Филибелията Оги и моя скромност./Щракни върху снимката./

Породата Филибелия

            Има такава. Намалява с годините, но има. Преди години бяха бая от нея из Филибето. Сега на трона са двама: Оги Видев и Милчо Левиев. Има и още, но не са достигнали оня джаз, оня рисунък или онова слово, което дава доживотната /и следживотна/ титла филибелия.

            Филибелия е преди всичко свобода, а свободата е джаз. Прозвуча оная вечер на Римския стадион във филма „Дъждовен ден”/Една филибелийска история/. За Оги във Филибето, за Милчо и Оги, за бохемата, за художници и музиканти, за дъжда, импровизацията, черно-белия живот, за улиците, питиетата, китарите, жените и атмосферата на породата. Може да я разгадаеш само с музиката на Оги Видев.

            Джазът е и протест, несъгласие  с щампите, бунт срещу квадратните глави. Онази вечер Протестът бе с Оги. Бунтарите се отблагодариха по този начин за двата му концерта на площада, в които заклейми „най-голямото зло – комунизма”. Вторият той го избра: „Реквием-панихида за Девети септември”… Само Оти можеше да го изсвири. Никой друг, защото е филибелия, от големите. И затова си дойдоха на място думите на Милчо Левиев във филма: „Ако Пловдив беше столица, комунистите никога нямаше да вземат властта !”

            И за да е дисхармонията пълна, щампите от общината и „културната фондация” доказаха, че са в драматично противоречие с джаза и артистичността, с породата. Филмът на Андрей Чертов е силно филибелийски. Една от малкото реклами на града, която да ни представи  пред Европа: джаз висока проба, носталгичен поглед към света и личности, които сами по себе си са събития: Милчо Левиев, Огнян Видев, Иво Папазов, Слона, Бояджана, Мая Новоселска, Димитър Киров, Анастас Константинов… Оказа се, че никой не се е сетил от „общинско-културните фактори” да купи правата, да размножи на дискове филма /поне дузина ме питаха/, па ако искат да ги продават, да ги подаряват, но да остане чудесната поема за породата филибелия, защото тя е на път да изчезне, ако така се отнасят към нея.

            Бях щастлив, че преживях джаза на породата филибелия с две прекрасни жени. Едната – незряща по рождение – бе с детската си мечта да се докосне до Милчо Левиев и Оги Видев. Направи го и после изгледа с невиждащите си очи целия филм с усмивка и озарено лице.

            Породата филибелия ще оцелее… Густо, майна, Филибето !

 НАСЛАДЕТЕ СЕ:

http://www.youtube.com/watch?v=rtxOBDguVXc – Милчо и Оги във вечерта за филибелията;

http://video.bgnes.com/view/43741 - Музиката на Филибето;

http://www.youtube.com/watch?v=zknhoedvuuE – Оги Видев на 44-я ден от протеста;

http://www.aspekti.info/bg/news/i/2279-ognyan-videv-napravi-rekviem-panihida-na-deveti-septemvri-v-tsentara-na-plovdiv/ - Реквием – панихида за  9 септември в изпълнение на Филибелията Оги.

 

 

 

голям китарист и човек. Казвам го в качеството му на конкурент, защото свиря блус и то на китара.

Дано успеем да опазим древния и мъдър Пловдив от неокомунизма - червената олигархия, която бавно го превзема... Поздрав за теб и всички от породата Филибелия!

Казвам го с болка, приятели. И горенаписаното е част от общия дух в града. Не виждам никакви индикации това да се промени, за съжаление, но няма да се откажа, колкото мога, да се боря срещу тази отвратителна атмосфера, която наложиха измислени филибелии.