Най-четени
1. radostinalassa
2. kvg55
3. mt46
4. zahariada
5. varg1
6. iw69
7. wonder
8. rosiela
9. planinitenabulgaria
10. missana
11. getmans1
12. bosia
13. kordon
14. leonleonovpom2
2. kvg55
3. mt46
4. zahariada
5. varg1
6. iw69
7. wonder
8. rosiela
9. planinitenabulgaria
10. missana
11. getmans1
12. bosia
13. kordon
14. leonleonovpom2
Най-популярни
1. wonder
2. shtaparov
3. katan
4. leonleonovpom2
5. ka4ak
6. mt46
7. ambroziia
8. milena6
9. dobrota
10. donkatoneva
2. shtaparov
3. katan
4. leonleonovpom2
5. ka4ak
6. mt46
7. ambroziia
8. milena6
9. dobrota
10. donkatoneva
Постинг
23.01.2009 12:29 -
За Кире Либерало и актуалните политици
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 3832 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 22.06.2009 21:01
Прочетен: 3832 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 22.06.2009 21:01
Избори идат и се разработиха, май...
Размер на шрифта: A+ / нормален / A-
Христо МАРКОВ
От началото на годината върви поредния „дебат”, защото през 2009 г. има тъкмо два национални избора – първо за евродепутати и после за народни избраници. Този „дебат” ще продължи протяжно и безсмислено, за да се загуби време и да се променят само козметично законите с дежурното оправдание „няма време”. Позната депутатска шашмалогия от началото на прехода.
Стане ли дума за изборни процедури и политически абсурди винаги се сещам за една комична, напълно достоверна и симптоматична случка от 1994 год. Ако си спомняте изборите за 7 ВНС и 36 Народно събрание се проведоха с цветни бюлетини. СДС със синя, БСП с червена, БЗНС с оранжева, ама за зелената се уреди Либерална партия – Перник с един екзотичен лидер, който бързо стана национално популярен като Кире Либерало /лека му пръст – отиде си в крайна мизерия/. В предизборните си обръщения по БНТ имаше навика да кани приятелите си в актуалната нему граовска кръчма, където течеше купона. Благодарение на зелената бюлетина Кире докарваше докъм 1% и дори получаваше някакви държавни пари за този резултат. По знайни и незнайни причини в 36-то Народно събрание с гласовете на БСП и ДПС се прие разпоредба в закона, която гарантираше запазването на цвета на съответната партия, с който е участвала на предишните избори. Така БСП и СДС си гарантираха съответно червения и синия цвят, ама това правеше и Либералната партия на пернишкия герой. В деня на регистрацията сградата на ЦИК заприличваше на боксов ринг, на който обаче се млатеха шефове на партии. Който изблъскаше – получаваше цветна бюлетина без разни чертички. Така земеделците загубиха оранжевия цвят и бе присъден на партия „Български орел” с прекалено екзотична дама за лидер, която разказваше в обръщенията си за актуалните плетки и ковьорчета. Кире Либерало със зелената бюлетина ставаше национално значим, защото Андрей Райчев прогнозира, че само за „цвят” се взимат около 1%, защото селяните щели да си мислят, че гласуват за николапетковистите. След изборите Кире разказваше как станал първия политико-изборен заложник в новата ни история. Най-напред се появили хора от Зелената партия на Александър Каракачанов направо в дома му в Перник, дали му 1 000 лв. и го качили в джип /тогава все още редки/, после го тропосали на самия екологичен лидер, който му дал още пари и го затворил в луксозен апартамент с бутилка малцово уиски. Трябвало да подпише декларация, че няма да претендира за зелената бюлетина и я дава на партията със същото име. Да, ама тук Кире се изхитрил и казал, че трябва да го върнат до Перник, за да вземе печата на Либералната партия, пък му трябвало и да размисли докато пътува с луксозния джип. В Перник го изпуснали от очи и либералния лидер изчезнал безследно. Обявили го за национално издирване, но след два дни Кире Либерало се появи в ЦИК и хариза зелената бюлетина на коалицията ДАР или Демократична алтернатива за републиката. Да ви припомня що за фирмирование бе това. ДАР се създаде в средата на 1994 год. от някакви социалдемократи на Сашо Томов/Апашо/, от привържениците на АСП на Асен Мичковски и Валентин Карабашев и още някакви бабереци от бившата партия