Пак за Снахата Пръмова-Кунева

            Чумната епидемия на българският преход си има точно определен ориентир, има своето име и физически носител. Проклятието на нашето живеене след 1989 г. се нарича пренаписване на биографията, според политическата конюктура и къса памет. Оказа се, че няма нищо по-лесно от това да се представиш за какъвто ти се иска, да се разположиш в ложето на десни, леви или комунистически  идеологии, да живуркаш сладко върху тях, очевадно и нагло да лъжеш и мажеш и в крайна сметка да се превръщаш в политически номад, стига да има кой да ти вярва, а най-често разполагането в дверите на властта става с помощта на задкулисието, създадено от ДС. Еманацията на политическо-преходното долнопробие е другарката Меглена Кунева-Пръмова/това е истинското име на благородната рожба на задкулисието, по документи/. Всъщност, от една година тя сякаш забрави, че „никога не съм ползвала фамилията на съпруга си”, след като веднага след сватбата си става „законно и доброволно” Снахата на Политбюро и ползва с пълни шепи привилегиите на тежкия БГ-комунизъм. В дисертацията си, подписана пак като Пръмова, посветена на околната среда повече се цитира др. Живков, отколкото експерти, а „осветява екологичните проблеми от марксистко-ленински позиции”.

             В този текст няма да пиша за вече разнищвани теми, свързани с Меглена Кунева-Пръмова – за Гена Уруспията, за Габонската афера, за АЕЦ, за НДСВ, за Комитета на Теллалов и ДС, за Л. Гоцев и компания, за масонската връзка и Трилатералната комисия, вече съм го правил в блога многократно, а Антон Тодоров описа всичко в прекрасната си книга, посветена на това комунистическо-семейно творение. Ще разкажа преживяно от далечната зима на 1990 г., когато всички вярвахме, че „комунизмът си отива” и няма сила, която да възпре светлия порив. Ето историята.

            Първата сграда на СДС не бе на ул. „Раковска” 134, а на бул. „Дондуков”39  на ъгъла с ул. „Веслец”/бивша Пражка банка/.  Няколко души от младежките опозиционни организации в Пловдив трябваше да вземем материали за възстановените стари партии и една неделя акостирахме там с Тончо Христов, Роман Рачков, Георги Бунов и още двама-трима, които съм забравил. Влизаме в сградата и заварваме пре-любопитна картинка: Дама с очилца, с изкривени уста крещи като обезумяла: „Лумпени”, „Хулигани”, „Други ще се разправят с Вас”, държи се за старо бюро, а група младежи я тътрузят по стълбите. Помогнахме и ние, пловдивчани, да изнесат дамата, която не преставаше да крещи в кресчендо. Оставихме я, мисля, в антрето на първия етаж, до вратата откъм „Веслец”, а тя продължаваше с истерията си.

            Преди година ми попадна описанието на същата история от Ники Гацев, тогава, мисля, деец на младежката организация на ДП; после бе разказана и от Стелиян Стойчев – по онова време един от лидерите на Независимите студентски дружества; присетихме се и с други приятели за ревящата млада комунистка от сградата на „Дондуков” 39, но най-добре, вместо да я разказвам аз, да цитирам дословно спомена на Николай Гацев. Ето го, без никаква намеса:

ПРЪМОВА НЕ ЗНАЕЛА ЧЕ Е ПРЪМОВА !?

ПРЪМОВА НЕ ЗНАЕЛА ЧЕ Е ПРЪМОВА !? - А ТВЪРДИ ЧЕ БИЛА ВИНАГИ КУНЕВА… - СЕГА ЩЕ ВИ “ПРИПОМНЯ” МОЯТА ПЪРВА СРЕЩА С НЕЯ.... 
През януари 1990 г.- на новата Опозиция в страната тогава - създаденото през декември предишната година СДС - ни беше отдадена първата сграда - на бул. "Дондуков"№39 (сега"Дондуков"№9- сградата на бившата Пражка банка). Бяхме натикани в недостатъчен брой стаи - а в сградата, в която трябваше да ни бъде централата- "Раковска"134 - "не излизаше" Станко Тодоровата БИСА и известен период нямахме стаи и места за събиране - а навън вече беше зима.. Тогава Жельо Желев изкомандва младежкото крило да търси помещения и офиси за многото организации…на СДС. Във втория вход на сградата на "Дондуков" № 9 - който не ни беше отдаден за СДС ! - се заемаха цели 3 етажа от „Комитета за мира” - с тогавашен ръководител- другаря Константин Телалов.. "Миролюбците" бяха много уплашени от съжителството си в една сграда със СДС - и въобще през януари не идваха в помещенията си повече от месец - с изключение на 2- 3 много нахъсени жени, които се прибраха още на 3- 4 януари и само ни се зъбеха, както и не ни даваха да оставяме свои материали във входното им антре…, което беше много голямо и широко. Запомних едната „нахъсена”- за нея ми казаха че е от „голямото Добро утро”, била снаха на някой от червените бонзи.. и никой не смееше да я закача.. Потърсихме „другарят” Телаллов за да се разберем за някаква съвместност, но той се криеше от месеци и не идваше на работното си място- така че институционално уреждане на нещата беше невъзможно. 
Една сутрин решихме с активистите на ДГИ и зелените да нападнем „другия” вход и да завземем поне фоайетата на останалата част на сградата. Създадохме набързо „Комитет за охрана на СДС”– с председател социолога Огнян Груев, където бяхме членове на различни организации „за цвят” -  Хачо Хачарян от ХС ”Спасение”, Вальо Добрев и Георги Георгиев от „Гражданските клубове”, Радка Иванова и Николай Гацев от ДГИ, Амадеус Кръстев от „Зелените”. С този Комитет трябваше да „приемем” владението на фоайетата и свободните помещения. Тази група - в събота сутрин - неработен ден- превзехме не само входа на „Комитета за мира” - но и заехме цялата сграда, като започнахме силово да опразваме кабинетите и помещенията им, които обитаваха… След внезапният удар намерихме много документи и архива - за „опрощавания” на големи парични суми от България (НРБ) на други „братски” държави и организации и едва тогава разбрахме, каква важна роля са играли такива безсмислени номенклатурни организации. Всичко документално за безобразията на „Комитета за мира” предадохме на Георги Аврамов и Стефан Гайтанджиев (бъдещи ренегати, обявени агенти на ДС и депутати от БСП). 
В неделя, след като бяхме, превзели, разбили и заключили наново сградата, ни се обадиха, че някой е нахлул в „Комитета за мира” и се опитва да установи нов контрол там. Когато отидохме там заварихме една млада жена, за която ни бяха казвали, че е „снахата от голямото Добро утро” и която вилнееше и се беше барикадирала в кабинета си. Опитахме да преговаряме с нея да напусне, а тя ни кълнеше и изискваше липсващата документация, която вече бяхме прибрали. Тогава решихме да я изнесем любезно и без насилие от кабинета й - това стана с бюрото и стола – свалихме я долу- в коридора, и там я оставихме в студеното фоайе, защото тя се хвана за бюрото си… и не искаше да го пусне…
Между многото обиди я чух да ни заплашва с разправа от „другаря Пръмов!?”, за когото само бях чувал тогава по телевизията, но така или иначе я оставихме да се проветри – преди да напусне бюрото си и вече сградата на СДС.
..минаха години..
През март 1997 г. лидерът на СДС тогава - Иван Костов щеше да участва в някакъв дебат с БСП по телевизията и доведе сътруднички за заучаване на данни около подготовката си за предаването. Той представи една от тях – като много доверена и компетентна – и когато си спомних откъде я познавам …. от януари 1990 и го попитах това не е ли - „..някогашната другарка..Пръмова..?!” Отговорът на Иван Костов беше– че се казва Миглена Кунева, била много „наш човек”, познавал я като демократка от поне 10 години и щял да я вземе с него в министерството, ако дойдем на власт….
БЕЗ КОМЕНТАР! КОГАТО СПИШ С ПАРТИЙНА СЕКРЕТАРКА ОТ БКП – И ЕДНА ПРЪМОВА МОЖЕ ДА ТИ СЕ ВИДИ ДЕМОКРАТ! ЯВНО ВЕЧЕ Е БИЛА ТОЛКОВА ИЗБЛЕДНЯЛА, БЕЗЛИЧНА И СИВА.., ЧЕ Е БИЛА НАПЪЛНО МИМИКРИРАЛА...!

Николай Гацев, София, 08. 12. 2012

 

            Само едно допълнение към разказа на Николай – имам някакъв смътен спомен, че изнесохме и диванчето от кабинета на др. Пръмова в антрето и я оставихме на него да си крещи глупостите…

            Минаха години, не толкова много, но достатъчно тази разбесняла се комунистка да пренапише биографията  си и да се представя като „реформатор”, а около нея да се завъртят Даниел Вълчев, Мария Дивизиева, Димо Гяуров, Н. Николов, Прошков, Зеленогорски, все хора от задкулисието на прехода ни. Кой съдружник на ген. Гоцев и Емил Кюлев, кой кука от ДС, кой разкаял се комунист, кой с тежка биографична и червена обремененост. Всъщност, вярвате ли, че такива като Меглена Кунева-Пръмова са в състояние да се променят ?!

 

когато водих на среща с нея и не знам каква си организация ученици от столично училище, за да им разяснява предимствата на ЕС.
Видях една говореща жена, която не чува, защото не иска да чува, отсрещната страна. Имаше въпрос от една от ученичките:
- Моята майка е учителка /тогава учителите получаваха 250 лв месечна заплата/, какво ще получава след като България се присъедини към ЕС.
Отговорът беше - мълчание. Тогава за пръв и единствен път чух г-жа Кунева-Пръмова да мълчи. Но не виновно мълчание, а такова, все едно никой нищо не е попитал. Отвратително мълчание.

Поздрави! И бъди здрав!

мълчанието на тази кукувица тогава е било знаменателно ! Няма какво д асе добави.

На този стълб пише нещо за Пръмова-Кунева...и доказва, че тя няма нищо общо с комунизма, демокрацията или каквато и да е система...Всичко което прави е успешно хвърлян прах в очите на хората...Стълбът на Мернефта...
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/37/MerenptahOfferingtoPtah.jpg

но сега нямам време. Утре вероятно ще напиша не само коментар, но и постинг.

Има хора, които смятат , че България им е бащиния и те са преопределините месии. Такъв е и Станишев. Една от причините да са нахални като конски мухи е, че те друго не могат ...

А да танцува Пръмова също не може, видно е от снимката. Кълчи се, но прилича на карикатура.

Няма бивш негър, бивш педераст и бивш комунист.

И още нещо... Онова лайно Костов беше "назначен" от Луканов в СДС и успя да превземе организацията, а след това и да я съсипе. Какви абдали сме били тогава!
Ама она, простотията, не оди по говедата, она оди по хората...

ДЪЩЕРЯ на ИЗВЕСТЕН БУФОСИНХРОНИСТ В МИНАЛОТО И СНАХА НА ВИДЕН ФАКТОР ОТ БКП.

НЕ МОЖЕМ ДА СЪДИМ НИКОГО ЗАРАДИ СВЕКЪРА
ТЯ СИ ИМА ДОСТАТЪЧНО СВОИ ДЕЛА ЗА ОБВИНЕНИЯ... ЗАЩО РАЗРУШИХА НДСВ, ЗАЩО ЗАТВОРИХА БЛОКОВЕ ОТ АЕЦ , ЗАЩО СЕГА СЕ ПРАВЯТ НА ЕВРОПЕЙЦИ, А ДЕЙСТВАТ КАТО ВАРВАРИ

През 1990г. работех в предизборния щаб на СДС. Два дни преди крайния срок за регистрация на листите, почина един лекар, поставен на второ място в листата на Пловдив. По правило трябваше всички след него да се придвижат с едно място напред и - евентуално - накрая да бъде добавен някой нов ако трябва да бъде запазена бройката. В същия ден след обяд от Пловдив се прибра единия от двамата координатори, отговарящи за югозападната четвърт на България, за да представи отчет за извършеното до момента. Докато пишеше при него се изредиха всички студенти и инженери, завършили МЕИ /около 15 души/ с въпроса: "А бе, защо го взехте тоя комунист?", а координаторът И. цветков се оправдаваше: "Не съм аз, от политбюро ми го спуснаха". Имаше предвид Ръководството на СДС, което наричахме и ЦК на СДС заради някои промарксистки изказвания на някои членове на същото /Ж. Желев, д-р Дертлиев/, както и съмненията, че П. Симеонов има връзки с БСП /това се потвърди през юни същата година, когато се оказа, че той продължава да членува в тази партия.
Заинтересувах се за кой комунист става дума и ми казаха името Иван Костов. Понеже това име ми звучеше слабо познато, помолих да ми припомнят кой е той. Веднага част от студентите в МЕИ в един глас викнаха "Партийния секретар на МЕИ!". Обаче един от вече завършилите /инж. Веско Панайотов/ ги коригира, че не е партиен секретар, а просто преподавател по Политикономия на социализма, който се стреми към партийна кариера и буквално до предния ден се е опитвал да влезе в листите на БСП. След това ми обясни на мене, че това е същия Иван Костов , който няколко месеца преди това беше станал съветник на Българските Професионални Съюзи /по късно преименувани на КНСБ/, и ги посъветва да работят за БКП / БСП.
След време същия Ив. К. подложи динена кора на Филип Димитров чрез стачката в градския транспорт - крепост на КНСБ и съвета за искане на вот на доверие /виж "син депесарски шут"/ и зае мястото му. По-късно разби СДС,

провали опитите на ЕНП да обедини демократичните сили в България /виж Срещата в Будапеща/ и продължи за разединяването на десните сили у нас.
По-известните му прояви в НС са призива към БСП да свалят от власт НДСВ, неколкократно възприемане на обща с БСП позиция срещу ГЕРБ и отново призив към БСП да свалят от власт /този път/ ГЕРБ. Последното ме кара да си спомня февруарските протести.
Между другото тогава много точно съвпаднаха позициите на трима души и абсолютно точно съвпаднаха думите им, с които оцениха събитията. Става дума за това, че и тримата в продължение на повече от година призоваваха Б. Борисов да си подаде оставката, а когато той си подаде оставката и тримата казаха: "Бяга от отговорност". Тези тримата са Иван Костов, Болен Сидеров, ...гей Станишев. Оставка му искаха и от ДПС, но не знам да са давали такава оценка.