Още за Гергов, олигархията и за други „тайни”

            Ами през август е така. Стане нещо съществено и изгаря за ден-два в летните жеги. Така се случи с операцията „спасяването бизнеса на Гочиту Гергов”. В началото на август министър Лукарски реши да освободи държавата от нейния дял в Пловдивския панаир и го направи. Даде 20% на Пловдив, които засега общинските съветници отказаха и 29 % на ... община Варна, която ги прие на драго сърце. Така ще се освободи от „Дупката” в центъра на морската столица, а Гергов ще има 80% от изложението и ще може да прави каквото си иска с него. Ще направи така, че да си спаси позакъсалия бизнес. Пито-платено. Нашего брата ни заболяха пръстите последните години да пишем за „пловдивския олигарх”, но така и нищо не се случва – кучетата си лаят, а керванът на Гергов си върви.

            В Пловдив последните седмици все по-често чувам упреците, че никой не се интересувал през годините за мега далаверите на Гергов, че той е свещена крава на държавата и общината, че от години умишлено се игнорира от общественото пространство колчем стане дума за неговите странни бизнес-ходове.

            Това дифинитивно не е вярно или не е удобно на пишещите братя да си го признаят. От учредяването на дружеството „Пълдин туринвест” съм предупреждавал за измамата, писал съм, ровил съм се в документите и непрекъснато съм търсил информация за този социалистически герой на капиталистическия труд. Някъде около 2010 год. настъпи пълно мълчание за съдружието на Гергов с общината и държавата. Нищо. По това време започнаха да се трупат все повече дългове, залагаше се всичко, което банките приемаха като залог и в крайна сметка се стигна до пълен ступор в делата на олигарха. По същото време увеличих интереса си и всячески се опитвах да науча повече за „мозела Гочиту”, но уви и общината бе обхваната от странната омерта, която обслужваше само и единствено Гергов. Ползвайки разпоредбите на Закона за достъп до информация се опитвах почти всеки месец да изкопча повече информация, но нищо такова не се случваше. Питах, питах, общината мълчеше, а Гочиту си развяваше байрака. Чак през 2015 год. настъпи временно размразяване. И досега не мога да си обясня на какво се дължи – дали на наближаващите местни избори, дали на огончателното закъсване на бизнесмена, дали на някакви други причини. На 13.08.2015 год./пак през август!?/ получих най-сетне отговор от общината на въпросите ми. Информацията отново бе оскъдна, но все пак пробив бе направен и сред потока от думи и напълно безсмислени изречения можеше да се открие нещичко за делата на Гергов. Ако внимателно изчетете двете страници отговор ще се убедите и вие, че забатачването на пловдивския панаир е започнало твърде отдавна и от 2010 год. олигарха категорично отказва да изпълнява императивни разпоредби на Търговския закон.

            И така с Решение № 15-ДОИ-39-1 от 13.08. 2015 год. община Пловдив ми дава няколко странни отговора. Ето ги  любувайте се и мислете кой и как създава олигарсите в България. На въпроса ми „Какво направи община Пловдив за 4 години да прекрати, преразгледа или да трансформира своето участие в Пълдин туринвест” АД, съкетарката на общината Ангелинка Топчиева ми дава следния отговор: ”Пълдин туринвест” АД, ЕИК-160053115 е смесено акционерно дружество, в което община Пловдив има 25% участие в капитала./А при учредяването на дружеството то беше 75% и не трябваше да се променя на никаква цена./. През 2010 год. е възстановен 25 процентния дял на общината чрез приемане на дарение от „Пътища” АД от  1 886 625 броя обикновени поименни налични акции, всяка с номинална стойност 1 лев. Дарението е прието с Решение на Общинския съвет № 470, взето с протокол № 33 от 16.12.2010 год./Опаааа... Значи към 2010 год. общината не е имала нищо в общото дружество. С техните проценти Гергов си е купил „Пътища”АД- Пловдив, а после все пак да има нещо е дарил 25% акции, колкото да не е съвсем явна кражбата.!!!/” И нататък Ангелинка Топчива надълго и обстоятелствено ми обяснява, че исканата информация я има в търговския регистър и дори ме отпраща към регистъра и неговите статти , подлежащи на вписване, но не обелва и дума за това по-горе – как така от 75% акции на общината в „Пълдин туринвест” се загубват всичките, а после Гочиту Гергов „дарява” 25 % на общината от кумова срама. Това не го пише в търговския регистър, но мълчанието понякога е отличителна черта на мафията, нали така?