на д-р Дертлиев. Та тази екзотична коалиция също имала апетити за зелената бюлетина и чакали в засада притежателя и` до дома му. Още щом се появил го грабнали някакви момчета, теглили му два-три тупаника и го натоварили на последен модел „Мерцедес” с тъмни стъкла. Профучали край Каракачановия джип и го откарали в някаква вила на Витоша, където Либерало получил поредната бутилка уиски, тънки мезета и пари. Два-три дни уж се опъвал, а истината била, че не му се разделяло с добрите условия и поставил нови изисквания. Разшумя се за изчезването на Кире по вестниците и този път нямаше мърдане. Предпоследният ден за регистрация в ЦИК Либерало се появил в целия си блясък и собственоръчно дарил заветната зелена бюлетина на социалдемократическата коалиция ДАР. Преди това го завели в ЦУМ /тогава държавен/ облекли го в костюм от зелена пясъчна коприна, обули го в „шпицари” с висок ток, нахлупили му едно бомбе и го препасали с колан с много голяма катарама, на която специално държал актуалния пернишки лидер. След подписването на съответните документи му дали още малко пари и го отпратили за Перник, където обаче още го чакали хората на Александър Каракачанов и го „светнали”, че са го минали много тънко от ДАР, а те били предвидили да му платят за бюлетината поне 10 000 лева. От тая сума на Кире му се завил свят и тръгнал да търси справедливост от независимата съдебна система като описал подробно отвличането и покупката на костюма и бомбето, ама бил измамен и си искал на всяка цена скъпоценната зелена бюлетина. Доколкото си спомням, съдът допусна делото за разглеждане, но преди първото заседание Кире пак изчезна и адвокатите на Зелената партия нямаше кого да представляват. Този път отсъствието му продължи, докато свършиха изборите, т.е. около месец. Един прекрасен ден се появи в Перник и даде шумна пресконференция, че хората на ДАР го държали в същата вила, но увеличили охраната, за да не се измъкне и отиде да се жалва за бюлетината. Гледал кампанията по телевизията, ама се ядосвал, че не му позволили да покани приятели от Перник да споделят качественото уиски и тънките мезета.
Историята завърши справедливо за мъченика на демокрацията и цветната бюлетина – ДАР не можа да мине 4% и остана извън Народното събрание, след което се разпадна, а Зелената партия на Каракачанов получи гласове около статистическата грешка. На следващите президентски избори Кире пак се появи със зелената бюлетина и костюма от пясъчна коприна и в първото си обръщение разказа за пореден път историята с отвличането си.
Такива неща ставаха преди петнадесетина години. Сега вече няма цветни бюлетини, но ги запазиха до 2001 год., цените на партии и гласове се вдигнаха, но нашите политици си запазиха манталитета на прозрачни хитреци и партийни брокери. Все за тая история се сещам, колчем започнат да „обсъждат” загрижено поредните изборни процедури. А нещата са простички и не се ли проумеят пак ще имаме не толкова представителна демокрация, защото хората вече не са будали.
На първо място това е незабавното въвеждане на мажоритарни избори на поне 50% от депутатите, а защо не и повече от половината като се предвиди и механизъм за отзоваване на народния избраник, който практически не участва в работата на законодателния орган. Защото има депутати в това Народно събрание като Ахмед Доган и Александър Праматарски, които не са се вясвали на повече от половината пленарни заседания – извинявайте, но това си е жива подигравка с избирателите. Да не говорим, че 240 депутати се прекален лукс за страна с размерите на България – за такава промяна в конституцията можеше да се разберат още в началото на мандата. След като ще приемаме правилата и синхронизираме законодателството с това на ЕС са напълно достатъчни и 120 депутати.
Ако пък запазят пропорционалната избирателна система трябва задължително да се премахне прагът на преференцията – нека най-предпочетения в листата да е депутат, а не този на първото място. Но едва ли ще я премахнат изцяло, защото политическите ни елити много обичат ограниченията в избора – прагове, контролирани подреждания и т.н.
