострадалите. Малко част от тях, само двама пловдивчани, но е достатъчно и това.

Аз съм млад човек, но и само от четенето ти става страшно. Защо са извършвани тези неща в България ? Наистина комунизмът е поразил безжалостно хората, колко ли години трябва да минат... И въобще не съм съгласен, че трябва да има опрощение на тези съдисти.

колкото и да хленчите, избитите ви като кучета роднини няма да възкръснат. хахахха аре у лево. приемете факта, че никой не ви бръсне за 2 лева, никой няма да ви се извини, никой няма да ви изплати репарации. на никой не му дреме нито за вас, нито за разстреляните като кучета ваши роднини. хахаха комунизма винаги на власт !!!! нищо и никой не може да ни спре!!! народните врагове на сапун !!!

Днес е ден на почит към жертвите на комунизма. Това, което не направиха Филип Димитров, Иван Костов, Петър Стоянов, Желю Желев го направи Бойко Борисов и правителството му.

о боже мой. само като зачета началото и на всеки му става каква поръчкова статийка е това. а ти си някакъв пропаднал гъзолозвц. платена подлога. ибрикчия. скрий се кавал.

Жалък празнуващ 2 февруари заради резбата си, Явно не си разбрал, че комунизмът се срина така жестоко, както никоя друга идеология преди! Изчезна безследно! Провали се всичко това, за което са се борили нещастните долни безмозъчни боклуци, наричащи себе си комунисти! И най-радостното е, че дори и да не бяха осъдени, много от палачите получиха страшна присъда - да видят как всичко, в което вярваха фанатично, става на пух и прах, а собствените им червени наследници си обърсаха седалищните части с червените идеи и станаха най-първи капиталисти! Ето това е - преглътни и се задави с тъжната истина, кучко - идеята ти умря, а невинните хора, избити от чеврената власт възтържествуваха, сега и завинаги те ще бъдат почитани, а червените изроди потънаха тъмнината!

Обяснявате ли си защо архокомунистите и седесарите на Костов и Мартин са едно и също нещо... Абсолютни свине са и двете шайки и червени бандити...

комунизма е още жив !!!
противниците му на сапун!!! аре в гроба!!!

Умирай ти, свиньо мръсна болшевишка!!! Бог да прости душите на избитите тогава!! Смърт на комунизма завинаги!!!

хахаха може само да си мечтаеш курвооо. комунизма ви е тъпкал, тъпче ви в момента, ще ви тъпче и в бъдеще. харесва не харесва, това е положението и нищо не може да направите по въпроса. хахахха пикая на гробовете на избитите ви като улични мастии роднини.

С удоволствие бих се докопал до отрепка като Лев Главинчев. Жалко, че великият Петър Ферещанов не е пипнал този урод, когато е трябвало.

Бог да прости жертвите.Никога повече комунизъм,най голямото зло на света.

На 1 февруари 1945 г. започва второ действие на невижданата кървава вакханалия, която червените престъпници, опирайки се на щиковете на окупационната червена армия (паметника на същата още стърчи като позорен цирей в центъра на София) разивихриха в окупираната ни родина веднага след 9 септември 1944. За петте изминали месеци до 1 февруари българските комунисти избиват над 30 000 души, като средствата използвани в тези убийства включват хвърляне на живи хора в карстови ями, разбиване черепи с дръжки на кирки и запалване на вързани живи хора. И те никога не се разкаяха!

Плачете за шепа престъпници а не плачете за Ал.Стамболийски и за 5000 негови привърженици от тези който взимаха власта чрез кървав военен преврат те са истинските престъпници .Престъпници са и тези който гласувайки докараха Англо Американските самолети и бомбардираха София Лом Враца КЮСТЕНДИЛ и доведоха до нови 3000 жертви на България. Отговорност от всички и всякога -другото е анархия

зАЩО НЕ СИ НАПИШЕШ ИМЕТО,МЪРШО АНОНИМНА! ЗАЩОТО ТЕ Е СРАМ,НАЛИ!ЗАЩОТО МОЖЕ БИ ОСЪЗНАВАШ ЧУДОВИЩНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ИЗВЪРШЕНО ОТ ТЕЗИ,КОИТО СИ ВЪОБРАЗЯВАШ,ЧЕ ВИНАГИ ЩЕ БЪДАТ НА ВЛАСТ!
НИЕ - НОРМАЛНИТЕ ХОРА НЕКОМУНИСТИ НЕ СМЕ КАТО ВАС-ИНАЧЕ ОТДАВНА ДА СТЕ ИЗГНИЛИ! ВЕГЕТИРАЙТЕ СИ ТАКА-АНОНИМНИ В ЪГЪЛА,ТЪНЕТЕ В СОБСТВЕНАТА СИ БЪЛВОЧ И НИ ОСТАВЕТЕ НА МИРА НАЙ-СЕТНЕ!
ПОД ГОРНОТО СЕ ПОДПИСВАМ-ХРИСТОФОР ЦВЕТАНОВ ЛИЛОВ.

Какви са тези червени изчадия?! Това е невъзможно, но явно г-н Марков сте ги засегнали там, където най ги боли - в унищожаването цвета на нацията... Просто не е истина, че такива хора още съществуват.
А текста ви е брилянтен, наистина.

