2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Сагата на Цветанов с делото „катерушка” приключи, а сега…
Посветих цели две статии във „Фактор” на делото, което прокуратурата води срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов и се опитах да докажа, че делата са напълно съшити с бели конци, обвиненията са изсмукани от пръстите и няма как да се стигне до осъдителна присъда. Просто в нормална държава това не може да стане. Тогава се изсипаха по форумите какви ли не обвинения, че ставам адвокат на Цветанов и подобни глупости – нямаше защо да отговарям, че не познавам Цветанов и не съм член на партия Герб, но независимо за кой при такива обвинения пак бих написал същото, защото правото преди всичко е морална категория и то във висшата форма на приложение на морала. Е, какво стана, другари и другарки, дами и господа?
С Решение № 430 на 26 януари 2016 год. Трети наказателен състав на Върховния касационен съд на Република България с председател Красимир Харалампиев РЕШИ: „Оставя в сила присъдата на САС, с която Цветан Цветанов е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 288 от НК. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.”
Ами това е краят на една сага, с която се целеше нито повече, нито по-малко да се търси разплата и отмъщение, когато някой си е позволил да размахва пръст на Съдебната система, беше направен опит да се илюстрира всесилието и величието на Негово величество българския съд. Дори в Апелативния съд имаше една съдийка Жанина Начева, която продължи с особеното си мнение, относно вината на Цветанов. А същата съдийка, освен че имаше преки връзки с Алексей Петров/Трактора/ бе и семейнобовързана със структурите на Държавна сигурност, но в българския съд това обвързване отдавна няма значение. Дори депутата – социалист Янаки Стоилов и е кум. Но отмина и това. Прокуратурата продължи с упоритостта си и обжалва решението на апелативния съд. В предишните публикации се спирах толкова подробно на хората в ръцете, на които попадна Цветанов, защото лъщеше цялата сбъркана система на родното правосъдие. Система на тайни зависимости (преди всичко с ДС), на задкулистни договорки, на политически влияния и внушения, на кариерни съдби, на обвързаности с тайни общества (преди всичко масонски) и в крайна сметка всичко това ражда една порочна практика на правораздаване, която ерозира доверието в нея, нещо повече прави я негодна за върховен арбитър на обществото. И най-страшното – попаднеш ли по една или друга причина в ръцете на правосъдието като нищо може да блокираш в обществената си активност. Изпитах го лично на гърба си преди половин година, когато по сигнал на две изперкали жени (дъщеря и майка) бях обвинен, че съм „крайно опасен за обществото и държавата” с публикациите и интервютата си. На всичко отгоре бях измъкнат от апартамента си и разкарван с бронирана полицейска кола като джихадист от Ислямска държава. Е, размина ми се, но ми струваше огромни нерви и време, да не говорим за армията от служители, съдии, прокурори и адвокати, на които плаща държавата! Обикновеният човек попаднал в лапите на правосъдието е обречен, а какво остава за бивш министър?! И после се питаме защо България плаща стотици хиляди евро неустойки и защо във всички доклади на Европейската комисия сме сочени като страна без реално, честно и обективно правосъдие. Сега отново предстои доклад на Европейската комисия за „напредъка на България в съдебната система”.
Обичам да чета съдебни решения и да се опитвам да вляза в дебрите на сложните мотиви за едно или друго решение. Ние нямаме англо-саксонската правна система, в която случайно подбрано съдебно жури, което не е съставено от юристи решава най-важния въпрос в едно наказателно дело, това за вината, а съдията е човека, който трябва да облече в правни аргументи взетото решение от журито. В България всичко е в ръцете на съдебния състав, а по-често в ума и вижданията на един човек – съдията. И ако ощетената страна е затруднена финансово например за нови такси, адвокати, пътувания и т.н. се решават съдби. Това е положението. Разбира се, при Цветанов няма тази опция и това е добре, защото може да се проследи битката на правни аргументи, за да прозре старата истина, че в нашата правораздавателна система не винаги тежест и сила имат аргументите и фактите.