Повече от наложително е най-после да сложим в ред тежкия проблем колко са избирателите в страната, колко са налични в деня на изборите, колко са в чужбина, въобще какъв е броят на потенциалните гласоподаватели. Простичко е решението – с активна регистрация в деня на избора или с въвеждането на избирателни книжки, защото в актуалните списъци на ГРАО има абсурди и недоразумения. Така ще се реши и фундаменталния проблем с фантомите и верижното гласуване на туристи от Турция.
Напълно логично е предложението гласовете да се броят в регионални изборни бюра, за да няма контрол на купувачите на гласове върху определена секция, където са вложили „инвестицията”. От години е обществена тайна, че големите изборни далавери стават на ниво секционни комисии, а на места се купува и целия им състав. Ако първичното преброяване е в областния център се елиминират два големи порока: купуването и контрола на гласове и възможността за манипулация от най-ниското изборно ниво.
Не виждам и защо трябва да се потрошат допълнителни 15 млн. лв. и да се проведат разделно двата вида избор: евроизборите през юни, а парламентарните в средата на юли в най-големите жеги. Само за информация на управляващите – в Англия и Ирландия съчетават евроизборите с парламентарните, в Дания с референдум, а в Испания с ... местните. Щом хората го правят защо да не го направим и ние, а спестените 15 млн. лв. да се дадат за образование или здравеопазване, но политиците ни били против и забележете кои се обединяват около идеята да се гласува в разгара на лятото – БСП, ДПС, СДС и ДСБ. Както казват препатилите - около интереса няма партийни различия. Нищо, че по действащата конституция при редовни избори има несъответствие с мандата и вместо цикълът да е 48 месеца, става на 50, а несъответствието може да се отстрани с мъничка поправка в основния закон.
На идеята за съчетаване на изборите Станишев отговорил, че „демокрацията била скъпо удоволствие” и нямал нищо против да се изхарчат за тоя дето духа 15 млн. лв. на данъкоплатците. Това едва ли и Кире Либерало щеше да го допусне, ако не беше се преселил в по-добрия свят...
Ама както казваше един друг мъченик на демокрацията дойдат ли избори нашите политици мислят със задните си части и стомаха, не с главата. А на „обикновената електорална единица” остава да се сети, че им пълни стомасите с пропорционални бюлетини.
PlovdivMedia - Избори идат и се разработиха, май...
Не съм съгласен, че нашите депутати не работят. Зададат ли се избори, те започват едни безкрайни дискусии, обсъждания и дебати по медии и конференции под уж благовидния предлог „да усъвършенстват системата”, „да улеснят избирателя”, „да предотвратят купуването на гласове” и по правило винаги правят поредните глупости, около които се завърта изборната рулетка и по правило облагодетелства актуалните управници.Христо МАРКОВ
От началото на годината върви поредния „дебат”, защото през 2009 г. има тъкмо два национални избора – първо за евродепутати и после за народни избраници. Този „дебат” ще продължи протяжно и безсмислено, за да се загуби време и да се променят само козметично законите с дежурното оправдание „няма време”. Позната депутатска шашмалогия от началото на прехода.