            На следващия ми въпрос „В последните 4 години получавала ли е община Пловдив дивидент от участието си в „Пълдин туринвест”?” получавам следния отговор, който внася смут, възмущения и гняв в душата ми, но никой никъде и по никакъв начин не се е трогнал от наглостта на местния олигарх и крупен социалист: „ Съгласно Протокол от проведено на 10.09.2010 год. Общо събрание на акционерите на „Пълдин туринвест” са взети решения за разпределение на печалбата както следва:

-         Финансовият резулатат на дружеството за 2006 год. е нетна печалба в размер на 61 753. 74 лв.;

-         Финансовият резултат на дружеството за 2007 год. е текуша загуба в размер на 36 037 520.02 лв. ;

-         Финансовият резултат на дружеството за 2008 год. е текуша печалба в размер на 2 369 410.32 лв.;

-         Финансовият резултат на дружеството за 2007 год. е текуша загуба в размер на 40 554 215.15 лв.

След тази дата, Съветът на директорите на „Пълдин туринвест” АД не е свиквал редовно Общо събрание на акционерите на дружеството, респективно Общо събрание на акционерите и не е взимал решение за разпределение на печалбата или покриване на загубата.”

И какво разбираме от дадената информация от Ангелинка Топчиева? За четири години печалбата на дружеството е 2 431 164.06 лв., а загубата е в размер на 76 591 735. 17 лв.!!! Това е „публично-частното пъртньорство с Георги Гергов” след което, ако се вярва на думите му трябваше да потекат реки от мед и масло към община Пловдив. Да не говорим, че от 2010 год. той не е провеждал Общи събрания на акционерите, въпреки че разпоредбата в Търговския закон го задължава, не е отчитал нито печалба, нито загуба, просто това общо дружество с общината виси в правния мир като анонимно, а практически е собственик не на какво да е, а на бившата емблема на Пловдив – панаира. Само за участието си в него обаче е натрупана загуба от близо 75 милиона лева за 4 години, но пък Гергов през това време продължава да върти на пръста си държава и община, да прави каквото си иска със собствеността и на двете.

Погледнете пак отговора на общината по ЗДОИ, въпреки неговата лапидарност и непълнота, но и той е достатъчен да ви убеди в абсолютната наглост на един социалистически хрантутник първо и второ, че олигархията се създава с участието или на държавата или на съответната община, а най-често и на двете. Това е безотказен и типичен белег още от времето на елцинова Русия, когато за една нощ комсомолски перекендета се превръщаха в милиардери и собственици на алуминиеви, газови, нефтени или рудни предприятия. Същото стана и става и в България, а после идва времето на тюхкането, ама каруцата се е обърнала и няма земна сила, която да я спре.

Ще продължа да питам и да се ровя в историята на един самозабравил се олигарх, но ставам все по-голям песимист, защото не усещам подкрепа отникъде, не виждам и желание от упражняващите властта да спрат този нагъл и безочлив грабеж. Рухнаха надеждите ни от времето на протеста срещу правителството на Орешарски в Пловдив, когато всяка вечер окупирахме покоите на Гергов в панаира с единственото ни искане – справедливост. Все пак още се надявам,  че пълната ни рекапитулация няма де е абсолютната нула. Надявам се...