Оправията с просяците в Пловдив минава през Букурещ Размер на шрифта: A+ /  нормален /  A-

PlovdivMedia - Оправията с просяците в Пловдив минава през Букурещ

„Пловдив е града с най-организирана просия в страната” твърдяха скоро в една от кабелните телевизии компетентни представители на поредната неправителствена организация, която явно се е насочила към „усвояване” на евросредства, вероятно по програма за преборване с това затормозяващо обществено явление.

Христо МАРКОВ

Не знам дали скоро ви се е случвало да преминете пеша от Централна гара по ул. „Иван Вазов” до аптека „Марица”. Изминах трасето в неделя и съвсем, ама съвсем повярвах на горното твърдение. По този маршрут в спокойния неделен ден преброих точно 17 вълнуващи срещи с най-екзотични просяци. Още в началото на „Иван Вазов” те посрещат дечица нямащи и 10 години, които, наред с лепилото в пликчета, държат и кутии, предназначени за „колкото дадеш”. След тях се появяват майки с деца, които конкретизират „Дай 50 ст., господине, Бог да ти помага!” Призоваването на Бога разнежва душата и търсиш останалите стотинки в джоба иначе ще последва зад гърба ти люта клетва, а българина е суеверен, както знаете. След благословията или клетвата следва нова тумба полуголи дечица с оферта да си купиш букетче кокичета за 2 лв., защото „първите са тая година, за любов са”. Разнежени лелки се бръкват за двете левчета и получават букетчето, вероятно обрано от близките дворове, защото не знам досега цигани да са създали оранжерия за отглеждане на кокичета. Но все пак тези представители на пловдивския просешки синдикат са положили някакъв труд и почти се добрижават до актуалната пазарна икономика. Има някакви парично-стокови отношения, така да се каже. Предлагат букетче и са „фиксирали” цена за него – съвсем по Маркс и „Капиталът”.
Пред паметника на Гюро Михайлов е истинско стълпотворение от просешки вопли. Като се започне от „Бате, за лекарства на детето дай” до „За Великден да те поживи Господ, господине.” Репертоарът е разнообазен и добре трениран, но попадайки в такъв водовъртеж от молби, благословии, клетви, желания и страсти човек може истински да се стресира, защото е поставен пред нелекия избор да откаже подаянието или да въздигне душата си по случай най-големия християнски празник. Полицаите пред бившия партиен дом наблюдават пъстрото просешко множество с пълно безразличие, защото явно са заети с други високоотговорни задължения, но за разлика от тях ред в хаоса слага циганин-тарикат, който разритва част от малките и ги отпраща към подлеза. Децата се оказват учудващо послушни и без протести поемат към новия обект и терена пред паметника е окупиран от по-малка група, явно, наставленията на тариката имат тежест. „Башът” се дръпва настрани и важно вдига мобилен апарат – вече и в тези среди разчитат на технологиите.
Пред църквата и покоите на Негово високопреосвещенство патриката Николай е налягала тумба от просяци, буквално пред вратата на храма. Млади циганки са захвърлили полуголи дечица на окъсани одеяла и вият на умряло, двама-трима сакати на средна възраст като манекени показват отрязан крак, счупена ръка и гангренясали рани, тук е и съседката ми от Шекера – прегърбена циганка в напреднала възраст, цялата в черно и сведена почти до земята. Удивително прилича на Баба Яга, така, както я рисуваха в детските книжки. По улица „Вълкович” се тътре туристическа група и при вида на просешкото представление наизважда фотоапарати и мобилни телефони да увековечат спомена си от Пловдив. Приближавам и установявам, че са германци и се питам дали по времето на Третия райх е имало просяци.
По Главната до подлеза на аптека „Марица” ще ви пресрещнат още пет-шест индивидуалисти или организирани групи със сърцераздирателни повици за помощ с умопомрачителни изобретения – патерици, тътрузене по земята с кашон, изпаднал в унес мъж, свърхагресивна млада майка, голо детенце ревящо като заклано, докато придружителя надига бира... Тук въобще не се включва специалната каста на просяци, специализирани да обикалят между масите на ресторанчета, пицарии и кафенета. Констатирам без изненада, че най-представителната забележителност на центъра в града ни не е нито Гюро Михайлов, нито Филип Македонски, нито Мильо, нито Джумаята, а инвазията на екзотични просяци от всякаква „възраст, пол и занятие”. Факт. Преминете описания маршрут и се убедете.