Стане ли дума за изборни процедури и политически абсурди винаги се сещам за една комична, напълно достоверна и симптоматична случка от 1994 год. Ако си спомняте изборите за 7 ВНС и 36 Народно събрание се проведоха с цветни бюлетини. СДС със синя, БСП с червена, БЗНС с оранжева, ама за зелената се уреди Либерална партия – Перник с един екзотичен лидер, който бързо стана национално популярен като Кире Либерало /лека му пръст – отиде си в крайна мизерия/. В предизборните си обръщения по БНТ имаше навика да кани приятелите си в актуалната нему граовска кръчма, където течеше купона. Благодарение на зелената бюлетина Кире докарваше докъм 1% и дори получаваше някакви държавни пари за този резултат. По знайни и незнайни причини в 36-то Народно събрание с гласовете на БСП и ДПС се прие разпоредба в закона, която гарантираше запазването на цвета на съответната партия, с който е участвала на предишните избори. Така БСП и СДС си гарантираха съответно червения и синия цвят, ама това правеше и Либералната партия на пернишкия герой. В деня на регистрацията сградата на ЦИК заприличваше на боксов ринг, на който обаче се млатеха шефове на партии. Който изблъскаше – получаваше цветна бюлетина без разни чертички. Така земеделците загубиха оранжевия цвят и бе присъден на партия „Български орел” с прекалено екзотична дама за лидер, която разказваше в обръщенията си за актуалните плетки и ковьорчета. Кире Либерало със зелената бюлетина ставаше национално значим, защото Андрей Райчев прогнозира, че само за „цвят” се взимат около 1%, защото селяните щели да си мислят, че гласуват за николапетковистите. След изборите Кире разказваше как станал първия политико-изборен заложник в новата ни история. Най-напред се появили хора от Зелената партия на Александър Каракачанов направо в дома му в Перник, дали му 1 000 лв. и го качили в джип /тогава все още редки/, после го тропосали на самия екологичен лидер, който му дал още пари и го затворил в луксозен апартамент с бутилка малцово уиски. Трябвало да подпише декларация, че няма да претендира за зелената бюлетина и я дава на партията със същото име. Да, ама тук Кире се изхитрил и казал, че трябва да го върнат до Перник, за да вземе печата на Либералната партия, пък му трябвало и да размисли докато пътува с луксозния джип. В Перник го изпуснали от очи и либералния лидер изчезнал безследно. Обявили го за национално издирване, но след два дни Кире Либерало се появи в ЦИК и хариза зелената бюлетина на коалицията ДАР или Демократична алтернатива за републиката. Да ви припомня що за фирмирование бе това. ДАР се създаде в средата на 1994 год. от някакви социалдемократи на Сашо Томов/Апашо/, от привържениците на АСП на Асен Мичковски и Валентин Карабашев и още някакви бабереци от бившата партия на д-р Дертлиев. Та тази екзотична коалиция също имала апетити за зелената бюлетина и чакали в засада притежателя и` до дома му. Още щом се появил го грабнали някакви момчета, теглили му два-три тупаника и го натоварили на последен модел „Мерцедес” с тъмни стъкла. Профучали край Каракачановия джип и го откарали в някаква вила на Витоша, където Либерало получил поредната бутилка уиски, тънки мезета и пари. Два-три дни уж се опъвал, а истината била, че не му се разделяло с добрите условия и поставил нови изисквания. Разшумя се за изчезването на Кире по вестниците и този път нямаше мърдане. Предпоследният ден за регистрация в ЦИК Либерало се появил в целия си блясък и собственоръчно дарил заветната зелена бюлетина на социалдемократическата коалиция ДАР. Преди това го завели в ЦУМ /тогава държавен/ облекли го в костюм от зелена пясъчна коприна, обули го в „шпицари” с висок ток, нахлупили му едно бомбе и го препасали с колан с много голяма катарама, на която специално държал актуалния пернишки лидер. След подписването на съответните документи му дали още малко пари и го отпратили за Перник, където обаче още го чакали хората на Александър Каракачанов и го „светнали”, че са го минали много тънко от ДАР, а те били предвидили да му платят за бюлетината поне 10 000 лева. От тая сума на Кире му се завил свят и тръгнал да търси справедливост от независимата съдебна система като описал подробно отвличането и покупката на костюма и бомбето, ама бил измамен и си искал на всяка цена скъпоценната зелена бюлетина. Доколкото си спомням, съдът допусна делото за разглеждане, но преди първото заседание Кире пак изчезна и адвокатите на Зелената партия нямаше кого да представляват. Този път отсъствието му продължи, докато свършиха изборите, т.е. около месец. Един прекрасен ден се появи в Перник и даде шумна пресконференция, че хората на ДАР го държали в същата вила, но увеличили охраната, за да не се измъкне и отиде да се жалва за бюлетината. Гледал кампанията по телевизията, ама се ядосвал, че не му позволили да покани приятели от Перник да споделят качественото уиски и тънките мезета.
