За президентските избори, простотията, съзнателния избор и русофилията

            Признавам си, че не наблюдавам с интерес мазната борба на кандидат-президентите. Не са ми интересни. Резултатите от референдума ме вълнуват повече, защото могат да променят нещо реално. От два-три дни обаче се заслушвам в общественото представяне на кандидатите  и ме обхваща все по-голяма тъга. Две-трети от кандидатите за поста на Росен Плевнелиев започват и завършват словоизлиянията си по следния начин: „Против съм санкциите срещу Русия; Ще работя да бъдат премахнати; Нашите отношения с Русия трябва да бъдат добри; Исторически сме близки с Русия; Крим е руски; Имаше там референдум; Да се обърнем към старите пазари в Русия;  Ще работя за балансирани отношения;  Ще потърся нова посока за страната...” И все такива излияния. Не са ми интересни, тъпи са, но пък се замислих за избора на нацията.

            Този избор са го направили всички страни от бившия Източен блок, докато в България сякаш все търсим някакви нови пътища, някакви нови хоризонти, все някакви специфични пътеки на промяната. Сякаш не са минали 27 години откакто падна правешкия простак, който оглавяваше държавата. И живковските рефлекси не отминават, дори минават за „нов път” и едва ли не в спасителен пояс за озлочестеното ни племе.

            И се замислих за съзнателния избор, който прави всеки. Не, не става дума за изборите, а за простотията и придобития дебилизъм у всеки. За това ще стане дума.

            Един приятел казва, че всички не могат да бъдат умни, защото това е въпрос на родители, гени, даскали, шанс, възпитание – това, което ти дойде от рулетката на живота. И е прав, но да си прост е напълно съзнателен избор, който всеки си прави сам, това е изцяло личен избор. Понякога да си прост е напълно несъзнателно, дори да не го усетиш – просто правиш и потаряш това, което си чул и ... не се замисляш за своя избор. Ей от такива хора и то кандидати за най-авторитетния пост в държавата ми писва все повече.  Да си простак е съвсем съзнателен избор, опростачването е придобито качество, правиш го съвсем несъзнателно понякога и съвсем, ама съвсем убедено защитаваш избора си. И както казва народа: „Простотия до шия”. Ние вече 27 години все развяваме нашенската си простотия и го правим дори гордо. И затова за простащината няма индулгенция, няма опрощение, колкото и да ни изглежда крайно.

            Да ви дам един пример. Гечо Паздерката е учил до осми клас и живота го завърта. Рядко е напускал Пловдив, преди всичко, за да гледа мач на любимия Локомотив. Сам си признава: „Аз не съм умен, гледам си живота и нямам кой знае какви претенции, но знам какво е зло и какво е добро.” Така Гечо посрещна и промяната през 1989 год. Направи си избора и не пречеше на никой. Удоволствие му правеше само да се заяжда с кварталните комунисти, но го правеше ей така, незлобливо. И няма да забравя една случка някъде в началото на 90-те години. Седи си Гечо до бай Страхил – известен червен привърженик и гледат новата му кола – стар „Мерцедес” , купен от близкия битак. Гечо пита: „Бай Страхиле, кой спечели Втората световна война?” А оня го гледа с почуда и отдава всичко на незнанието на Гечо: „Как бе, много си прост щом и това не знаеш! Спечели Червената армия, СССР. Победиха Германия и фашизма!” С плам бай Страхил го ограмотява, а Гечо продължава: „И какво произвеждат руснаците – „Москвич”, „Жигули”, нали така? А фашистите правят „Мерцедес”, БМВ, „Ауди”... Ей го моя, втора ръка, но не го давам за всичките ви москвичи и жигулита. Важно е как живее народа, а не кой е развял знамето.” Бай Страхил нищо не отговаря и се оттегля с мрачен поглед. На другия ден ме заговаря и някак си между другото подхвърля: „Абе, тоя Гечо прост, прост, ама как ме затапи вчера!?”

            Нашенската предизборна кампания много, ама страшно много ми прилича на разговора между Гечо Паздерката и бай Страхил преди повече от 20 години. Нали схванахте разликата между простия и простака? Единят живота може да го е обрулил и да не му е дал шанс, докато другия си е направил избора сам и сам се убеждава и никой не е в състояние да му промени или заличи залповете на „Аврора” в главата.

            Не, това не е снобско отвращение към простотията, просто изпитвам вече страх, че подобни русофилски рептили превзеха доста от обществените позиции и смело се впускат в политическите битки смело акцентирайки върху убедеността си. Това ме отвращава и ме прави все по-тъжен за бъдещето на България.

Сега всички кандидати за президенти на страната се упражняват върху темата за бежанците и опасността, пред която сме изправени, а никой, ама наистина никой не си зададе въпроса защо тези икономически емигранти избират Европа, а не избират любимата им Русия – там има свободна земя колкото искаш. Простотията става у нас все по-агресивна и това плаши. Тези хора внушават на всички ни, че не е нужно човек да се усъвършенства, да чете, да се стреми към онези, които са преди нас, които са постигнали повече от нас, които са ни изпреварили и ни изпреварват, за тях не е необходимо даже да се чете, защото те ни предлагат техните си готови отговори, затова няма нужда и да се анализира, да се мисли и да се търсят различни обществени статуси.

Изправени сме пред една опасност, която може да ни върне десетилетия назад, защото тази простотия е самоуверена, самодоволна, тя е самодостатъчна, превръща се все повече в модел на поведение. А мислещите граждани изпадат в стрес, паникьосват се пред агресивната простотия, парадирането с простотията и лесните отговори става страшно в един голям обществен дебат и няма земна сила, която да ги озапти. Това съсипва съпротивителните сили на мислещите хора и се разраства като раково образувание в обществения организъм и ако не го осъзнаем и не дадем отпор на този феномен утре вече ще е късно за лечение.

Предстоят ни президентски избори и референдум  и с нашия избор може да възпрем агресивната простотия на нискочелите русофили, защото те живеят с чувството на масовото опростачване и са убедени, че предлагат спасително решение, а то е това, което са повтаряли техните предшественици, тяхната проклета партия, която никога и за нищо на света не е докарала нищо добро за България, но дали ще има този народ съпротивителните сили да се възправи срещу простотията. Изборът е наистина на живот и смърт. Дали го осъзнаваме? Дали можем да се възпротивим, да го спрем или ще ни понесе мътната река на овчедушието?

 

умните.......

Но, вие дето сте цвета на нацията, пълни и отпред и отзад с евроатлантически ценности и с празни кесии има да си дрънкате елитарните глупости и да жалите, че не случихте с народ до второ пришествие!:-))

пише икономист- веднага да се обади тая червена, русофилистична отрепка. Аз отсега се радвам, че на 6 ноември пак ще натикаме тази измет в кучи гъз...

ЩЕ целуваме г..а на путин и това е.

Чу

Ще целуваш гъза на икономиста, иначе - бой.
Чу

4. 4udovishe

Да си махаш миризливия гъз оттук.
Аз съм ЧУ.

Чу