2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 2705 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 20.08.2009 16:52
„Само като им мигне с око, погледнете вий какво става с тия цигани! Огън! Огън! Завий оная цигулка, запищи онзи ти кларнет!
Снагата ти е топола,
на мойто сърце кат" два кола.
На фустаня ти тегеля
изгори на мене джигеря...
Сус бе, ченгене! Не ща аз любовни! На ракия ми свири! извика им бай Ганю и тракне с чашата по масата. Почнат "Каран-каранфилчето", бай Ганю тракне с чашата, спрат. Почнат "Не щеми ний богатство" пак тракне с чашата. Обърнат на "Зелен листец". "Хъ, видяхте ли сега! Е-е-е-е-ех! Гел кефим, гел!"...
По изборни времена се сещаме за Алеко и Бай Ганю обикновено в горния цивилизационен контекст, но мен винаги сцената ми е припомняла и за „Ъндърграунд" на балканските гении Костурица и Брегович, защото в откровено раблезианския филм и като типажи, и като отношение към "учената сериозност" на големите разкази и сякаш в него се преобръща тъмната балканска същност в карнавална органика. Ритъмът е друг – уродливата долница на нашенските полит-страсти при сърбите оперира с виталността на живота като веселие, независимо от безизходицата на тъмното ни битие. Някак си "Ъндърграунд" пренаписва в позитивни термини тъкмо прословутата "байганювщина", от която толкова обичаме да се срамуваме.
И тук някъде е тънката разлика във възприемането на света от балканския човек в обществено-екстремални състояния като изборите. Нещо естествено е превъплащението на Димо Гяуров от неуспял кандидат във Варна и Добрич да се „впише” в Пловдив, съвсем за нормално се счита присъствието на министър „Збогом” в уж културната столица Пловдив и да го твърди същия Стефан Данаилов, който си демонстрира неграмотността пред камерите. Съвсем естествено е „елитарната шефка на цяла европейска партия” като Мария Капон, натруфена от Арман Бабикян като истинска Мисс с шалчета и джуфки да се обяви за „представителЯТ на народа” и да удари задник в „селския район” на пловдивското поле. Снобеещите лелички от центъра на Пловдив са изоставени, за да ги натруфи с фанелки със собствения си лик и да поеме по прашните пътища. „Гел кефим, гел” би казал бай ти Ганя! Защото и той като героинята ни Капон обича глезотиите, които предлага луксът, но в името на „добруването” временно зарязва Виенската опера и я сменя с опушената „редакция” на вестника, който списва. Че бива ли бай ти Ганя да е опозиция – „днес леберал, утре консерва, то бива ли без мене?!” – незабравима жизнеутвърждаваща философия демонстрира гюловия търговец. Че бива ли Мария Капон на едно място – „днес ще се врътна при Праматарски, утре при бат Петьо, после Бойко ме чака, та чак до Яне ще стигна, ако трябва. И партия си имам, чи как без мене... и още: днес в Блюксел, утре в центъра на Пловдив, вдруги ден на Водопада в Карлово” - е неунищожимия житейски принцип на парламентарната мисска. Скрупули тук няма, никога няма и да има, защото балканския Ъндърграунд предполага самочувствие и автентична лъжа – „Кой, аз ли? Кво знайш ти бе, бакалъм...”
Днес ми се наложи рано да пообиколя някои села от Пловдивска област и дълго се дивях на възродения болшевишки стил в политическия пиар. От стъгди и стобори ме гледа блондинка с обилни масни депа по лицето, облечена в нещо като палто или сако/на руски – платье/ и шал в синьо-черна гама с малко жълто, но надписът е зашеметителен – „ПредставителЯТ на народа. Мария Капон”! Кой ли ще се захване да генеалогизира ценностните полагания в полето на политиката, кой ще напише историята на изпадането на "разваления" политически език от "високата култура" до типичния болшевишки стил. Защото не е случаен определителния член в посланието - „ПредставителЯТ” – конотацията предполага, че клетия български народ има само един представител – нещо сумарно на Христос, Мохамед и Мойсей, стратифицирал себе си в „народа”. Вместо „един от народа” – „единственият от народа”. За съжаление Ноам Чомски не е българин, за да приложи принципите на психолингвистиката в това явление по ширините на пловдивското поле, демонстрирайки натрапчиво манията си за единственост и пренебрежение към плебса. По време на първата жътва от болшевишкия петгодишен план е разпространен плакат на съветската женщина, която е награбила два огромни снопа, а зад нея работи презрения селски плебс, за който революцията още не е дошла. Забележително е, че комунистическия пи-ар също е облякъл женщината в синьо-черна гама, като нашата пловдивска героиня. Е, на главата е с червено шалче, но в модерните времена е заменено с руса букличка. Едно към едно е взаимствано посланието. В СССР – „Болшевисткому урожаю”, а при героинята „ПредставителЯТ на народа”. Ех, Бай Ганю, Бай Ганю би възкликнал Алеко - "И веднъж ли е било, дваж ли е било? Ама тия жени откъде ще знаят кой е бай Ганю? И да им разправяш колко стъкла си строшил с музика, не могат те разбра!", защото в отчета на „ВашиЯТ народен представител Мария Капон” на последна страница има неологизма , че си почива с „класическа опера” и наивният балкански избирател се пита има ли „некласическа опера”, освен ако „представителЯТ” не възприема "Каран-каранфилчето" като такъв жанр или може би „Союз нерушимьiй”. Пак, любезний читателю погледни болшевишкия предизбирен плакат за урожая, въплатяващ новата женщина и се почуди на въображението капоново...
Та приказката ми бе за родният Ъндърграунд, който се движи по тангетата Праматарски –Стоянов –Борисов –Янев – ЕНП и най-величавото превъплащение е в монолога на незабравимия търговец на гюлово масло: „Ти ще целунеш ръка, аз – двете ръце; ти ще целунеш скута, аз – краката; ти ще целунеш на друго място, аз – на още по-друго място. Че ти с мен ли ще се надпреварваш бе, кьорпе?” Както се казва, дори представителЯТ на народа мълчи при тези аргументи...
Ще пиша на Бойко Борисов - Писмо № 1
ПРЕЗЕРВАТИВЪТ БАРЕКОВ ще става кмет на ...
20.08.2009 14:39
Поздравления, бих искал да ви споделя още много неща, но не тук, прекалено са конфеденциални.
Продълвавайте в същия дух!
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов