Пусти Никола със сподвижнички-анархистки от с. Торос

Страхотен успех! Радвам  се!

 

Много съм Горд! Миналата година Славчо , който дълги години е в САЩ и работи като осветител в меката на киното Холивуд ми писа да му изпратя разказчето си за Пусти Никола от нашето село. Харесало му много, а там при него, всяка година имало конкурси за оригинални сценарни проекти, той щял да го преведе и да го придвижи. Изпратих му го и забравих тутакси за Пусти Никола…

 И получавам аз оня ден писмо, в което пише, че разказът за Пусти Никола е КЛАСИРАН. От получени 2 807 истории са преминали първия кръг 34 и една от тях е моята и добавят , че ще си получа наградата от 2 000 долара и тези 34 истории щели да бъдат представени на някакъв сценарен екип и т.н.

Помислих, че Славчо си прави шега и му звъннах. Оказа се истина. Отидох до банката /искат и банкова сметка от САЩ/ и наистина ... в сметката ми 2 000 долара и куп обяснения към тях. Искат дори снимки на героя и да разработя разказчето като сценарий. Отворих написаното преди 5 години в блога разказче , но се оказа, че снимките са изчезнали. Няма и следа от тях. Надеждата ми е , че "168 часа", които едно време публикуваха разказа със снимките да са ги запазили, че не съм много вещ в тези техники... Оказа се , че в БГ всичко се краде. Но няма значение - радостен съм, наистина! Ще ви предложа пак разказчето, че утре може да изчезне и то. Дано ви хареса пак и ако има някой , който е писал сценарий нека ми помогне.

Много по-важно е друго. Получих толкова мила подкрепа от фейс-приятелите, че ми се насълзиха очите! Особено радушни бяха тези , които живеят зад граница /за съжаление загубих съобщението на дамата, която работи в Лос Анджелис и се занимава с кино, ама като съм технически неграмотен.../ Безценни бяха добрите думи от хора, кото особено ценя като: Константин Мишев, Сашо Йорданов, големите писатели Емил Андреев и Бисер Тошев, а и много други.

Разбира се, ще изпълня изискванията на хората, които са оценили моята история, но ще продължа да си пиша отвреме-навреме разни истории без някакви особени претенции/за тях има класици като Силвия Томова/, ще се радвам на живота и най-важното ще си остана с тези чудесни приятели, които могат да се радват и на опитите ми да разказвам това, което ми се е случило или което са ми разказвали. Пък може на някой да му е интересно. Нямам и желание да издавам книга след горчивия опит, който имам с пловдивско издателство/ Един път опитах в издателство „Хермес“ и там се оказа, че трябва да броя пари, за да се появи нещо от мен./ Аз тези пари  никога няма да имам, но пък имам приятели, които ще ме четат, а това е много, много по-ценно, нали така!?

Пък може да прочетете историята пак…

http://toross.blog.bg/politika/2018/03/12/strahoten-uspeh-radvam-se.1598421

toross.blog/politika/2014/08/16/pusti-nikola.1289936

За жалост аз никога не съм писал сценарии и не мога да помогна, но се надявам все някой да се притече на помощ.

Впрочем, от моето поколение писатели най- успешен сценарист е Владо Даверов. Има страница във фейса, защо не се обърнете към него?

Радвам се за успеха на пловдивския колега!

Ангел Грънчаров

бЛАГОДАРЯ ЗА СЪВЕТА ЗА ВЛАДО ДАВЕРОВ! ЩЕ ОПИТАМ!

Поздравления! Тук има публикувана още една снимка:
http://fakel//documents/%D0%9F%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B8_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0_Image_6218544_500_0_10843.jpg

Тя е и в самата статия:
https://www.fakel/index.php?t=6309