Нека погледнем пак делото. Твърде тежко заключение правят върховните съдии обаче по друг казус и поради важността му ще го цитирам изцяло: „ВКС споделя оплакването, че въззивният съдебен състав не отговаря на субективният критерий за безпристрастност и това се установява от съдържанието на мотивите на решението. Защитата с основание възразява, че при обосноваване на субективната съставомерност на деянието, съдът използва спекулативни предположения и инсинуации, развива конспиративни теории, които нямат никаква доказателствена основа, черпи аргументи от събития, развили се напред във времето след инкриминирания период.” Опа-а-а-а, какво излиза? Че решението е плод на конспиративни теории, спекулации и инсинуации, че мотивите към присъдата са плод на тези предположения!? Практически е обезсмислено цялото решение на апелативния съд. Не знам дали съзнават многоуважаемите съдии какво точно са написали, но това е точното тълкувание за хората, които имаме навика да четем съдебни решения. Нали вината се установява по несъмнен и категоричен начин? Тогава какво става с решението на апелативния съд?! Така че съвсем справедливо, логично и категорично ВКС постановява, че Апелативният съд - София „не е бил безпристрастен и поради това е незаконен по смисъла на чл. 29/2/ от НПК” отменя решението и връща делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. За мен лично при тези констатации на върховните съдии е необяснимо как така в нашия съдебен процес няма отговорност за съдията постановил подобно порочно решение и то на въззивна инстанция. Но такава е процесуалната ни практика и закон. Точка.
Изпитах лично удовлетворение, когато прочетох в мотивите на върховните съдии, че при осъдителната присъда на Цветанов не е взел под внимание чл. 13 и 14 от НПК, който повелява да се извърши „пълно всестранно и обективно изследване на обстоятелствата по делото и не е взел мерки за обективното разкриване на истината”, че на обвиняемия не е осигурен справедлив и обективен процес. В крайна сметка става дума за неразрешение на СРС срещу полицейски шеф и поставянето на няколко удивителни. Оказва се, че в обществеността уж имаше най-много обвинения срещу Цветанов, че е използвал прекалено много СРС, а сега го съдят, че НЕ е разрешил подслушване. Кажете ми в крайна сметка кое е вярно? И „щетата” е за някаква катерушка в детски парк. В държавата се стрелят, убиват, крадат се милиони, грабежите са ежедневие, а огромната вина на един бивш министър е, че не е разрешил подслушване за една катерушка, която поради тази причина била изчезнала. Страховитото престъпление било извършено през 2009 год., но родната прокуратура бави, но не забравя. Това е положението и си направете сметка, ако утре вие попаднете в ръцете на предубедени прокурори и съдии какво ви чака.
Ще ми се да продължа още с аргументите на върховните съдии, защото в тях се виждат ясно пороците при постановяването на решенията на по-долни нива в съда, но ще стане достатъчно скучно и безинтересно за читателя. Важното в случая е, че е възможно и напълно реално при фиксация на прокуратурата да бъдат повдигнати обвинения, дори за една катерушка, да се постанови дори осъдителна присъда и да те размотават години наред в съдебните зали. Цветанов може да има много врагове, да има доста дори вътрешно партийни опоненти/имаше такива и в Пловдив гербаджии, които открито са радваха, когато съдът постанови 4 год. ефективна присъда и тогава бях от най-оплюваните хора, защото съм си позволил да защитавам шефа им/, но това за което го съдиха беше абсурдно и напълно несъставомерно и като вина, и като последствия, и като волеви акт/прословутите три удивителни/. В края на присъдата ВКС категорично е отбелязал, че липсват каквито и да е доказателства, че „отсъстват безспорни и категорични доказателства, че подсъдимият Цветанов е извършил действията си с цел да избави трите лица от наказание закономерно е довело до оправдаването му”.
Е, за какво беше всичко това, в крайна сметка се харчат и държавни пари за съдебната система, но както винаги в България виновни няма, особено за дефектните решения на съда и отново, и отново ще стигнем до старата ми теза. Утре предстои да бъде оповестен поредния доклад на Европейската комисия, мнозинството в парламента поиска Висшия съдебен съвет да се отведе и да прекрати дейността си, но … нищо няма да последва досежно за съдебната ни система и сега. Просто кога ли ще им уврат главите на нашите политици, че трябва нова Конституция иначе ще си кретаме все там – на опашката!
Тагове:
Пандизчии чакат с нетърпение Цветанов
Цветанов и във ВКС падна в ръцете на ДС
В електронните вестници вече се появиха ...
И как се достигна до чушкопекът И можеш...
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов