Полицаите пак са на улицата, кога ли ще писне на хората?!

            Мине, не мине време и полицаите обличат доспехите на протестиращи и се подреждат пред Народното събрание със заучени жестове и думи и както се сещате те са все с едно и също условие – пари! По възможност повече, още и още. Поне досега не съм чул нищо от тях за реформи в система и административния апарат, който вече е надхвърлил отдавна санитарния минимум. Просто в България имаме полицейска администрация, а не по същество пазители на реда и спокойствието на гражданите. Исканията се редуцират пак до пари, които да дойдат от данъците на хората, условията са ултимативно изречени и трагично представени, а реалността е ужасяваща, но никой управник не смее да я изрече на глас, защото всесилните синдикати на полицията ще го задушат с псевдоаргументи. Нека погледнем реалността, такава, каквато е.

            Европейски статистически институти още през  2008 год. обявиха, че на глава от населението най-голям брой полицаи има в България. През годините с малки корекции все си е така. Движат се от  50 до 60 000. Ако имаме премислено функционираща система отдавна да са покрили всички населени места с по един униформен, че дори и по двама. Да не говорим за института на забравения квартален отговорник. Обещания има от десетилетия, но реално свършена работа няма. Когато  протестират полицаите не съм чул от тях и дума да обелят за реални реформи. Простички, такива които да покрият  населените места и оптимизират работата на системата. След всеки протест се увеличават две неща – парите и администрацията. И точка.

            Освен парите, които не достигат за лекари и учители, но за „родната полиция, която ни пази” винаги в крайна сметка се намират, но винаги има и допълнителни „екстри”- ранно пенсиониране, 20 заплати бонус при напускане на системата, либерален режим на отпуски, храна, дрехи, има дори и МВР-болница. Едва ли има друга професия в страната, която да акумулира толкова социални придобивки! Ако не вярвате попитайте някой от системата и ще ви стане ясно защо е диспропорцията в отношението Полиция – Граждани. Като тук не калкулираме незаконните екстри – подкупи на пътя, разрешителни различни режими/например при раздаването на оръжие/, опашки и не съвсем легални подредби в КАТ, при регистрацията на автомобили, мога да изброявам още дълго. В страната има един куп охранителни фирми, които изпълняват същите функции като тези на полицията и там е правило с предимство да бъдат назначавани бивши служители на МВР. Парите за тях също идват от нас, данъкоплатците.

            В цял свят заплащането е функция на продукта, който предлагаш на обществото, а в България този продукт е с отчайващо качество. Сигурно сме първенци поне в Европа по неразкрити поръчкови убийства, по грабежи от домовете на възрастни хора, по насилие и терор срещу тях, по телефонни измами, по побоища и вилнеене на цигани срещу българи, по финансови далавери и измами/КТБ/, а шепа олигарси са овладели държавните механизми и от години са истинската власт в страната. И за всичко, ако попиташ полицая той веднага ще ти отговори, че причината е … липсата на пари за Него. Няма и помен, че в огромната си част полицаите са адски непригодни за работата, която вършат – нивото на грамотност при тях е като това при нискоквалифицирани работници.  За 27 години полицаите си създадоха държава за себе си. Това е позицията на всеки нормален, работещ и мислещ българин.

            Досега не съм чул един протест например за качеството на работата на полицая, за радикални реформи в системата, протест обърнат към пострадалите, унижените и ограбените граждани. От полицейските синдикати чуваме само едно – пари за Нас, повече придобивки, дрехи, храна и привилегии. Така няма да го докараме до никъде, бъдете сигурни и няма да е далеч времето, когато недоволството ще избие срещу алчността на полицаите, неизбежно е това. Просто в един момент българите ще си направят сметката, че плащат доволно много за неефективна полицейска работа. Непомерните амбиции на привилигированата каста на полицая ще разрушат и малкото останало доверие в системата у гражданина и тогава ще започне окончателното ерозиране на доверието у системата, а това ще е и краят на държавата.

            Досега съм чул един-единствен министър с ясни приоритети за реформи в системата и това бе Веселин Вучков – човек, отличаващ се с интелигентност и стил, с определено системен подход към професията на полицая, но пък него го отстреляха бързо-бързо, защото бе бяла врана именно в тази система, пропита от зависимости и корупция. Сега се надявам новия вътрешен министър да бъде мъж и да удържи на крясъците и ултиматумите на полицаите. Просто трябва да се намери един от върха на системата да им каже – Стига! Прекалявате!. Щели да направят протестите ежедневни по времето на председателството на ЕС от януари 2018 год. И сега, ако има истински министър, трябва да им каже, че ако пак спретнат редиците за стачки просто ще им предложи още сега да напуснат, да видим какво ще стане и без това системата се нуждае от прочистване, от обновяване, защото и досега в анкетите за кандидатстване за работа в МВР  има въпрос за наличието на репресирани по времето на комунизма в България в рода на кандидата. Обзалагам се, че никой, ама абсолютно никой от т. нар. чиновници в МВР няма да напусне.

            Скоро се заслушах в речниковия запас на един от представляващите синдикалисти-полицаи. Ами трябва да ви кажа, че той оперираше с фрази от времето на комунизма, на които и аз не им знам значението, толкова са абсурдни, взети от съветския опит – „вещево доволствие”, „недокомплект”, „непоряд”, „строеви порядки” и т.н. И си спомних, че само преди две-три години същите тези милиционери се справиха чудесно с протестиращите граждани, например в нощта на белия автобус, но в България стана модерно да протестират тези, които репресираха протестиращите…

            Едно време нямаха право на синдикати в полицията, нямаха право на протести и всичко бе тихо и мирно, едва ли са били по-доволни от условията, но в системата на силно идеологизираното МВР нямаше волности. Сега имат право на синдикална дейност и се нароиха един куп полицейски профсъюзи – всеки готов за протест с рефрена – Пари! Условия и възможности – стига да искаш. Но основният въпрос остава без отговор – за продукта, който предлагат на тези, които ги издържат. И същите синдикати елегантно го заобикалят, повече са заети да поставят условия и искания, които имат само една цел. И, струва ми се, че тази шизофрения няма да продължи дълго, защото в противен случай ще опрем до безизходицата на егоизма.