Историята завърши справедливо за мъченика на демокрацията и цветната бюлетина – ДАР не можа да мине 4% и остана извън Народното събрание, след което се разпадна, а Зелената партия на Каракачанов получи гласове около статистическата грешка. На следващите президентски избори Кире пак се появи със зелената бюлетина и костюма от пясъчна коприна и в първото си обръщение разказа за пореден път историята с отвличането си.
Такива неща ставаха преди петнадесетина години. Сега вече няма цветни бюлетини, но ги запазиха до 2001 год., цените на партии и гласове се вдигнаха, но нашите политици си запазиха манталитета на прозрачни хитреци и партийни брокери. Все за тая история се сещам, колчем започнат да „обсъждат” загрижено поредните изборни процедури. А нещата са простички и не се ли проумеят пак ще имаме не толкова представителна демокрация, защото хората вече не са будали.
На първо място това е незабавното въвеждане на мажоритарни избори на поне 50% от депутатите, а защо не и повече от половината като се предвиди и механизъм за отзоваване на народния избраник, който практически не участва в работата на законодателния орган. Защото има депутати в това Народно събрание като Ахмед Доган и Александър Праматарски, които не са се вясвали на повече от половината пленарни заседания – извинявайте, но това си е жива подигравка с избирателите. Да не говорим, че 240 депутати се прекален лукс за страна с размерите на България – за такава промяна в конституцията можеше да се разберат още в началото на мандата. След като ще приемаме правилата и синхронизираме законодателството с това на ЕС са напълно достатъчни и 120 депутати.
Ако пък запазят пропорционалната избирателна система трябва задължително да се премахне прагът на преференцията – нека най-предпочетения в листата да е депутат, а не този на първото място. Но едва ли ще я премахнат изцяло, защото политическите ни елити много обичат ограниченията в избора – прагове, контролирани подреждания и т.н.
Повече от наложително е най-после да сложим в ред тежкия проблем колко са избирателите в страната, колко са налични в деня на изборите, колко са в чужбина, въобще какъв е броят на потенциалните гласоподаватели. Простичко е решението – с активна регистрация в деня на избора или с въвеждането на избирателни книжки, защото в актуалните списъци на ГРАО има абсурди и недоразумения. Така ще се реши и фундаменталния проблем с фантомите и верижното гласуване на туристи от Турция.
Напълно логично е предложението гласовете да се броят в регионални изборни бюра, за да няма контрол на купувачите на гласове върху определена секция, където са вложили „инвестицията”. От години е обществена тайна, че големите изборни далавери стават на ниво секционни комисии, а на места се купува и целия им състав. Ако първичното преброяване е в областния център се елиминират два големи порока: купуването и контрола на гласове и възможността за манипулация от най-ниското изборно ниво.
Не виждам и защо трябва да се потрошат допълнителни 15 млн. лв. и да се проведат разделно двата вида избор: евроизборите през юни, а парламентарните в средата на юли в най-големите жеги. Само за информация на управляващите – в Англия и Ирландия съчетават евроизборите с парламентарните, в Дания с референдум, а в Испания с ... местните. Щом хората го правят защо да не го направим и ние, а спестените 15 млн. лв. да се дадат за образование или здравеопазване, но политиците ни били против и забележете кои се обединяват около идеята да се гласува в разгара на лятото – БСП, ДПС, СДС и ДСБ. Както казват препатилите - около интереса няма партийни различия. Нищо, че по действащата конституция при редовни избори има несъответствие с мандата и вместо цикълът да е 48 месеца, става на 50, а несъответствието може да се отстрани с мъничка поправка в основния закон.
На идеята за съчетаване на изборите Станишев отговорил, че „демокрацията била скъпо удоволствие” и нямал нищо против да се изхарчат за тоя дето духа 15 млн. лв. на данъкоплатците. Това едва ли и Кире Либерало щеше да го допусне, ако не беше се преселил в по-добрия свят...
Ама както казваше един друг мъченик на демокрацията дойдат ли избори нашите политици мислят със задните си части и стомаха, не с главата. А на „обикновената електорална единица” остава да се сети, че им пълни стомасите с пропорционални бюлетини.
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Блогрол
1. Григор Симов - един антикомунист
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов