Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
23.09.2009 20:39 -
Демократическата партия пак тръгва от Пловдив
Демократическата партия пак тръгва от Пловдив
В деня на 101-та годишнина от независимостта на България партията, обявила знаменателния политическия акт, се опита да тръгне към своето възраждане от Пловдив. Молебенът в храма „Света Неделя” събра пъстро множество от бивши, настоящи и, дай Боже, бъдещи членове на най-старата оцеляла формация от времената на третото царство.
Христо МАРКОВ
Изслушаха библейския текст за важността на общественото служение и отдадоха заслуженото на министър-председателя Александър Малинов – провъзгласил България за независима от Голямата порта държава през 1908 г.
По-същественият политически акт бе след това на обсъждането в залата на къщата с постоянна експозиция на големия художник Георги Божилов – Слона. Бивши демократи направиха тъжните си констатации за трагичната съдба на добрата стара партия, възстановена след 1989 г. от Борис Кюркчиев и Стефан Савов, отличаваща се винаги с добри политици, новаторски идеи и последователна консервативна политика, но успешно разбита от прекомерни щения и откровен алъш-вериш в полето на селяндурщината и непобедимите мизантропи на прехода. И подвизите на новите уж десни атракциони.
Мартин Заимов, бившите министри Петър Бояджиев и Антони Славински, първият пловдивски председател на ДП след 1989 г. Илко Кожухаров, бившият председател на СОС Петър Станков, ветеранът на местните демократи адвокат Георги Бакърджиев, потомствените демократи от града Хаджипетров, Шахънов, Кунчев, Габеров и още представители на партията от София, Варна, Плевен, Кърджали, Пазарджик, Карлово, Сопот, Смолян, Габрово, Русе, В. Търново, Брестовица, Калояново единодушно констатираха, че последните години Демократическата партия бе превърната от Александър Праматарски, Мария Капон, Тошко Добрев, Марио Тагарински и още куп апаратни „ръководители” в блед спомен на организация, управлявала страната самостоятелно пет пъти, а личните им щения лишили страната от пълноценен участник в политическия живот със своя самостоятелна визия за бъдещето.
Участниците в срещата си обещаха, че биха направили своите безкористни усилия за възстановяване на партията, дори само заради славните предци, членували в нея. Като създателя й Петко Каравелов, като учредителите П.Р. Славейков, Алеко Константинов, Петко Киряков /Петко войвода/, Трайко Китанчев, или крупните фигури на демократи като Александър Малинов, Андрей Ляпчев, Никола Мушанов, Христо Славейков, Рашко Маджаров, Александър Гиргинов, Данаил Крапчев, братя Чапрашикови, Стойчо Мушанов, Стефан Савов и още, и още „строители” на нова България.
Много тъга за прехода имаше в срещата на оцелелите демократи. Много тежки констатации за партийна търговия, шантаж и политически асансьори, умело използвани през последните години от персони като Праматарски и Капон и в крайна сметка превърнали ръководството на ДП в чудесния политически паразит, търсещ непрекъснато възможността за прилепване към СДС, ДСБ, БЗНС или печално известния случай на последните избори към „Лидер” и „Новото време”. А всъщност някой знае ли, че Денят на независимостта е и празник на Демократическата партия? Скромно и тихо бе отбелязан само в Пловдив. А участниците в срещата за „възраждане на ДП” си обещаха да положат сантиментални и може би последни опити за връщане на партията на мястото, което й се полага.
Пък и в крайна сметка много хубави неща в историята на България са започвали от Пловдив, но, разбира се, без такива като Праматарски, Капон или Тошко Добрев. Както казваше покойният Стефан Савов – „В Демократическата партия е имало много забележителни страсти, бури и личности, но винаги духът е бил по-силен от прагматиката”. И може би е така, защото днес на гроба на Петко Каравелов в София нямаше дори едно цвете, а в Пловдив стари демократи почетоха славната си история и направиха опит да осмислят бъдещето на достойната организация.
В деня на 101-та годишнина от независимостта на България партията, обявила знаменателния политическия акт, се опита да тръгне към своето възраждане от Пловдив. Молебенът в храма „Света Неделя” събра пъстро множество от бивши, настоящи и, дай Боже, бъдещи членове на най-старата оцеляла формация от времената на третото царство.
Христо МАРКОВ
Изслушаха библейския текст за важността на общественото служение и отдадоха заслуженото на министър-председателя Александър Малинов – провъзгласил България за независима от Голямата порта държава през 1908 г.
По-същественият политически акт бе след това на обсъждането в залата на къщата с постоянна експозиция на големия художник Георги Божилов – Слона. Бивши демократи направиха тъжните си констатации за трагичната съдба на добрата стара партия, възстановена след 1989 г. от Борис Кюркчиев и Стефан Савов, отличаваща се винаги с добри политици, новаторски идеи и последователна консервативна политика, но успешно разбита от прекомерни щения и откровен алъш-вериш в полето на селяндурщината и непобедимите мизантропи на прехода. И подвизите на новите уж десни атракциони.
Мартин Заимов, бившите министри Петър Бояджиев и Антони Славински, първият пловдивски председател на ДП след 1989 г. Илко Кожухаров, бившият председател на СОС Петър Станков, ветеранът на местните демократи адвокат Георги Бакърджиев, потомствените демократи от града Хаджипетров, Шахънов, Кунчев, Габеров и още представители на партията от София, Варна, Плевен, Кърджали, Пазарджик, Карлово, Сопот, Смолян, Габрово, Русе, В. Търново, Брестовица, Калояново единодушно констатираха, че последните години Демократическата партия бе превърната от Александър Праматарски, Мария Капон, Тошко Добрев, Марио Тагарински и още куп апаратни „ръководители” в блед спомен на организация, управлявала страната самостоятелно пет пъти, а личните им щения лишили страната от пълноценен участник в политическия живот със своя самостоятелна визия за бъдещето.
Участниците в срещата си обещаха, че биха направили своите безкористни усилия за възстановяване на партията, дори само заради славните предци, членували в нея. Като създателя й Петко Каравелов, като учредителите П.Р. Славейков, Алеко Константинов, Петко Киряков /Петко войвода/, Трайко Китанчев, или крупните фигури на демократи като Александър Малинов, Андрей Ляпчев, Никола Мушанов, Христо Славейков, Рашко Маджаров, Александър Гиргинов, Данаил Крапчев, братя Чапрашикови, Стойчо Мушанов, Стефан Савов и още, и още „строители” на нова България.
Много тъга за прехода имаше в срещата на оцелелите демократи. Много тежки констатации за партийна търговия, шантаж и политически асансьори, умело използвани през последните години от персони като Праматарски и Капон и в крайна сметка превърнали ръководството на ДП в чудесния политически паразит, търсещ непрекъснато възможността за прилепване към СДС, ДСБ, БЗНС или печално известния случай на последните избори към „Лидер” и „Новото време”. А всъщност някой знае ли, че Денят на независимостта е и празник на Демократическата партия? Скромно и тихо бе отбелязан само в Пловдив. А участниците в срещата за „възраждане на ДП” си обещаха да положат сантиментални и може би последни опити за връщане на партията на мястото, което й се полага.
Пък и в крайна сметка много хубави неща в историята на България са започвали от Пловдив, но, разбира се, без такива като Праматарски, Капон или Тошко Добрев. Както казваше покойният Стефан Савов – „В Демократическата партия е имало много забележителни страсти, бури и личности, но винаги духът е бил по-силен от прагматиката”. И може би е така, защото днес на гроба на Петко Каравелов в София нямаше дори едно цвете, а в Пловдив стари демократи почетоха славната си история и направиха опит да осмислят бъдещето на достойната организация.
Следващ постинг
Предишен постинг
мани,мани...А за Демократическата партия,просто действай!!!
цитирайпартията на този плразмодии Праматарски не ми пука особено. По-важна е съдбата на нашите намерения, нали така ?!
цитирай
3.
анонимен -
Че тръгва от Пловдив е вярно,
23.09.2009 21:41
23.09.2009 21:41
по-важното е знае ли се на къде тръгва и не е ли вече късно за " ново начало " с нови хора ?
цитирайНо ще пиша след срещата,че ужким всички са учили азбуката,а бе мани,мани...
цитирайхубаво е да гледаме на всичко и като на шоу...
цитирайзнаеш,че съм привърженик на тая партия.Дано успее да се възроди такава, каквато беше по времето на Стефан Савов, лека му пръст.
цитирайсъм песимист, казано честно. Ти къде се загуби?
цитирайТърсене
Блогрол
1. Григор Симов - един антикомунист
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов