Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.03.2009 19:27 - Да върнем ангарията...
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 770 Коментари: 0 Гласове:
1



Краденето е заложено в...бюджета Размер на шрифта: A+ /  нормален /  A-
image

PlovdivMedia - Краденето е заложено в...бюджета

Преди време прогнозирах, че скандалът с Мария Мургина и приходите в НАП ще се напъти от политиците към заглъхване и забравяне в крайна сметка, защото разплитането му ще открие всъщност голямата далавера, която се върти на най-високо ниво в държавата. Това и става последните дни.
Христо МАРКОВ

Разрових се внимателно в държавния бюджет и са оказа въпрос на средна подготвеност по математика, за да открие човек драстични непълноти в приходната част на държавния бюджет. Оказва се, че приходите са занижени с пъти, т.е. краденето е заложено в бюджета. Така например за 2008 г. приходите по ДДС не са изпълнени с 400 млн. лв. Да, но инфлацията от 14.2% трябваше да донесе точно 1 190 млрд. лв. преизпълнение само от приходите от горивата, защото е едно да се събират данъци върху 1.30 лв., а съвсем друго от над 2 лв. на литър. Отделно от акциз трябва да се събират около 10 млрд. лв., а в бюджета са заложени приходи от 4 млрд. лв. Големите национални продавачи на горива „Петрол” и „Лукойл” твърдят официално, че продават годишно над 6 млрд. литра горива, а ДДС и акциза върху тях е около 1 лв. на литър. Простото пресмятане калкулира само от тук печалба от над 6 млрд. лв. Ами като сложим приходите от останалите акцизни стоки – алкохол, цигари, луксозни автомобили? Да не говорим, че с ДДС се облага абсолютно всичко от хляба и лекарствата до виното и ракията. В бюджета на финансовия министър Пламен Орешарски над половината приходи в държавната хазна просто липсват. И от тук до врътките в НАП крачката е съвсем малка, което и обяснява яростната защита на Мургина, която дадоха и Орешарски, и Станишев.
Всъщност горното е поредното доказателство, че България се управлява зад кулисите от някакви потайни, скрити интереси и хора, които са пуснали пипалата си навсякъде в управлението и няма никакво значение кой е актуалния властник. На познат език това е олигархията – пълното успоредяване на политическа и финансова власт. Между другото, кариерата на Мария Мургина поразително прилича на кариерата на прекия и` шеф Пламен Орешарски. Той започна като кадър във финансовото министерство под крилото на Муравей Радев, после се издигна до заместник-председател на СДС по времето на неповторимата Надка Михайлова, която дори го лансира за кандидат-кмет на столицата, а последните години е министър от квотата на БСП и персонално протежиран от Васил Божков-Черепа. Пътят към „големите парични потоци” на Мария Мургина също започна по времето на синьото управление на Иван Костов, когато атрактивната дама през 1997 г. зае поста на първи човек в данъчната администрация. Сините не се притесниха, че е снаха на генерал Мургин – ключова фигура в комунистическата Държавна сигурност. Кариерата и` вървеше страмглаво и по времето на НДСВ, и след това при червените. Шефката на Националната агенция по приходите бе най-потайния човек в държавата преди да гръмне скандала с изчезналото ДДС. Чак след него разбрахме, че се е движела с две коли охрана, че синият буркан е бил задължителен атрибут на автомобила и`, че щедро е пазарувала недвижими имоти из цялата страна, че е имало избрани от нея фирми, за които проверките са били табу или са потъвали в папки на забравата. Никъде няма да откриете информация какво е правила Мария Мургина преди да достигне през 1997 г. до върха на данъчната администрация, какво е учила и къде е завършила, дори не се знае кога и къде е родена...
Представяте ли си, ако аналогичен скандал бе избухнал в САЩ, където са особено ревниви към приходите? И се питам толкова ли е трудно да се възприемат тамошните правила за данъчна дисциплина. Правило в САЩ и Западна Европа е да се проверяват често точно най-големите данъкоплатци или колкото си по-богат, толкова по-често си обект на проверки и при най-малкото съмнение въобще не се колебаят да разкриват банковата тайна дори в Лихтенщайн или Швейцария. В България съвсем скоро пловдивската прокуратура светкавично реши, че един от големите олигарси е кристално чист и недосегаем, а единствената банкова тайна, която се разкри бе тази за Иван Тодоров-Доктора и то защото трябваше да се наследят контрабандните му милиони и канали. Неговата смърт и смъртта на сръбския диктатор Милошевич ги разделиха само 24 часа и май наистина излязоха верни слуховете, че Доктора е бил препирача на парите на сръбската мафия, ползвайки се с щедрия чадър на управляващите по това време царски фаворити. Забравихме май прословутата яхта и соарето на мащабния контрабандист в Монако с финансовия министър Милен Велчев, Пламен Петров и Мирослав Севлиевски под щедрото домакинство на другия популярен комбинатор Спас Русев.
Рядко споменаван факт е, че сътрудничеството на представителите от ъндърграунда със съвременните тайни служби е просто задължително. Холандските полицаи са били удивени, когато в документите на убития Косьо Самоковеца откриват карта на сътрудник на една тайна българска служба, в дрехите на Доктора откриват разследващите две такива карти. Тайни агенти се оказаха и Иво Карамански, и Поли Пантев, а Алексей Петров бе разкрит като сътрудник от самия министър Румен Петков. И какво излиза? Че съвременните служби са част от същата тази организирана престъпност срещу, която се борят. Така май излиза.
И защо тогава да се чудим, че по брой на луксозни хотели с пет звезди на глава от населението бием страни като Испания и Франция, че дори и финансовата столица Лондон. А на всичко отгоре собствениците им съвсем нагло искат от министрите същите тези пари от приходната част на бюджета да се изхарчат за реклама на хотелите им, които са построили спестявайки ДДС, акцизи и други данъци. Такова чудо няма никъде по света.
Скоро научихме, че почти пет месеца работим за да се издължим на държавата, плащайки всичките сметки и данъци. Само за пример – ангарията е била смятана за тежко бреме над поробеното българско население, а тя е фиксирана в султански ферман и означава всеки над 21 години на територията на империята да работи 3/три/ дни от годината в полза на хазната. В началото на 21 век в „свободна и демократична България” работим 150 дни за попълване на „приходната част”. Има разлика между 150 и 3 нали? Попитайте Първанов, Станишев, Орешарски и Мургина – може да ви отговорят нещо друго, свързано с „приходната част от бюджета”. Мен, ако питате – що не си върнем ангарията!



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 7633375
Постинги: 935
Коментари: 6143
Гласове: 9491
Архив
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031