2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Леко скептично за дясното в Пловдив
Ако има град-легенда на дясното в страната това безспорно е Пловдив. Това е единственото поселище в България където от 1990 год. безапелационно е печелил десния, синия избор още от времената на Великото народно събрание. В Пловдив алтернатива не е имало, дори с грешките и заблудите – просто този антиконформистки град е някак си по-така и съвсем, ама съвсем не се примирява с традициите – в Пловдив досега комунизмът не вирее.
И в същото време се появиха едни комбинатори, които най-безсрамно компроментираха синята, антикомунистическата идея по нагъл и безнаказан начин. Водач на тази група е Иван Чомаков – бивш кмет, издигнат по личната директива на Иван Костов през 1999 год. и сътворил най-големите престъпления в града – достатъчно е да се припомни само подаръка на Гергов, който направи масонския му другар – Пловдивският международен панаир. В тази редичка се нареди още Спас Гърневски с неговите кухи и напълно неадекватни призиви и вопли от митингаджийски характер. А след възшествието на Симеон, къдет Рилски на мода станаха хамелеоните и ренегатите, за които не е проблем да преминават от партия в партия и да взимат позиции коренно противоположни на довчерашните им убеждения. Но градът пак удържа антикомунистическия си дух, въпреки предателствата и пируетите на местните политици.
След регистрацията на кандидатите, седнахме с група приятели и анализирахме какво се предлага на предизборната сергия в Пловдив. За съжаление още в началото ни обзе лека тъга, защото от предлаганите ни имена лъха в голяма степен вече нещо преживяно, видяно или чуто – просто хората отдавна са в местната власт и в болшинството са преминали през няколко партии. Другата тъжна констатация бе, че сякаш няма истински десен, антикомунистически кандидат, който да обедини най-значителното мнозинство в града – това на категорично десните хора. Сякаш те се умориха, отвратиха и не искат да се занимават с обществени дела.Е, има малки изключения, ще видим и програмите им тепърва.
Уж най-голямата антикомунистическа формация Реформаторски блок дори изостави наименованието си и кръсти местната коалиция на името на Кандидата си за кмет на общината Здравко Димитров, а листата им е един механичен сбор от бивши комунисти, полицаи и съвсем непопулярни в града хора. Самият Зико е поредният хамелеон в местната политика – след като Герб му гласува доверие на няколко пъти – районен кмет, областен управител, депутат, областен координатор – той напусна партията си майка Герб и се засили да става независим, а после се присламчи към РБ и някакви сациалдемократи, на които лидерът им е известен като съвсем неуравновесен човек. За капак в листата си вписа и един мюсюлмански имам, обвит в скандална слава и напук на приятеля си владиката Николай, който го подкрепи от амвона с гореща предизборна реч. Проблемът е, че Зико никога не се е обвързвал с десни политики или други антикомунистически позиции, а е известен по-скоро с масонското си другарство с шефа на социалистите Георги Гергов-Гочиту – също кандидат за кмет на града. Засега, в началото на кампанията коалицията между Здравко Димитров и РБ се лута между местния конформизъм и щенията на членовете на партиите сред реформаторите, но те са твърде малко в листата и доволно неизвестни. Например се оказа, че от квотата на СДС в листата имало една жена Елена, която е напълно неизвестна на стари членове на синята партия и всички се чудят как е попаднала там. Да не говорим, че името и не говори нищо на обществеността. Просто традиционните, сини хора бяха игнорирани и отстранени в името на неясни и непопулярни тези. Светъл лъч в тази поредица е лидерката на ДСБ Пепа Деведжиева, но май е само тя.
Най-големият район в града, район Централен в Пловдив е с размерите на областен град и досега винаги е давал най-висок резултат за десните, защото в него живеят стари пловдивчани, убедени антикомунисти, с радикални позиции. Централният район е бил винаги лицето на града, а в годините на Европейска столица на културата ще дава и първоначалната визия на града пред Европа. След драмата с кмета Райна Петрова-Райнето и арестуването и от общината изпратиха за кмет на района един доста странен субект като Георги Тютюков-Кютуков, който винаги се е промъквал в местната власт по терлици от различни партии, т.е. – типичният местен хамелеон. Той започна кариерата си от СДС и с мощната подкрепа на Иван Чомаков, който го изтика на различни позиции в местното управление, след това напусна СДС и се завъртя около други играчи като не пропусна и коалицията на Славчо Атанасов, на изборите преди осем години се кандидатира от никому неизвестната партия „Кауза България” и тогава на него и другарите му излезе прякора в Пловдив Бидоните, защото се появяваха винаги там дето има далаверка и пари и приемаха в огромно количество всичко, което им предложат. На предишните избори вече бяха „Кауза Пловдив” и станаха печално известни с търговията си с гласове като го правеха съвсем открито и нагло в партийния си офис. Заведоха се няколко дела за търговия на гласове, включително и аз водих такова, защото тези мошеници се опитаха да вербуват с пари дори малолетния ми син, но пък съда като премина малко време предпочете да не се занимава с търговията с гласове на Тютюков и компания, а и той вече се бе заклел като общински съветник, после стана зам. кмет, за да акостира като кмет на най-големия пловдивски район Централен. Сега на тези избори вечния Тютюков се е кандидатирал пак за кмет на района и оглавява листата за общински съветници, заедно с другарите си по търговия „Бидоните” Георгиев и Сарафян. Останалата част от листата е пълнеж от напълно неизвестни за града лица, бивши спортисти, бизнесмени и дребни администратори, но пък обиграни в предизборните далаверки. „Кауза Пловдив” и самият Георги Тютюков са типични представители на политическите хамелеони без програма, без идеология, без амбиция за нещо градивно и визионерско, но идеологията им се свежда до простичкото – на всяка цена участие в местната власт и на всяка цена търговия с влияние, колкото се може повече, толкова по-добре.
В район „Централен” има и светъл лъч и това е кандидата на Герб за кмет Георги Стаменов – млад предприемач, с визия и желание да се докаже в дебрите на доста замърсената атмосфера в района. Предстои му тежка битка с хамелеонщината, наглата търговия с гласове и междупартийните договорки, а дали ще успее зависи от него и възможността да активира в района старите, антикомунистически настроените пловдивчани, които са критични и силно мобилни в предпочитанията си, но трябва да бъдат активирани по подходящ начин. В противен случай сме изправени пред угрозата да отидат до урните само напазаруваните избиратели, включително и циганите от една немалка махала като Аджисан маала.
Горе-долу същото е в останалите райони на Пловдив – безлични кандидати, но умели в прехвърлянето от партия в партия, в комбинациите между местните играчи и с опит досега в мащабното купуване на гласове. За съжаление търговията с гласове ще цъфти с пълна сила и сега, защото не бяха направени нужните промени в законите – факт. Битката ще е тежка и с неясен край, защото станаха прекалено обиграни някои комбинатори и залагат на вече изпитаната си стратегия – търговия – нагла и без правила, умело въздействие с влияние и лобизъм на най-безогледен начин, но… все пак си мисля, че и този път здравия, антикомунистически дух на пловдивчани ще победи и отново ще имаме в името на справедливостта и традицията сериозно управление, което ще бъде далеч от многобройните леви играчи, които се появиха и всички с определени свръхамбиции да пробият здравата дясна крепост. Остават само тридесет дни до рекапитулацията и дано бъда прав.
Тагове:
Командир на проруски и БСП-тролове е осъ...
Ръководство за гласуване 2017
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов