Тъжният филм на реформаторите в Пловдив

            От години не са ми се обаждали толкова хора, колкото в петък. И всичките стари, изстрадали седесари с едничката молба да отида на „презентацията” в Пловдив на Реформаторския блок и да ги попитам каква е огромната причина за водач в града да бъде вписан Николай Ненчев.

            И понеже и на мен не ми е безразлична съдбата на остатъчното дясно – отидох. Не предполагах, че шоуто ще надхвърли представите ми за нормалност в политиката, най-паче – дясната. Оказа се, че „презентацията” е за сключване на споразумение с регионалната партия „Кауза Пловдив” с лидер Георги Тютюков. Тези персони в Пловдив са по-известни като Бидоните, а още преди това с купуването на гласове, далавери в предизборните кампании и разни такива волности все за изборите. Както и да е… Лидерът на СДС Божидар Лукарски определи Георги Тютюков като „Знаково лице за дясното не само в Пловдив, но и в страната”. При този словесен бисер тъмносиния Гечо зад мен реагира: „Ебати Знака!?? …”

            И подписаха реформаторите и „казуистите” споразумението, но това бе само прелюдията към филма.  Автентичната десница била само и единствено реформаторска каза Лукарски и „цялата автентична десница” вече била обединена, при това след огромните усилия на него самия, Петър Москов,  Найден Зеленогорски и Георги Тютюков. Залата тръпнеше в очакване, имаше ръкопляскания и въздишки.

            И ми дойде времето да си задам въпроса. Драги читателю, попитах буквално следното: „Бихте ли ми посочили поне една, поне една сериозна, реформаторска причина водач на вашата листа в Пловдив да е Николай Ненчев – човек по никакъв начин несвързан с Пловдив?” И ми отговориха, драги читатели, Петър Москов и Найден Зеленогорски. За да съм коректен към вас ще цитирам отговорите им изцяло. Да, изцяло, пък вие си направете сметката като какви хора играят на терена нападатели на реформаторите. Петър Москов: „Да кажем ясно, подредбата на листите ще стане ясна в следващите дни, защото съюзниците на РБ споделят една обща ценност, защото споделяме ценностите си и когато се обединим и в дългосрочен план споделяме обща ценност – реформаторска. И тя е, че сме обединени запазвайки различията и спецификите си, не като в Северна Корея и ще е решението ни общо. Ще стоим заедно и единно зад водачите на листи обединени… Ще са резултат от една обща ценност – реформаторска. Всеки има специфики, всичко ще е валидно и всеки персонален разговор е излишен. Надявам се, че отговарям ясно и конкретно.”/Отговорът му е буквален, до запетайка./. Така „ясно и конкретно”, драги седесари, ми отговори Петър Москов, пък вие го четете и разбирайте, както искате. Е, като го попитаха не е ли по-логично Ненчев да води листата в селския район на Пловдив Петър Москов разясни: „Моля, да затворим темата – София, Пловдив, Варна – знакови градове, там листите ще бъдат водени от знакови лица, национално разпознаваеми – знаков град като Пловдив  ще има за водач национално разпознаваемо лице, личност. Той ще обединява сините хора в града.” От немай къде Найден Зеленогроски промълви, че: „Уважавам много Димитър Шишков/досегашен депутат от РБ, пловдивчанин,  известен уролог със световна известност/, но ще търсим разнообразие и няма място за обиди.” Опитаха се колеги да зададат въпроси в този стил, но сякаш удариха на здрав камък. Опитах се да повторя и аз въпроса си, но се оказа, че за реформаторите имало ограничение във времето и те страшно бързали, защото … били подготвили скромен коктейл.

            Филмът бе просто късометражен. Реформаторски. С тежък привкус на манкиране и обещанието на Петър Москов, че „реформаторите ще имат повече от един депутат от Пловдив.” Бе напълно в стила на бравурното подписване на поредната мини-коалиция, с която ще поведат масите към гръмовна победа. От първия ред гледаха с обожание досегашният депутат и председател на СДС в града Никола Хаджийски, който веднага след края на мандата изприпка да се регистрира в Бюрото по труда като безработен и кмета на Карлово Емил Кабаиванов. Гечо ми подхвърли, че от доста време викали на синята организация в града „СДС – Куртово Конаре”, /от това село бил председателят им Хаджийски/, а друг пък подхвърли, че Кабаиванов още дължал на синята ветеранка Тони Симидчиева 3 000 лв. за поредното псевдо-ишмедеме в нейния ресторант. И така хората всъщност вече изпаднаха да коментират пресните клюки от остатъчното дясно в Пловдив, отколкото да се вълнуват от предстоящите коалиционни баталии на реформаторите. А бяха времена, когато Пловдив бе „Синята столица на България” и тогава никой не можеше и да си помисли, че някой друг ще определя водачите на листи в града и областта, а тези сега възприемат двата избирателни района като писта за личните си амбиции. Някъде невъзвратимо се загуби славата на Пловдив като озарен антикомунистически град, някой или някои ни превърнаха в дълбока, тъжна и безсилна организация. След „презентацията” на реформаторите на пловдивски терен се огледах и видях отчаяни, огорчени, резигнирани хора, но още носещи славата на „Синият Пловдив”. И някак си величаво, но изкуствено прозвучаха последните думи на Петър Москов след като ми отнеха думата: „След филма „Империята отвръща на удара” има и втора серия „Завръщането на джадаите”. Да, но няма актьори за втора серия, да не говорим, че и режисьор отдавна няма…

НАПРАВИХА ОТ КРАСИВИЯТ ПЛОВДИВ ДЪЛБОКА ПРОВИНЦИЯ!

постави една единствена единица, нещата стават страховити. Ама единица йок...

Борисов, Шивиков, ненчев.... и фък, фък, фък от пролетариите... Вашта мама серия 2

Глас народен - вече сте Реформаторски Хиподил! :-))

Не бъдете черногледи! Амин!

Ице, я го дай малко по -спокойно...Ти ,когато стана депутат,листите на цяла България ги редеше Петко Симеонов. Е, верно ,промъкнаха се някои тарикати, но след одобрение от когото трябва-нали бяхме с ДС, послушните във ВНС получиха награди ,другите ги шутираха...та така вече 27 години-нищо ново под слънцето. Айде успокой се!

През 1990г видях край НДК младия Петър Москов. Той държеше на каишка едра немска овчарка, и аз го попитах, с добро чувство, с какво я храни (беше след "гладната Луканова зима"). Бъдещият жрец на Хипократ отговори "С комунисти на фурна". Пред двете ми дъщери - на 12 и на 13,5 години. Това е то, коренът на "дясното", всъщност бясното. От такъв корен - такива плодове.