СМЪРТ , НА КОМУНИЗМА !
СМЪРТ , НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ИЗМЕТ!
ДОЛУ ПРИМИТИВНАТА ЧЕРВЕНАТА ПАПЛАЧ, СЪСИПАЛА БЪЛГАРИЯ ЗА 70-ГОДИНИ!
500-г, ТУРСКА ВЛАСТ----НИЩО НЕ СЕ ПРЕД 50-г., КОМУНИЗЪМ В БЪЛГАРИЯ!
КОМУНИСТИТЕ НАПРАВИХА С БЪЛГАРИТЕ ТОВА----КОЕТО И СУЛТАНА НЕ Е ПОСМЯЛ ДА ПРАВИ.....!
БЕШЕ МУ ОТНЕТА СОБСТВЕНОСТТА И ПОМИНЪКА, РАЗРУШЕН МОРАЛА, ВЯРАТА И ДУШЕВНОСТТА НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД!
БЪЛГАРИНА СТАНА ----РОБ НА ТРУДА!!!!!
БЪЛГАРИНА СТАНА-----РОБ НА КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ПРИМИТИВИ И НЕГОДНИЦИ!
БЪЛГАРИНА СТАНА-----РОБ НА РУСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА СИСТЕМА!

Както и в други години, на 1.02 отидох на гробищата при паметника на избитите на 01.02.1945 като кучета депутати, регенти, съветници и други за да запаля свещичка в тяхна памет и да се помоля за душите им. И да им кажа, че синовете и внуците на тяхните убийци сега са депутати, прокурори, лидери на партии и фигури в евроструктурите или преуспели бизнесмени.
Мислех си, че десетките избити имат стотици опечалени наследницие.
Уви, на гроба им до 11 ч. бяхме аз и едно гладно куче!? А на гроба- една свещ и един букет цветя.
Извиних се на избитите от името на техните роднини и признателните българи, доколкото е уместно в такъв случай да се извиниш.
Тръгнах си с мисълта, че една птичка пролет не прави и че вече и тази птичка няма да отиде там.
И че в тази страна няма пролет и вероятно няма и да има при този народ.
Ангел Малинов

изключително тъжно, но и това донякъде е логично следствие от изключителното двуличие на тези, които трябваше да не забравят клането, което е извършено върху елита на България... Но трябва да не ги забравяме , нали?

Поздравления, г-н Марков! Страшни и тъжни са истините, но пред фактите всички трябва да мълчат. Вие разказвате фактите, но вместо срам и тишина мнозина се опитват да говорят глупости. Аз съм от децата, наблюдавали как през годините по селата насила вземаха добитъка на хората "за кооператива", насила събаряха символите на местната индустрия - мелници, даракчийници, бичкиджийници ит.н. Не бяхме свидетели на убийствата, но преживяхме целият този полувековен период, през който същата престъпно-безотговорна политическа сила срина и четирите стълба, върху които се е крепял някога българския характер: Стълбът на държавността и чувството за ред, Стълбът на здравото и почтено трудолюбие, Стълбът на вярата в доброто И стълбът на семейството”(П.Добрев). За това се примирявам с пророческите думи на Ат.Буров, че България винаги е била принудена на всеки 40 години да започва от нулата. Е, в днешния век на технологиите, нека са наполовина, но сега вече съм убеден в едно: ново начало може да има само с ново поколение хора, с едно истинско покаяние и оттегляне от политиката дори и на внуците, носещи кърмичната вина за разрушените четири стълба на българщината! Това не е крайност, това е отчаян призив към всички, от които то зависи. Ето защо пишете за всякакви подобни истории, истината е нужна на всички! Вечна им памет на всички жертви от политическото насилие!

Поздравления, г-н Марков! Страшни и тъжни са истините, но пред фактите всички трябва да мълчат. Вие разказвате фактите, но вместо срам и тишина мнозина се опитват да говорят глупости. Аз съм от децата, наблюдавали как през годините по селата насила вземаха добитъка на хората "за кооператива", насила събаряха символите на местната индустрия - мелници, даракчийници, бичкиджийници ит.н. Не бяхме свидетели на убийствата, но преживяхме целият този полувековен период, през който същата престъпно-безотговорна политическа сила срина и четирите стълба, върху които се е крепял някога българския характер: Стълбът на държавността и чувството за ред, Стълбът на здравото и почтено трудолюбие, Стълбът на вярата в доброто И стълбът на семейството”(П.Добрев). За това се примирявам с пророческите думи на Ат.Буров, че България винаги е била принудена на всеки 40 години да започва от нулата. Е, в днешния век на технологиите, нека са наполовина, но сега вече съм убеден в едно: ново начало може да има само с ново поколение хора, с едно истинско покаяние и оттегляне от политиката дори и на внуците, носещи кърмичната вина за разрушените четири стълба на българщината! Това не е крайност, това е отчаян призив към всички, от които то зависи. Ето защо пишете за всякакви подобни истории, истината е нужна на всички! Вечна им памет на всички жертви от политическото насилие!

Комунягите... те пак са тук и грачат.

Прекалено крайни хора коментират статията и прекалено краен човек я е написал. Също така престанете да замествате "комунист" с "руснак", само показвате колко сте неграмотни и ограничени. Човек боклук и убиец е все тая с каква принадлежност ще е - комунистическа, либерална, фашистка и т.н., остава си боклук и убиец. Хубаво е човек да си знае историята и да се поучава от нея, но определено не е хубаво да живее в миналото, или пък да я използва като оръжие за насаждане на омраза в настоящетото... Писнало ми е вече от всички интернет псевдо патриоти! Както и ми е писнало обясненията от рода на "тогава нямаше банани"... Толкова ограничени, неграмотни и прости хора има в България... Тъжно...

До автора: Освен, че сте прекалено пристрастен, не е лошо да обърнете внимание и на правописа си.

#29 АНБО.СС. вземи отвори някоя и друга книжка, но прескачай обичайните ти за оцветяване...

Днес се навършват 67 години от трагичния 1 февруари 1945.
Вечна им памет на всички жертви от политическото насилие!

Искам да попитам:

Къде се намира паметника на убитите от "Народния съд" ? Защо е обрасъл в трeволяк?