Скоро заместник-кметът Руси Панчев обяви създаването на „кризисен щаб за борба срещу просията”, който щял да я изкорени из дъно. Силно се съмнявам, защото това занятие, препитание или работа е подчинено на строга йерархия, дисциплина, завидна организация и изобретателност. Пък и пловдивчани са щедри и съжалителни хора, които несъзнателно се явяват търговски партньори на такива като оня с мобилния апарат пред бившия партиен дом. Досега без да иска общината и комплекса за социални услуги силно насърчават подрастващото поколение просяци. „Борбата” се води като малолетните просячета ги настаняват в някакъв общински дом, където ги изкъпват, преобличат, дават им блокчета за рисуване или футболна топка, а вечер спят в чисти чаршафи. Тази „превантивна” мярка продължава няколко дни, докато бъдат „възстановени” и се включват с удвоени сили в тегели по Главната. Мерките с „ограмотяването” също не дават никакви резултати, защото не е нужно да четеш и пишеш, за да предлагаш букетче с кокичета или великденски благопожелания. Гастрольорите от околните села, сакатите, майките с деца и бабичката с черната шамия пък въобще не ги ловят „мероприятията” на кризисния щаб, защото са пълнолетни и съвестни граждани на републиката. „Програмите за борба с просията”, „кризисния щаб”, „социалния център” ми се струва, че е поредното безсмислено харчене на пари, намерени някъде из дебрите на администрацията, а нищо чудно и да има някаква европейска програма за „социализиране на просяците”. Резултатите и този път, както казва Гергана Паси, ще са „палиативни и ненавременни”.
Президентът на Румъния Траян Бъсеску преди беше няколко години кмет на Букурещ – град известен в Европа със стройната си организация на просия. Още след първата година от кметуването на Бъсеску в Букурещ не остана просяк. Най-простичкото решение е да се командирова един „специалист по въпроса” и да разпита общинарите в румънската столица за това ноу-хау. Мога да подскажа, че в рамките на един месец Бъсеску прави нещо като нашия кризисен щаб, който събира просяците по улиците на Букурещ с луксозно микробусче и ги разпределя на работа в общинските служби по чистотата. За малолетните и сакатите е създаден специален режим за социализирането им, но те също попадат под рестриктивните мерки на общината. Акцията на Бъсеску продължава малко повече от месец. Разходете се до Букурещ и търсете просяци по улиците му. Ако случайно са останали вече са поели по неведомните пътища на европейските градове, но в Букурещ ги няма, защото може пак да се зададе просешкото автобусче и да ги накара да се трудят в благородния сектор на чистотата.
Не знам какво казва румънското законодателство за просията, но в България има в НК един чл. 329, ал. 2, който предвижда санкция именно за това древно занятие. Не съм чул досега някой в България да го е прилагал, а си е действащ текст в законодателството ни.
Иначе, ако прочетете внимателно публицистиката на Христо Ботев и Захари Стоянов ще откриете, че професията е удостоена със специално внимание, но възрожденците ни са фиксирани върху особената прослойка на битолския просяк. Всяка пролет охранени, здрави и силни мъже тръгвали от днешна Македония по пътищата на цяла България и се прибирали едва по Димитровден да преживеят зимата в родния си дом в Битоля. За изобретателност и организираност се полагали специални изпити като при получаване на занаят. Съществувала и желязна йерархия. Битолските просяци били царе в имитацията на болни, сакати, луди, въпреки че както пише Ботев всички били „телесно здрави” и „доволно сити”. Но тогава в Битоля си е било професия, пък и не е имало толкова цигани.
След около двеста години „занятието” в Пловдив е придобило размери на епидемия и не е лошо, вместо да се правят „кризисни щабове” някой общинар да се разходи до Букурещ и потърси акъл за практиките на Траян Бъсеску, защото след неговата акция „башовете” на просията в Румъния направили нещо като митинг, на който истински попове го анатемосали, че ги прогонил от благодатните места за просия. Анатемосали го, но Букурещ е спокоен и чист град и ги няма нашенските наследници на битолските просяци. Въпрос на подход, както казват чиновниците от европейските комисии.